Интервю с Галя Мутафова: Как да помогнем на близък, който страда от паник атаки

Паник атаките са интензивни епизоди на страх и физически симптоми, които могат да бъдат изключително плашещи както за човека, който ги преживява, така и за неговите близки. Как можем да бъдем истинска подкрепа, без да засилваме тревожността и усещането за безпомощност? На тези въпроси ще ни помогне да отговорим Галя Мутафова – психолог и психотерапевт с над 15 години опит в работата с тревожни и хранителни разстройства.

Създател на www.feelgood.bg, както и на курс за самопомощ „Справи се с паниката и тревожността“  https://feelgood.bg/trevozhnost-panika-kurs/

Въпрос: Г-жо Мутафова, как бихте обяснили накратко какво представлява паник атаката за близките на хора, които не са я изпитвали лично?

Галя Мутафова: Паник атаката е внезапен епизод на интензивен страх или дискомфорт, който обикновено достига връхната си точка в рамките на няколко минути. Тя е придружена от физически симптоми като сърцебиене, задух, замайване, треперене, изпотяване, усещане за задавяне, а понякога и страх от полудяване или умиране. Макар да не е опасна физически, усещането по време на атаката е изключително реално и плашещо. Затова човекът има нужда от разбиране и подкрепа, а не от подценяване на преживяването му.

Въпрос: Кои са най-честите грешки, които близките правят, когато станат свидетели на паник атака?

Галя Мутафова: Много често близките реагират с добро намерение, но по начин, който не помага. Например:

• Започват да обясняват рационално, че „няма от какво да се страхува“ – но по време на паник атака логиката не действа.
• Паникьосват се заедно с човека – което засилва тревожността.
• Опитват се да го убедят насила да се „успокои“ – това обикновено води до противоположен ефект.
• Подценяват преживяното с изрази като „Спри да си въобразяваш“ или „Престани, нищо ти няма“.

Всичко това може неволно да изолира човека и да засили усещането му, че е неразбран или „повреден“.

Въпрос: Какво всъщност е полезно да направим в момент на паник атака, ако сме до човека?

Галя Мутафова: Най-полезното е да останете спокойни. Ето няколко конкретни стъпки:

• Спокойно присъствие: Просто бъдете там. Не натрапчиво, а уверено и подкрепящо.
• Насочване към дишането: Предложете му да диша с вас – например вдишване 4 секунди, задържане 2, издишване 6. Можете да дишате заедно. Набляга се на издишането, за да се намали тревожността.
• Заземяващи техники: Попитайте: „Можеш ли да назовеш пет неща, които виждаш? Четири, които чуваш?“ Това връща вниманието към настоящето.
• Подкрепящи думи: Кажете нещо от рода на: „Тук съм с теб. Това ще мине. Безопасно си. Няма да те оставя.“

Важно е да не настоявате човекът да ви „слуша“, а просто да му покажете, че не е сам и че паниката ще отмине – защото винаги отминава.

РЕКЛАМА

Въпрос: След като премине паник атаката, как да говорим с човека за преживяното?

Галя Мутафова: Първо поговорете с човека, когато е готов за това. Много есто хората след пристъп на паника са уморени имат нужда от почивка и просто някой да е до тях.

След атаката е важна емпатията. Можете да попитате:

„Искаш ли да поговорим за това, или предпочиташ да си починеш?“

„Какво би ти помогнало в следващ такъв момент?“

Избягвайте фрази като: „Това беше нищо“ или „Престани вече да се филмираш“. Вместо това дайте пространство и нормализирайте случилото се – много хора минават през подобни състояния.

Въпрос: Кога е подходящо да насърчим близкия си да потърси професионална помощ?

Галя Мутафова: Ако паник атаките се повтарят често, пречат на ежедневното функциониране, човекът започва да избягва места или ситуации, страхува се от нова атака – това вече е признак на развиващо се паническо разстройство. Тогава е силно препоръчително да се обърне към психолог или психотерапевт.

Най-добрият подход е да предложите помощ ненатрапчиво, например:

„Искаш ли да проучим заедно кой специалист би могъл да ти помогне? Ще бъда до теб, ако искаш.“

Въпрос: Има ли връзка между паник атаките и физиологични състояния като хормонални смущения?

Галя Мутафова: Да, в някои случаи. Хормонални промени – особено свързани с щитовидната жлеза, надбъбречните жлези, менструалния цикъл или перименопаузата – могат да повлияят на нервната система и да отключат тревожност или паник атаки. Важно е тези фактори да се изследват, за да не се третира само психологичната част, когато има и физиологичен компонент.

Въпрос: Какво бихте казали на хората, които се чувстват безпомощни, наблюдавайки страданието на свой близък по време на паник атака?

Галя Мутафова: Разбирам тази болка – чувството, че не знаеш как да помогнеш. Но понякога най-силната помощ е търпението, присъствието и безусловната подкрепа. Това, че не можеш да „поправиш“ страданието, не означава, че си безполезен. Напротив – стабилното ти присъствие е основа, върху която човекът може да стъпи и да започне да се справя. А това е безценно.

Заключение:

Паник атаките може да изглеждат плашещи, но с разбиране, подкрепа и информираност, можем да бъдем истинска опора за своите близки. Не е нужно да сме терапевти, за да бъдем добри слушатели, съчувстващи хора и тихи опори в трудните моменти.