Шок и посттравматичен стрес. Симптоми

Ето подробно описание на 20-те основни симптома на посттравматичния стресов синдром. По-долу ще поговорим и за симптомите на явлението шок.

Нека да започнем със симптомите на посттравматичния стрес.

Натрапчиви, неприятни спомени

Човек преживява многократно отново и отново травмиращото събитие чрез спонтанно изникващи образи, спомени и мисли за него. Тези натрапчиви спомени могат да бъдат изключително ярки и живи, каращи човек да се чувства сякаш отново е в травмиращата ситуация.

Кошмари

Много хора с ПТСР страдат от чести кошмари за травмиращото събитие. Те могат да бъдат толкова ужасяващи и реалистични, че човек се събужда уплашен, разтреперан и облян в пот. Тези кошмари допълнително влошават безсънието и тревожността.

Флашбак епизоди

При тях човек изпитва внезапен и интензивен епизод, в който сякаш отново преживява психически травмиращото събитие. Това го кара да се чувства, реагира и държи все едно отново е в травмиращата ситуация. Флашбак епизодите могат да бъдат отключени от външни тригери, напомнящи за травмата.

Емоционален дистрес при излагане на напомнящи стимули

Когато човек с посттравматичен стрес се сблъска със ситуации, хора, места или неща, които му напомнят за травмиращото събитие, той може да изпита внезапни чувства на страх, паника, тъга или гняв. Дори миризми и звуци могат да отключат такъв емоционален дистрес.

Физиологична реактивност при излагане на напомнящи стимули

Освен емоционален дистрес, при среща с травма-свързани тригери човек може да има и физически реакции като ускорен пулс, изпотяване, треперене, гадене, замайване. Тялото сякаш отново влиза в режим на реакция при заплаха.

Избягване на травма-свързани стимули

За да се предпазят от болезнените преживявания, много хора с посттравматичен стрес започват да избягват всичко, което им напомня за травмиращото събитие – хора, места, дейности, ситуации и дори разговори по темата. Това ограничава живота им и влошава оттеглянето от другите.

Избягване на мисли и чувства, свързани с травмата

Освен избягване на външни стимули, човек с посттравматичен стрес се опитва да потиска и избягва всякакви вътрешни преживявания, свързани с травмата – мисли, чувства, спомени. Не иска да говори и мисли за случилото се.

Амнезия по отношение на важни аспекти от травмата

В опит да се предпази от болката понякога психиката прибягва до потискане на спомените и човек може да има амнезия и пропуски в спомена си за травмиращото събитие, особено за най-ужасяващите му моменти.

Значително намален интерес към значими дейности

Човек с ПТСР често губи интерес и желание да се занимава с дейности и хобита, които преди са му носели удоволствие. Сякаш нищо вече не го привлича и радва. Така се задълбочава и чувството на празнота и липса на смисъл.

Чувство на откъснатост и отчужденост от другите

ПТСР кара човек да се чувства сам, различен, неразбран и емоционално изолиран от другите хора. Травмата го кара да се затваря в себе си, да избягва близост и да се чувства дистанциран дори от най-близките си хора.

Ограничен афект, неспособност за изпитване на положителни чувства

Освен отчуждеността от другите, човек с ПТСР изпитва обща притъпеност и ограниченост на емоциите, особено на положителните. Сякаш е загубил способността да се радва, обича, въодушевява и изпитва топли чувства. Преобладават негативните емоции.

Песимизъм относно бъдещето

ПТСР често е свързан с дълбок песимизъм и негативни очаквания за бъдещето. Човек губи надежда, очаква най-лошото, вярва че никога няма да се възстанови и животът му е разрушен завинаги. Това усилва депресивността и суицидния риск.

Безсъние или проблеми със съня

Много хора с посттравматичен стрес страдат от хронично безсъние, трудно заспиване, често събуждане и неспокоен сън. Сънят не носи почивка и възстановяване, а е източник на допълнителен дистрес заради кошмарите. Липсата на сън влошава и другите симптоми.

Раздразнителност и избухливост

ПТСР често върви с повишена раздразнителност, ниска толерантност към фрустрация, избухливост и дори агресивни изблици. Най-малките неща могат да ядосат човек и да го накарат да реагира прекалено силно и неадекватно.

