Аналгин – всички приложения на спасителя от болка

Как действа медикаментът аналгин; заболявания и състояния, при които може да помогне. Дозировки и форми; за какво да внимаваме. Какви противопоказания има. Други медикаменти за обезболяване. Комбинации с други лекарства. Рисковете на обезболяващите. За и против прилагането на аналгин

Аналгин – това е синтетично обезболяващо от групата на ненаркотичните аналгетици. Активно действащо вещество в медикамента е натриевият метамизол. Лекарството е с изявено обезболяващо действие; може да постига също противовъзпалителен и температуропонижаващ ефект.

Приетият аналгин лесно се усвоява в кръвта и затова е удобно терапевтично решение, когато трябва бързо да се постигне висока концентрация на медикамента в организма. При това – дори във висока концентрация коментираният аналгин не причинява раздразнения на тъкани.

Принцип на действие. Аналгетици

Обезболяващото действие на коментирания аналгин се постига чрез потискане на циклооксигеназата и синтеза на простагландини. Простичко казано – погълнатият аналгин се намесва в химията на тялото и блокира онези вещества, които причиняват болка. Споменатите простагландини участват в болезнените реакции и възпалителните процеси, свързани с тях. Активният компонент – метамизол (натриев метамизол, метамизол содиум) стопира предаването на болковите импулси и повишава прага на чувствителност в центровете на болката. В крайна сметка отслабва реакцията на ангажираните мозъчни центрове при болка, предизвикана от различни причинители.

Противовъзпалителното действие на лекарството също е свързано с потискане продукцията на простагландини. Температуропонижаващият ефект се постига благодарение на балансираното отделяне на химични субстанции, влияещи на отделянето на топлина.

Аналгинът е и спазмолитик – действа успокояващо върху гладката мускулатура в жлъчните пътища и в отделителната система.

Аналгинът се усвоява много бързо след приема и само за половин час активната съставка – метамизолът, достига терапевтична концентрация в кръвта. Максималната концентрация се получава за час и половина. Незначителна част от активния компонент се свързва с плазмения протеин на кръвта. Метамизолът се разлага в черния дроб на активни метаболити и неактивни химически съединения. Препаратът се извежда от организма чрез бъбреците; прониква през плацентата, както и в кърмата – подробности, които имат значение при лечението на бременни и кърмачки.

Медикаментът е типичен представител на групата синтетични и полусинтетични лекарства, чиято основна задача е да неутрализират болката: болгоуспокояващи, аналгетици.

Метамизол содиум
аналгин

Аналгин – това не е за дългосрочно лечение

Метамизол содиум е активната съставка в лекарството аналгин. Синтезирана е през 1920 година и оттогава се прилага непрекъснато под различни търговски имена. Метамизолът спасява от болката, това е факт. Но много хора не си дават сметка, че той не лекува – а само овладява определени симптоми за известно време. Специалистите винаги дават пример с главоболието, което е причинено от повишено артериално налягане. Аналгинът с активен компонент метамизол облекчава болката, но не повлиява върху причината за нея. Точно по тази причина лекарите съветват всеки пациент, “излекуван” от някоя болка с аналгин, да се обърнат към подходящ специалист и да си изяснят защо им се случва това. Истината е, че обезболяващите и в частност метамезолът могат да замъглят реалната картина на здравословния проблем и да допуснат усложняването й.

Основното в неговата листовка

Както е нормално, в пациентската листовка за аналгин са посочени показания, противопоказания, дозировки и възможни странични ефекти. Сред сериозните странични ефекти е алергичната реакция, която може да е в силна степен и да причини анафилактичен шок, токсична епидермална некролиза или бронхоспастичен синдром.

Най-тежки последици има, ако аналгинът провокира агранулоцитоза: тотален срив на имунната система, при което се създават животозастрашаващи състояния. Добинантна причина за подобно състояние е приемът на медикаменти, на фона н генетична уязвимост и склонност към автоимунни реакции (puls.bg). Случаите с такъв ефект от приема на аналгин са редки, използването. Въпреки това са причина в някои страни аналгинът да е забранен.

По-често след прием на аналгин се проявяват негативни въздействия върху кръвоносната и отделителната система.

Приложение, дозировка, симптоми и заболявания

Макар че у нас аналгин може да се купи свободно и в двете му форми – таблетки или разтвор в ампули, прилагането изисква задължителна консултация с лекар или фармацевт. Дозите и продължителността на приема зависят от здравословния проблем и състоянието на потребителя.

При главоболие

Това е един от най-често овладяваните с аналгин проблеми. Главоболието блокира ритъма на живот и работа и по тази причина сме склонни с лекота да посегнем към спасителното хапче. Още повече, че заедно с болката премахваме и температурата или възпалението, които могат да съпътстват неприятното състояние.

Счита се, че безопасният прием на аналгин, при който не се проявяват страничните ефекти или рискът е минимален, е една-две таблетки за седмица. Ако гълтате по 3-4 таблетки за денонощие в продължение на три дни, вие рискувате да понесете токсичния ефект на този режим. Затова приемът на аналгин, последван от облекчение, трябва да ви е сигнал да посетите личния лекар и да научите каква точно е причината за вашето главоболие.

  1. Мигрена, миалгия, невралгия. Наясно сме, че мигрената е заболяване с хронична характеристика. Това означава, че аналгинът не е лекарството за нея, а само средство за временно облекчение. Същото се отнася за мъчително заболяване като миалгията, т.е. болезнено състояние на мускулите, причинявано от свръхнапрежение на мускулните влакна. При невралгиите става дума за патологични състояния на различни нерви, които освен болка причиняват спазми и обездвижване, парализа. Аналгинът е един от медикаментите, които се прилагат на първо време за овладяване на болевия синдром. Преодоляването на мъчителните състояния, които често стават хронични, става чрез комплексно лечение, в което аналгетиците имат важна, но не единствена роля. Редовната терапия при изброените болестни състояния допуска прием на три таблетки аналгин дневно – това се прави след хранене, с достатъчно вода. Аналгин се пие в продължение на три дни, по-продължителната му употреба е рискова за черния дроб, отделителната и кръвоносната система.
  2. При махмурлук. При махмурлук човекът, който е прекалил с алкохола, търси спасение от разбиващото главоболие, както и от други придружаващи симптоми: слабост и виене на свят, пресъхване на устата и жажда, раздразнителност, болки в ставите и гръбнака, влошено качество на съня, гадене, депресивни състояния, повишено кръвно налягане. Състоянието е предизвикано от токсичното въздействие на алкохола и невъзможността на черния дроб да се справи бързо с изхвърлянето на продуктите на алкохолния разпад. Приемът на аналгин или аспирин улеснява и ускорява тази задача.
При висока температура
аналгин

В много случаи се предпочита инжекционната форма на аналгин

Аналгин при повишена температура – това е едно от сигурните и бързо действащи в случая средства. Може да се прилага при възрастни и при деца – с някои ограничения. При правилно дозиране медикаментът няма да ви навреди. Още повече, че старият – обикновен! – аналгин в повечето случаи е заменен с нови продукти, които работят на същия принцип, но не упражняват негативните ефекти на аналгина.

В някои случаи високата температура се атакува със съчетанието аналгин+парацетамол или аналгин+но шпа. В комбинация с парацетамол аналгинът неутрализира възпалението и усилва действието на парацетамола, като двойката смъква температурата и лекува възпалението. Заедно с медикамента но шпа действа меко в случаи с умерено повишена температура.

Обикновено аналгин срещу температура се взема до три пъти дневно по 500 мг. Такова лечение не е приложимо при бременност, а при деца се работи с редуцирани дози по препоръка на педиатър.

При зъбобол, течен аналгин, дозировка

Зъбоболът е един от онези проблеми, които най-малко могат да се изтърпят и при които болният човек иска на всяка цена и по най-бърз начин болката му да спре. По-бързо действата форма в сравнение с таблетките е течната: предлагат се ампули с разтвор на аналгин, които осигуряват желаното бързо действие и обезболяване при зъбобол. Както и при някои от вече споменатите диагнози, зъбоболът изисква уточняване на точната причина за патологията и поставянето на инжекция аналгин е само овладяване на болката, но не и отстраняване на причината за нея. Фармацевтичният пазар познава ампули от 2 мл с 25% или 50% натриев метамизол. Обикновено еднократната доза е една ампула=500 мг метамизол. Стандартната дневна доза е един грам аналгин, но при изключителни случаи и под лекарско наблюдение може да се увеличава до 2 г дневно.

При високо кръвно. Понижава ли кръвното?

Приемът на аналгин понижава кръвното налягане. Това е и причината хората с хипотония да се определят като рискова пациентска група по отношение на аналгина. Прилагането му като обезболяващо в такива случаи трябва да е в минималната ефективна доза, за възможно най-кратък срок. При по-продължително прилагане е възможно да се получат нарушения на сърдечния ритъм или смущения поради прекалено ниско артериално налягане.

При болезнена менструация, тежък цикъл

Болките при месечно неразположение са един от препоръчваните по условие случаи за приложение на аналгин. Помага при умерени до силни болки – но трябва да се отчита това, че усилва кървенето. Обикновено един-два приема са достатъчни за овладяване на острите състояния; практикува се и пиене на течен аналгин от ампула.

