Синдром на Турет е неврологично заболяване, което се характеризира с тикове – неволеви, бързи, резки движения или звуци, които се случват многократно по същия начин и засяга деца.
Съдържание:
Как се прави диагнозата на това неприятно заболяване.
Диагностичните критерии при Синдром на Турет включват:
- Моторни и вокални тикови движения, които може да се появяват самостоятелно и в комбинация;
- Тиковете се появяват многократно на ден (обикновено в пристъпи) почти всеки ден или периодично в рамките на период от повече от една година;
- Периодични промени в броя, честотата и вида на тиковете, като тяхната тежест понякога намалява или се засилва. Симптомите може да изчезнат за седмици, понякога и за месеци.
Въпреки че думата „неволево“ се използва за описването на естеството на тиковете, това не е съвсем точно определение. Не може да се каже, че хората страдащи то Синдром на Турет нямат никакъв контрол над своите тикове, тъй като това е тип спазъм, по-подходящ би бил терминът „непреодолим“.
Хората, страдащи от Синдром на Турет извършват тикови движения, които не могат да преодолеят, като нуждата от изпълняването на тиковете може да се сравни с желанието да се почешем при ухапване от комар. Някои хора са в състояние да задържат тиковете с продължение на няколко часа, но това води до силен изблик в един или друг момент.
Предполага се, е Синдромът на Турет се дължи на нарушен метаболизъм на невротрансмитерите допамин и серотонин.
Състоянието е наследствено и децата имат 50% вероятност за развитието на състоянието, ако родителите страдат от него. Момичетата, носители на гена, имат 70% вероятност за развитие на заболяването, а при момчетата, вероятността е 99%.
Хората, страдащи от Синдорм на Турет, често пъти имат съпътстващи заболявания, някои от които може да са:
Как се диагностицира Синдром на Турет?
Много малки деца развиват краткотрайни навици и тикове, свързани с проблеми с поведението, които изчезват с течение на времето, стават по-лесно управляеми или се израстват.
Още информация и източници на английски: Кой е Жил де ла Турет? * Какво е Синдром на Турет? * Лечение на Синдром на Турет.
Така че, за да се диагностицира Синдормът на Турет е необходимо симптомите да се проявяват в продължение на 12 месеца, след като лекарят е изследвал задълбочено средата на детето и начинът му на живот вкъщи и на училище.
Как се лекува Синдромът на Турет?
Лекарят може да предпише лекарства, които намаляват броя и интензивността на тикове, но има и други начини за справяне със симптомите:
- Медикаменти – реално няма лекарство, което да лекува заболяването, но има такива, които го облекчават и да помагат на страдащите от него да не страдат от проблеми в ежедневието.
- Упражнения – лекарят може да работи с детето, за да може то да се научи да „контролира“ тиковете. Това означава, че детето може да се научи да ги прави по-рядко с помощта на подходящите техники.
- Спорт – точните и контролирани действия са много полезни за контролирането на състоянието. Един от най-полезните спортове за бойните изкуства.
- Релаксираща терапия – много полезен начин за отпускане на детето, особено когато състоянието му се влошава, когато е под стрес.
- Поведенческа терапия – има набор от поведенчески терапии, насочени към подпомагане на детето да контролира тиковете по-ефективно. Някои от тях изглеждат обещаващи в научните изследвания.
Синдромът на Турет е открит от Жил де ла Турет, френски невролог. През 1885 година той публикува 9 случая на заболяването. Редица известни личности страдат от Синдром на Турет, но успяват да контролират състоянието си и да бъдат успешни и пълноценни хора.
Различни видове тикове:
- Моторни тикове – засягат движенията
- Вокални тикове – засягат речта и звуците
Някои тикове са прости: те включват потрепвания, бързо мигане или внезапно грухтене, или гримаса на лицето или изопачаване.
Сложните тикове са по-дълги. Те могат да включват внезапно ритане от краката или ръцете, кълнеше или повтаряне на последното изречение или дума, чута в разговор.