Полиневропатия. Симптоми, диагностика и лечение. Алкохолна и на долни крайници

Видове полиневропатия и нейното лечение с лекарства, билки и др. Алкохолна и диабетна полиневропатия. Синдром на Гилен-Баре. Симптоми и диагностика

Съдържание на публикацията: Определение на полиневропатия; Симптоми; Диагностика; Лечение; Народна медицина; Билки; Диабетна полиневропатия; Алкохолна полиневропатия; Синдром на Гилен-Баре.

Полиневропатия – това е много, много сериозно. Не искаме да плашим никого, но ако чуете подобна диагноза – мобилизирайте всичките си сили: предстои ви тежка битка. Полиневропатия е силно поражение на периферни участъци от нервната система на човека. Жестокото в цялата история на заболяването е това, че първоначално пораженията са локализирани наистина по периферията и се преодоляват, но постепенно проблемът “пълзи” нагоре и навътре и превзема все по-важни зони на организма.

Стряскащо е, когато си дадеш сметка за това, че някои места от тялото ти губят чувствителността си без всякаква видима причина. Нерядко тези поражения са симетрични, т.е. засягат “огледално” лявата и дясната половина на тялото – тогава именно проумяваш, че “това” не е безобидно и че повредата е много по-сложна, по-навътре в командните системи.

Демир бозан 6 билки за нерви, които ще ви избавят от страхове и паник атаки

Класификации на полиневропатията

Медицината класифицира невропатиите по няколко признака. В зависимост от причините за проявата им те са възпалителни, токсични, травматични и алергични.

В зависимост от патоморфологията пък са демиелинизиращи и аксонални.

Аксонални – свързани с увреждания на нервните клетки или техните аксони (израстъците на нервните клетки).

  • Острите аксонални полиневропатии могат да са следствие от токсично въздействие – при суицид или криминално посегателство. Клиничната картина при аксонална полиневропатия сочи именно към типично остро отравяне и затова лечението визира на първо място бърза детоксикация на организма. В повечето случаи клиничните признаци на въпросната полиневропатия се проявяват с натрупване в рамките на няколко дни, а за възстановяването са необходими няколко седмици.
  • Причина за т.н. подостри полиневропатии могат да са и метаболитни процеси в организма и сериозни токсични поражения на основната нервна тъкан. Такъв процес може да се развие видимо за 18-20 дни, а по същество протича за няколко месеца. За разлика от подострата – хроничната полиневропатия иска повече време, за да се разгърне. Най-често тя е резултат от хронична интоксикация. В много случаи става дума за интоксикация от етилов спирт. Друга причина са различните системни заболявания, сред които захарният диабет, колагенози, цироза на черния дроб, различни онкологични процеси.

Диабетната полиневропатия е сред най-разпространените в днешно време. С всяка година расте броят на хората, болни от различни форми на диабета. Диабетна полиневропатия се проявява у половината от тях, т.е. всеки втори диабетик страда от тази полиневропатия. В немалко случаи именно признаците на полиневропатия разкриват, че системното заболяване навлиза в нова, по-тежка фаза.

Демиелинизиращи – при тях се уврежда миелиновата обвивка на нервните влакна.

полиневропатия

При полиневропатия се увреждат както самите нервни клетки, така и обвивките на нервните влакна

  • Подострите демиелинизиращи невропатии могат да имат различна причина. Може да не е налице конкретен провокиращ фактор и те да се проявяват чрез периодични рецидиви. Понякога развитието им се случва изцяло само за няколко седмици.
  • Хроничните подостри демиелинизиращи полиневропатии имат аналогични причини като аксоналния тип. Често главен фактор за проявата им са определени лекарствени препарати.

*Специално внимание изисква редкият синдром Гилен-Баре: остра възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия. Обикновено тя се развива вследствие на сериозни или продължителни инфекциозни заболявания. Важно е да се подчертае, че и до момента медицината няма категорично обяснение за точната причина на това уникално заболяване. За някои специалисти диагнозата категорично е причислена към голямата група на автоимунните заболявания. Проявява се в мускулна слабост и парези първо на долните, сетне и на горните крайници; в рамките на четири седмици може да се развият комплекс от парези, включваши и дишането – проявява се дихателна недостатъчност. Болният освен това получава и сетивни нарушения – усеща парене и изтръпване, мравучкане, скованост. Страда от спонтанна болка в гръбначния стълб, мускулите на крайниците и гърба. Случват се също двустранни лицеви парези, зрителни нарушения, сърдечни смущения – тахикардии, разстройват се функциите на червата и пикочния мехур. Дихателната недостатъчност се проявява у 40% от болните със синдврома Гилен-Баре.

*При дифтерийната полиневропатия пък причина за заболяването е токсин, който отделят патогените-причинители на дифтерита. Поразяват се черепни нерви и това може да доведе до сериозни нарушения от разнообразен характер. Към тях отнасяме разстройства на речта, нарушения при дишането и гълтането, зрителни отклонения и други. Някои пациенти, засегнати от тези късни усложнения, страдат от малки парези, губят рефлексите на сухожилията си или периферната чувствителност.

Причини за полиневропатия

Всевъзможните причини за провокиране на полиневропатия могат да се обобщят сравнително прегледно. Става дума за остри отравяния с метилов спирт, арсеник, въглероден окис, различни фосфороорганични съединения от рода на пестицида карбофос.

Други сериозни фактори са хроничните интоксикации, авитаминоза, заболявания от рода на дифтерит, захарен диабет и др. Към системните патологии се причисляват цирозата на черния дроб, уремия, колагенози, хипотиреоза и онкологични процеси.

Нерядко причинители на полиневропатия се оказват медикаменти, приемани продължително: амиодарон – за регулиране на сърдечния ритъм, изониазид – за лечение на туберкулоза, метронидазол – за лечение на уро-генитални инфекции. Подобен ефект би могъл да се прояви и при лечение с други продукти.

Симптоми на полиневропатия

полиневропатия

Всеки втори диабетик страда от полиневропатия

Основен симптом за полиневропатия е мускулната слабост в крайниците, нарушения в дишането, отслабване или отсъствие на рефлекси, “мравучкане” по кожата, намаляване на чувствителността за болка, тактилни усещания, нарушена устойчивост заради податливост на ставите. Налице са също различни трофични разстройства – т.е. проблеми с кръвоснабдяването на тъкани, мускулна атрофия, парещи болки без точна локализация, нарушено потоотделяне – твърде оскъдно или обилно, изменения на температурата и обичайното оцветяване на кожата по крайниците, проблеми с говора и гълтането. Видими са и проблеми със зрителния апарат, като нарушени движения на очните ябълки и спазъм при акомодация, т.е. при пренастройване на зрението към променени външни условия.

Диагностика на полиневропатия

Много е важно да се диагностицира точно, че става дума именно за полиневропатия – а не за друго заболяване на нервната система. Има немалко видове поражения на нервите с клинични признаци като при полиневропатия. При други заболявания обаче става дума за мононевропатични поражения, докато полиневропатия е нещо доста различно. Затова при подхода към вероятен случай на полиневропатия трябва да се приложат всички средства за съставяне на точна анамнеза.

Почти винаги диагностицирането на полиневропатия тръгва от някое съпътстващо заболяване, което на практика е отключило проблема. В такъв случай препоръката е да се проверят всички възможни хипотези със средствата на съвременната диагностика. Пораженията на неврони или нервни влакна могат бързо да се разкрият чрез утвърдените електрофизиологични изследвания; те позволяват също да се диференцират случаите на аксонални и на демиелинизиращи полиневропатии.

Пълният кръвен анализ позволява да бъдат открити токсини, чието присъствие обяснява признаците на полиневропатия. Магнитно-резонансната томография пък маркира всички огнища на демиелинизизация,след което не е трудно да се оцени степента на пораженията.

Краен диагностичен метод е биопсията на нерв – ако специалистите до момента не са успели да диференцират конкретната патология. Специфичното хистологично изследване дава най-точна информация за непосредственото състояние на нерва. Изготвя се и оценка на неврологичния статус.

Лечение на полиневропатия

полиневропатия

Намалената чувствителност е сигнал за полиневропатия

След като се установи основната причина, предизвикала дадена полиневропатия, се назначава специална терапия за неутрализирането й. Препоръчва се например съвременно лечение на захарен диабет, дифтерит, тиреотоксикоза и пр. В повечето случаи се прилагат всевъзможни нови методи на лечение на полиневропатия. Същност на модерната терапия е подобряването на проводимостта на импулсите по нервните влакна.

Възможно е освен това лекуващият да препоръча хормонална терапия, като избере подходящи глюкокортикоиди, или да включи в терапията определени витамини. Някои случаи на полиневропатия се считат провокирани от авитаминози, затова лечението с витаминни комплекси може да се окаже напълно успешно. Всъщност витамините и добавки с ефект на антиоксиданти имат място при всяка терапия на полиневропатия. Прилагането на антиоксиданти предпазва уязвимите нерви от пагубното въздействие на свободните радикали.

Много европейски медицински практики ценят и прилагат широко рефлексотерапията. Ако се касае за токсично поражение на нерви, ефективна е плазмофореза. Върши работа специалният масаж, лечебната физкултура – в съчетание с подходящи медикаменти. Това поддържа тонуса на мускулатурата. При продължително лечение положителен резултат дават също магнитотерапията и електростимулацията на гръбначния мозък или на отделни нерви.

Полиневропатия и народна медицина

Известно е, че лечението на полиневропатия започва с терапия на основното заболяване, което е предизвикало уврежданията на нервите и произтичащите от това негативни промени. Средствата на народната медицина се приемат като качествено допълнение на модерните терапии. Чрез тях се ускорява извеждането на токсини от организма и се оптимизират обменните процеси в нервните влакна.

Методите и рецептите за всякакви настойки и запарки от билки са безброй; сред тях могат да се подберат с помощта на специалисти най-ефективните и подходящи за конкретен пациент.

Така например за универсално средство се счита коктейлът от морковен сок, зехтин, мед и суров жълтък от яйце. Смесват се 100 мл прясно изцеден сок от моркови, жълтък, две супени лъжици сурово пресован зехтин и две чаени лъжички мед. Коктейлът се приема два пъти дневно, сутрин и вечер, 40 минути преди хранене.

Четири билкови рецепти при полиневропатия

Рецепта №1. Кипваме един литър вода с една супена лъжица натрошен дафинов лист и три супени лъжици семена от сминдух. Наливаме в термос, затваряме и оставяме за два часа. Прецеждаме и изпиваме на глътки за един ден – когато сме жадни. Настойката помага да се контролират стойностите на кръвната захар и предпазва кръвоносните съдове от увреждания. Не бива да се пие заедно с лекарствата, които се приемат постоянно – добре е да има пауза между приемите. Ако се налага, лекуващият може да промени дозировните на инсулин, който пациентът взема.

Рецепта №2.  В половин литър 9-процентен оцет сипваме 100 грама смлян горски розмарин. Затваряме съда и оставяме за 10 дни в покой. Получената настойка се прилага външно: една супена лъжица от нея се разрежда с толкова вода и с получения разтвор се разтриват краката на човека с полиневропатия.

Рецепта №3. Изсушени и стрити цветчета от червена детелина, сушен и стрит на прах чесън, сминдух, цимицифуга, градински чай, хидрастис и касия. Всички съставки поравно се размесват хубаво; заливаме две супени лъжици от сместа в термос с 600 мл вряла вода. След два часа прецеждаме; пие се по 100 мл три пъти дневно. За добър резултат трябва да се пие три седмици.

Рецепта №4. една супена лъжица от подправката карамфил заливаме с 600 мл вряла вода в термос и затваряме за два часа. Прецеждаме и пием по 200 мл три пъти дневно. Лечебният курс трае 15 дни. След десетдневна почивка може да се повтори. Редуването на модулите може да продължи най-много половин година.

Лечение на полиневропатия с масло

Рецепта №1. Пълним половинлитров буркан с прясно набран и накъсан ситно жълт кантарион. Доливаме с растителна мазнина – олио или зехтин, като предварително сме затоплили мазнината най-много до 60 градуса. Оставяме съда на тъмно за около 20 дни. След това прецеждаме и в маслената настойка прибавяме една супена лъжица джинджифил на прах. Това фантастично средство се използва като масажно масло два пъти на ден.

Рецепта №2. Четири супени лъжици семена от магарешки бодил се счукват в хаванче и се смесват със 150 мл затоплен зехтин. Прибавяме и две супени лъжици изсушена и стрита на прах мента. Това е лекарство за вътрешен прием: гълтат се по две лъжици три пъти дневно половин час преди хранене. Терапията продължава 20 дни.

Кисело мляко и айрян при полиневропатия

Кисело-млечната напитка, позната като айрян и обогатена с накълцан магданоз и слънчогледово семе, ще нахрани нервните влакна с витамини и ще съдейства за освобождаването на организма от токсини. Напитката се приготвя и “на око”, но за точност 300 мл айрян забъркваме с половин чаша прясно нарязан магданоз и две супени лъжици белен слънчоглед. Тази напитка се приема сутрин на гладно всеки ден; 40 минути след приема й може да се закусва.

Три отвари с билки при полиневропатия

Рецепта №1. Една супена лъжица накълцан сух корен от сибирски женшен се залива с 300 мл вряла вода и се вари на тих огън 20 минути. Оставяме отварата да престои двадесетина минути, после добавяме две супени лъжици прясно изцеден сок от лимон и една супена лъжица акациев мед. Цялото количество се изпива на глътки в рамките на деня.

Рецепта №2. Четири супени лъжици прах от сухи листа гинко билоба се заливат с един литър вряла вода ио се оставят да отлежат три часа. Прецедената отвара се пие през деня вместо чай.

Рецепта №3. Смесваме равни части сух бъзов цвят, биденс, корен от репей, ксантиум, хмелови шишарки, еньовче, мъртва коприва, брезови листа, корен от женско биле, върбинка. Счукваме на ситно в хаван и две супени лъжици от сместа заливаме в термос с 800 мл вряла вода. Оставяме да престои три часа и прецеждаме. Цялото количество се изпива за един ден вместо чай.

Лечение на полиневропатия с канела

Канелата е мощен антиоксидант и може да се използва в чудесна комбинация с мащерка. Канела на прах и стрита сушена мащерка се смесват в съотношение 1:1. Ароматният прах се забърква със същия обем мед; взема се три пъти на ден по една чаена лъжичка от получената смес. Може да се приема с няколко глътки топла вода. Лечението продължава 40 дни.

Хубаво е да се припомни, че е по-лесно да се предпазим от полиневропатия, отколкото да я лекуваме. Основно профилактиката срещу полиневропатия включва освобождаване на тялото от различните токсини, които се появяват в организма при инфекции или проуемане на токсични компоненти.

Важно е да се отбележи, че при полиневропатия лечението изисква отказ от алкохол и психотропни вещества. Всички лекарски препоръки следва да се изпълняват, а лекарствата да се приемат в съответните дози. Редовните физически занимания и балансираното хранене не биха допуснали да развиете полиневропатия.

Диабетна полиневропатия

Полиневропатия – това е едно от най-често проявяваните усложнения при захарния диабет. То се развива при около 75% от пациентите с това заболяване. За много хора с диабет от втори тип, които не подозират за страданието си, симптомите на полиневропатия са първият сигнал и за основното заболяване.

Ако неочаквано за самите вас диагнозата ви се е оказала полиневропатия, почти сигурно е, че сте жертва на този вид диабет. Именно той е станал причина за уврежданията на нервите ви. На първо място при полиневропатия е засегната периферната нервна система, т.е. нервите, които отвеждат към крайниците и главата. Периферните нерви се делят на чувствителни и двигателни. Чувствителните са различни по размер, могат да са малки или големи. Чувствителните нерви предават информация от вътрешните органи и кожата до главния мозък, а двигателните транспортират информация за движенията от мозъка към тялото. Ако например един човек си нарани крака, чувствителните нерви ще съобщят това на мозъка, а двигателните след команда от мозъка ще отдръпнат крака от опасното място.

Симптоми. При болните от диабет най-често се диагностицира сенсомоторна полиневропатия, при която са засегнати дългите чувствителни нерви към крайниците – китките и ходилата. Първоначално са засегнати само стъпалата, за китките е необходимо повече време, накрая в процеса са въвлечени и малките нервни влакна. Тогава вече симптоматиката започва да тревожи човека по-сериозно чрез следните прояви:

При поражения на малките нерви:

  • Усещане за парене или боцкане в ръцете и краката;
  • Загуба на чувствителност към промени в температурата, към топло и горещо;
  • Нощни болки;
  • Схващания на крайници;
  • Усещане за хлад, студенина в крайниците;
  • Отоци на ходилата;
  • Сухота на кожата на крайниците, лющене;
  • Повишена влажност на ходилата;
  • Зачервяване на кожата на ходилата
  • Поява на твърди мазоли, незарастващи рани и язви на ходилата.

При поражения на големите нервни влакна:

  • Повишена чувствителност на кожата на крайниците;
  • Загуба на равновесие;
  • Патологични изменения в ставите;
  • Нечувствителност към движенията на пръстите.

При увреждане на чувствителните нерви настъпва пълна или частична загуба на чувствителност в крайниците. Човек може да не изпитва болка при порязване, при изгаряне, при нараняване. В резултат на това могат да се образуват незарастващи рани, язви. Ако такава рана се инфектира, може да се развие гангрена и единствен изход от това е ампутацията. Ако забележите, че кожата на краката ви губи чувствителността си, веднага идете на лекар. При подобен симптом всеки ден трябва внимателно да се оглеждат ходилата за възможни наранявания, които не сте усетили.

При засягането на малките нервни влакна пациентите често се оплакват от различни болки в крайниците. Те могат да са пробождащи, тъпи, разкъсващи. Усещанията за болки нощем се усилват. Болките от полиневропатия понякога възникват в началния етап от лечението на диабет. Когато кръвната захар се нормализира, болките обикновено изчезват, но други симптоми на проявената полиневропатия продължават да тормозят болния човек. Ако кръвната захар си остава висока, това ще означава прогресия на полиневропатията.

При масирано поражение на чувствителни нерви болните могат да усещат студ в крайниците постоянно. Ако са засегнати малки влакна, човек може дори да престане да различава студено и горещо. Това увеличава опасността от измръзване и изгаряне. Най-разпространен симптом на полиневропатия си остава схващането на крайници.

Ако са засегнати големи нервни влакна, човек не чувства движението на пръстите и докосвания. Освен това могат да възникнат проблеми с равновесието, които често се описват като “ не знам къде са ми краката, когато ходя”. Сериозни трудности създава придвижването в тъмното.

Ако пък са засегнати двигателни нерви, мускулите накрайниците отслабват постепенно.

Диагностика. Ако един диабетик не се оплакват от изброените симптоми – това съвсем не означава, че няма полиневропатия. Често самата полиневропатия започва безсимптомно, затова за точна оценка на състоянието се правят специфични изследвания. Така например за потвърждаване на безсимптомна полиневропатия се прилага електромиография и количествено сенсорно тестване. Вторият метод е все по-често прилаган в цял свят, защото позволява да се определи точно състоянието на чувствителните нерви според индивидуалните особености н болния – възраст, телесна маса и пр.

Диабетиците резонно се интересуват от това – колко често трябва да се изследват за прояви на полиневропатия. Ако липсват специфични оплаквания, това се прави веднъж в годината, а ако има такива оплаквания – веднъж на половин година. Редовното изследване позволява навреме да се препоръча адекватно лечение.

Лечение. За успешното лечение на диабетна полиневропатия е много важно да се контролират стойностите на кръвната захар, т.е. да се полагат грижи за контрол на основното заболяване. Забавянето на процесите се приема за постижение, но това не гарантира спасение от полиневропатия. Има и други фактори, които въздействат за проява на полиневропатия: възраст, пушене, алкохол, затлъстяване.

Много е важно при диабетна полиневропатя да се оглеждат редовно ходилата и да се предотвратяват възможните увреждания на кожата. Необходимо е да се носят само удобни обувки, да не се ходи бос и при поява на мазоли по ходилата да се търси лекарска помощ. Препоръчва се обработка на ходилата със специални кремове за суха кожа.

При първите симптоми на полиневропатия следва да се търси възможност за комплексно обследване. Поразените нервни влакна не могат да се възстановят, но ако лечението започне навреме – процесът ще бъде под контрол и може да се неутрализира по-нататъшното му развитие.

При лечението на диабетна полиневропатия имат значение и фактори като контрол на теглото, подходяща физическа активност и здравословно хранене. Ако пациентът се оплаква от специфични болки, се препоръчват болкоуспокояващи от типа на габапентин и прегабалин. Препоръчва се тиоктова киселина под формата на таблетки или венозни вливания с този медикамент (pharmacy-bg.com). Приемът на антиоксиданти забавя прогресията при диабетна полиневропатия; въпросната тиоктова или алфа-липоева киселина подобрява усвояването на глюкоза в периферните нерви и прави функционирането им по-пълноценно. Вливането на инфузии с алфа-липоева киселина и други активни компоненти се извършва в болнични условия.

В определени случаи помага и акупунктурата.

Алкохолна полиневропатия

Лесно е да се досети човек, че алкохолната полиневропатия е резултат от хронично алкохолно отравяне. Според медицински данни от това заболяване страдат над 80, дори почти 100% от алкохолиците. 30% от болните идват при лекаря с оплакването, че им се е схванал крак или ръката “отказва”. Впоследствие се оказва, че преди това въпросният крайник е чувствал мравучкане и боцкане. Успехът на лечението в подобни случаи зависи от това дали пациентът е готов да се откаже от навика си да се налива.

Ако алкохолизмът се овладее в начална фаза и категорично, може да се постигне клинично оздравяване на нервната система и обратно развитие на симптоматиката на полиневропатия. В противен случай състоянието ще се усложнява и ще се стигне до по-тежки прояви като трайно нарушение на двигателните способности, разстройство на сърдечната дейност и дишането. В рамките на десет години всеки втори алкохолик с алкохолна полиневропатия умира.

Симптоми и диагностика на алкохолна полиневропатия

Алкохолиците, които развиват полиневропатия, все по-често се оплакват от болезнено схващане на краката, напрежение на мускулите на прасеца и боцкане в пръстите на краката. Симптомите все пак са преходни – обикновено се проявяват след физически натоварвания или резки движения. Развива се тежка атрофия на мускулите на краката, възможно и на ръцете – но второто се среща значително по-рядко.

  • Всичко започва със слабост в краката, конвулсивно свиване на пръстите, болки в мускулите на прасеца. След това се развива пареза и парализа на долната част на краката, походката се променя, защото болният усеща повърхността, по която ходи, като мека и че потъва. Болестта може да се прояви и чрез прекомерно потене на ръцете и краката, посиняване на китките и стъпалата, заради засягане на блуждаещия нерв речта може да стане “замазана” и трудно разбираема.
  • Намалената чувствителност води до усещането, като че ли на крайниците са надянати чорапи или ръкавици. Кожата им става суха и се лющи, по нея се появяват малки язвички. Алкохолната полиневропатия често е придружена с разстройства на паметта, психични нарушения, дезориентация за място и време. Болният може да разказва за събития, които никога не са се случвали.

За да се докаже диагнозата алкохолна полиневропатия, се прилага електроневромиография. Това точно изследване може да посочи какви са нервните поражения, какви възпалителни и дегенеративни процеси са се случили, мускул ли е засегнат или нерв, частично или пълно е поражението, за периферен нерв ли става дума или за нервни коренчета.

Методът дава ориентир за динамиката на заболяването и за хода на лечението. Много важно си остава все пак от какво точно се оплаква болният. Важно е и проследяването – как тези оплаквания се развиват с времето.

Лечение на алкохолна полиневропатия

Алкохолната полиневропатия се развива постепенно, но може да се случи и много рязко и бързо, например след алкохолен ексцес,т.е. в резултат от прием на много алкохол за кратко време. При постепенното развитие главен фактор на ефективното лечение е ранната диагностика на заболяването, пълен отказ от алкохол и балансирано хранене.

Лечението предвижда и прием на Б-витамини. Препоръчват се медикаменти, които подобряват микроциркулцията, антихипоксанти, антиоксиданти – за тях вече стана дума, препарати за подобряване на нервно-мускулната проводимост. Ако пациентът страда от болки му се дават обикновени аналгетици, противовъзпалителни, а ако е необходимо – и антидепресанти.

Може да се заложи и на народна медицина, но само в синхрон с основното лечение и след консултация с лекуващия. Положителен ефект дава лечебната гимнастика, която укрепва мускулите и предотвратява трайното схващане и обездвижване на крайници. Изключително важна е психологическата подкрепа, разговорите с болния и диалог в посока на обяснение – защо му се случва това и в каква степен от личното му усилие зависи оздравяването.

Ако един алкохолик успее да спре пиенето, лекува полиневропатията си и има положителни резултати – а след това отново се върне към алкохола, болестта също се завръща. При това в значително по-изразена форма. Затова на хора, които са постигнали някаква степен на излекуване от полиневропатия, се препоръчва продължаващо лечение срещу алкохолната зависимост.

Източници:

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу!

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:

Enjoyed this post? Share it!

 

3 коментара по “Полиневропатия. Симптоми, диагностика и лечение. Алкохолна и на долни крайници

  1. Пациент съм на доцент Владева. Тя е много добър специалист.

    • Здравейте Божидар,бих искала да Ви помоля за някаква връзка с доцент Владева.
      Благодаря предварително

  2. Алкохола, та алкохола. Далеч не само алкохолът е виновен за влошаване здравето на човека! А най-вече храните съдържащи въглехидрати с висок гликемичен индекс и особено тези с висок гликемичен товар! Яденето на сладко, шоколад, захарни и тестени изделия, продукти съдържащи модифицирани нишестета – е дори по-вредно от алкохола! Да ядеш редовно сладкарски изделия е все едно да пиеш алкохол. Само дето не се напиваш…
    Но болестите са си пак същите – омазняване цироза и рак на черния дроб, диабет тип 2, полиневропатия, ретинопатия и ослепяване, склероза на кръвоносните съдове в цялото тяло, високо кръвно…

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *