Какви инжекции се слагат против червен вятър?
Последици и усложнения при Червен вятър , лимфедем. Диета

Инжекции при червен вятър. Слънце и последици, усложнения

Какви инжекции се слагат против червен вятър? Как се ползва Гентамицин? Червен вятър и слънце. Последици и усложнения, лимфедем. Диета

Еризипел е официалният термин за инфекцията, позната като червен вятър. Народното наименование идва от главната му проява – ярко червени отекли петна, по-често по лицето и коленете.

Това е инфекциозно заболяване на кожата и повърхностните лимфни съдове. Петната с ясни граници се съпровождат с обща интоксикация – повишена Т°С, втрисане, слабост и главоболие. Заболяването протича в остра и хронична форма.

erizipel-01
Стафилококът по-често инфектира кожата на крайниците и лицето, резултатите са крайно дискомфортни и неприятни на външен вид

Възбудителят на инфекцията е бета-хемолитичен стрептокок група А. Не всеки контакт с тази бактерия води до развиване на еризипел. Необходимо е човекът да има генетична или придобита предразположеност. При липсата на такава, заразеният развива други форми на стрептококова инфекция като импетиго или абсцес.

За развитието на еризипел са нужни провокиращи и предразполагащи фактори.

Как възниква червен вятър
Провокиращи факториПредразполагащи фактори
травми и ранизатлъстяване и диабет
нарушаване целостта на кожното покритие – драскотини, порязванезаболявания на съдовете
обривиалергични заболявания на кожата
татуировки, рани от инжекциимикози на стъпалата и ноктите
нервно напрежение и стресхронични инфектирания като тонзилит, отит, кариес
прекалено въздействие на УВ лъчипрофесионални вредности, травмиращи кожата механично или химично
резки промени на температураташунтиране на коронарни артерии

Прекаран червен вятър не води до създаването на пълноценен имунитет. Засегнатият човек може отново да се зарази и отново да заболее.

Инжекции при червен вятър

Не е изобретено по-добро средство срещу стрептокок от антибиотиците. Днес се прилагат доста обширен кръг препарати и все пак предпочитан остава пеницилинът.

Антибиотикът се приема на таблетки или се инжектира. Отделно се нанася локално (тетрацитлинова, еритромицинова и др. мехлеми).

При рецидиви се предпочитат ендолимфни антибиотици с удължено действие (пролонгировани). Те се бият веднъж месечно.

Депо-пеницилин G е антибиотик за дълбоко мускулно инжектиране (Retarpen®, Пеницилин G). Прилага се при лечението и профилактирането на специфични инфектирания като хронифицирал еризипел, сифилис, трепонемни инфекции, ревматизъм, инфектирани рани и др.

Фигурин лесно отслабване диета 10 килограма

Лечението на червен вятър зависи от тежестта на инфектиране. Леките форми се лекуват вкъщи. Тежките соматични, тежките клинични и рецидивиращи форми се лекуват в болница.

Каквато и да е степента, база на лечението е антибиотична терапия за унищожаване на причинителя. Главно се ползват пеницилини, цефалоспорини, макролиди, флуорхинолони, линкозамиди и сулфаниламиди. При чести рецидиви последователно се приемат два вида антибиотици от различни групи.

Симптоматично лечение

  • Нестероидни противовъзпалителни препарати срещу силния оток и болката;
  • Антихистамини срещу сърбежа и дразненето;
  • Студени компреси и аналгетици за облекчаване на местния дискомфорт.
    erizipel--02
    Подуването и отичането са резултат от въпалителния процес и от застоя на лимфа – два фактора, които дават тежки последствия

Помощни терапии

  • Детоксикация – при тежки форми се провежда изчистване на тялото от токсини, отделени от бактериите, с помощта на колоидни и кристалоидни разтвори;
  • Локална терапия – препарати, усилващи регенерацията на тъканите;
  • Режим на лечение – поразените крайници се държат в повдигнато положение (това намалява отока и ускорява оздравяването);
  • Физиотерапия за бързо възстановяване на тъканите – електрофореза, матнитна терапия, оксигенация и други за подобряване на кръвния поток.

Антибиотик: Гентамицин и др.

По-рано червен вятър се е лекувал ефективно с природни и полусинтетични пеницилини и цефалоспорини. Те прекрасно се справяли със стрептококовата инфекция. Обаче бета-лактамните антибиотици не са действани спрямо новопоявилите се щамове, които продуцират бета-лактамаза (ензим, който разрушава антибиотика).

Съвременният подход в лечението на еризипел е използване на защитени пеницилини и комбинирани цефалоспорини, в които бета-лактамния антибиотик се намира под охраната на специален компонент (обикновено клавуланова к-на).

Инжектиране на гентамицин: препаратът е показан при бактериални инфекции на кожа, меки тъкани, лигавици, кости, стави, при сепсис.

Уназин: един от често прилаганите антибиотични продукти при червен вятър е уназин. Той е от пеницилиновата група и има специфично действие. Преди да достигне активната си форма се трансформира в два компонента, ампицилин и сулбактам. Сулбактамът осигурява ефективното въздействие върху широк спектър от патогенни бактерии.

При червен вятър се приемат 1-2 таблетки от 375 мг два пъти дневно. Лекарството обикновено се приема 10 дни, след което при необходимост се прави втори курс с друг антибиотик. Уназин не се препоръчва при бременност и бъбречна недостатъчност.

Разпространена лечебна схема при еризипел е следната

  • при инфекция от средна степен за пациенти над 10-годишна възраст се използва феноксиметилпеницилин (Оспен);
  • при тежка инфекция – бензилпенициллин с последващ преход към феноксиметилпеницилин (стъпаловидна терапия);
  • при алергия към бета лактами алтернативно се назначават макролиди, линкозамиди;
  • при чести рецидиви – профилактично бензатин бензилпеницилин 1 път в месеца.

Продължителност на терапията – не по-малко от 14 дни.

Още по темата ТУК: Как се взема Гентамицин на ампули през устата и иначе. Мнения, заместители.

Червен вятър и слънце

За лечението на червен вятър е необходимо ултравиолетово облъчване на проблемните участъци 2 пъти годишно. Това става чрез естествено излагане на слънце – плаж или слънчеви бани, но дозирано – по 15 минути на ден. Времето постепенно се увеличава с по 3-4 минути дневно.

erizipel--07
Предпазването от изсушаване на кожата е ключова профилатика, заедно с незабавното лекуване на всякакви ранички

Слънцето е полезно за лечението и за имунитета, в същото време прекаляването може да преобърне нещата. Едно изгаряне (а кожата е нежна и податлива) може да провокира рецидив на заболяването.

При чувствителност към слънцето се предпочита УВ-облъчване в поликлиника. В такъв случай дозата се определя от лекар.

Как се предава от човек на човек?

Заразен ли е червения вятър за околните? При диагностициране на болестта възниква стандартният въпрос за предаването на инфекцията. Отговорът е ДА, но при определени условия. Не всеки контакт води до заболяване.

мнения, отзиви, коментари, форум

Стрептококовата инфекция се предава по различни пътища:

  • Контактен – пряк контакт със заразен човек или предмети, които е докосвал;
  • Алиментарен – при употреба на заразена храна, вода;
  • Аерогенен – при разговор с инфектиран човек, по-точно вдишване на заразен въздух;
  • Полов – при интимен контакт със заразен.

Заразяването от болен е възможно само при отслабен имунитет на контактуващия. Но не винаги стрептококовата инфекция причинява именно еризипел. При проникване в организма тези бактерии могат да породят инфектиране на други места – гломерулонефрит, фарингит, тонзилит, ендокардит и др.

При хората с имунен дефицит заразната патология дълго време протича безсимптомно. При отсъствие на адекватна терапия съдържанието на стрептококови токсини в кръвта се увеличава. По тази причина възникват опасни за живота усложнения.

