Проф. Виолета Димитрова, коремен хирург: Фаталистка съм, вярвам в съдбата

Първата трансплантация на клетки от черен дроб бе направена от нея. Проф. д-р Виолета Димитрова е оперирала най-много стомах и панкреас.

Проф. Виолета Димитрова завежда Първа хирургия в Александровска болница и е национален консултант по хирургия.

През 2003 г. тя извърши първата у нас трансплантация на чернодробни клетки и с това нареди България до страните, първи приложили този нов метод. В Първа хирургия екип от български лекари, ръководен от нея, извърши и първата трансплантация на черен дроб от трупен донор. Проф. Димитрова е от малкото хирурзи, които оперират рак на панкреаса. Оперира от 35 години и е известна в гилдията като безупречен хирург. За нея се говори, че е не просто добър лекар, но и много добър човек. Външността й, съчетана с професионализма, респектират, но влезеш ли в разговор с нея, разбираш, че е от хората, които умеят да общуват.

– Проф. Димитрова, защо станахте лекар? Не съжалявате ли, че не сбъднахте мечтата си да строите мостове?

– Мама искаше да стана лекар, а като реших да следвам, вече я нямаше и не можех да споря. Винаги ме е привличало строителството, архитектурата, мостовете… Но вече за нищо не съжалявам. В редки мигове може би. Преди две години видях най-големия висящ мост в света – в Хонконг. Понякога го сънувам.

– Защо избрахте коремната хирургия?

– Така се случи. Работех по разпределение в хирургичното отделение на Окръжна болница във Видин и в началото нямах възможност да избирам. После имах, но коремната хирургия вече ме бе спечелила завинаги. Тя е изключително разнообразна и интересна.

– На кой орган сте правили най-много операции? И кой от всички е най-сложен?

– Оперирала съм всички органи под диафрагмата. В началото се стремях към всичко, което не мога или не съм усвоила още. Бях влюбена в стомаха, всъщност и сега го харесвам, после – в дебелите черва, панкреасът ми се струваше невъзможен, а след това – черният дроб. Но сега, след толкова години, за мен най-интересна и непредсказуема е задстомашната жлеза. А най-голямо удовлетворение съм изпитвала, след като съм оперирала жлъчните пътища -затова най-много ги харесвам.

– Вие сте от малкото хирурзи, наемащи се да оперират рак на панкреаса – защо поемате риска?

– Радикалните интервенции на панкреаса са най-сложните коремни операции: включват в себе си хирургия на много коремни органи. Самите операции са тежки, обикновено има различна по обем кръвозагуба, която може и да е голяма. Този, който ги извършва, се натоварва физически, а психическото напрежение е неимоверно. Неслучайно в страните, в които има реално заплащане на лекарския труд, операциите на панкреаса струват най-много – около 60 000 евро, докато у нас касата заплаща 3200 лв. Защо поемам риска? Може би е реверанс към добрите ми учители – т.е. защото мога.

– Направихте първата у нас трансплантация на чернодробни клетки -какво е бъдещето на този метод?

– Да, така е, в Първа хирургия се осъществи първата в страната трансплантация на чернодробни клетки. За мен тя беше успешна. Пациентката можеше още да е жива, ако другите й органи бяха по-съхранени. Мисля, че клетъчната трансплантация има голямо бъдеще. Някога тя ще ще измести органната – във всичките й варианти.

– Професионална амбиция или желание да помогнете на безнадеждно болен е водещото при взимането на такива решения?

Професор Виолета Димитрова -01– Вярно е, че съм амбициозна, но амбицията няма нищо общо с милосърдието и професионализма. Когато става дума за болен, лекарят е длъжен да направи най-доброто, което е възможно.

– Може ли един хирург да е добър, ако не е добър човек?

– Ако човек не е добър, той не може да стане добър лекар – сигурна съм. Но никой никого не може да научи на доброта – това е даденост. Или го имаш, или не.

– Каква роля играе доверието на пациента у вас?

– Вярата и доверието във взаимоотношенията лекар-пациент са задължително условие за добрия изход от лечението на всеки болен. Не си позволявам да оперирам или да лекувам човек, който ми няма доверие.

– Как се чувствате сред стотината мъже, които ръководите? С какво ги респектирате?

– Гледам на работата си като на работа – не си мисля, че трябва да респектирам. Следвам правилата, стила и традициите в клиниката, които много по-умни от мен хора са създали. Не си мисля колко съм велика и не се приемам като единствено възможна даденост. Слава, Богу, че не съм тщеславна. Много рядко започвам изреченията с „аз“.

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Проф. Виолета Димитрова, коремен хирург: Фаталистка съм, вярвам в съдбата
3.9 (77.5%) 8 vote[s]

Enjoyed this post? Share it!

 

4 коментара по “Проф. Виолета Димитрова, коремен хирург: Фаталистка съм, вярвам в съдбата

  1. Какво ли би станало да последваш съдбата си в която толкова вярваш и да станеш строителен хамал. Добър човек…не знам, ама какво да кажеш в интервю. Вилче ако толкова са важни парите за теб, в България няма как да ги получиш така, че марш навън ако толкова държиш на тях. Доверие…най доброто за пациента що за клишета. Виленце бъди искрена и се опитвай да помагаш, защото нещата се виждат от горе така да се каже и се наксазват, и може да се наложи и ти да платиш не със себе си а с децата ти например, всекиму според заслугите.

  2. Тази „професор“ Виолета Димитрова преди близо 8 години, направи грешка при операцията на майка ми и не си призна, остави майка ми да страда със срязан жлъчен канал. След това във ВМА поправиха до някъде грешката на тази. Изгони ни от Александровска болница само да не се разбере за грешката и!!!! И сега след 8 години в мъки последствия от грешката на тази измислена лекарка, още страда моята майка с адски болки!!! Тя и съвест няма тази жена, не си призна навреме можеше да се поправи, а тя си замълча! Дано Господ я съди!

  3. Благодарна съм на професор Виолета Димитрова,аз имах срязан жлъчен канал и тя ми заши тънкото черво за черния дроб, направи ми протеза и ме спаси.Иначе нямаше да ме има,вече десет години.Да е жива и здрава,още дълги години

  4. Не съм лекар,но във всички професии е същото: СТАВАТ ГРЕШКИ. И човеците бързат да забравят, че срещу всяка грешка този лекар е спасил без грешка стотици други човеци, пропускат благодарностите и вдигат сопата да млатят. Страхотно българска черта…

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *