Лекарства, които понижават либидото: пълен списък по групи

Пониженото либидо е един от най-честите, но най-рядко споделяните странични ефекти на редица масово предписвани лекарства.

Хиляди хора приемат ежедневно таблетки за кръвно, антидепресанти или контрацептиви, без да свържат спада в желанието с тях.

Ефектът идва бавно и незабележимо. Затова обикновено го отдаваме на умора, на стрес в работата, на възрастта или на охладняване между партньорите, а причината стои в кутийката на нощното шкафче.

Препоръчана тема Болка и нервно напрежение • Демир бозан Дорета: мнения, странични ефекти и продължителна болка Какво споделят хората за Дорета и какво търсят при болка, напрежение и проблеми с нервите. Вижте мненията →

Обяснението е физиологично. Едни медикаменти променят нивата на тестостерон, естроген или пролактин.

Други се намесват в предаването на сигналите в мозъка или свиват притока на кръв към половите органи.

Използвайте списъка по-долу като повод за разговор с лекуващия лекар, не като основание сами да спрете терапията. Прекъсването на антидепресант или на лекарство за кръвно носи по-сериозен риск от самия страничен ефект.

Защо някои медикаменти оказват влияние върху сексуалното желание?

Лекарствата могат да понижават либидото, защото променят нивата на ключови хормони и невротрансмитери в мозъка или ограничават кръвоподаването към интимните зони.

• Хормонален баланс: Тестостеронът движи желанието и при мъжете, и при жените, макар при жените количеството му да е в пъти по-малко. Част от медикаментите свалят свободния тестостерон, тоест този, който реално стига до тъканите. Други покачват пролактина, а високият пролактин действа като спирачка върху желанието.
• Невротрансмитери: Тук работят две вещества в противовес. Допаминът носи мотивацията, търсенето на удоволствие и възбудата. Серотонинът успокоява и стабилизира настроението, но в по-високи нива приглушава сексуалния импулс. Лекарство, което вдига едното и потиска другото, променя и желанието.
• Съдов фактор: Възбудата започва с прилив на кръв към половите органи. Ако медикаментът стеснява съдовете или сваля налягането твърде рязко, реакцията на тялото отслабва, а след нея отслабва и желанието.

Кои основни групи лекарства най-често понижават либидото?

Най-често либидото се понижава от антидепресанти, медикаменти за високо кръвно налягане, хормонални контрацептиви, лекарства за простата и косопад, както и от някои антихистамини.

1. Антидепресанти (SSRI и SNRI)

Антидепресантите водят класацията по този страничен ефект. Селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина повишават нивата му, а високият серотонин потиска вроденото сексуално влечение и забавя достигането на оргазъм.

Тук влизат пароксетин, флуоксетин, сертралин и циталопрам. Пароксетинът се описва като най-проблемен в групата.

При жените ефектът се изразява по-често в трудно достигане на оргазъм, при мъжете към това се добавя забавена еякулация.

Добрата новина е, че не всички антидепресанти действат по този начин. Бупропионът работи основно върху допамина и рядко понижава желанието, а при част от пациентите дори го подобрява.

Попитайте психиатъра си дали преминаването към друга молекула е възможно при Вашата диагноза.

2. Бета-блокери и лекарства за високо кръвно налягане

Сърдечносъдовите медикаменти влияят върху либидото най-вече през кръвотока. По-старите бета-блокери като пропранолол, атенолол и метопролол забавят сърдечния ритъм и свалят налягането, а по-слабото кръвоснабдяване на половите органи затруднява възбудата.

Тиазидните диуретици действат по сходен начин. При мъжете спадът в желанието често върви заедно с проблеми в ерекцията, при жените се проявява като намалено овлажняване и по-слаба чувствителност.

По-новите класове са значително по-щадящи. АСЕ-инхибиторите и сартаните рядко засягат сексуалната функция, затова смяната на терапията е реалистичен вариант за обсъждане с кардиолога.

3. Финастерид и лекарства за простата и косопад (5-алфа редуктазни инхибитори)

Финастеридът и дутастеридът намаляват желанието, защото блокират ензима, който превръща тестостерона в дихидротестостерон.

По-ниският дихидротестостерон свива простатата и забавя косопада, но същевременно отслабва сексуалното влечение.

Медикаментите се предписват при доброкачествено уголемяване на простатата и при андрогенна алопеция.

Засягат почти изключително мъже, тъй като при жените се използват рядко и в друг контекст.

4. Хормонални контрацептиви (Орални противозачатъчни)

Противозачатъчните хапчета понижават либидото, като повишават белтъка SHBG, който свързва тестостерона в кръвта. Свободният тестостерон намалява, а с него отслабва и желанието.

Реакцията е строго индивидуална. При една част от жените промяна изобщо не се усеща, а при друга либидото се повишава, защото страхът от нежелана бременност отпада и сексът става по-спокоен.

Ако забележите спад, потърсете гинеколог. Смяната на препарата с друга комбинация или преминаването към нехормонално средство, каквото е медната спирала, често решава въпроса.

5. Антихистамини и медикаменти за алергии

Антихистамините от първо поколение потискат желанието заради силното си действие върху нервната система.

Дифенхидраминът и хлорфенираминът преминават кръвно-мозъчната бариера, приспиват, подсушават лигавиците и блокират хистамина, който участва в изграждането на възбудата.

Сухите лигавици създават допълнителен дискомфорт при жените, а сънливостта пречи еднакво и на двата пола.

6. Успокоителни и сънотворни средства (Бензодиазепини)

Бензодиазепините свалят желанието, защото отпускат централната нервна система и мускулатурата.