Последици и усложнения, лимфедем

След изчезване на острото възпаление и завършване на репарацията се съхраняват остатъчни явления като излющване на кожата, пигментация, пастозност, наличие на застойна хиперемия, сухи корички и др.

Пигментацията след хеморагични форми се запазва в продължение на няколко години, но не изисква лечение.

Към усложненията и последствията от червен вятър, които изискват по-нататъшно лечение, се отнасят следните състояния:

  • Незаздравяващи ерозии и язви;
  • Некроза на мястото на хеморагиите;
  • Устойчив оток и застой на лимфа.

При съвременното лечение възможните усложнения се профилактират навреме и такива се появяват едва в 4 – 8% от случаите. Най-често се отбелязват гнойни процеси и поражения на повърхностните вени (флебити и тромбофлебити).

Главната опасност е развитието на абсцес в една или повече точки на тялото. В острия период е възможно усложняване на болестта с флегмон, флебит или тромбофлебит. По-рядко се случва развиване на сепсис – най-тежкото усложнение при червен вятър.

Сепсисът при еризипел има стафилококова или смесена етиология (стрептокок + стафилокок) и протича крайно тежко. Значително по-рядко сепсисът не е свързан с развитие на локални гнойни усложнения. Тогава той има стрептококова етиология и се лекува по-лесно.

Наличието на висока Т°С и обща интоксикация на фона на антибиотичната терапия, които не изчезват в обичайните срокове, насочват вниманието към развиване на сепсис. При болни в старческа възраст се наблюдават усложнения като пневмонии, нефрит, холангит.

При късно започнало лечение в преклонна възраст е възможна остра сърдечна недостатъчност. Заедно със сепсиса, това усложнение е главен виновник за леталния изход от еризипел.

Към последствията се отнася и устойчив застой на лимфа (лимфедем) и вторично развиване на слонска болест, прогресиране на първични нарушения на лимфния оборот.

Лимфедем

Заразата с червен вятър може да е една от причините за усложнение, известно като лимфедем (лимфедема). Касае се за вторичен лимфедем – развитието на инфекцията засяга лимфната система, в резултат на това въздействие се получава застой на лимфата в тъканите на крайниците или други части на тялото. Засегнатите зони от тялото отичат, кожата е изпъната и зачервена.erizipel--03

Лимфедемът е сериозно заболяване, което при неглижиране прогресира. В напреднал стадий на лимфедем болното място се втвърдява. Лекува се успешно само в началната фаза, като най-често прилаганите методи са мануален лимфен дренаж и носене на специални пристягащи превръзки до стабилизиране на лимфната система.

Усложненията при червен вятър могат да се проявят при отслабена имунна система, закъсняло или неадекватно лечение.

Възпалителният процес може да засегне тежко бъбреците, сърцето, кръвоносната система. Сред усложненията – макар и изрично да се определят като редки – са ендометрит, гломерулонефрит, тромбофлебит, гангрена. Споменава се и стрептококов токсичен синдром.

Червен вятър и целулит

Червен вятър е особен клиничен тип целулит – остра бактериална инфекция на дермата и подкожната тъкан.

Битовото название целулит се използва за изменение на външния вид на кожата поради неравномерно разпределение на местни тъкани под кожата. Но медицината разбира нещо съвсем различно.

На медицински език целулит е възпаление, причинено от стрептококи група А и  присъединяване на златист стафилокок, което се развива около рани, язви или върху здрава кожа (което е еризипел). Рецидивиращото протичане нерядко е обусловено от нарушения на венония и лимфния отток.

Еризипел е остра възпалителна форма на целулит. Тя се отличава от другите форми на целулит с това, че е въвлечена лимфната система. Именно в лимфата се размножава възбудителят. Освен това процесът има по-повърхностен характер и по-ясни ограничения на поразена от непоразена кожа.

Диета при червен вятър

Няколко дни, максимум 7, болните не се хранят, а приемат само вода и лимонов/ портокалов сок.

Дайте мнение и Вие тук!

След сваляне на температурата се минава на плодова диета – трикратно пресни плодове като ябълки, круши, праскови, кайсии, портокали, моркови. Допустимо е плодовете да се съчетават с мляко или мед.

Плодовият етап на диетата продължава до 2 седмици. През това време не се допуска друга храна. По изключение вместо пресен плод може да се накиснат сухи плодове. Абсолютно забранен е хлябът.

Организмът при червен вятър спешно се нуждае от пълната палитра витамини, калий, калций и други важни минерали. След двуседмичната плодова диета се минава на балансирано хранене с белтъчини от морска храна и постно месо, растителни масла, ядки, прости въглехидрати от растителна храна, бобови, зърнени.

Чудесно е да се пие зелен чай и често да се яде супа от спанак или киселец – те повишават хемоглобина и подават ценни минерали.

Народните методи на лечение на червен вятър нямат доказана ефикасност. Все пак пациентите обичат да си помагат с отварки от салвия, маточина, малина, репей и др. С тези билки се правят компреси и превръзки.

Друго средство е настърган суров картоф, който се налага върху възпалението директно или само сокът му.

Какво е червен вятър?

Определя се като повърхностна бактериална зараза, причинявана от бета-хемолитичен стрептокок. Засяга преди всичко лицето и кожата на долните крайници.

Червен вятър е болест, описвана още в египетските папируси. Съхранени са данни за тежки усложнения вследствие на заболяването, завършващи със смърт. Нелекуваният червен вятър наистина може да причини тежки здравословни проблеми. В миналото това не е било изключение поради подценяване на проблема – на фона на мизерни битови условия и лоша лична хигиена.

За много специалисти това е болест от миналото; случаите на червен вятър или еризипел в днешни дни са редки и обикновено инфекцията се развива по краката.

Днес по-често се проявява след нараняване, травма, варикозни вени иналичие на трофични язви, отслабен имунитет като следствие от сърдечно-съдови или чернодробни заболявания, прегряване на слънце с изгаряния, премръзване с последващи рани, друго кожно заболяване. Условие за предаване на инфекцията е наранената повърхност на кожата.

Причинители

Непосредствени виновници за заразяването с червен вятър са патогени от типа стрептококи.

Любопитното е, че те играят преди всичко ролята на активен компонент, отключващ цяла поредица от реакции в точката на заразата: стрептококите активират намиращите се в зоната стафилококи. Възможно е тази активност да бъде последвана от алергични и автоимунни реакции, което прави картината сложна.

Стрептококова инфекция – това е характеристиката на заболяването червен вятър от гледна точка на причинителя.

Инфекцията се развива обикновено в резултат на нарушена цялост на кожата; такива места са слаби зони, които “поддават” и допускат заселването на стрептококите.

Патогенните микроорганизми отделят токсини, които са в основата на възпалителния процес. Този процес е толкова по-интензивен, колкото по-отслабена е имунната система или организмът вече е поразен от друга инфекция. Става дума за дерматози, ухапвания от насекоми, венозна недостатъчност, декубитус, гъбични инфекции. По-често стават податливи на стрептококова инфекция болните от диабет, СПИН и злоупотребяващите с алкохол.

Стрептококите се намират по кожата или в някои органи, без да са в състояние да причинят инфекция – това зависи от силната имунна система на човека.

Симптоми

Как да разпознаем това заболяване? Ако вероятността от подобна зараза е била подценена и споменатите малки рани, одрасквания и ожулвания не са били обработени антисептично, “виновните” стрептококи си свършват работата за около седмица, т.е. толкова продължава инкубационният период.

Основните симптоми на болестта са рязкото повишаване на температурата до 39-40 градуса, с втрисане – понякога и с гърч, и поява на характерно зачервяване на мястото на инфекцията. Инфектираната точка се подува, рязко се отличава от околната тъкан, може да образува мехурче със серозна течност.

Възможно е да се появят още подобни образувания в зависимост от активността на протичащия процес – вече по лимфен и кръвен път.

Медицинската статистика сочи, че лечението до оздравяване нормално продължава 10-15 дни. По-тежко протичат случаите, когато обривите са по лицето; в последно време по-често заболяването засяга кожата на краката.

Специална роля има устой

erizipel--04
Типично зачервяване на лицето – лека към средна форма

чивостта на имунната система. Ако тя е отслабена, дори при успешно излекуване е възможно неприятният червен вятър да даде рецидиви. Факт е, че в огнището на заразата остават дремещи стрептококови клетки, които при нарушени баланси на имунитета, хормонални промени или отклонения в метаболитните процеси се активират отново.

Видове червен вятър

В зависимост от начина, по който се проявява инфекцията от червен вятър, е прието да се определят еритематозна, булозна, флегмонозна и некротична форма.

  1. при еритематозната е налице зачервяване и умерен оток;
  2. при булозната отличителен белег са мехурчетата с различна големина – те могат да се изпълнят със серозна, кръвениста или гнойна течност;
  3. при флегмонозната повърхностното възпаление преминава в дълбочина и обхваща подкожни тъкани;
  4. при некротичната е налице умъртвяване на тъкани. Некротичният червен вятър се проявява когато са засегнати кръвоносни съдове и продължително време някои тъкани не получават кислород.

Според начина, по който започва болестта, има първична и вторична зараза от червен вятър. Първичната форма се проявява “на чисто”, т.е. в организма до този момент не е имало възпалителни огнища. При вторичната заболяването е по същество усложнение на вече съществуващ гноен процес. Може също да се коментира т.н. рецидивиращ червен вятър – когато в рамките на година проявите на еризипел възникват отново 5-6 пъти, на различни места.

Пациентите все пак най-често се интересуват от това колко тежка е болестта; класификацията в това отношение определя лека, средно тежка и тежка форма. За да се определи степента е необходимо да се анализират комплексно показатели като температура, реакции, интензивност на главоболието, прилошаване и повръщане, влошаване качеството на съня, има ли отпадналост, смущения в сърдечно-съдовата система, както и да се оцени как изглеждат локалните прояви, т.е. обриви, мехури и пр.

Така например тежката форма ще е с температура около 40 градуса, която трудно се смъква, продължителни пристъпи на треска – три или четири дни, бълнуване, обща слабост, интоксикация, мигриращ обрив – т.е. кожните прояви не са локализирани, появяват се нови и нови, главоболие, безсъние, обърканост. При анализ на кръв и урина се констатират отклонения – анемия, левкоцитоза. Черният дроб и далакът при тежките форми се увеличават.

Някои специалисти са на мнение, че споменатите по-горе форми – еритематозна, булозна, флегмонозна и некротична, всъщност са степени на един общ процес. Ако липсва адекватно лечение и организмът е отслабен, булозната форма например – повърхностно зачервяване, оток и мехури, може да “потъне” в дълбочина и да засегне подкожни тъкани, т.е. да премине към флегмонозна форма, а при нарушено кръвоснабяване – и към некротична.

Не е без значение и възстановителният период след преболедуване от червен вятър, особено ако огнищата на инфекция са били например по половите органи или скалпа. При масиран оток на крайниците например трябва да се очаква интензивно лющене на кожата, при обриви по главата – косопад.

Диагностика

След всичко казано можем да си помислим, че всичко сме научили за болестта червен вятър и няма да е трудно сами да я разпознаем. Всъщност диагностицирането й не е проста работа.

Първичната зараза се разпознава по острото начало и проявите на токсемия – температура, треска, главоболие, болки в мускулите, слабост, бълнуване. Но такива симптоми има и при други заболявания. Важно е и фиксирането на вниманието върху специфичните характеристики на инфектираната точка – оток със зачервяване, рязко отделяне от околната тъкан. Локалното огнище на инфекция се развива много бързо, усеща се напрегнато, кожата е опъната и лъскава.

Видео за природният антибиотик прополис:

Ако са поразени лигавици – диагнозата е по-сложна, но за щастие такива случаи са много редки. Поради сходните симптоми диагноза червен вятър може да се постави при други заболявания – абсцес на подкожна тъкан, тромбоза на дълбоките вени на лицето, херпес зостер, екзема, дерматит, склеродермия и други.

Специално внимание заслужава т.н. свински червен вятър или еризипелоид. Това е зооноза; описаната симптоматика за червен вятър засяга кожата и ставите на ръцете. Бактериите проникват през драскотини или порязано; заразяването става при обработка на сурови меса и риба и от този вид червен вятър страдат предимно работещи в месопреработвателния бранш.

Инфектираното място се зачервява и отича, появяват се болки в съседните стави и лека треска. Въпреки, че не вдигат температура и липсва реакция на лимфните възли, заразените се чувстват отпаднали в продължение на 3-4 седмици. В рамките на този срок те не трябва да бъдат допускани до работа с хранителни продукти. Лечението е с антибиотици, включва и превръзка на инфектираната точка с подходящи мехлеми.

Хомеопатия при червен вятър

Най-надеждното лечение на червен вятър е с антибиотици. При напреднала фаза се налага комплексно лечение, включително и оперативна намеса при установяване на некротични поражения.

Хомеопатичните препарати се прилагат като поддържащо лечение според конкретната характеристика на заболяването.

Рус токсикодендрон е хомеопатичен продукт, приготвен от екзотичното растение отровен шмак. Пораженията от червен вятър са сред заболяванията, при които се прилага в разреждане CH15.

Помага за преодоляване на симптоми като болки, обездвижване, поява на мехури по оточната кожа и инфекция на подкожните тъкани. Най-често приложението е при червен вятър с отоци по краката, които са започнали от глезените и постепенно са се развили нагоре. В по-напреднала фаза сазасегнати и тъкани в дълбочина.

Лекар хомеопат трябва да определи схемата на прием, но обикновено се препоръчват по пет гранули три пъти дневно, или при остра фаза няколко приема на 5 гранули през два часа. Гранулите се държат в устата до пълното им разтваряне.

Профилактика на червен вятър

Не съществува специфична профилактика за болестта червен вятър.

Ефективна профилактика е своевременното лечение на травми и рани, кожни и гнойни заболявания.

Добре е да се внимава за предотвратяването на микротравми, за спазване на добра битова и лична хигиена. В частност може да се посочат такива предупреждения, вслушването в които може да спести една небезобидна зараза като червен вятър: така например не бива да се допуска преохлаждане, измръзване, тъй като ефектът върху определени кожни участъци ще е разраняване и създаване на условия за активност на описаните стрептококови щамове.

За Марта Савова

Марта Савова е дългогодишен журналист с насоченост в областта на здравната и социалната тематика, политиката, културата и финансите.За контакт: [email protected]За информацията си използва главно своите контакти в медицинските среди, сред които има професори и национални консултанти, а също и материали на webmd.com, kp.ru и други авторитетни източници.

Прочети още

подуване на краката

Подуване на краката – защо това е проблем?

Какви са възможните причини за подуване на краката.Всички проявления на проблема. Лечение и терапии за …

3 Мнения

  1. Ния Иванова

    Значи всичко може да започне съвсем невинно. Бръснах си краката и се порязах, раната се поду, стана ужасно червена, гореща, ходих при двама хирурзи – червен вятър, просто не беше за вярване! Слагаха ми инжекции с антибиотик мускулно цефтриаксон с новокаин, ужасно боли!!!

  2. Яна Стоянова

    При мен заразяването стана на мястото, където от години имам мазол и периодично го изрязвам. Чудя се дали съм хванала от някого или е от мазола, предава ли се от човек на човек?

  3. Предава се от човек на човек, но трябва да има и раничка, според мен. Дъщеря ми разчеса екзема на ръката и стана! Лекуваме с антихистамини и антибиотик, гентамицин вече не се бие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *