Точно как се освидетелства психично болен човек?
ТЕЛК за психични заболявания. Къде се подава жалба срещу психично болен и как?

Как се освидетелства психично болен. Как да го накараме да се лекува?

Точно как се освидетелства психично болен човек? Как да накараме психично болен да се лекува? ТЕЛК за психични заболявания. Къде се подава жалба срещу психично болен и как? Права на психично болни пациенти

Клошарите са класически пример за психично болни хора, които не са освидетелствани и не се лекуват. Голям процент от тях са на улицата поради разстройство на психиката, а не защото нямат дом или средства за съществуване. Напротив, мнозина разполагат със собственост и роднини, но също така имат и свободната воля да постъпват със себе си, както им се иска.

Лечението в България е доброволен акт. Законодателството е предвидило принудително лечение само при особени условия – когато болният застрашава хора, вкл. себе си, и/или е извършил престъпление. Да се намери основание за принудително лечение не е лесно. То трябва да се докаже в съда.

Принудителна хоспитализация
ОснованиеПример
Болният застрашава хораима риск или вече е наранил себе си или друг човек
Болният не се самообгрижване е в състояние да се храни, да ходи в тоалетната, да се самообслужва, да следи за хигиената си
Болният нанася необратима вреда върху здраветолипсата на лечение води до сериозно задълбочаване на състоянието и риск за живота

Третото основание се прилага само към болни, на които е поставена диагноза.

Клошарите са само видимата част от огромната маса нелекувани психически заболявания. При мнозина болестта е занемарена и все повече се задълбочава. Самото заболяване изолира човека, води до регрес във всички човешки сфери. Такива хора не са способни да работят, изпадат във финансова и физическа немощ и затъват все повече.

Околните виждат, че даден човек е неконтактен, неадекватен, безкритичен към вида си и действията си, но могат ли да направят нещо? Докато болния е неопасен за хора, той е самостоятелен и му се признава правото на собствена воля.

Как се освидетелства психично болен?

Освидетелстването представлява доказване на психичното заболяване. Нарича се съдебно-психиатрично, защото се постановява със съдебно решение. У нас свободната воля на човека се отнема само по решение на съдебен състав, опирайки се на законите в страната.

Освидетелстването е необходимо, за да се премине към принудително лечение и настаняване на болния в заведение – лечебно или социално.

Каква е процедурата: в съда се внася предложение за освидетелстване. То може да бъде подадено от близките и от други лица в по-особени случаи. Открива се наказателно производство в районен съд по местоживеене на болния. При съдебното заседание се изслушват като свидетели подателите на искането, както и други привлечени лица, които биха доказали агресивно и опасно поведение.

osvidetelstvane-telk-02
В много случаи клошарите са хора с болна психика

Ако съдът реши, възлага изготвянето на съдебно-психиатрична експертиза на вещо лице, но може и да отхвърли искането, ако не намери основания за него.

Освидетелстване на български гражданин се извършва на база разпоредбите на

  • Кодекс за съдебните производства, член 45, глава 17
  • Закон за психичното здраве, член 16, алинея 1.
ТЕЛК за психични заболявания
Фигурин лесно отслабване диета 10 килограма

Това е друг тип освидетелстване – за способността на човека да работи и да се самоиздържа. При определяне на процент неработоспособност болният получава правото на пенсия.

При част от пациентите с развитие на болестта се намалява трудоспособността. Човекът престава да се справя със задълженията си, става апатичен, неспособен да се адаптира към нови условия и да усвоява нова информация. Това трябва да бъде отчетено.

Ако болен от шизофрения престане да работи, не може да работи, няма средства за съществуване, то той трябва да се насочи за освидетелстване. Първо говорете с лекаря му – може би има право на група инвалидност.

Непременно обсъдете този въпрос и с болния – той едва ли ще откаже помощ от държавата, когато сам не може да се осигурява.

osvidetelstvane-telk-01
Социалната изолация е диагноза

Внимание! За нежелаещите лечение оформянето на документите за инвалидност може да стане прекрасен повод за посещение при психиатър. Ако болният по-рано е отказвал да се яви пред лекар, ето един добър довод за спечелване на неговото съгласие.

Оценката се извършва в няколко раздела

  1. Психични смущения поради органично заболяване на мозъка – проблеми с вниманието, умствена умора, вазомоторни смущения и други прояви на вегетативна лабилност. В този раздел влиза промяна на интелектуалните способности и промяна на личността. Оценката е на 6 степени от лека 50% до значително тежка необратима 100%;
  2. Умствена ограниченост и понижаване на интелигентността, невъзможност за социална адаптация и научаване на нови неща;
  3. Трайни психози над 6 месеца от типа на шизофрениите и ендогенните психози поради невъзможност за социална адаптация, като последната степен е необратима дезадаптация;
  4. Афективна психоза с честа повторяемост, мании и такива, редуващи се с фази на депресия;
  5. Страхови, тревожни, невротични състояния, психогенни кризи, натрапливи състояния с много тежка социална адаптация;
  6. Алкохолизъм, токсикомания.

Изисква се заболяванията да са диагностицирани (и да имат пълната медицинска документация), пациентът да е бил лекуван на системен принцип (и адекватно). Към експертиза се минава след изчерпване на възможностите за лечение.

Как да накараме психично болен да се лекува?

Психиатричното лечение в общия случай е доброволно. Пациентът трябва сам да пожелае лечение или да бъде убеден за това. Към принудително лечение се преминава само в изключителни случаи, както вече отбелязахме по-горе. При обичайните обстоятелства болният трябва да изрази свободната си воля и да подпише съгласие за лечение.

osvidetelstvane-telk-03
Насилственото въдворяване на лечение се практикува по изключение

Въпросът е как да се уговори болният да се лекува. Този въпрос най-много вълнува родствениците на болни от шизофрения и други тежки психически разстройства – как да накарат човека да се обърне към психиатър и ако го направи, как нататък да приема постоянно, без пропуски изписаните лекарства.

Специалистите казват, че няма универсална рецепта, нито някакъв ключов довод, който действа автоматично. Към всеки пациент трябва да се открие точният подход и да се действа според ситуацията. Трудно е, но не е невъзможно.

И пак специалистите съветват: да се подходи с добро, да се търси доброволно съгласие. Да се създават доверителни отношения с болния, да се интересуваме истински от нещата, които го тревожат. Грешен подход са заплахите, изнудването, принуждаването.

Понякога болният не вярва на роднините си, но лесно се поддава на доводите на приятели, колеги. Практиката показва, че началникът може да направи много в тази насока, ако болният още е на работа. Ако вие нямате достатъчно влияние върху психично-болния, то намерете такъв в обкръжението му – някой, на чието мнение вярва и в когото се вслушва.

Съвет: болният се плаши от състоянието си, изпитва разнообразни чувства – не ги отричайте, не го убеждавайте, че са незначителни или че ги няма. Така ще загубите доверието му.

Какво да не правим:

  • Да не отлагаме работата с болния, с времето ще става все по-трудно;
  • Да не се караме с болния, да не си разваляме отношенията, дори и той да се държи неправилно и да се е провинил – доверието е единственият шанс да бъде уговорен за медицинска помощ;
  • Да не влизаме в конфликти с болния;
  • Да не му говорим грубо – „ти си ненормален, ти си луд“…;
  • Да не спорим с болния – да помним, че мисленето му е нарушено, болестно и не се подчинява на обичайната логика;
  • Да не проявяваме агресия, ярост – само ще загубим взаимното разбиране;
  • Да не заплашваме болния с важни за него неща – работа, семейство, пари и т.н.

Страдащите от шизофрения имат маниакални идеи – лъжливи умозаключения, които дълбоко са проникнали в съзнанието и не се поддават на корекция. Тях не бива да атакуваме, да опровергаваме, да омаловажаваме. Не трябва да доказваме на болния, че не е прав, че е болен.

Роднините, които не могат да се справят с болния, очакват помощ от лекаря – той да направи задочна консултация, да постави диагноза по описание и дори да даде лекарства. Това е невъзможно и никой уважаващ се лекар не би се съгласил. Разговорът с пациента е най-важният метод в психиатрията. Много симптоми се разкриват чрез общуване и пряко наблюдение над пациента.

Жалба срещу психично болен

Жалби (и подписки) се отправят от съседи, които биват обезпокоени от психично-болния човек  – например той живее в разрез с хигиенните норми, не спазва обществения ред, вдига шум или е агресивен към околните. Има немалко случаи на опожаряване на апартаменти – на болния и околните, наводняване на съседи.

Има два възможни адресата на жалбата – районен прокурор или местния Център за психическо здраве. И в двата случая болният трябва да бъде прегледан, дори да се налага помощ от полицията.

Права на психично болни пациенти

Има международни стандарти за правата на човека, включително за психично болните хора. Но в реалността душевноболните нерядко стават жертва на дискриминация и получават диагноза „опасни за околните“.

osvidetelstvane-telk-04
Болната психика не е причина за автоматично отнемане на права

Такива болни повече от другите се нуждаят от правна защита, защото честно влизат в жилищно-имуществени спорове, биват лишавани от дееспособност, трябва да се трудоустроят.

Нерядко възниква въпросът за ограничаване на свободите и правата им. Родственици и представители на социалните служби се опитват да получат право за разпореждане с болния, с неговото имущество и средства.

Основни права на психично-болните хора

  • Психично-болните притежават всички права, без разлика от здравите. Те имат право:
  • На уважително и хуманно отношение, да не се унижава човешкото им достойноств;
  • Да получават информация за правата си;
  • Да получават психиатрична помощ по възможност по местоживеене;
  • Да получават психиатрична помощ в стационар за необходимия срок;
  • Има право на всички видове лечение и профилактика;
  • На помощ от адвокат и законен представител.

Ред за ограничаване на правата

Правата могат да бъдат ограничени на база заключение от комисия, състояща се от лекари – психиатри.

Ограничението се изразява в различни области – поставяне на лечение, ограничаване на родителски права, ограничаване на работоспособност и др.

Вижте и ТОВА:

Психично болен, симптоми. Как да се държим с шизофреник?

Нормален или луд?

Антипсихиатрия: Малко неща дразнят подобно на ситуацията, в която на твоя въпрос за интересуващ те човек ти отговарят: «Абе нормален си е, нищо му няма».

Дайте мнение и Вие тук!

И какво въобще значи това – «нормален»? Всичко, което ви е угодно. На науката даже не е известно каква точно е нормата.

За еджедневния уреден живот като че ли не ни е кой знае колко нужно да знаем къде са границите на нормата. Но само до определено време. Например, докато не почнат проблеми със здравето. Тогава вече се появяват въпросите: интересно, непрекъсната сънливост – това нормално ли е или е симптом на някаква болест?

А аналният секс – това нормално ли е или извращение? Или съседът Николай Иванов – наред ли е с главата или не съвсем? В края на краищата, май трябва да има ясно и точно понятие за това кое е нормално и кое не за да внесе яснота в картината на заобикалящия ни свят. Що се отнася до нормата, на юристите им е провървяло: те са я създали със собствените си ръце във вид на определени закони.

При представителите на естественните науки е по-сложно: нормата съществува независимо от техните усилия. Главното е – да се разбере какво е това и да се опише. И тук започва най-интересното. Оказва се, че в нито една наука няма ясни и точни параметри на нормата. Съществува само набор от подходи как да се отдели нормата.

Доказателство от противното.

Норма за здраве

Академик Николай Амосов е въвел такова понятие, като «количество здраве», имайки предвид, че в пределите на нормата то може да бъде повече или по-малко. Количеството здраве – това е сумата на резервните мощности на организма. Само че грижите за количеството здраве рязко се обезценяват, ако не се отчита «качеството» му.

Като пример за липса на качество може да послужи дълголетното вегетиране – обезпечен, стабилен живот, посветен само на поддържането на собствената физическа форма. Амосов определя като показател за качеството на здравето способността на човека за творчество и любов.

Най-често срещаният метод за очертаване на границата на нормата е да се даде описание на обратното. Точно такъв метод са ползвали средновековните схоласти когато се опитвали да определят какво е Бог: това не е дърво, не е камък, не е книга… Същото се има предвид когато се казва, че здравето – това е липсата на болести.

Колкото и да е парадоксално, но и в психиатрията диагнозите се поставят именно от противоположното. Тоест за вменяем се признава човек, който няма конкретни патологии. Получава се така, че никой не се интересува от нормата – важно е да се обозначат нейните граници. А по-нататък – по-добре да няма война.

Тест за психични отклонения. Луд ли съм или съм нормален?

Всички като един.

Този принцип е характерен по-скоро за социалните науки, отколкото за медицинските. Той е построен на едно просто предположение: за норма се смята това, което е свойствено за болшинството. От еволюционна гледна точка ориентацията към болшинството е безупречна.

В него влизат индивиди, които са преминали естествения подбор, притежават качествени гени и добра приспособяемост към средата. Но ако пренесем този принцип в областта на възприятието, той веднага ще стане много спорен. Маса, както е известно, е простовата, добре управляема и съвершено нетърпимо се отнася към «белите врани».

За болшинството е присъщо да греши доста по-често, отколкото си признава.. Оттук са провалите на демократичните режими и честите грешки в решенията на съда от съдебни зседатели.

Сферичен кон във вакуум.

Има и друга гледна точка, според която нормата е някакъв идеал (за много хора – още не достигнат). Така се рисува моделът на идеалния човек, модел, който се нарича норма и се следи дали даден индивид му съответства. При това може и да се окаже, че никой не съответства на такъв теоретичен модел.

Например, ако изобразите идеален кленов лист, а след това го сравните с реални екземпляри, то ще се окаже, че нито един не съответства изцяло на рисунката.

Но това не означава, че не достигащите идеала листа са паднали от дървета-мутанти.

Психологическа норма.

У много психолози представите за в много неща съвпадат с понятието зряла, реализирана личност. Любопитен експеримент бил проведен от Абрахам Маслоу. Той подбрал група психически здрави, реализирали се в живота хора с висок интелект и видно положение в обществото, като решил да отдели онези качества, които обединяват всичките тях.

Ето някои от тях:

  • Приемане на себе си и другите
  • Спонтанност и простота в общуването,
  • Разбиране на своето предназначение (в това число и способността хобито да се превърне в работа)
  • Непредубеденост на възприятието
  • Способност за задълбочаване на отношенията с околните
  • Разграничаване на целите и средствата
  • Креативност
  • Философско чувство за хумор
  • Демократичност
  • Наличие на обществени интереси, желание да се помага на хората
  • Високо ниво на морала

Ясно определената норма като признак на диктатура.

Впрочем някои по-ясни представи за нормата може да се окажат вредни за обществото . Особено ако то ги приеме буквално и реши да изкорени всичко, което не съответства за тях.

Всички знаем за Спарта, където са изхвърляли не само децата с физически недостатъци, но и слабите и болни бебета. Такаваполитика гарантирала на Спарта наличието на яки, здрави и умствено ограничени граждани – наистина подходящи за военни походи. Да предположим, че гениите на Спарта не са били нужни.

Но даже в изкуствения подбор на физически силните се крие грешка. Например, един от великите пълководци и стратези в детството е бил момче, за което лекарите са казвали в един глас: «Не е от този свят». Това е Александър Суворов, който е израснал от хилаво и болнаво дете до изключително работоспособен човек. Още един «клиничен» пример.

Представете си едно много бедно семейство, бащата има сифилис, а майката психично разстройство и шест аборти, две гладни деца и нова бременност. Вероятно много от вас ще сметнат, че най-доброто разрешение на тази проблемна ситуация е поредният аборт. Ще побързаме да ги поздравим. С този аборт са щели да убият Бетховен. Ситуацията с опитите да се определи нормата е нож с две остриета.

От една страна ясното и точно определение на нормата доста облекчава работата на тези, които са свързани с проблемите на паттологията. От друга страна, забелязва се следната тенденция: веднага щом се появи ясно и точно (излишно самоуверено) определение на нормата, недейте да ходите на гледачка: става дума за тоталитаризъм.

Така например в хитлеровска Германия всеки, който не съответствал на тогавашната психиатрична концепция за нормалност, бил изпращан за принудителна лоботомия. При това в групата на оперираните попадали не само хора с очевидни психически разстройства, но и хомосексуалисти.

Нормата умря, да живее нормата!

В историята на психиатрията са правени много опити да се да не се използва терминът патология и всяко отклонение да се смята за вариант на нормата. Движението «антипсихиатрия», възникнало през 60-е години на ХХ век, би затъкнало в пояса си всички съвременни прояви на политическа коректност.

През 1964 г. в Лондон се появила терапевтичната комуна за душевноболни «Кингсли Хол». Нейните основатели считали, че наличието на психиатрична диагноза води до репресия от страна на обществото: болният е лишен от част от правата и свободите, натрапва му се определен начин на живот, ограничава се придвижването му.

«Кингсли Хол» бил предназначен за това там да се събират жертви на такива репресии, на които никой няма да пречи да живеят във вътрешния си свят. Границата между лекари и пациенти в «Кингсли Хол» се оказала доста условна и често напълно изчезвала. В своето качество на «болница» «Кингсли Хол» просъществувал само няколко години.

След това се превърнал в свърталище на наркомани и прститутки. Единичните случаи на изцеление така и си останали необяснени. Изглежда ще се окаже, че е по-добре да няма ясна представа за нормата: достатъчно е да се знае, че тя съществува и се среща достатъчно често.

Между другото, иманно на това се базира и «снобската норма» – тоест, склонността да смяташ за нормален преди всичко себе си и всички онези, които ти самият смяташ за нормални. Но именно «снобската норма» дава началото на болшинството спорове за това кое е нормално и кое – не.

Вижте и ТОВА:

Хипохондрия: Как се лекува? Симптоми, лечение с билки, ефекти

За Маргарита Алексиева

margarita-alexieva2Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.

Прочети още

психолог или психотерапевт

Избор на психолог. Цена онлайн. Най-търсените за 2023 г.: Ани Владимирова, Антония Бойчева, Орлин Баев

Как да изберем психолог или психотерапевт? Онлайн психолози, цена. В София, Пловдив, Бургас, Варна и …

6 Мнения

  1. Данка Григорова

    Много ценна информация как се освидетелства психично болен и правото на ТЕЛК, благодаря ви, предстои ми да минавам през това за баща ми и се чудех откъде да започна.

  2. Татяна Благоева

    Цялото семейство сме се хванали за главата как да накараме психично болен да се лекува, той агресира, когато му заговорим за психиатър и се обижда, че го изкарваме луд.

  3. Благой Карахристов

    Нашият блок ще пускаме жалба срещу психично болен, който ни стъжни живота. Не смятам, че има права луд, който пикае по стълбите, крие се по ъглите и плаши децата, крещи нощем и прави всякакви ексцесии!

  4. Ангел Тошков Андреев

    Цял живот семейството има проблем с баща ми. Пиеше по 2л ракия. Биеше всички. Баба, дядо, майка си, баща си, жена си, сина си. Пиян катастрофира. Сега вече е над 70г. Пикае на пътя пред хората, а и в къщи. Къпе се 2 пъти в годината. Сега е решил да продаде всичко, което е на негово име, на безценица. ЗА ЖАЛОСТ НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ. Такъв е закона. ФАКТ.

    • Нели Сотирова

      Не мисля, че сте безсилен. Можете да го освидетелствувате и тогава нещата биха били съвсем различни. Имате достатъчно свидетели, съответния личен лекар и т.н. Обърнете се към адвокат, той ще Ви посъветва и ще направи необходимото.

  5. Мнението ми е, че държавата ни има интерес от такива хора! Душевно болни, който всяват смут и паника в обществото. Законодателството трябва да се намеси и органите на реда да реагират своевременно! Защото благодарение на тях се прикриват деянията на подсъдими хора като Красимир Каракачанов и Веселин Марешки. Хора с влезли във сила присъди на който вината ще бъде преписана на болнавите и невинни хора!? Държавата ни е противоконституционна и ни е ясно, че в ЕС не ни толерират по ред причини-една от който е безхаберието! ДУШЕВНО БОЛНИТЕ СА УДОБЕН ИНСТРУМЕНТ ЗА ЛЕКАРИ И ЦЪРКОВНИ СЛУЖИТЕЛИ!? УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА ТОВА ИЗКАВАНЕ :ДЪРЖАВАТА НИ Е БОЛНА И РАЗРУШЕНА- НЕКА ВЗАИМНО ДА ДА СИ ПОМОГНЕМ И ДА ПРЕВЪЗМОГНЕМ ТОВА ПОВЕДЕНИЕ НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ!?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *