Лупус, вълчанка: Причини, симптоми и лечение на болестта

Кошмарът лупус: как се отключва болестта, причини. Какъв лекар да търсим, ако се появят признаците на вълчанка и особените симптоми. Изследвания и терапии. Видове лупус. Народна медицина срещу вълчанка. Усложнения

Лупус или червена вълчанка е заболяване, описано в началото на XIX век от френски лекари. Оттогава има множество наблюдения и изследвания за причините и механизма, по който се развива страданието. Процесът наистина е дълъг и вече се знаят много неща, но медицината все още не е единна са общата стратегия, която лекуващите да следват при профилактика и лечение на лупус – известен повече като червена вълчанка.

Автоимунното заболяване лупус (червена вълчанка)

Науката е категорична, че вълчанката е автоимунно заболяване: развива се, когато поради някакви причини имунната система започва да атакува собствени клетки на организма; засяга съединителните тъкани. Патологичният процес протича с възпаления и тъканни увреждания. В ранните етапи на болестта могат да липсват субективни усещания за появата й и това затруднява диагностицирането. За разпознаването на проблема понякога са необходими години. Има случаи, когато липсват външни признаци на заболяването, но сериозно са засегнати вътрешни органи и системи – в един момент те се оказват буквално “изядени” от болестта.

В някои случаи лупус се бърка с ревматоиден артрит и други подобни страдания. Основната характеристика на вълчанката е възпалението, което се проявява в няколко зони на тялото едновременно. Жените страдат по-често от мъжете, като най-уязвима е групата на възраст 20-40 години.

“Фигурин

Лупус еритематодес или еритематозус?

Срещат се и двата варианта като равностойни.

Симптоми и причини + снимки

В повечето случаи болестта дава знак за себе си с безпричинна слабост, умора, повишена температура, болки в ставите. Силно разпространен симптом е специфичната еритема – обрив на лицето под формата на пеперуда, който се активира на ярка слънчева светлина. Този симптом е най-красноречив както при жените, така и при мъжете.

Обрив и червени петна по лицето и краката

Най-видим признак е специфичният обрив, за който вече стана дума. Кожата е типичният терен, върху който се проявява болестта; засягат се най-чувствително кръвоносните съдове, като нарушава кондицията им. Не е изключен и кръгов косопад, т.н. алопеция. Обривът, който се споменава при описанията многократно, може да се появи по лицето, деколтето, гърба, крайниците.

Лупусът може да причини и някои форми на анемия. Нетипична проява на вълчанката е образуването на тромби и лимфен застой.
Сърцето, белите дробове и бъбреците са опасно атакуваните вътрешни органи. Започват възпалителни процеси в тъканите им и това причинява болки в гърдите. При възпаление от лупус на бъбреците с урината се изхвърлят протеинови и кървави компоненти.

Сърбеж, главоболие, високо кръвно

Част от болестната симптоматика могат да бъдат упоритият сърбеж и главоболие. В повечето случаи осъзнаването на проблема причинява депресивни състояния и емоционален дискомфорт.

Възможно е още в ранните стадии да се почувства дискомфорт в мускулите и ставите. Появяват се и болки, които са най-силни сутрин. Възможни са и отоци в болезнените точки. Не е изклчено диагностиката да установи артрит или други нарушения на ставната подвижност. Разстроените функции на организма и промените в тъканите на сърдечно-съдовата система рефлектират и в повишаване на кръвното налягане. Хипертоничните пристъпи се обясняват с пораженията върху мозъка, сърцето и бъбреците.

Антифосфолипиден синдром

Споменатият синдром включва комплекс от лабораторни и клинични показатели, характерни за вълчанката. В комплекса се включват проявените и възможни признаци –от специфичния обрив до патология на женската репродуктивна система, т.е спонтанни аборти.