При ревматизъм, радикулит

Обезболяващият ефект от приема на аналгин може да помогне при ревматизъм, ревматоиден артрит, радикулит. Тук също важи правилото да не се приема перорално медикаментът повече от три дни, без лекарска санкция. Освен това народната медицина практикува обезболяващи мазила от рода на следното:

  • Десет таблетки аналгин се стриват и се смесват добре със 100 мл йодна тинктура. Полученият разтвор се съхранява в тъмно стъклено шишенце; всяка вечер с малък тампон се взема от него и се намазват болните места преди лягане, до постигане на облекчение. Разбира се, това може да е допълваща терапия –  консервативното лечение включва също и други медикаменти, физиотерапия и балнеолечение.
При бъбречни, чревни и жлъчни колики

Аналгин се използва за овладяване на болката при бъбречни, жлъчни или  чревни колики, кризи.  Както и в други случаи специалистите припомнят, че става дума само за овладяване на симптомите. Необходимостта от бързо въздействие е ясна заради силните болки, затова се използва само течната форма. При остри състояния може да се инжектира мускулно до 6 мл течен аналгин, но само ако пациентът е под лекарски контрол. В такива случаи аналгинът е полезен и с действието си на слаб спазмолитик, който успокоява гладката мускулатура на засегнатия орган. В някои случаи този подход не е достатъчен. Тогава се назначава допълнителна терапия. Най-често течният аналгин се инжектира едновременно със спазмолитици.

След операция

Острите болки в постоперативния период или след травма налагат използването на обезболяващи и коментираният аналгин е често използван вариант. Много често се въвежда венозно в комбинация с други лекарствени средства, като целта е освен обезболяване да се постигне предотвратяване на възпалителен процес и висока температура. Впоследствие могат да се използват перорални форми – таблетки или капсули. Прилага се и аналгин под формата на супозитории.

След травми и изгаряния

Принципът на действие е идентичен с този в постоперативния период след хирургична интервенция.

За животни

Съществува течна форма аналгин за животни, 30-процентов разтвор, препоръчван като спазмолитик за преживни животни, коне, свине, кучета и котки. Предназначен е за интрамускулно или интравенозно въвеждане; дозата трябва да определи ветеринарен лекар.

Маска с аналгин против пъпки
аналгин

Аналгин на капки позволява по-точно дозиране

Противовъзпалителният ефект на аналгина е откритие за домашната козметика. С аналгин могат да се приготвят маски за лице, които спасяват от гнойни пъпки и акне. Козметолозите съветват все пак преди да предприемете приготвянето на маска с аналгин, да се посъветвате със специалист дали подобно нещо подхожда на кожата ви и всъщност нуждаете ли се от него. Тази маска стяга и изсушава, освен споменатия противовъзпалителен ефект. Затова не бива да се прави твърде често.

Вижте два варианта на домашната маска с аналгин; и в двата случая маската се полага върху измито с хладка вода и подсушено лице. Държи се 15 минути и отново с хладка вода се измива обилно.

  • Един аналгин се стрива на прах и се смесва с малко пресен лимонов сок – да се образува кашичка. Намазват се проблемните места. Ако пъпките или обривът са пресни, трьбва да се изчака да позавехнат. Маските се полагат през 1-2 дни и не бива да са повече от осем – общо.
  • Стритият аналгин се смесва с лъжичка течен пчелен мед. Намазва се цялото лице и след 15 минути се измива. Трябва при тези занимания да сте сигурни, че нямате алергия към аналгин или към пчелен мед.
Аналгин в шампоана за коса

Един стрит на прах аналгин – таблетка, или една ампула течен, добавен в дозата шампоан за едно измиване. Това според женски сайтове е отлично средство за ускорен растеж на косата и за коса с хубав обем. Не пречи да се опита – не се очакват негативни ефекти.

Как се дава аналгин за деца

При температура и възпалителен процес всеки човек се чувства зле, а при децата това състояние е още по-драматично протичащо. Възрастните са свикнали да се справят с такова състояние – лесно е да посегнеш към хапчето аналгин. Но както вече се знае, аналгинът съвсем не е напълно безопасен, още повече, ако се дава на деца.

Аналгинът действително овладява болката и може да смъкне температурата; действието му се усеща половин час след приема и продължава средно два часа. Заради активната съставка – метамизол, лекарството може да развие в същото време опасни странични ефекти с тежки последици. Сред тях са агранулоцитоза – водеща понякога до смърт; анафилактичен шок; хипотермия; гранично състояние пред колапс. Подобен ефект може да се получи както при лечението на дете с аналгин на таблетки, така и при прилагането му под форматана сироп, капки или супозитории.

При температура

Съвременните педиатри смятат, че лекарства за смъкване на висока температура у болно дете трябва да се дават едва ако тя е над 39 градуса. Това се отнася за случаите, когато малкият пациент по принцип не страда от хронични заболявания на сърцето, съдовата система, без неврологични разстройства. Ако детето има някое от тези заболявания или е на възраст под два месеца, температуропонижаващите се дават при показания над 38.5 градуса.

Разбира се – за смъкване на температурата е по-добре малките деца да не се натоварват с аналгин, но ако нямате нищо друго под ръка, поне спазвайте безопасна дозировка. Ето примерните дози за съответните възрасти:

  • За бебета от 6 месеца до една година най-удобната форма е ректална супозитория – дозата е половин свещичка от 200 мг; от 1 до три години – една свещичка дневно; за 3-7 години дневната доза е 400 мг, две супозитории; над 7 години се допускат до 600 мг дневно, т.е. до три супозитории за 24 часа.
  • Ако аналгинът е на таблетки, лекарството може да се дава над двегодишна възраст. Стандартната таблетка е 500 мг и това все пак не е най-удобната форма за малки деца. Така на пример за две-тригодишни единичният прием е в рамките на 50-100 мг; за тези на 3-5 години е 100-200 мг; за 6-7-годишни може да се достигне до 200 мг на прием. Осемгодишните вече могат да вземат и по 300 мг. Тъй като се касае за надробяване на таблетката и липса на гаранции за точност, по-добре е да се прибегне до прием на капки, където дозирането може да бъде много по-точно.

Независимо каква форма на агалгин използваме трябва да сме наясно, че това не е медикамент за цял терапевтичен курс. Използва се само в краен случай, по възможност еднократно – за неутрализиране на болка или температурен пик, както и слаб възпалителен процес.

Течен аналгин и на капки, доза

Течната форма се налага в някои случаи поради необходимостта от бърза реакция или ако детето не е в състояние да изпълни перорален прием. Дозата аналгин, която се инжектира мускулно, е съобразена с теглото на малкия пациент. Изчисляват се по 5-10 мг на килограм телесно тегло, до три пъти за денонощие. При концентрация на инжекционния разтвор от 25 или 50% се изчислява индивидуална доза – така, че общото количество аналгин да не надвишава пределната стойност за съответната възраст. Максималната еднократна доза е до 1 г или  2 г за денонощие.

При използването на капки се разчита на 2-3 приема дневно  при съдържание 20 капки в 1 мл 25-процентов разтвор. Еднократната доза за деца и подрастващи над 15 години е 20-40 капки. За следващите възрастови групи е както следва: при години 13-14 се дават 15 до 35 капки на прием; при 10 до 12 – от 10 до 30 капки; при 7 до 9 – от 8 до 20; при 4 до 6 – 5 до 15 капки; до тригодишна възраст може да се дават не повече от 10 капки наведнъж.

За бебе?

Аналгинът е по условие противопоказан за новородени и бебета до тримесечна възраст, а използването му за 3-6-месечни бебета може да става само под лекарски контрол. До едногодишна възраст се препоръчват супозитории или инжекционно мускулно въвеждане на течен аналгин.

Има ситуации, при които лекарят може да допусне течен аналгин и при бебе под тримесечна възраст. Тогава се дава само една капка течен аналгин, или общо 2х1 капка за 24 часа. при бебета над 3 месеца до година е допустима доза 4 капки на прием.

Аналгин при бременност?

Препаратът е противопоказан при бременност. Аналгин не бива да се приема в никакъв случай в първия триместър от бременността, както и през последните шест седмици преди термина. Ако една кърмеща майка на всяка цена трябва да бъде лекувана с аналгин – задължително кърменето се спира.

При ранна бременност

Да се неутрализира болката с аналгин е удобно, но по същество – неправилно. Чрез това действие намираме само временно спасение, без да сме достигнали до корена, до причината за проблема. А тази причина трябва да бъде открита и отстранена, за да не се получат усложнения. Наистина, има ситуации, в които приемът на аналгин е точно действие: ако например ви заболи зъб през нощта и не можете да намерите достъп до дежурен стоматолог.

Съвсем различно стоят нещата, ако болката или високата температура измъчват една бременна жена. Бъдещите майки са наясно, че приемът на каквито и да било лекарства през първите три месеца трябва да се избягва. Когато става дума за нашия аналгин, за него просто трябва да се забрави. Активният компонент на медикамента може да окаже негативно въздействие при формирането на кръвоносната система на бебето. Дори еднократният прием може да е опасен; ако бременната жена развие анафилактичен шок, за нормална бременност не може и да става дума. Този потенциален риск се съхранява до самото раждане, като нараства през последните седмици на бременността и застрашава с неочаквана реакция както от страна на майката, така и от още нероденото дете.

При кърмене

Медикаментът е противопоказан и при лактация и това е записано във всяка пациентска листовка. Причината за това е ясна – активният компонент метамизол преминава в майчиното мляко и може да предизвика алергични реакции у бебето. Описани са случаи, при които след кърмене по кожата на детето се появяват обриви или петна. Потенциален риск има и от по-тежки реакции, включително до шок, задушаване, оток и пр. възможни са негативни ефекти върху работата на бъбреците и черния дроб.