Диазепам, алпразолам и лоразепам намаляват тревожността, но заедно с нея приглушават бдителността и реакцията към сексуални стимули.

Умората се натрупва, вниманието се разсейва и тялото просто не влиза в режим на възбуда. Ефектът се засилва при продължителен прием и при по-високи дози.

Тези лекарства не се спират рязко. Разговорът за дозата, за продължителността на курса или за нелекарствени подходи при тревожност трябва да е с предписалия ги лекар.

7. Медикаменти за стомашни киселини и язва (H2-блокери)

По-старите блокери на киселинната секреция могат да понижат либидото чрез хормонален механизъм.

Циметидинът във високи дози действа антиандрогенно и повишава пролактина, а високият пролактин потиска желанието.

При мъжете по-продължителният прием се свързва и с чувствителност в областта на гърдите. При жените ефектът се описва по-рядко.

Съвременните инхибитори на протонната помпа рядко създават подобни оплаквания. Ако все още приемате циметидин, попитайте гастроентеролога дали преминаването към по-нов препарат е подходящо за Вас.

Какви са безопасните начини за поддържане на интимния живот, докато приемате необходимите медикаменти?

Безопасните начини за поддържане на интимния живот при прием на медикаменти включват използването на външни сетивни стимулатори, хидратиращи и загряващи интимни гелове, открит разговор с партньора и адаптиране на любовната игра, без да се спира предписаното лечение.

Когато лекарството вдига прага на възбуда, тялото се нуждае от по-осезаем сигнал. Ергономичните интимни играчки и вибриращите масажори въздействат директно върху нервните окончания и помагат възбудата да се изгради дори при фармакологична пречка.

Изследване на Деби Хербеник и екип, публикувано в Journal of Sexual Medicine през 2009 г. с над 2000 участнички, установява, че жените, използвали вибратор наскоро, отчитат по-високи резултати по скалите за желание, възбуда и овлажняване.

Мнозина се притесняват да влязат във физически магазин, затова разгледайте спокойно вариантите през специализиран онлайн секс шоп като LoveX.bg, където поръчката остава дискретна, а описанията показват от какъв материал е изработен всеки артикул.

Търсете модели от медицински силикон и избягвайте порестите материали, които трудно се почистват.

Как да компенсирате намалената чувствителност?

Намалената чувствителност може да се компенсира с лубрикант на водна основа, стимулиращи гелове и по-дълга подготовка преди самия контакт.

Част от медикаментите подсушават лигавиците и правят проникването неприятно, а болката убива желанието по-бързо от всичко останало.

Лубрикантът на водна основа може да премахне този проблем и е съвместим както с презервативи, така и със силиконови аксесоари.

Загряващите и стимулиращите гелове работят по друг начин: засилват притока на кръв към зоната и връщат част от усещанията, когато те са притъпени.

Как да разберете дали пониженото ви либидо се дължи на приеманото лекарство?

Можете да познаете, че спадът в либидото се дължи на дадено лекарство, ако симптомите са се появили броени дни или седмици след започване на приема или след увеличаване на дозата.

Преди да отидете при лекаря, съберете следната информация:

• Отбележете точната дата. Запишете кога сте започнали терапията или кога дозата е била променена и кога за пръв път сте усетили разликата в желанието.
• Водете кратък дневник. 2 или 3 седмици бележки за желанието, възбудата и настроението показват тенденция, каквато паметта не улавя. Такъв запис върши далеч по-добра работа в кабинета от общото „нещо не е както преди“.
• Прочетете листовката. Отворете секцията „Възможни нежелани реакции“ и потърсете думи като понижено либидо, сексуална дисфункция, нарушения на еякулацията или намалено полово влечение. Честотата обикновено е обозначена като чести, нечести или редки.
• Отделете останалите причини. Продължителният стрес, недоспиването, хроничната умора, напрежението във връзката, естествените хормонални промени с възрастта и самото заболяване понижават желанието без никаква намеса на медикаменти. Депресията например сваля либидото и сама по себе си, преди още антидепресантът да е започнал да действа.
• Проверете цялата си терапия. Ако приемате няколко препарата, ефектът може да идва от комбинацията, а не от един конкретен. Занесете списък с всичко, включително хранителните добавки и билковите продукти.

Трябва ли да спрете приема на лекарството, ако забележите спад в либидото?

Не, категорично не трябва да спирате предписано лекарство самоволно, тъй като това крие сериозни рискове за здравето и влошаване на основното ви заболяване.

Рязкото прекъсване на антидепресант или на успокоително може да предизвика синдром на отнемане с тревожност, замайване, безсъние и връщане на първоначалните оплаквания, често по-тежки от преди.

Внезапното спиране на бета-блокер пък потенциално води до скок на кръвното налягане и ускорен пулс, а при сърдечно болен този риск е напълно реален.

Всяка промяна трябва да минава през лекаря, който е изписал терапията.

Занесете на консултацията дневника със симптомите и списъка с всичко, което приемате.

Кога е необходимо да се консултирате с лекуващия си лекар?

Консултирайте се с лекуващия си лекар веднага щом забележите, че промяната в либидото причинява личен дискомфорт или напрежение във връзката ви.

Няма нужда да търсите заобиколни думи. Лекарите обсъждат тези оплаквания всекидневно, а сексуалната функция е част от общото здраве наравно с кръвното налягане и съня.

Потърсете помощ по-рано и при допълнителни признаци като изтичане от гърдите, спиране на цикъла, силна отпадналост или потиснато настроение.

Те насочват към хормонален проблем, който заслужава отделно изследване.

Маргарита Алексиева

Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.