Свръхбдителност (хипервигилитет)

Човек с ПТСР е в постоянно повишено състояние на възбуда, напрежение и тревожно очакване на заплаха. Той е нащрек, бдителен, сканира средата за признаци на опасност, реагира силно на всеки звук и движение. Не може да се отпусне.

Концентрационни трудности

Натрапчивите спомени, тревожността и безсънието влошават способността за концентрация и фокусиране на вниманието. Човек е разсеян, трудно му е да следва разговор, да чете, да се съсредоточи в работата си. Това допълнително нарушава ежедневното му функциониране.

Негативни промени в мисленето и настроението

ПТСР често е свързан с негативни промени в мисленето – негативни интерпретативни изкривявания, самообвинения, песимизъм. Те рефлектират и върху настроението, като засилват тъгата, потиснатостта, безнадеждността, дори суицидните мисли.

Поемане на излишни рискове и самодеструктивно поведение

В опитите си да се справят със силните негативни емоции, някои хора с ПТСР започват да се впускат в рисково, безразсъдно и самодеструктивно поведение като злоупотреба с алкохол и наркотици, безразборни сексуални контакти, рисково шофиране, самонараняване. Това временно притъпява болката, но в дългосрочен план влошава страданието.

Преувеличено чувство за вина и срам

Много хора с ПТСР изпитват силни и ирационални чувства на вина и срам, свързани с травмата. Обвиняват се, че са допуснали да се случи, че не са направили достатъчно да я предотвратят, че са се провалили. Срамуват се и се чувстват унизени от преживяното. Това ги кара да се самообезценяват и потискат още повече.

Соматични оплаквания без медицинска причина

ПТСР може да се изрази с разнообразни физически оплаквания и симптоми без установена органична причина – главоболие, гадене, болки, сърцебиене. Тялото сякаш изразява и съхранява травмата чрез тези необясними физически страдания. Това допълнително затруднява ежедневното функциониране на човека.

Какво се случва по време на ПТСР епизод?

По време на епизод на посттравматично стресово разстройство (ПТСР), човек преживява отново травматичното събитие сякаш се случва в настоящето. Епизодът може да бъде отключен от различни тригери – място, човек, звук, мирис, усещане или дори мисъл, които напомнят за първоначалната травма. По време на този епизод, наречен флашбак, човек се чувства, реагира и действа все едно отново е в застрашаващата ситуация. Преживяването е много интензивно и натрапчиво, съпроводено с образи, звуци, емоции и физически усещания от травматичното събитие.

Flashback епизодът кара човека да изпитва силен страх, безпомощност и ужас, все едно травмата се случва отново. Спомените са толкова ярки и реалистични, че за момент той губи връзка с настоящата реалност. Често епизодът е съпроводен с физиологична реактивност – сърцебиене, изпотяване, треперене, задух. Понякога включва и дисоциация – чувство на откъснатост от себе си и заобикалящата среда. Човек може да не реагира на стимули от реалността, да не осъзнава къде се намира, да не помни какво точно се е случило след епизода.

ПТСР епизодът е изключително изтощителен и страшен. Неконтролируемото преживяване отново на травмата оставя човека разтърсен, обезсилен и объркан. Връхлитащите образи и усещания задълбочават цялостните симптоми на разстройството. Епизодите пречат на ежедневното функциониране и са една от причините хората с ПТСР да избягват все повече ситуации и дейности, за да не рискуват да бъдат отключени. Така се засилват оттеглянето и избягването, което от своя страна задълбочава страданието в дългосрочен план.

Как да действаме по време на ПТСР епизод?

Когато някой преживява посттравматичен стрес епизод, е важно да подходим със спокойствие, търпение и разбиране. Най-напред трябва да осигурим безопасна и спокойна среда, да отстраним евентуални опасности и да ограничим външни стресори. Обърнете се към човека с ясен и плавен глас и го уверете, че в момента е в безопасност, макар да не се чувства така. Не го докосвайте, освен ако не ви даде разрешение.

Помогнете му да се заземи в настоящето. Насърчете го да усеща краката си на земята, да се огледа и назове 5 неща, които вижда, 4 неща, които може да докосне наоколо, 3 неща, които чува, 2 неща, които помирисва и едно нещо, което усеща във вкуса си. Това активира сетивата и помага на мозъка да регистрира, че травмата не се случва в момента. Напомнете му къде се намира, коя година е и че е в безопасност сега.

Ако може, насърчете го да диша бавно и дълбоко. Дишането помага на тялото да излезе от режима на стрес и паника. Може да броите бавно до 4 при вдишване, кратка пауза и после бавно до 4 при издишване, повтаряйки няколко цикъла. Ако човекът иска да говори за преживяването си, изслушайте го внимателно, без да задавате въпроси, да давате съвети или да правите интерпретации. Просто уверете го, че чувствата и реакциите му са нормални и разбираеми предвид травмата, която е преживял. Бъдете търпеливи, не очаквайте веднага да се съвземе. Дайте му време и пространство да се възстанови. Чак накрая може да му дадете един Валидол.

В някои случаи, особено ако човекът е объркан, дезориентиран или с агресивно поведение, може да се наложи да потърсите професионална помощ. Обадете се на спешен телефон, личния лекар или психиатър. Не оставяйте човека сам, докато не дойде помощ. Винаги приемайте споделянето на човека насериозно, дори да ви се струва нереалистично или преувеличено. Не омаловажавайте страданието му. Покажете състрадание и желание да помогнете. Дори само да сте до него в този труден момент, без да правите нищо конкретно, може да е достатъчно подкрепящо.

Колко продължава един ПТСР епизод?

Продължителността на един ПТСР епизод може да варира значително при различните хора. В някои случаи, особено при краткотрайни флашбеци, епизодът може да трае само няколко секунди или минути. При други обаче, интензивното преживяване може да продължи с часове или дори дни, особено ако тригерите са много и човек не успява да излезе от състоянието си.

Най-често острата фаза, в която човек е дълбоко потопен в преживяването на травмата, е относително кратка – от минути до час. Постепенно интензивността на образите, звуците, емоциите и физическите усещания започва да отслабва. Но дори и след това, понякога са нужни часове, за да се възстанови човек напълно от преживяването. Остават силна умора, емоционална изтощеност, понякога главоболие, гадене или болки.

Тъй като флашбек епизодите са много изчерпващи психически и физически, дори и да траят кратко, те оказват силно негативно въздействие върху ежедневието на човека. Страхът от пренасяне отново и отново на травмата кара много хора с ПТСР да избягват социални контакти и дейности, да не се трудят и често да злоупотребяват с алкохол или наркотици, за да притъпят симптомите си. Така един кратък епизод може да има дълготрайни негативни последствия върху психичното и физическото здраве и функционирането на човека.

Затова е важно хората с ПТСР да потърсят професионална помощ, за да се научат как да разпознават и овладяват тригерите си, как да излизат от флашбек епизодите и как да се грижат за себе си в периодите между тях. Психотерапията, особено с когнитивно-поведенчески подход, е много ефективна за справяне с ПТСР. В по-тежки случаи понякога се включват и медикаменти против тревожност и депресия. Колкото по-рано човек потърси лечение, толкова по-ефективно ще може да се справя с епизодите и да възстанови качеството си на живот.

Кои фактори влошават ПТСР?

Редица фактори могат да задълбочат и усложнят протичането на посттравматичното стресово разстройство. Един от основните е излагането на допълнителни стресиращи и травматични събития, особено скоро след първоначалната травма. Повторната виктимизация прави психиката още по-уязвима и затруднява възстановяването. Например жена, която е била изнасилена, ако стане жертва на друго престъпление, с още по-голяма вероятност ще развие тежък ПТСР.

Липсата на социална подкрепа също е сериозен утежняващ фактор. Когато човек с ПТСР е сам, изолиран, без близки хора, които да го подкрепят и разберат, страданието и усещането за безпомощност се задълбочават. Негативните реакции на околните – обвинение, срам, отхвърляне, омаловажаване на травмата, карат човека да се чувства още по-несигурен, самотен и депресиран. А депресията и суицидните мисли са чести усложнения на ПТСР.

Нелекуваните коморбидни разстройства като тревожност, злоупотреба с вещества или хранителни разстройства също влошават протичането на ПТСР. Те допълнително разрушават способността за справяне и влошават прогнозата. Например ако човек с ПТСР злоупотребява с алкохол, за да заглуши спомените и кошмарите, в дългосрочен план това води до още по-силна депресия и безнадеждност. Така проблемите се задълбочават взаимно.

Продължаващите житейски стресори като финансови проблеми, конфликти в семейството, здравословни проблеми, също могат утежнят ПТСР. Когато цялостната житейска ситуация е несигурна и стресираща, психиката е в постоянен режим на повишена възбуда и тревожност. А това е идеална предпоставка първоначалната травма да бъде преживявана още по-силно и по-често.

Личностови особености като песимизъм, ниска устойчивост и липса на гъвкави стратегии за справяне също утежняват ПТСР. Ригидният начин на мислене, rumination, прекалената фиксация в травмата и невъзможността да се погледне от друг ъгъл задълбочават страданието. Липсата на увереност, че човек може да се справи, допълнително засилва усещането за безпомощност и загуба на контрол, което е в основата на разстройството.

Колкото по-дълго остане нелекуван ПТСР, толкова по-хроничен и резистентен на лечение става. Затова е изключително важно човек да потърси навременна професионална помощ, за да разкъса порочния кръг от задълбочаващи се симптоми и влошаващо се качество на живот. С правилна психотерапия и подкрепа, дори и тежките и продължителни форми на ПТСР могат да бъдат овладени и човек да възстанови усещането си за контрол и безопасност. Никога не е твърде късно потърси помощ.

Емоционалният шок е психическо разстройство вследствие на внезапно настъпило неприятно събитие или психическа травма.

Понякога е необходима медицинска помощ, но състоянието се различава значително от клиничния шок след тежка злополука или заболяване, който винаги изисква спешни мерки. Природните методи на лечение се прилагат само при емоционален шок.

Емоционалният шок настъпва след научаване на тъжни вести за тежка загуба или смърт, уволнение от работа или нападение. Той може да е толкова силен, че дори да доведе до загуба на съзнание. Клиничният шок е силна физическа реакция на организма при нараняване или друг спешен случай. Той е резултат от внезапен спад в обема на циркулиращата в човешкото тяло кръв и кръвното налягане, което понижава снабдяването на мозъка и на други жизненоважни органи с кислород.

Ако не се вземат мерки, тези органи могат да се увредят необратимо и да се застраши животът на пострадалия. Причините за клиничен шок са: инфаркт, тежки травми, изгаряния, силна алергична реакция, твърде остра болка, хипогликемия и кръвоизлив.

При съмнения за такова състояние потърсете незабавно медицинска помощ. След шок е възможно да се проявят редица симптоми, познати като посттравматичен стрес: отминали спомени, нарушения на съня, депресия и затруднено общуване.

Първа помощ при клиничен шок

1. Повикайте незабавно медицинска помощ.
2. Ако можете, помогнете при външно проявени симптоми като кървене например.
3. Поставете пострадалия в легнало положение и повдигнете краката му на ниво, по-високо от сърцето.
4. Разхлабете стегнатите му дрехи и го завийте с одеяло, за да предотвратите загубата на топлина.
5. Не премествайте човека, ако е в безсъзнание или ако шокът е настъпил след сериозна травма.
6. Не му давайте нищо за ядене или пиене, но може да навлажнявате устните му с вода.

Симптоми на клиничен шок

• Учестен или слаб неравномерен пулс.
• Блед, сивкав тен на лицето.
• Студена и влажна кожа.
• Слабост и виене на свят.
• Учестено повърхностно дишане.
• Загуба на съзнание.
• Тревожност.
• Гадене и възможни пристъпи на повръщане.
• Жажда.
• Нарушено зрение.

ЛЕЧЕНИЕ

По-долу има средство, полезно само при случай на емоционален шок, който не изисква неотложна помощ.

Хомеопатия

• Arnica: основно средство при емоционален шок. Вземайте през няколко минути заедно с „Рескю Ремеди” на д-р Бах.

Вижте и ТОВА: Лекарства при паник атака и епизод на посттравматичен стрес.