Същите рискове съществуват и за  самата кърмеща майка, която може да получи заболяване на бъбреците и черния дроб, отклонения в кръвните показатели и анемия, бронхоспазми и пр.

Странични ефекти. Вреден ли е?

При описването на страничните ефекти от приема на даден медикамент винаги се посочват потенциалните рискове, без да се твърди, че те ще се проявят на всяка цена и “по списък”. Все пак потребителят трябва да знае какво би могло да му се случи и да има готовност за реакция. В случая с коментирания аналгин говорим за следните странични ефекти:

  • Главоболие;
  • Световъртеж;
  • Понижаване на артериалното налягане;
  • Обриви;
  • Агранулоцитоза – рискът от отказ на имунната система нараства при непрекъснат прием на аналгин в продължение на 7 дни и повече;
  • Левкопения, анемия;
  • Влошаване функциите на бъбреците и риск от отклонения  – протеинурия, анурия, олигонурия, остра бъбречна недостатъчност;
  • Чернодробни отклонения, хепатит.

При предозиране могат да настъпят задух, ускорено сърцебиене, гадене и повръщане, шум в ушите, нарушения в съзнанието, гърч. Потенциална заплаха са и вече споменатите агранулоцитоза и бъбречна недостатъчност.

Ако случайно предозираме, на всяка цена трябва да се потърси медицинска помощ, а първата мярка е да се предизвика повръщане, последвано от стомашна промивка, прием на слабителни и сорбенти. Провежда се и терапия за поддържане на жизнените функции на организма.

Противопоказания на аналгина

Аналгин не трябва да се приема, ако вече е известна индивидуалната непоносимост към активния компонент или към някоя от помощните съставки на лекарството. Това ограничение се отнася за всички случаи, когато алергична реакция е била проявявана към продукти, съдържащи сходни компоненти. Това не е подходящият медикамент при случаи с непоносимост към други – нестероидни противовъзпалителни средства. Споменахме за противопоказанията при бременност, кърмене и при малки деца. Ще прибавим също пациенти с дисменорея, аспиринова астма, с потиснати функции на костния мозък след прием на цитостатици, при остри пристъпи на ревматизъм.

Бъбречна или чернодробна недостатъчност

Пациентите с бъбречна или чернодробна недостатъчност се определят като рискова група по отношение на лечението с аналгин. За предпочитане е да избягват прием на аналгин, особено в по-високи дози; продължителният прием е недопустим.

В споменатата група все пак се допуска терапия с аналгин, но само след точна преценка за очаквания полезен ефект срещу потенциалния риск. Най-добре е това да се прави под лекарски контрол.

Аналгин и язва

Аналгинът е едно от лекарствата, които не са съвместими със състояния като гастрит и язва. Както и други противовъзпалителни – аспирин, диклофенак, медикаментът дразни стомашната лигавица и може да причини не само болезнени състояния, но и кървене.

И алкохол

На всеки човек е известна медицинската забрана за паралелен прием на лекарство и алкохол. Но се знае и това, че алкохолът често е сочен от практиката като своеобразно обезболяващо средство. Има ли тогава проблем да се съчетае обезболяващото действие на аналгин+алкохол?

Съществува такава “потребителска” теория, че щом аналгинът не е антибиотик, значи може да го вземаме заедно с питие. Но всъщност под въздействието на аналгина – алкохолът се задържа по-дълго време в кръвта, без да се разгради, и така организмът е пожложен на по-силно токсично въздействие. Човекът остава пиян по-дълго време, в което черният му дроб, сърцето, бъбреците и стомахът са подложени на двойно негативно въздействие. Влошава се общото състояние на организма, координацията, проявяват се вялост, умора, неспособност да се мисли нормално.

Разбира се, в такова състояние не бива да се шофира – но с обърканото си съзнание един подпийнал човек, който е глътнал аналгин срещу започващото главоболие, като нищо ще седне зад волана.

Струва си таблетката да остане за утринта с махмурлук, когато главоболието има нужда от обезболяващо. Но е редно тя да се преглътне с вода, а не с вино или с бира. Не бива да се забравя, че с аналгина трябва винаги да се внимава и в напълно трезво състояние – какво остава, ако сме с чашката в ръка.

За и против аналгина

Заради многото странични ефекти коментираният аналгин е напълно отричан от немалко специалисти. В някои страни той е в списъка на контролираните лекарства, не може да се купи без рецепта или е напълно изведен от употреба. В същото време фармацевтичната индустрия бълва безброй нови лекарства с метамизол натрий/метамизол содиум; с нови имена и с нови цени – но по същество родствени с отричания аналгин.

