Коронарография – защо, как и къде се прави това изследване

Как точно се прави коронарография и защо. Къде е най-добре? Показания и противопоказания. Изследвания при аритмия, инфаркт, високо кръвно и други

Съдържание на статията: Какво е коронарография; Как се прави; При стенокардия; При инфаркт; При високо кръвно; При сърдечна недостатъчност; При исхемична болест на сърцето; Къде я правят най-добре; Показания; Противопоказания; Цена; Коронарна ангиография

Коронарография: с напредване на възрастта ще чувате тази дума все по-заинтригувано. Какво всъщност е коронарография или коронарна ангиография? Според популярното определение на специалистите – инвазивен метод на медицинско изследване, което има за цел да установи проходимостта на коронарните кръвоносни съдове. Този вид изследване с високотехнологична апаратура се прилага тогава, когато е застрашена сърдечната дейност, а оттам – и животът на пациента.

коронарография

Целта на една коронарография е да провери проходимостта на важни кръвоносни съдове

При коронарография се прилага контрастно вещество; действа рентгеноконтрастно проследяване, което показва каква е пропускливостта на артериите. Методът все още се счита за сравнително нов – прилага се от 60-те години на миналия век. Той е достатъчно усъвършенстван и е определян като точен и надежден, с висока диагностична ценност. Тази оценка е доказана в действие и чрез опита на милиони обикновени пациенти.

Защо трябва да се прави коронарография?

Изследването е важно за проследяване състоянието на коронарните съдове. Това са именно съдовете, снабзяващи сърдечния мускул с кръв, с кислород. Стесняването им поради натрупване на плаки или наличие на тромб причинява намаляване на кръвоснабдяването и исхемия, т.е. кислороден глад на сърцето. Такива процеси причиняват исхемичната болест на сърцето и водят до инфаркт на миокарда.
Причина за стесняване просвета на коронарните съдове, на пропускливостта им може да бъде спазъм, наличие на атеросклеротични плаки, в редки случаи – вродени аномалии на съдовете.

Показания, които налагат коронарография

Изследването се назначава при определени симптоми или характеристики на състоянието за даден пациент. То е твърде отговорно и сложно, за да се препоръчва току така; прави се само когато наистина е необходимо. Ето кога е наложително това да се случи:

  • Пациентът е в рискова група, застрашен е от усложнения според данните на клинично обследване и резултатите от други, неинвазивни методи;
  • Липсва ефект от прилаганата консервативна терапия на сърдечно-съдов проблем, т.е. приемът на медикаменти не помага;
  • Пациентът развива нестабилна стенокардия въпреки медикаментозното лечение. Той е лекуван след вече преживян инфаркт на миокарда и е бил диагностициран с белодробен оток, хипотония, дисфункция на лявата сърдечна камера;
  • При пациенти със стенокардия, които са преживели инфаркт;
  • Когато е трудно да се определи рискът от усложнения чрез неинвазивни диагностични методи;
  • Като част от диагностично обследване преди класическа операция на сърце при пациент на възраст над 35 години. Такива казуси с опериране на открито сърце има при лечението на клапанни патологии, протезиране на сърдечна клапа и пр.

Как протича една коронарография?

коронарография

Чрез микрокатетър в съдовете се вкарва контрастно вещество

Провеждането на една коронарография не е проста работа и подготовката за това изследване сама по себе си е достатъчно сложна и ангажираща. В зависимост от казуса тя може да бъде както планова, така и назначена по спешност – но моследното не означава прескачане на етапи и изпълнение набързо.

Подготвителният етап изисква подробен кръвен анализ – с потвърждаване на кръвна група и резус фактор, включително за наличие на хепатит С и В, тест за ХИВ-инфекция, електрокардиограма, рентгеново изследване.

С оглед на възможна коронарография кардиологът ще се интересува също от подробности като данни за тромбоцити, биохимични показатели за състоянието на сърдечния мускул, липидограма – за анализ на склеротичния процес, кръвна захар и захар в урината, електролитен баланс, данни за бъбречна и чернодробна активност.

След като кардиологът прегледа пациента и на базата на събраните до момента изследвания прецени необходимостта от коронарография, се намесват лекари от други специалности – тяхното присъствие е важно, за да се установи дали пациентът има и други заболявания и ако това е така, в какъв стадий са те и как могат да се съвместят с предстоящото изследване. Консилиумът не е излишен – трябва предварително да е ясно каква е цялостната картина при конкретния пациент и да се прогнозират възможни усложнения при провеждането на коронарография и след нея.

Процедурата: как точно се случва

Вероятно ваш близък е преживял коронарография и ви е разказвал кое как става. Но това все пак е пациентската гледна точка. Неутралното описание на процедурата изглежда примерно така:

  • Пациентът ляга на кушетка в залата с апаратура за коронарография. От само себе си се разбира, че имаме свръхстерилна среда. Поставя се местна упойка, за да се редуцират усещанията за болка по време на инвазията. Пациентът остава в съзнание.
  • Прави се микропробив в една от вените – при сгъвката на слабините или традиционното в лакътната свивка.
    През пробива се вкарва в кръвоносния съд специален катетър – именно това определя метода като инвазивен, проникващ;
  • Лекарят насочва и коригира движението на катетъра и внимателно достига чрез него до кръвоносните съдове на сърцето. След това през катетъра се въвежда контрастно вещество, което маркира просвета на съдовете.
  • По-нататък с помощта на специален апарат – ангиограф, се фиксира движението на контрастното вещество с кръвта по коронарните съдове. Изображението излиза на специален екран и в същото време се фиксира на цифров носител.

Контрастното вещество се вижда на снимките като сянка; сенките всъщност показват просвета на съдовете и дават възможност на специалистите да преценят има ли опасно стеснени участъци или участъци, където изобщо не постъпва кръв.

Запушването на кръвоносен съд се нарича още оклузия; диагностицирането на просвет, запушен или в състояние на оклузия, изисква без отлагане да се проведе по-нататъшно лечение на пациента. Най-често това е поставяне на стент или т.н. балонна дилатация. Процедурите могат да се изпълнят и в хода на самата коронарография при съгласието на пациента и ако са налице необходимите условия според предварителните изследвания. Идеята е колкото може по-скоро да се възстанови проходимостта на кръвоносните съдове.

Преди и след изследването

Коронарографията се извършва в болнично заведение, като пациентът е задължен да изпълнява предписанията и условията на отговорния кардиолог. Определя се какви медикаменти може или не бива да приема в деня преди процедурата. Последната вечер преди коронарографията не се приема храна; в самия ден храненето също се отменя. По този начин се предотвратява гадене и повръщане в самия процес на коронарографията. Непосредствено преди нея пикочният мехур се опразва. От тялото се махат всякакви верижки, обеци и пръстени, очила и изкуствени челюсти. В някои случаи се препоръчва да се снемат дори и контактните лещи. Пациентът трябва да е съобщил какви лекарства приема постоянно, има ли някакви алергии или непоносимост към определени вещества.

След като изследването приключи, пациентът остава определено време под наблюдение в болничното заведение. Препоръчва му се да полежи, като ограничава движенията на този крайник, който е бил използван за навлизане в артерията. Мястото на разреза се фиксира със стегната превръзка, която по специален график постепенно се отпуска, за да не пострадат тъкани от липса на кислород. В продължение на няколко дни трябва да се приемат много течности и да се яде лека храна, за да може бъбреците да изхвърлят въведеното контрастно вещество час по-бързо.

Възможно е в първите часове след коронарографията раната да прокърви, да се образува хематом и пациентът да се оплаква от световъртеж и слабост. Това състояние е опасно и изискв д се вземат незабавни мерки за спиране на кръвоизлива.

Има ли противопоказания за коронарография

Както всяко изследване или тип лечение, и коронарографията може да бъде противопоказана по някакви причини. Важно е да се отбележи, че абсолютна забрана за коронарография в един или друг случай няма, но са налице някои противопоказания – именно преценявайки ги, лекарят може да откаже провеждането на изследването. За какво по-точно става дума и кои са тези противопоказания:

  • Алергия на пациента към контрастното вещество, което се въвежда в кръвоносните съдове за целта на изследването;
  • Пациентът страда от бъбречна или сърдечна недостатъчност. Това противопоказание е относително – коронарографията все пак е възможна, ако пациентът бъде подготвен предварително и чрез медикаментозна терапия състоянието му бъде стабилизирано;
  • Анемия; нарушения свързани със съсирването на кръвта – и в този случай може да се направи коронарография, след като пациентът се подготви чрез подходяща стабилизираща терапия;
  • При захарен диабет;
  • При остро инфекциозно заболяване;
  • При ендокардит, т.е. възпалителен процес в сърдечната тъкан;
  • Обострена язва;
  • Пациентът е с хипертония, която не се поддава на медикаментозна корекция.

Планова и спешна коронарография

коронарография

При коронарография лекарят веднага вижда местата с оклузия, стеснени или запушени

Спешната коронарография е наложителна при рязко влошаване състоянието на пациента след проведена ендоваскуларна операция. Признаци на влошаването могат да бъдат негативни показания по електрокардиограма, влошено самочувствие на пациента, повишени стойности на специфични кръвни ферменти.

Спешна коронарография може да се наложи и при рязко нарастване интензивността на стенокардичен пристъп. Особеностите на плановата коронарография едва ли имат нужда от обяснения: след като специалистът прецени, че това изследване е необходимо, но не и в спешен ред, се насрочва подходящо време и се провеждат необходимите изследвания и консултации.

Усложнения при коронарография

Както вече стана дума, изследването коронарография е сложно и има известни рискове от последващи усложнения. Най-често това са:

  • Кръвоизливи в мястото на разреза;
  • Аритмии от различен вид;
  • Развитие на алергична реакция от контрастното вещество;
  • Внезапно отслояване на интима – вътрешния слой на кръвоносния съд, който е бил натоварен с изследването;
  • Последващо развитие на инфаркт на миокарда.

Точната анамнеза и детайлният анализ на информацията за здравословното състояние на пациента дават възможност рискът от усложнения да се минимизира. Все пак преди самата коронарография пациентът трябва да бъде информиран за възможните последици и да даде писмено съгласието си за изследването.

Къде у нас правят коронарография?

Логично е да се предположи, че коронарография могат да направят специалисти в модерните клиники на големи болници. Ако ви предстои такава процедура, съберете максимално богата информация за възможности и условия. Консултирайте се на първо място с лекарите, които до този момент са се грижили за здравето ви. Разбира се, при избора имат значение и други обстоятелства като възможност за пътуване до друго населено място, допълнително заплащане и пр. Ако пациентът е здравно осигурен, при коронарография се заплаща само потребителска такса. Заплаща се допълнително само когато трябва да бъде имплантиран медикамент-излъчващ стент.

Най-препоръчваните места за коронарография според пациентски оценки са болниците “Токуда”, “Света Екатерина” и “СофияМед” в столицата.

Схемата за насрочване на планова коронарография или за прием по спешност е приблизително една и съща.

При планова коронарография на здравноосигурени пациенти е необходимо направление №7 от личния лекар, медицинско досие за заболяването, рецептурна книжка. Необходим е предварителен контакт за уточняване на подробности около насрочването на процедурата.

Както вече стана дума, извършването на коронарография се заплаща от Здравната каса; покрива се и поставянето на два стандартни стента за една коронарография. Допълнително се заплащат т.н. екстри като стентове с лекарства, емболизационни койлове – спирали, ендопротези при лечение на аортна дисекация и др. Подобни плащания се уточняват предварително. Съществуват например т.н. биоразградими стентове, които излъчват медикамент в продължение на 6 месеца, след което продължават да подкрепят възстановяването на кръвоносния съд и след две години се разграждат. Реалната им цена е около три хиляди евро; кардиоцентър “Понтика” в Бургас обяви преди време, че поставя такива стентове на няколко пациенти без доплащане.

Имате ли конкретни впечатления от начина, по който протича една коронарография в тези или други български болници? Страхувате ли се да се подложите на подобно изследване, след като са налице немалко коментари за драматични последици от изъвршването му?

Коронарография при  исхемична болест на сърцето

Исхемичната болест на сърцето се развива в резултат от стесняването на аортния просвет; стеснените и претърпели склерозиращи промени артерии пропускат по-малко количество кръв и зле снабдяват сърдечния мускул с кислород. Проявите на това състояние са стенокардични пристъпи, болки в сърдечната област, недостиг на въздух и пр. тревжните симптоми обикновено се проявяват при физическо усилие или стрес.

Извършването на коронарография е част от препоръчваните диагностични процедури, за да се изясни точното състояние на кръвоносните съдове и да се препоръча адекватно медикаментозно лечение, правилен режим на живот и хранене, подходящи физически натоварвания. Дали да се извърши коронарография или не, преценяват специалистите, след като отчетат всички детайли от здравната характеристика на конкретния пациент.

Коронарография при сърдечна недостатъчност

Сърдечна недостатъчност е синдром, обобщено назоваване на симптоматика, произтичаща от отслабени функции на сърцето. При сърдечна недостатъчност то не изпомпва достатъчно кръв за всички органи и тъкани в човешкото тяло, в резултат на което се развиват дефицити в метаболизма, настъпва кислороден глад (framar.bg). симптомите на сърдечна недостатъчност са лесната умора, задух, венозен застой. Тези симптоми се проявяват независимо от това дали е засегната систолната функция, т.е. изтласкването, или дистолната – пълнещата; възможно е да страдат и двете функции (повече за сърдечна недостатъчност четете ТУК!).

Съществуват множество методики за диагностициране на сърдечна недостатъчност и уточняване на адекватните терапии. В този случай също е приложима коронарография, но обикновено само когато неинвазивните изследвания не дават достатъчно данни за категорични преценки.

Източници:

http://zdrave.org/23698/коронарография/

http://healthage.ru/poleznye-sovety/polezno-znat-poleznye-sovety/koronarografiya-v-issledovanii-patologii-serdechno-sosudistoj-sistemy/

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Коронарография – защо, как и къде се прави това изследване
3 (60%) 7 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *