Лекуване на амигдала и как да я успокоим

Лекуване на амигдала и как да я успокоим. От какво страда амигдалата?

Амигдалата, този малък, но изключително важен участък от мозъка ни, може да страда от различни състояния и нарушения, които засягат както психичното, така и физическото ни здраве. Повечето състояния, които засягат амигдалата, са от психиатрично или неврологично естество, като често двете категории се преплитат, тъй като нарушенията в мозъчната функция обикновено влияят и на психичното здраве.

Сред най-честите състояния, които засягат амигдалата, са тревожните разстройства, паническото разстройство и посттравматичното стресово разстройство (ПТСР). При тези състояния амигдалата показва повишена активност, което води до засилени реакции на страх и тревожност. При биполярното разстройство например, изследванията показват, че пациентите имат значително по-малък обем на амигдалата и донякъде по-малък обем на хипокампуса.

Амигдалата може да бъде засегната и от неврологични заболявания като болестта на Алцхаймер, разстройства от аутистичния спектър, мозъчен тумор и епилепсия (особено темпорална епилепсия). При увреждане на амигдалата се нарушава способността за усещане на страх или за учене от него. Макар това да звучи като нещо добро, страхът всъщност е ценен – той ни помага да разпознаваме опасностите и да се предпазваме от тях.

Симптомите на състоянията, засягащи амигдалата, могат да включват емоционални промени или изменения в автоматичните телесни процеси поради тези емоции. Например, активиране на симпатиковата нервна система (известна като реакция „бий се или бягай“), учестен пулс и сърцебиене, изпотяване и учестено дишане. За диагностициране на проблеми с амигдалата се използват различни образни и диагностични изследвания като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), позитронно-емисионна томография (ПЕТ), електроенцефалограма (ЕЕГ) и магнитоенцефалограма (МЕГ).

Как се постига лекуване на амигдалата?

Лечението на проблемите с амигдалата е комплексно и изисква индивидуален подход. Няма специфични терапии, насочени само към амигдалата – вместо това лечението се фокусира върху конкретните симптоми или състояния, свързани с нея. Терапевтичните подходи могат да включват психотерапия, медикаменти и в някои случаи – мозъчна хирургия. Важно е да се отбележи, че лечение, което помага при едно състояние, може да не помогне при други или дори да влоши някои състояния.

Съществуват няколко начина за грижа за здравето на амигдалата. Поддържането на здравословно тегло е ключов фактор за предотвратяване или поне забавяне и ограничаване на тежестта на състояния като инсулт. Балансираното хранене е също толкова важно, тъй като дефицитът на витамини и минерали може да има сериозни негативни ефекти върху мозъка. Защитата от наранявания чрез носене на каска или предпазни колани може да помогне за избягване на травми на главата и мозъка.

Как да успокоим амигдалата?

Макар че не можем да контролираме директно амигдалата си, съществуват начини да помогнем за намаляване на ефектите от прекомерния страх, тревожност или паника. Ключово е да не пренебрегваме психичното си здраве. Ако изпитваме повтарящи се проблеми със страх, тревожност или паника, важно е да потърсим помощ от здравен специалист, който може да предложи ресурси и насоки за справяне както с краткосрочните, така и с дългосрочните емоционални и психични проблеми.

Полезно е да се научим как да се справяме с паническите атаки. Съществуват различни техники за възвръщане на контрола над мозъка по време на паническа атака, включително дихателни упражнения и техники за заземяване. Хората използват различни методи за справяне с тревожността и страха – психотерапия, хобита, медитация, физическа активност и други. Важно е да открием кое работи за нас и да го прилагаме при нужда.

РЕКЛАМА

Изследванията показват, че будистките монаси, които практикуват медитация на състраданието, могат да модулират своята амигдала заедно с темпоропариеталната връзка и инсулата по време на своята практика. При изследване с функционален ЯМР е установена по-интензивна активност на инсулата при експерти медитатори в сравнение с начинаещи. Това показва, че чрез редовна медитативна практика можем да повлияем положително на функционирането на амигдалата.

Значение на думата амигдала

Думата „амигдала“ идва от гръцки език, където „amygdale“ означава „бадем“. Този неврологичен термин е избран поради характерната форма на тази мозъчна структура, която наподобява бадем. В медицинската литература се среща и под наименованието „corpus amygdaloideum“ (амигдалоидно тяло). Интересно е да се отбележи, че терминът е въведен за първи път от Карл Фридрих Бурдах през 1822 година. Размерът на амигдалата е сравнително малък – приблизително колкото белен фъстък, а цветът ѝ е леко по-тъмен от околната мозъчна тъкан, която обикновено има розово-бежов оттенък, когато през нея циркулира кръв.

Значение на органа амигдала

Амигдалата е двойна структура, разположена дълбоко в темпоралния дял на мозъка, точно под повърхността на uncus-а. Тя е част от лимбичната система – мрежа в мозъка, която отговаря за емоциите, поведението и паметта. Амигдалата се състои от приблизително 13 ядра, които се групират в пет основни групи: базолатерални ядра, кортикоподобни ядра, централни ядра, други амигдалоидни ядра и разширена амигдала. Всяка от тези групи има специфична функция в обработката на емоционалната информация, която получаваме от околната среда. Вертикално, амигдалата се намира почти на нивото на очите. Ако докоснете с пръст слепоочието си (точно над ставата, където се свързва челюстната кост с черепа) и посочите право към противоположното слепоочие, ще сочите към амигдалата или много близо до нея.

Амигдала и хипоталамус

Връзката между амигдалата и хипоталамуса е една от най-важните в мозъка за регулиране на емоционалните реакции и поведението. Амигдалата управлява обработката на информация между префронтално-темпоралната асоциативна кора и хипоталамуса чрез два основни изходящи пътя. Първият е дорзалният път през стриа терминалис, който проектира към септалната област и хипоталамуса. Вторият е вентралният път през вентралния амигдалофугален път, който завършва в септалната област, хипоталамуса и медиалното дорзално ядро на таламуса. Тази сложна мрежа от връзки позволява на амигдалата да влияе върху множество автономни функции на тялото чрез хипоталамуса, включително сърдечната честота, кръвното налягане и хормоналните нива.

Амигдала и хранене

Амигдалата играе съществена роля в храненето чрез своето участие в обработката на информация, свързана с възнаграждението и емоционалните аспекти на храната. Тя помага за формирането на асоциации между определени храни и емоционалните преживявания, свързани с тях. Това обяснява защо някои храни могат да предизвикват силни емоционални реакции или да се превърнат в „утешителна храна“. Чрез своите връзки с хипоталамуса, амигдалата влияе върху апетита и чувството за ситост. Интересното е, че амигдалата участва не само в процесите, свързани със страха и отрицателните стимули, но и в положителните емоции, предизвикани от апетитни (възнаграждаващи) стимули като храна.

Амигдала и стрес

Амигдалата е ключов участник в реакцията на организма към стрес, като координира различни физиологични и поведенчески отговори. При стресови ситуации базолатералното ядро на амигдалата регулира поведенческите и физиологичните реакции към стреса, докато централната амигдала играе решаваща роля във физиологичните отговори към стресори, страшни стимули и някои свързани с наркотиците стимули. Разширената амигдала, известна като леглото на ядрата на стриа терминалис, участва в тревожността и стреса. При излагане на стрес, в амигдалата се установява повишаване на увреждането на ДНК, което обаче се възстановява в рамките на седем дни, вероятно поради механизмите за ДНК репарация. Това показва удивителната способност на този мозъчен регион да се адаптира и възстановява от стресови въздействия.

Функции и развитие на амигдалата

Хемисферна специализация

Дясното и лявото полукълбо на амигдалата имат различни функции в начина, по който възприемаме и обработваме емоциите. При електрическа стимулация на дясната амигдала се предизвикват предимно отрицателни емоции, особено страх и тъга. За разлика от това, стимулирането на лявата амигдала може да предизвика както приятни (щастие), така и неприятни (страх, тревожност, тъга) емоции. Дясното полукълбо на амигдалата е свързано с отрицателните емоции и играе важна роля в изразяването на страх и обработката на стимули, предизвикващи страх. Условното формиране на страх, което възниква, когато неутрален стимул придобива отблъскващи свойства, се случва в дясното полукълбо. Лявата амигдала достига своя пик на развитие приблизително 1,5-2 години преди дясната. Въпреки ранното развитие на лявата амигдала, дясната продължава да увеличава обема си за по-дълъг период от време.

Развитие и полови различия

Амигдалата е една от най-добре проучените мозъчни области по отношение на различията между половете. Тя е по-голяма при мъжете, отколкото при жените, както при деца на възраст между 7 и 11 години, така и при възрастни. През първите няколко години има значителен растеж в структурното развитие на амигдалата и при двата пола. През този ранен период лимбичните структури при жените се развиват с по-бързи темпове, отколкото при мъжете. При жените амигдалата достига пълния си потенциал за растеж приблизително 1,5 години преди пика на мъжкото развитие. Хормоналните фактори могат да допринесат за тези специфични за пола различия в развитието. Амигдалата е богата на андрогенни рецептори – ядрени рецептори, които се свързват с тестостерон. Макар че тестостеронът присъства и в женската хормонална система, жените имат по-ниски нива на тестостерон от мъжете.

Функция

Амигдалата играе ключова роля в обработката на паметта, вземането на решения и емоционалните реакции. Тя функционира като основен център за обработка на информация между префронтално-темпоралните асоциативни кори и хипоталамуса. Медиалното ядро участва в усещането за мирис и обработката на феромони, получавайки входящи сигнали от обонятелната луковица и обонятелната кора. Латералната амигдала изпраща импулси към останалата част от базолатералните комплекси и към центромедиалните ядра, получавайки входяща информация от сетивните системи. Центромедиалните ядра са основните изходи за базолатералните комплекси и участват в емоционалното възбуждане при плъхове и котки.

Връзки

Амигдалата поддържа обширна мрежа от връзки с различни мозъчни области. Базолатералният комплекс има широки връзки с корови области от по-висок ред в префронталната, темпоралната, инсуларната кора и хипокампуса. Кортикалните и медиалните ядра се свързват с обонятелната система и хипоталамуса. Централното ядро има обширни проекции към мозъчния ствол. Вариабилността в свързаността на амигдалата е свързана с различни поведения и резултати, като разпознаване на страха и размер на социалната мрежа. Тези връзки позволяват на амигдалата да координира сложни емоционални реакции и да модулира различни когнитивни процеси.

Емоционално учене

При сложните гръбначни, включително хората, амигдалата изпълнява основна роля във формирането и съхранението на спомени, свързани с емоционални събития. Изследванията показват, че по време на обуславяне на страха сетивните стимули достигат до базолатералните комплекси на амигдалата, особено латералните ядра, където формират асоциации със спомените за стимулите. Връзката между стимулите и неприятните събития може да бъде медиирана чрез дългосрочна потенциация – устойчиво подобряване на сигнализацията между засегнатите неврони.

Още нещо интересно ТУК: Консултация с Ани Владимирова, най-известният психолог на България!

Социални аспекти

Амигдалата играе ключова роля в социалното поведение и комуникация. Повишената активност в амигдалата след медитация, ориентирана към състрадание, може да допринесе за социалната свързаност. По подобен начин, структурната бяла материя, свързваща други мозъчни региони, също е свързана с размера на социалната мрежа. Обемът на амигдалата корелира положително както с размера (броя контакти, които има човек), така и със сложността (броя различни групи, към които принадлежи човек) на социалните мрежи.

Възнаграждение

Глутаматергичните неврони в базолатералната амигдала изпращат проекции към черупката и ядрото на nucleus accumbens. Активирането на тези проекции задвижва мотивационната значимост. Способността на тези проекции да задвижват стимулна значимост зависи от допаминовия рецептор D1. Амигдалата участва не само в процесите, свързани със страха, но и в положителните емоции, предизвикани от апетитни (възнаграждаващи) стимули.

Модулация на паметта

Амигдалата участва в модулацията на консолидацията на паметта. След всяко събитие на учене, дългосрочната памет за събитието не се формира моментално. По-скоро информацията за събитието бавно се асимилира в дългосрочното съхранение с течение на времето, възможно чрез дългосрочна потенциация. През периода на консолидация паметта може да бъде модулирана. По-голямото емоционално възбуждане след събитие на учене подобрява задържането на това събитие в паметта.

Невропсихологични корелати на активността на амигдалата

Ранните изследвания върху примати дават обяснения за функциите на амигдалата и основа за по-нататъшни изследвания. Още през 1888 г. при маймуни резус с лезия на темпоралната кора (включително амигдалата) са наблюдавани значителни социални и емоционални дефицити. При пациенти с фокални двустранни лезии на амигдалата поради рядкото генетично заболяване болест на Урбах-Вите се наблюдава невъзможност за проява на свързано със страха поведение.

Амигдала: психологически и поведенчески аспекти

Сексуална ориентация

Последните изследвания разкриват интригуващи връзки между структурата на мозъка, включително разликите в съотношенията между полукълбата и моделите на свързване в амигдалата, и сексуалната ориентация. Хомосексуалните мъже показват по-женствени модели в амигдалата в сравнение с хетеросексуалните мъже, докато хомосексуалните жени демонстрират по-мъжествени модели в сравнение с хетеросексуалните жени. Изследванията показват, че връзките на амигдалата са по-широко разпространени от лявата амигдала при хомосексуални мъже, както се наблюдава и при хетеросексуални жени. Обратно, при хомосексуални жени връзките на амигдалата са по-широко разпространени от дясната амигдала, както при хетеросексуални мъже.

Погледнете и ТУК: Тест за хиперактивност. ADHD тест онлайн на български.

Социални аспекти

Амигдалата има решаваща роля в социалното поведение и взаимодействия. Хората с по-големи амигдали имат по-големи и по-сложни социални мрежи. Те също така показват по-добри способности за точни социални преценки относно лицата на други хора. Ролята на амигдалата в анализа на социални ситуации произтича конкретно от нейната способност да идентифицира и обработва промени в лицевите характеристики. Интересното е, че тя не обработва посоката на погледа на възприеманото лице. Амигдалата се смята за определящ фактор за нивото на емоционална интелигентност на човека, като по-големите амигдали позволяват по-висока емоционална интелигентност и по-добра социална интеграция.

Агресия

Животинските изследвания показват, че стимулирането на амигдалата води до увеличаване както на сексуалното, така и на агресивното поведение. Аналогично, изследванията с мозъчни лезии показват, че увреждането на амигдалата може да предизвика противоположен ефект. Това показва, че тази част от мозъка играе важна роля в проявата и модулацията на агресията. Връзката между амигдалата и агресията се демонстрира и чрез изследвания на майки маймуни с увредена амигдала, които показват намалено майчино поведение към своите малки, често физически злоупотребявайки с тях или пренебрегвайки ги.

Страх

Хората с фокални двустранни лезии на амигдалата поради рядкото генетично заболяване болест на Урбах-Вите не проявяват поведение, свързано със страх. Това откритие потвърждава заключението, че амигдалата „играе ключова роля в задействането на състояние на страх“. Интересното е, че амигдалата не е необходима за обработката на стимули, свързани със страха, тъй като лица, при които тя е двустранно увредена, показват бързи реакции към уплашени лица, дори при липса на функционална амигдала. Това подсказва за съществуването на алтернативни невронни пътища за обработка на страха.

Алкохолизъм и запойно пиене

Амигдалата играе значителна роля при запойното пиене, като се уврежда от повтарящи се епизоди на интоксикация и абстиненция. Протеин киназа C-епсилон в амигдалата е важна за регулиране на поведенческите реакции към морфин, етанол и контролиране на тревожното поведение. Когато се случва прекомерна консумация на алкохол, амигдалата се засяга чрез поведенчески промени и намалява пластичността на мозъка. Това води до затруднения в способността на невроните да създават връзки с други неврони, което може да доведе до множество поведенчески увреждания.

Тревожност

При експеримент с малки дегу, отделени от майка си, но можещи да чуят нейния зов, мъжките произвеждат повече серотонинови рецептори в амигдалата, докато женските ги губят. Това води до по-слабо влияние на стресовата ситуация върху мъжките. Клъстерите на амигдалата се активират, когато индивидът изразява чувства на страх или агресия, тъй като амигдалата е основната структура на мозъка, отговорна за реакцията „бий се или бягай“. Усещанията на тревожност и паническите атаки могат да възникнат, когато амигдалата усеща фактори от околната среда, които стимулират тази реакция.

Посттравматично стресово разстройство

Изглежда, че съществува връзка между амигдалата и начина, по който мозъкът обработва посттравматичното стресово разстройство (ПТСР). Множество проучвания са установили, че амигдалата може да отговаря за емоционалните реакции на пациентите с ПТСР. Едно конкретно изследване установи, че когато на пациенти с ПТСР са показани снимки на лица с уплашени изрази, техните амигдали показват по-висока активация в сравнение с хора без ПТСР. Това може да обясни защо хората с ПТСР често имат засилени емоционални реакции към стресови ситуации.

Биполярно разстройство

Дисфункцията на амигдалата по време на обработката на лицеви емоции е добре документирана при биполярно разстройство. Лицата с биполярно разстройство показват по-голяма активност на амигдалата (особено във веригата амигдала/медиално-префронтална кора). При възрастни и юноши с биполярно разстройство се наблюдава тенденция към значително по-малки обеми на амигдалата и донякъде по-малки обеми на хипокампуса. Това може да обясни някои от емоционалните симптоми, характерни за това състояние.

Вижте и ТОВА: Коя е най-добрата държавна клиника за алкохолици? Цени в Суходол и частни клиники за алкохолизъм.