Истината е, че ниската цена и лесният достъп до аналгина у нас го правят масово лекарство. Самолечението с аналгин често има сериозни последици, тъй като от неразбиране и от небрежност към собственото здраве много хора разчитат на доказания му ефект. Аналгинът наистина спасява от болка, както и от температура. При това го прави бързо. Въпросът е какво става след това – защото той е само временно решение, средство да изтърпим до посещението при лекаря и до истинското лечение. Аналгинът ще ни спаси от болката – но не и от нещото, което я е причинило.

Видове аналгин на пазара и цена

За медикамента аналгин не случайно се говори като за лекарството на народа. Той е достъпен – може да се купи без рецепта и не е скъп. Освен това действа бързо и е сигурно, че спасява от болка и температура – макар и не за дълго. В това е и проблемът – разсъждавахме за рисковете от продължителна и безконтролна употреба на аналгин.

По-долу ще разгледаме формите аналгин, които можем да си набавим при необходимост. Специализираните сайтове коментират варианти със супозитории, но традиционните за нашия пазар са таблетки, разтвор – течен аналгин за инжекции, и капки.

На таблетки

Таблетките съдържат 500 мг метамизол натрий; не са подходящи за деца под 10 години. Приемът е след хранене, половин или една таблетка два-три пъти на ден. Максималната дневна доза е 6 таблетки.

Подрастващи под 15 години вземат половин таблетка до три пъти дневно; максимална дневна доза – 4 таблетки. Редуциран прием се препоръчва и на пациенти над 65 години, с болни бъбреци или черен дроб. Медикаментът се прилага 3 до 5 дни по лекарска препоръка; при болка и висока температура, без лекарско мнение – единичен прием до изясняване на причините.

Цената на една опаковка от 20 таблетки е около 1.50 – 2.00 лв.

Течен аналгин, цена, дозировка, как се пие

Течният аналгин е предпочитан в случаите, когато трябва да се постигне по-бърз ефект за овладяване на болестни симптоми. Тази форма също позволява по-точно дозиране и е удобна за прилагане при малки деца – под лекарски контрол.

  • Аналгин на ампули за инжекции, венозно. Аналгин в ампули се прилага при повишена температура, която не сме успели да смъкнем с други средства. Използва се и за бързо овладяване на умерена до силна болка. Популярни са 2-мл ампули с 50-процентов разтвор, предназначен за мускулно инжектиране. Цената на една ампула е около 0.80 лв.  Инжектирането става само от медицински специалисти и под лекарски контрол, с готовност за действие при евентуален анафилактичен шок. Дозата при подрастващи над 15 години и възрастни е 1-2 мл до три пъти дневно, като при първа възможност се преминава към таблетки. Пациенти с бъбречни или чернодробни увреждания са рискови; ако се допусне инжектирането им с аналгин, задължително се работи с редуцирани дози по лекарска преценка.

Трябва да се отбележи, че инжектирането на течен аналгин следва да е бавно. Заради риска от анафилактичен шок при бързо усвояване от организма се избягва венозното инжектиране. По принцип е добре при инжектиране на аналгин мускулно пациентът да е в легнало положение, тъй като е възможно рязко спадане на артериалното налягане. Има практика ампулите аналгин да се приемат и перорално; половин или една ампула разтвор е есвивалентна съответно на 500 мг или 1 г натриев метамизол. Ефектът е бързо смъкване на температурата, но и риск от алергична реакция.

  • Аналгин на капки. Това е удобната форма на лекарството, която може да се дава при крайна необходимост и на малки деца. За тях дозирането зависи от възрастта и килограмите телесно тегло, като еднократният прием е от една до 35 капки; подрастващи над 15 години и възрастни могат да вземат 20-40 капки на един прием. Капките не се дават на новородени или бебета под три месеца и с тегло до 5 кг, освен ако това не е разпоредено от лекар. Цената за флакон капки от 20 мл е към 5 лв.
През колко часа се взема?

Както повечето лекарства, аналгин може да се взема ограничено в рамките на денонощието/деня. Препоръчителни са до три приема с интервали от по 4 часа. При лечение с таблетки пределната доза за възрастни е 6 таблетки за 24 часа, а при подрастващи на 15-18 години, до 4.

Как се дава за температура?

Към аналгин за смъкване на температурата обикновено се прибягва, ако други, считани за по-слабо действащи лекарства не са дали резултат. По тази причина за смъкване – бързо! – на температура се предпочитат капките аналгин. Ако състоянието на пациента не позволява перорален прием на каквато и да било форма, се избира вариантът мускулна инжекция.

Течен аналгин или аулин?

Аулин е бързо действащ препарат за овладяване на болка и температура. Нестероидно противовъзпалително средство – използването му се подчинява на всички ограничения, характерни за тази група. Не се използва при бременност, особено последните три месеца – заради риск от кръвоизливи и масирана кръвозагуба по време на раждането. Противопоказан за деца под 12 години и за пациенти с чернодробни заболявания

При избора на аналгин или аулин трябва да се помни, че са достатъчни две прахчета аулин от 100 мг дневно за поддържане без болка. Един терапевтичен курс с аулин, при който може да се овладее възпалителен процес с болка и повишена температура, не бива да продължава повече от 15 дни. Да си припомним, че при аналгина – включително нечен, ограничението е в рамките на 3-5 дни.

Течен аналгин и антибиотик

Тази комбинация е възможно, ако действително здравословният проблем изисква антибиотично лечение и е налице повишена температура. Всеки от медикаментите има да изпълнява специфична роля. Антибиотикът е средството за овладяване на бактериална инфекция и възпаление. Но за да постигне ефект, е необходимо време. Междувременно повишената температура трябва да се смъкне с подходящо лекарство и течният аналгин е едно от възможните решения. Само не бива да забравяме, че прилагането му, особено ако се залага на антибиотична терапия, трябва да е само в началната фаза.

Особени указания

При използването на аналгин трябва да се съобразяваме с някои важни специфики на медикамента. Ето как изглеждат обобщените специални инструкции в тази посока:

  • Не бива да се взема аналгин при остри болки в корема, ако не е изяснена причината за тях;
  • Многократният прием на аналгин изисква проследяване на кръвната картина и по-специално на левкоцитната формула, за да не се потисне процесът на кръвотворене;
  • Лечението на възрастни хора или на пациенти с бъбречни проблеми – пиелонефрит, гломерулонефрит – става с редуцирани дози аналгин, тъй като извеждането на медикамента от организма е забавено;
  • Възрастни или с остри сърдечно-съдови заболявания са рискова група и е необходим строг контрол върху сърдечния ритъм, артериалното налягане и честотата на дишането;
  • Аналгин може да се дава на пациенти с алкохолна зависимост само в краен случай и под контрол; същото се отнася за пациенти с бронхиална астма, хронични уртикарии, с непоносимост към алкохол и оцветители;
  • По време на лечението урината може да се оцвети в червено; това не е кръв, свързано е с метаболитите на аналгина;
  • Единственото време през срока на бременността, когато се допуска прием на аналгин, е вторият триместър – но само в краен случай, за кратко и  под контрол;
  • Аналгинът е токсичен за мускулната тъкан, както и за обвивките на нервните влакна, затова е най-добре да се избягва или да се използва силно ограничено.

Комбиниране със спазмолитични препарати

Паралелният прием на аналгин с други лекарства цели комплексно въздействие върху болестните симптоми. При съвместна употреба със спазмолитици например се постига двоен ефект:овладяват се и болката, и предизвикващите я спазми на гладките мускули. В този случай се съчетава ефектът от приема на аналгин, който потиска продукцията на простагландини и по този начин блокира сигналите за болка към главния мозък. Както и спазмолитиците, благодарение на които стегнатите в болезнен спазъм мускулни влакна се отпускат, кръвоносните съдове се разширяват и мъчителното състояние се преодолява.

С бусколизин

Бусколизинът е един от масовите спазмолитици, който отпуска гладката мускулатура при колики и болезнени спазми в жлъчните пътища, бъбреците и отделителната система, стомашно-чревния тракт. Този медикамент обаче не може да се дава при алергия към някоя от съставките на лекарството, при глаукома, миастения гравис и мегаколон.

Бусколизинът или възможната комбинация с аналгин – в начална фаза на терапията, налагат медицински контрол при лечението на пациенти със заболявания на щитовидната жлеза, сърдечно-съдовата система, бъбреците или черния дроб, дихателната система и по-специално белите дробове. Преценява се индивидуално целесъобразността на комбинацията при пациенти със заболявания на стомашно-чревния тракт.

Аналгетици, показания, особености

Аналгетиците са специфичен клас лекарствени препарати, създадени специално за да овладяват болката. Обезболяващите се делят на две големи групи: ненаркотични, които могат да се купят нормално във всяка аптека, и наркотични, които се продават само срещу рецепта и подлежат на контрол. Има и комбинирани препарати, които съдържат компоненти т двата типа аналгетици.

Ненаркотичните аналгетици се прилагат в случаи като главоболие, зъбобол, болки при менструален цикъл и пр. освен обезболяващ ефект, те имат също и противовъзпалителен и могат да нормализират повишената температура. По правило не са от скъпите лекарства и повечето от тях се набавят без рецепта. Понякога се комбинират с други обезболяващи за постигане на по-пълен ефект.

Наркотичните аналгетици се прилагат в по-специални случаи, например при тежки травми с големи рани, изгаряния, тумори и пр. Прилагат се внимателно и по възможност за кратко, тъй като приемът им провокира зависимост.

Аналгин хинин, темпалгин, беналгин

Аналгин хинин е старият и вече отречен от практиката болкоуспокояващ продукт. Съдържа метамизол натрий и хининов хидрохлорид като активни компоненти; познат е на по-възрастните българи като лекарство против настинки и грип. В днешно време е отречен, счита се че описваните терапевтични ефекти са преувеличавани и че продължителният му прием развива тежки странични ефекти. От известно време на лекарствения пазар е продукт на същия производител – аналгин хин, при който хининовият хидрохлорид вече се коментира не като активно вещество, а като помощна съставка. Доста са критиките към този подход на производителя, който очевидно гони икономически интерес и се заиграва с “панацея” от миналото без очакваните положителни ефекти.

Темпалгинът е комбиниран медикамент, който съчетава съставките метамизол натрий и  триацетонамин 4-толуенсулфонат. Овладява болката благодарение на метамизола, но действието на аналгетика е по-продължително от обичайното заради успокояващия ефект върху централната нервна система от страна на триацетонамин 4-толуенсулфоната. Може да се използва при умерени болки – главоболие, месечен цикъл, зъбобол и стоматологични манипулации и др.

Беналгинът е популярен като “хапчето за глава”. Той също съдържа метамизол, но в съчетание с кофеин и тиамин. При комбинирането ефектите3 на споменатите съставки се усилват за по-продължително въздействие и париране на умерени до силни болки (вече споменатите, плюс болки в опорно-двигателния апарат и следоперативни състояния). Кофеинът въздейства върху централната нервна система и оптимизира въздействието на метамизола, а тиаминът, витамин В1 подобрява проводимостта на нервните сигнали и допринася за баланс на обменните процеси в нервната тъкан.

Генералгин

Това е “близнак” на аналгина с друго търговско название. Приложението и противопоказанията му са идентични с тези на класическия стар аналгин. Не се използва за деца под 15-годишна възраст и е представен само под формата на таблетки. Приемът е 3-4 пъти дневно по една таблетка, или ако лекуващият е препоръчал – повишена доза, но не и над 8 хапчета за ден. Също както и аналгина, не бива да го вземаме продължително. Ако се лекуваме с него три дни и няма никакъв положителен ефект, трябва да се търси друга терапия.

Хексалгин

Хексалгинът е течна форма на метамизол натрий, още един аналог на аналгина. Предназначен е за перорален прием под формата на капки.  Използва се при силни болки, както и при висока температура, която не може да спадне след приема на други лекарства. Подходящ като средство за краткотрайна терапия на възрастни и деца над 10 години; капките се отброяват в зависимост от възрастта и килограмите – при деца и подрастващи. Под лекарски контрол се дава и на по-малки от 10-годишни.

Проалгин, диалгин, алгозон, солпадеин

Проалгинът е метамизол натрий под формата на таблетки; диалгинът – сашети за приготвяне на разтвор, всяко прахче с 1 г метамизол натрий; алгозон таблетки – още един вариант на метамизол натрий. Солпадеин – таблетки, ефервесцентни таблетки и капсули, вече е с активен компонент парацетамол, плюс кофеин и кодеин. Едно по-различно решение, подходящо за състояния с висока температура и главоболие при настинка и грип.

Ненаркотични аналгетици: ацетизал (аспирин), парацетамол, индометацин, ибупрофен

Всеки от изброените медикаменти  има своя специфика, общото е симптоматичното овладяване на болката и понижаващото температурата действие. Трябва да посочим все пак, че някои от тях като аспирина и ибупрофена имат доказано противовъзпалителен ефект. Предлагани са под формата на таблетки или капсули за перорален прием, но също като мазила – средства за локално външно приложение при ревматизъм и артрози. При всички тях има доста странични ефекти, които засягат функциите и здравето на сърдечно-съдовата система и стомашно-чревния тракт. Трябва да се прилагат с внимание, в препоръчваните дози и за кратко.

Наркотични аналгетици: кодеин, викодин, хероин, морфин, метадон

Те овладяват болката, като въздействат върху централната нервна система. Постигат успех в тази задача, но същевременно  променят емоционалното отношение към болковите усещания. Наричат се наркотични, тъй като многократното им приложение развива физическа и психическа зависимост. При превишаване на приеманите дози могат да причинят смърт.

Източници:

Аналгин в ампули

http://bezboleznej.ru/analgin

http://fb.ru/article/245869/analgin-v-ampulah-instruktsiya-po-primeneniyu-sostav-opisanie-i-otzyivyi

 

Още материали, свързани с темата:
Аналгин – всички приложения на спасителя от болка
5 (100%) 2 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *