Ксимебак (Ximebac) 100, 200 и сироп или Зинат? Мнения, приготвяне, дозировка

Какво е Ксимебак (Ximebac). Вариантите 100, 200 и сироп. За какво се ползва? Аналози на таблетки и др. Ксимебак или Зинат? Приготвяне и точна дозировка

Ксимебак е търговско име, под което се продава модерният антибиотик цефподоксим (cefpodoxime). Той е полусинтетичен препарат от семейството на цефалоспорините – III поколение. По структура и спектър на въздействие наподобява пеницилините, но спрямо него не е развита такава резистентност, както се е случило в първите антибиотици.

Ксимебак и други с цефподоксим се предпочитат при инфектирания в зоната на уши, нос и гърло, когато се подозира резистентност на причинителя към широкоприлаганите антибиотици. Дава му се предимство при тонзилити и фарингити от хроничен и рецидивиращ характер. Той е първа линия за действие спрямо менингити.

Цефподоксим е широкоспектърен и има по-обширно прилагане (описваме в таблица).

Какво е Ксимебак?

Той е β-лактамен антибиотик за пиене (перорален). Произвежда се на таблетки и в течна форма. Има бактерицидно действие – потиска компоненти от бактериалните стени. Активен е спрямо множество грамположителни, грамотрицателни, аеробни и анаеробни бактерии.

Ксимебак се приема в дневна доза от 200 или от 400 мг, взависимост от заболяването. Подходящо е общата доза за деня да се раздели на два приема. Ето защо се произвеждат таблетки с две концентрации – по 100 и по 200 мг.

Ксимебак 100

Той се използва за инфекции, при които е необходим прием 2 Х 100 мг или общо 200 мг за деня. Пациентите изпиват по 1 таблетка сутринта и пред лягане.

Ксимебак 100 е подходящ за лечение на тонзилит, фарингит и други дихателни инфекции с изключение на синузит, бронхити – остри, с рецидиви и хронични с обостряне, бактериална пневмония. Дозата е приложима при цистити и неосложнен гонококов уретрит (за който се осъществява еднократен прием).

Ксимебак 200

Той се използва за инфекции, при които е необходим прием 2 Х 200 мг или общо 400 мг за деня. Пациентите изпиват по 1 таблетка сутринта и пред лягане.

Ксимебак 200 е подходящ за лечение на синузити, бронхити – остри, с рецидиви и хронични с обостряне, остър приелонефрит, абсцес, целулит, инфектирани рани, фурункули и др. инфектирания на кожа и меки тъкани.

Ксимебак на сироп (суспензия)

Течната форма е предназначена за малки пациенти с тегло под 25 кг. Тя позволява точно да се отмерват по-малки дози. Необходима е, защото Ксимебак се изписва от 15-я ден след раждането.

Как се ползва?

В 5 мл от течността има 40 мг цефподоксим. Ако е изписана доза от 40 мг за деня, на пациента се дават 2 Х 2.5 мл. В опаковката е поставено мерително приспособление.

Дозировка

Дозирането на Ксимебак става на следния принцип: на всеки кг от теглото на пациента се полагат по 8 мг антибиотик. Ако детето тежи 15 кг, тогава дневната му доза трябва да е 120 мг. Разделя се на два приема по 60 мг, които се равняват на 7.5 мл.

Приготвяне

При закупуване на Ксимебак суспензия получаваме картонена опаковка, в която има бутилка и мерителна лъжица. Бутилката съдържа гранулирано лекарство, което се разрежда у дома. Тя е защитена със специална капачка, която се натиска надолу и тогава се завърта. В гърлото е поставен подсушаващ агент в капсула, който се изхвърля.

Следва разтваряне на гранулите. Прави се с обикновена студена вода. Пълни се на два пъти – първо под мерителната линия, разклащаме шишенцето и после допълваме точно до линията. Отново разклащаме. Количеството вода е 37 мл, ако сме закупили Ксимебак 50 мл, и 74 мл за Ксимебак 100 мл.

Суспензията е готова. Отново я разклащаме, преди да отмерим дозата.

За какво се взема?

Антибиотикът се изписва при инфектиране с повечето видове стрептококи, хемофилус инфлуенца и параинфлуенца, мораксела, ешерихия коли, клебсиела и др.

При бронхит

Първи избор при рецидивиращи и хронични дихателни патологии са цефалоспорините от II и III поколение. Причината: много щамове пневмотропни бактерии са устойчиви към пеницилини и макролиди. Установена е високата ефективност на цефалоспорините от III поколение, към които спада и Ксимебак, при бронхо-белодробни заболявания, особено при децата.

Лекарството е първа линия на терапия при всички типове бронхити – остър, рецидивиращ, обострен хроничен. Стандартната му доза варира от 200 до 400 мг на ден, като точното количество зависи от чувствителността на конкретния възбудител. Следователно пациентите приемат 2 Х 1 таблетка Ксимебак 100 или Ксимебак 200.

За уши

Ксимебак е подходящ при инфектирания на УНГ-органи, включително при външен и среден отит.

Външен отит възниква при попадане на замърсена с бактерии вода в ушния канал, при премахване на защитния секрет, при травми и екземи. За лечението му обикновено са достатъчни локални препарати. Системни антибиотици като Ксимебак се включват при имунокомпрометирани пациенти и при възпаление, разпространено извън пределите на слуховия канал.

При среден отит с леко протичане антибиотична терапия се провежда с амоксицилин. Цефалоспорини и конкретно цефподоксим се прилага при тежко протичане.

Отит се лекува на кратки курсове антибиотици. Например Ксимебак 5 дни, азитромицин 3 дни, цефтриаксон 3 дни.

При синузит

Остър синузит е най-честото усложнение на ОРВИ (5-10% от случаите) и с еднаква честота се среща във всякакви възр. групи. Хроничната му форма е на първо място сред всички хронични заболявания и засяга 15% от възрастното население и 5% от децата.

Чувствителността на основните възбудители на остър синузит към антибиотиците значително варира в различните региони. Наблюдава се тенденция към нарастване на резистентността на пневмококите към бензилпеницилини и макролиди, на хемофилната пръчица – към аминопеницилини. Това показва важността на правилния избор на антибиотик.

Как стои цефподоксим? Той може да се употреби при остър синузит, но може да бъде заменен с амоксицилин, азитромицин и др. При инфекциите с остро течение обаче той излиза на предна линия. Присъства сред препаратите за избор по отношение на рецидиви и обостряния на хронични състояния.

Синузит се лекува с максималната доза – 2 Х 200 мг.

При тонзилит

Сред бактериите, които причиняват тонзилит (възпаление на сливиците), най-много се засича хемолитичен стрептокок (в 70-80% от случаите) и значително по-рядко стафилокок. За да се развие ангина (тонзилит), са нужни два фактора – масивно постъпване на бактерии отвън и локално преохлаждане.

Цефподоксим е показан при остри стрептококови инфекции в носоглътката, гърлото и сливиците. Той е ефективен при тонзилити, ларингити, фарингити, особено при пациенти, които злоупотребяват с алкохол и цигари и такива на възраст над 65 г.

Стандартното дозиране при тези патологии е 2 Х 100 мг.

За бъбреци

Много заболявания на пикочната с-ма имат бактериален характер. Най-честите „виновници“ са чревна пръчица, стрептококи, клебсиела, ентерококи. Затова при възпалявания на самите бъбреци се предпочитат препарати с широк спектър, а цефподоксим е сред подходящите, предвид активността му спрямо повечето възбудители.

При пиелонефрит – възпаляване на бъбреците, антибиотиците се включват след нормализиране на оттока на урина. При хронична форма се предпочитат цефалоспорини от III поколение. Те унищожават щамове, които устояват на пеницилините и аминогликозиди. Имат ниска токсичност, поради което с успех се прилагат при малки и много възрастни пациенти, както и лица със соматични прояви.

При лошо състояние на бъбреците е възможно дозата Ксимебак да бъде редуцирана.

Какви мнения съществуват?

В България лекарството не е от най-познатите, но в европейски пациенти форуми откриваме множество отзиви за цефподоксим под различни търговски имена. Споделя се за неговата ефективност при отит, за възстановяване на слуха, за огромната му ефективност спрямо инфекции в гърлото.

Някои казват, че не са имали нежелани явления, а други ги определят като кошмарни.

Струва ли си парите, питат други пациенти, след като се отбелязва високата цена на препарата. Принципно последните поколения антибиотици струват няколко пъти по-скъпо спрямо известните и дълго използвани по-стари наименования.

Вижте мнения и оставете и вие отзив в нашия форум за Ксимебак ТУК или директно по-долу в коментарите!

Противопоказания

Спрямо Ксимебак те са малко – хиперчувствителност към цефалоспорини, бременност и кърмачески период, възраст до 15 дни.

Възможни са нежелани явления след приема на антибиотика като стягане в гръдна зона, подуване на части от лицето, уртикария. Сред честите реакции се отбелязват подуване, гадене и газове, а сред нечестите – сърбежи, обриви, главоболие, замайване и отражение на вестибуларен апарат.

Аналози и заместители

Ксимебак може да бъде заменен директно от всеки друг антибиотик цефподоксим, независимо от търговското му име. У нас са регистрирани и се продават следните:

• Сефпотек табл. Х 200 мг;
• Фоксеро таблетки по 100 и 200 мг, суспензия;
• Цефподоксим табл. Х 200 мг.

Ксимебак или Зинат?

И двете лекарства са с широк спектър, изписват се при едни и същи заболявания, за унищожаването на едни и същи бактерии.

Зинат е от второ поколение, Ксимебак – от трето. В много случаи те са заменими едно с друго, но не и при най-ниската възрастова група. Ксимебак се дава от 15-я ден след раждането, а Зинат – от 90-я ден.

Вижте и ТОВА по темата:

Антибиотик Зинат. Мнения. Колко дни се пие при кашлица и за деца?

Цефиксим

Цефиксим, Панцеф, Зефацет – това са лекарства с антибиотика цефиксим. Те представляват заместител на Ксимебак, когато се касае за леки до умерени инфекции. Ксимебак е показан при тежки инфектирания.

Друга особеност е, че лекарствата с цефиксим се изписват на първо място за инфекции на ухото, докато Ксимебек е „специалист“ в инфекциите в гърлото.

Цефуроксим

Цефподоксим или цефуроксим?

Цефуроксим, Зинат, Аксеф, Аксетин, Неофуроксим, Ксоримакс, Цефурокон, Фуроцеф са някои от регистрираните у нас лекарства с антибиотика цефуроксим. Производени са с различна степен на токсичност, затова някои препарати като Зинат са допустими за деца, а други като Цефуроксим се дават след 12 г. Фороцеф пък поставя долна граница за използване тегло на пациента 40 кг.

Още информация и източници на английски: Дозировка и приготвяне на цефподоксим (Ксимебак); * Странични ефекти и противопоказания; * Лечение, взаимодействия и аналози.

Пеницилин

Ксимебак и пеницилин имат идентичен обхват от заболявания. Двата типа препарати имат и сходен състав. Ефективността им е съпоставима.

При липсата на резистентност винаги се предпочита пеницилин. Специалистите „пазят“ антибиотиците от по-ново поколение, изписват ги по-рядко, за да не бъдат компрометирани като пеницилина – много бактерии да изработят резистентност (устойчивост) и да не се повлияват при приемането на това лекарство.

Ксимебак е средство №1, когато налице или се подозира инфектиране с щам, който е резистентен към най-широко ползваните антибиотици като пеницилин.

Цефтриаксон

Той е цефалоспоринов антибиотик от същото поколение на Ксимебак. Продава се на флакони за венозно въвеждане. Не се приема перорално, както Ксимебак.

Значима разлика на Цефтриаксон и други лекарства с цефтриаксон (Терцеф, Медаксон, Цефтрин) е, че те са показани от 1-я ден на новороденото, докато Ксимебак се дава от 15-я ден. Дозата за най-малките пациенти е 20 – 50 мг на вс. кг тегло. Също се въвежда интравенозно, на два пъти през 12 часа.

Лекарствата с цефтриаксон имат по-малко страничния явления, защото заобикалят стомаха. Те се предпочитат при сепсис, менингит, лаймска болест, инфекции в коремната кухина, при болни с отслабен имунитет.