При антифосфолипидния синдром първостепенно е поражението на сърцето и кръвоносните съдове, Синдромът прави нещата непредсказуеми, защото е възможно във всеки момент да се образуват тромби в различни точки на системата от съдове. Леталният изход е възможен и при минимална предварителна проява на симптоматиката. Повишеното кръвно налягане се определя като злокачествен признак на заболяването.

Фибриноидна некроза

Циркулиращите в тъканите автоимунни компоненти могат да провокират фибриноидна некроза; от този процес най-силно страда далакът. В тъканта му произтичат изменения, свързани с разширяване на съдовата мрежа и неизбежното създаване на тапи от тромби. Така тялото на този важен орган започва да се уплътнява и престава да изпълнява функциите си. Развива се фиброза, а впоследствие и фибриноидна некроза. Характерни за лупуса са отклоненията в кръвните показатели заради анемия и тромбоцитопения.
Пораженията на бъбреците протичат по-бавно, но бъбречните филтри рано или късно се задръстват от циркулиращите имунни компоненти, колаген и клетъчни останки. Развиват се гломерулнефрит и фибриноидна некроза. Последното налага хемодиализа.
Причини
Въпреки многото изследвания, трудно може да се назове главната причина за болестта. Известни са обаче предпоставките, създаващи условия за проява на патологията. Вълчанката е автоимунно заболяване; при нея организмът произвежда специфични протеини, които имат защитни функции – но атакуват тобствените клетки и тъкани на организма. Тази автоимунна реакция може да бъде обяснена с аномалии на генетично ниво. С две думи – болестта лупус като потенциална заплаха е кодирана по наследство.

Най-често като непосредствени причини се сочат различните инфекции. Видът им всъщност няма особено значение – важен е механизмът на включване на имунната система и изработването на антитела. При вирусните инфекции например се наблюдават поражения на лигавиците и тези зони се превръщат в терен за първоначални автоимунни процеси.

Провокиращите фактори, които могат да се окажат стартово копче за болестта, са психоемоционални напрежения, прекомерно излагане на силно слънце, аборти и раждания, нарушения на хормоналния баланс, прием на някои лекарства.

Поставяне на диагноза и прогноза, критерии – къде?

Появата на описаните симптоми е сериозна причина без забавяне да се потърси лекар. Ако са налице характерните симптоми и медикът е наясно с диагнозата, той трябва да обясни на пациента сериозността на предположенията си и да го убеди да продължи с изследванията и възможното последващо лечение.

Потвърждението на диагнозата е комплексно и нерядко се проточва доста. Обследването включва имунологични, клинични, лабораторни и хистологични данни. Започва се с физикален оглед, който може да даде информация за състоянието на кожата и видимите зони на лигавиците. Дори само този оглед понякога е достатъчно надежден, ако са налице изявени трайни обриви от посочения тип.

Имунологични изследвания

Имунологичните методи на изследвания се използват за уточняване на системната природа на заболяването – т.е. пораженията не засягат само кожата, а и част от вътрешните органи. Проследяват се измененията в кръвта, сравняват се данни от поразени и здрави зони на организма. При изследването, известно като Васерман, може да се получи лъжливо положителен резултат.

Ако лекарят има хипотеза за лупус, той назначава допълнителен кръвен анализ. В биологичния материал от болен човек обикновено се откриват антитела и елементи с с двуспирална ДНК. Задължителни при това положение са последващите изследвания на органите от коремната кухина, за да се установи разпространението на болестта. Правят се електрокардиограма, ултразвук, общ биохимичен анализ на кръвта, рентген.

Лупус банд тест
За болестта лупус и причините й се знае много

За болестта лупус и причините й се знае много

Става дума за лабораторно изследване, при което се търсят анти-нуклеарни антитела – АНА, в серумна проба на пациента. Това са група антитела с насоченост срещу протеини и протеинови комплекси от ядрото на собствените клетки. Различните автоимунни заболявания имат и различни антитела; разпознаването им определя вида на заболяването. Още при установяването на двойноверижна ДНК може да се говори със сигурност за автоимунно заболяване; впоследствие тестът се прецизира с допълнително изследване на автоантителата. Така може да се насочи вниманието и към установяването на поразените органи.

Лечение на болестта

Вълчанката е неизлечимо заболяване, но ако навреме се приложи подходяща терапия, облекчаването на симптоматиката може да бъде успешно. Всеки пациент се нуждае от индивидуален план за лечение. Пациентите с лупус в лека форма могат да бъдат оставени и без медикаменти, но при всички случаи здравето им трябва да се контролира и да се направят някои промени в начина на живот и хранене.

По лекарския начин, лекарства

Подострите и острите форми на болестта със засягане на ставите се лекуват с нестероидни противовъзпалителни средства от типа на волтарен. Ако патологичният процес е засегнал кожата, се въвеждат хинолинови продукти. Въвеждането на такива медикаменти става по изключение заради риска от странични ефекти от рода на дерматит. Най-често за лечението на вълчанка се препоръчват глюкокортикостероиди като преднизолон. Такъв препарат може да се използва независимо от формата на заболяването, клиничната картина и активността на патологичния процес.

Младите жени и подрастващите понякога отказват хормонални продукти, страхувайки се от натрупване на килограми. Но въпросният лупус е толкова сериозна болест, че за подобен избор просто не може да се мисли. Без прилагането на глюкокортикостероиди рязко се скъсява продължителността на живота и качеството му рязко се влошава. Ако въпреки подобно лечение липсва положителна динамика на заболяването, се преминава към терапия с цитотоксични имунодепресанти. Пациентите с такъв проблем имат нужда също от специално хранене, прием на витамини, антибактериални и противоязвени средства.

Урбазон

Урбазон, медрол и метилпреднизолон са медикаменти с един и същ активен компонент: метилпреднизолон. Прилагат се при широк спектър от заболявания, сред които са и автоимунните – включително лупус. Урбазонът е сочен преди време като ефективно решение при системни заболявания на съединителната тъкан. Приемът му в случая потиска образуването на коментираните антитела и променя имунния отговор на организма. Медикаментът дава немалко странични ефекти, които при продължителен прием биха повлияли негативно на стомашно-чревния тракт, сърдечно-съдовата и нервната система. Проявява се при рязко спиране синдромът на отмяната. По-често прилаганите медикаменти в актуалната практика са медрол и метилпреднизолон.

Други

Изборът на лекарствата за продължителна терапия при лупус зависи от преобладаването на една или друга група симптоми на страданието. Ако например е налице засягане на стави, сухожилия и мускули, по-добър вариант от нестероидните противовъзпалителни няма. При прояви по кожата вършат работа противомаларийни средства, които потискат имунния отговор и предотвратяват образуването на тромби.
Вече споменахме, че при лечението на остри – но и на хронични – форми на лупус, за предпочитане са продукти като преднизолон и хидрокортизон. Това са синтетични аналози на хормоните от надбъбречните жлези, които блокират различни етапи на автоимунното възпаление. Специални функции тези лекарства изпълняват в случаите, когато е налице генерализирано поражение на органите.

При засегнати бъбреци могат да се използват най-нови продукти от групата на имуносупресорите. Така се редуцират всички имунни форми, за да се спаси бъбречната тъкан от автоимунна агресия. При системна вълчанка лечението с такива продукти все пак има доста странични ефекти и са необходими поддържащи препарати.

Хроничната вълчанка изисква различни медикаменти от тези, които се прилагат при обостряне на страданието. Въвеждани са имуноглобулини за повишаване устойчивостта на организма към вторични инфекции и други продукти, с които се подобрява качеството на живот на пациентите.

Диетата в случая трябва да подобрява чревната перисталтика; храненето да е с лесни за усвояване храни, но достатъчно богати на фибри, витамини и минерали.

Алтернативно с билки, рецепти

Народната медицина има немалко съвети и проверени рецепти за лечение при вълчанка. Препоръчва се засилване на имунната система, здравословно хранене и режим, който подобрява кондицията на човека с вълчанка. Сред билките, които се препоръчват под формата на различни чайове и отвари, са жълт кантарион, жълт равнец, орехови листа, шипки, алое, теснолист живовляк и други. При кожни форми се правят промивки с отвара от лайка или смрадлика.

  • Ето и една рецепта на варненската лечителка Вяра Стоянова (desant.bg): Смесваме по 50 г сухи кори от портокал, джинджифил, лечебна пищялка и блатен аир. Сместа се залива с 4 л бяло вино и се оставя да кисне 14 дни. Периодично съдът се разклаща. Прецежда се и от получената настойка се пиепо 50 мл преди хранене четири пъти дневно. Терапията продължава три месеца; паралелно с настойката се приемат и пробиотици.
Лечение с пчелно млечице

Терапиите с пчелно млечице са сочени като един от алтернативните варианти за лечение на лупус (framar.bg). Има логика в прилагането на този изключително полезен продукт, тъй като той съдържа богата гама от витамини, късоверижни мастни киселини, свободни аминокиселини и прости въглехидрати. Пчелното млечице съдейства за регулиране на липидния обмен и стойностите на вредния холестерол, упражнява противовъзпалителен и имуномоделиращ ефект.

Все пак не бива да забравяме, че става дума за много сериозно заболяване и пчелното млечице няма да ни излекува от коварната вълчанка. Но като част от комплексна терапия то реално ще допринесе за контрол върху болестните симптоми и ще намали страданията.

Лечение с пчелно млечице: Топ 20+ приложения, прием и дозировка

С джинджифил и мед

Още един пчелен продукт е в помощ на болните от вълчанка: медът. Високото съдържание на антиоксиданти в него го прави добър помощник в овладяването на възпалителните процеси при лупус. Витамини и флавоноиди – на това също може да се разчита при приема на меда като цяр. Още по-добре действа той, ако полезните му въздействия се съчетаят с тези на джинджифила. Прибавянето му към менюто под различни форми подсилва противовъзпалителния ефект – продукт, приготвен от мед и джинджифил, е изключително действен при поразени от лупус стави и сухожилия.

Съществуват различни варианти за приготвянето на цяр от мед и джинджифил – ето най-лесният: един средно голям корен от джинджифил се измива и остъргва с лъжица от кожицата. Настъргва се и се смесва с един килограм мед. Сместа се държи в затворен буркан в хладилника и от нея се взема всеки ден 3-4 пъти по една чаена лъжичка.

Витамини, водорасли

Наред с медикаменти и билки, лечението на лупус в определени етапи и под медицински контрол предполага включване и на витамини. Специалистите наблягат на ролята на мастно разтворимите А и Д. Според данни от изследвания при пациенти с лупус стойностите на витамин Д са понижени, а този витамин има специална роля в регулацията на имунните реакции. Доказано – ако е в норма, той съдейства за потискане активирането на лимфоцитите и по този начин се отслабва интензивността на автоимунните реакции.

Друга поредица от тестове с витамин А сочи, че приемът му във високи дози в двуседмични модули позволява да се контролира симптоматиката на мъчителното заболяване (medicalcenterlife.bg). Сред важните витамини се споменават също Е и Б6.

Приемът на популярните в последно време водорасли на всяка цена трябва да се консултира с лекар, защото е възможно в нашия случай това да влоши заболяването. Така например хитовата спирулина категорично не се препоръчва при лупус, тъй като един от доказаните й ефекти е усилването на имунните реакции. За сметка на това кафявите водорасли – келп, могат да са полезни с балансирането на хормоналната продукция на надбъбречните жлези и оптимизирането на метаболитните процеси.

Хомеопатични лекарства

Хомеопятията има място при лечението на лупус, при това – както може да се очаква – липсват неприятни странични ефекти. Важно е обаче да бъде избран правилният хомеопатичен продукт в зависимост от това каква форма на вълчанката се развива. Режимът на прием – дози и продължителност, се определя индивидуално. Приложими са продукти като сяра, сепия , арсеникум, беладона , калциев карбонат, силицеа, бриония и др.

Диета, хранене, алкохол, цигари

Диетата при лупус има две измерения: променя се както съставът на храните, така и количеството им, за да се постигне редукция на килограмите. Намалява се приемът на животински мазнини и се набляга на рибата – сардина, сьомга, скумрия. Полезни храни са нискомаслените сирена, пълнозърнести храни, авокадо, зрял грах и фасул, карфиол, картофи и фурми. Добавете още овесени ядки, пълнозърнеста пшеница, кафяв ориз и птиче месо.

Нормално е да очакваме, че при тази диагноза всеки лекар ще препоръча отказ от цигарите и алкохола. Едно – защото е ясна вредата от никотина и злоупотребата със спирт, и второ – защото приемът на много от медикаментите за болестта са несъвместими с алкохола.

ТЕЛК

Лупус еритематозус е едно от автоимунните заболявания, които по списъка на ТЕЛК подлежат на освидетелстване. Възможно е в зависимост от формата и пораженията на различни органи да бъде определена намалена трудоспособност до 80% (telk.info).

Заразен ли е? Лечим ли е? Наследственост

Вече стана дума, че лупус – това е автоимунно заболяване с потенциални полиорганни поражения. Макар етиологията му да не е изучена докрай, счита се, че вероятността да се прояви е генетично заложена. Заболяването не е заразно.

Видове

Класификациите на лупус еритематозус по правило отчитат или начинът на протичане – остра и хронична форма, или вида на засегнатите тъкани и органи

Системен лупус

В този случай са засегнати множество точки на организма, тъй като образуваните антитела се разпространяват теоретично навсякъде, “плувайки” с различни молекули под формата на имунни комплекси. Обикновено те се отлагат в малките кръвоносни съдоне и причиняват възпалителни процеси в тях и в съседните тъкани. Заболяването протича с индивидуални характеристики в зависимост от това къде са образувани възпалителни огнища. В някои случаи пораженията са незначителни и заболяването може да се контролира дори без медикаменти, но обикновено е налице потенциална опасност от увреждане на жизненоважни органи – сърце, бели дробове, бъбреци, зрителните органи, кръвта и пр. Заболяването протича на вълни – с остри фази и ремисии, при които е необходимо специфично лечение и спазване на режим и диета. В някои случаи ремисиите могат да продължат с години.

Кожен лупус

Най-характерният външен признак за вълчанка е специфичното поражение на кожата. Първите обриви се появяват по скулите под формата на червени петна, които постепенно се оформят като трайна промяна с профил на пеперуда. При развитието на възпалителния процес зачервяването обхваща меката част на ушите, челото, зоната на деколтето, устните, скалпа. Лицевите възпаления според тежестта си и характера на промените оформят няколко типа картини:

  • Пулсираща пеперуда в зоната на гърбицата на носа; зачервяването може да е придружено с цианоза;
  • Трайни изменения с образуване на вроговени клетки, оток на подкожната мастна тъкан на лицето;
  • Яркочервени петна, които са видимо подути повече от общо отеклото лице;
  • Множество елементи на дисковидно възпаление, с ръбове и атрофия на кожата.

Към пораженията на кожата отнасяме и дистрофичните изменения в стените на малките кръвоносни съдове – капилярите по пръстите; атрофични промени по ходилата с отоци и петна от подхожни кръвоизливи. В някои случаи с това се изчерпват проявите на заболяването и липсват поражения на вътрешни органи.

Лупусен нефрит (лупус нефритис)

Системният лупус има разнообразни клинични изяви и развития, но у всички пациенти се наблюдават нарушения на бъбречните функции поради лупус нефритис. Увреждането на бъбречната тъкан предполага гломерулонефрит – тежка болестна характеристика, която обикновено прехожда в остра бъбречна недостатъчност.

Лупусен артрит (лупус и ревматоиден артрит)

Ставните възпаления също са редовен симптом, проявяващ се при всички болни от лупус хора. Първите усещания за болка идват при видимо непроменени стави. Има случаи, когато болезнените състояния, определяни като артрит, се усложняват и интензивността им нараства, но външни признаци за възпалителен процес липсват. Като правило най-силно засегнати са малките симетрични стави – на коленете, лактите, китките на ръцете. Поради възпалителните процеси постепенно настъпват и външни изменения, деформации и сраствания. Процесът засяга и прилежащите сухожилия.

Други видове и усложнения

След ставите възпалителният процес обхваща и мускулите. Обхванати се оказват най-напред околоставните обвивки на мускулната тъкан; появява се мускулна слабост, прогресира т.н. миастения. Симптомът е особено характерен за жените.

Системният лупус буквално съсипва всяка една от сърдечните обвивки – ендокард, перикард и миокард. Клиничната картина в тази посока е разнообразна: дискомфорт в лявата страна на гръдния кош, нарушен сърдечен ритъм, екстрасистоли, аритмия, исхемия. Поразени са сърдечните клапи и коронарни съдове, има реална опасност от сърдечна тампонада. Нещата вървят към сърдечна недостатъчност.

Особено уязвим е белият дроб, особено при децата. Белодробната тъкан може да бъде изцяло обхвана от циркулиращите автоимунни комплекси; създават се условия за вторична пневмококова инфекция. При тези условия пневмонията е обяснима; последиците могат да са дихателна недостатъчност, емболия на белодробната артерия.

Лупус и бременност

Вълчанката в общи линии се определя като женска болест. По тази причина не е изключено болестта да се прояви по време на бременност. Самото зачатие може да провокира дебют на страданието или неговото обостряне.

От друга страна – понижената активност на имунната система при бременност понякога води до подобряване на състоянието на болната от лупус жена, а рискът от усложнения намалява. Съвременната медицина вече може да подпомага бременните с диагноза лупус еритоматозус, така че да износят плода си. В предходни времена в подобни случаи е бил предлаган аборт по медицински показатели.

Бъдеща майка с лупус – такава пациентка трябва да бъде внимателно обгрижвана от гинеколози и ревматолози. Те са в състояние на базата на индивидуалните показатели да изберат най-правилната тактика за лечението й. Според статистиката до износване на плода и раждане все пак достигат половината от жените с подобна характеристика. При една четвърт от жените за жалост се получават усложнения от типа на кръвоизливи и гибел на плода.

При деца

Лупус при деца – болестта се отличава с много бърза прогресия, тежки поражения и лоша прогноза. Детето може да изглежда напълно здраво – и изведнъж по лицето му се появява характерният обрив, после се възпалява лигавицата на устната кухина и се констатира стоматит; кожата започва да сърби и да се лющи.

При системна вълчанка се засягат ставите на детето с последваща деформация и болки, след което процесът се прехвърля върху мускулите и серозните обвивки на вътрешните органи. Често жертва е сърцето – развиват се миокардити, перикардити, възможно е едновременно поражение на всички сърдечни слоеве. Вълчанката е крайно опасна болест за децата; ако едно дете е в рискова група заради наследственост –  на всяка цена следва да се намалят възможните рискове за проява на предразположението.

Мозъчните обвивки са една от уязвимите зони при болно от лупус дете. Възпалението може да причини парези, отоци и инсулти. Рискова зона са и бъбреците: гломерулонефрит при деца води до лоша прогноза с висок риск от летален изход.

Мнения от форум

  • Туди от bg-mamma.com: “През февруари тази година ми откриха лупус,казаха ми че е в следствие на бременността.Декември месец родих дъщеря си.От февруари се боря с тази коварна болест.Ще ми е полезно ако някои се е сбласвал с нея да ми даде съвет,да каже къде се е лекувал,какви лекарства е приемал.”
  • Сирена от bg-mamma.com: “И аз се сдобих с лупуса вследствие на бременността.
    Пия само антималарийни – те са най-ефикасни за ставните болки. По конкретно пия Хидроксиклороквин (Plaquenil).
    При по-тежки случаи или засилване на болестта лечението е с кортикостероиди, може да се стигне и до химиотерапия.”
  • Petia_144 от zachatie.org: “Аз съм с диагноза лупус, в резултат на който преди 11 години съм се обзавела със завидно количество сраствания на тръбите. Винаги съм си мислела, че съм минала много леко, защото нямах външни прояви на заболяването, сравнително бързо ми го откриха, винаги съм пила най-слабите лекарства, освен това откакто е открито заболяването е в ремисия. След като започнах опити за бебеправене и не ставаше-започвайки поредицата изследвания-всъщност изскочи зайчето къде аджеба е ударил лупуса. Сега се надявам единствено на имунолозите да си свършат добре работата.”
  • Дани от puls.bg: “…Преди 5 години откриха на моя братовчедка лупус. По-скоро тя сама се диагностицира, като си направи изследвания (защото е фармацевт). лекарите потвърдиха, че има. Преди да посегне на лекарствата, тя изпи тройни дози на "Саменто"-котешки нокът. След месец направи нови изследвания и се оказа, че всичко е в норма.”

Какво е лупусен антикоагулант?

Лупусният антикоагулант (LA) е показател за хиперкоагулация, т.е. повишен риск от образуване на тромби и запушване на артерии. Вече коментирахме, че възпалителните процеси в кръвоносните съдове създават плагоприятни условия за образуване на тромби. При лупус според здравната статистика опасността от исхемичен инсулт е 40 пъти по-висока  в сравнение с показателите при здрави хора. Рискът нараства още повече, ако пациентът – обикновено жена – пуши и използва орални контрацептиви.

Ремисия

Периодите на обостряне и ремисия при вълчанката се редуват, като условие за продължителни ремисии е спазването на предписаните от медицината и лекуващия правила. Ремисията може да продължи с години; има случаи, когато след диагностицирането с категоричност на лупус епизоди на обостряне липсват през целия живот. Важно е да се приемат препоръчаните медикаменти и при всяко отклонение от здравето да се търси съвет от лекар. Да се избягват отключващите фактори като стрес, продължителен престой на слънце, физическо и емоционално претоварване.

Източници:

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу!

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:

Enjoyed this post? Share it!

 

Един коментар по “Лупус, вълчанка: Причини, симптоми и лечение на болестта

  1. …причинители на тази bолест са МРЪСНИТЕ ВСЕЯДНИ ХОРА – ТЕ СЕ ХРАНЯТ С ВСИЧКО , КОЕТО НЕ СТАВА ЗА ХРАНА – МЪРШИ, МЪРШОЯДНИ РИbи, карантии, човешки останки…вие се изчервявате от тези МРЪСНИ ХОРА – ЛЕКУВА СЕ С КОЖНИ ТЕРАПИИ ЗА СТРИИ И Оbриви и с АКТИВЕН ВЪГЛЕН…ПИЙТЕ ПОВЕЧЕ АКТИВЕН ВЪГЛЕН…В НЯКОИ СЛУЧАИ ЩЕ ВИ ПОМОГНАТ И НЯКАКВИ ВАКСИНИ …НО НЕ СА СИГУРНИ ТЕЗИ ВАКСИНИ – СЕКРЕТИТЕ СЕ ВЗЕМАТ ОТ МРЪСНИТЕ ХОРА И СЕ РАЗВЪЖДАТ И ИНЖЕКТИРАТ ПАК ВЪВ ВАС…

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *