Симптоми, признаци на менингококов, вирусен и бактериален менингит
Как да се предпазим от менингит? Заразен ли е? Инкубационен период.

Менингит: Симптоми, лечение, последствия. Бактериален, вирусен и другите

По кои симптоми познаваме разболяване от менингит? Видове: Вирусен менингит, бактериален и др. Лечение и последствия

Още в текста: Как се хваща менингит? Как да се предпазим? Менингит без температура. Инкубационен период. Признаци. При деца. Заразен ли е? Ваксина. Менингококов менингит.

Менингит е възпаление на обвивките на главния и гръбначния мозък. Болестният процес може да засегне както твърдата, така и меката обвивка; възпалението на меката е по-често срещано и обикновено като “менингит” разбираме именно това. Причинителите могат да са различни патогени: бактерии, вируси, гъбички, по-рядко се съобщава за протозойни. Менингит – това е сериозно заболяване; проявява се със силно главоболие, гадене и повръщане, сковаване на тилните мускули, подкожни кръвоизливи. За доказване на предполагаемата диагноза се прави лумбална пункция и се изследва гръбначно-мозъчна течност, ликвор.

Какво е менингит?

Какво е всъщност заболяването менингит? По същество – инфекциозно заболяване; възпаление на мозъчните обвивки – засяга както главния, така и гръбначния мозък.
От менингит по-често боледуват деца и мъже; числеността на заразените нараства през есенно-зимния период, от ноември до април. Благоприятни фактори за това са температурните колебания, преохлаждането на организма в студени дни, ограниченото количество плодове и зеленчуци, недостатъчната вентилация в помещенията с голямо количество хора.

симптоми и лечение на бактериален и вирусен менингит
Адски силното главоболие е обичаен симптом на менингит

Специалистите са открили също и цикличност на менингитните взривове, които се случват през около 10-15 години. В страните с лоши санитарни условия на живот заболеваемостта може да е 40 пъти по-висока, отколкото в развитите европейски страни.

Причини

Основен причинител на менингита е бактерията менингокок от вида Neisseria. Към него се числят два вида бактерии – менингококи и гонококи; вторите причиняват гонорея. Менингококите са овални бактерии, които в човешки организъм се групират по двойки и са покрити с тънка капсула. Вън от организма те загиват бързо; антисептичните разтвори и изваряването ги унищожават лесно.

Менингококите съдържат множество фактори на патогенност, които причиняват сериозни заболявания в човешкия организъм:

  • Дребни власинки по повърхността на бактериалната клетка – те способстват за прикрепването й към лигавиците на горните дихателни пътища и носоглътката;
  • Ендотоксин – липополизахариден комплекс от клетъчната мембрана на менингококите, който се освобождава при тяхната гибел. Това е основният патогенен фактор, който причинява тежки ефекти от рода на отслабен тонус на кръвоносните съдове, нарушаване на съсирването на кръвта, повишаване на телесната температура, провокиране на алергични реакции. Менингококовият ендотоксин е няколко пъти по-силен от аналогичен компонент на други видове бактерии.
  • Капсулата, която покрива бактериалните клетки, предотвратява фагоцитозата им, т.е. поглъщането им от клетките на имунната система в заразения организъм.
  • Ферментът хиалуронидаза, синтезиран от менингококите, разлага молекулите на междуклетъчното пространство и съдейства за разпространението на инфекцията.

По наличието на определени антигени в клетъчната си стена, менингококите се разделят на няколко серологични групи – А, В и С. С най-висока патогенност е А-групата; при зараза тя причинява особено тежко протичане на менингококовата инфекция. Други бакретиални причинители на мемингит са стрептококи, пневмококи, диплококи, ешерихия коли, туберкулозни микобактерии.

Менингит. Причини, последствия и възстановяване

Менингитът може да бъде причинен и от други патогени: вируси (коксаки, ентеровируси), гъбички – кандида албиканс и др. Понякога заболяването е усложнение от други инфекции и нерядко завършва с летален изход.

Контакт с болен. Заразен ли е?

Причинител на инфекцията е единствено човекът – т.е. говорим за антропонозна инфекция. Патогените най-често се предават по въздушно-капков път. При говор и кихане във въздуха се отделят заразени капчици, които намиращи се в съседство могат да вдишат. Особено опасни са хората с безсимптомно протичане на менингококова инфекция и бактерионосителите, които активно разпространяват патогени без да знаят това. В отговор на въпроса – опасен ли е болният от менингит, имаме положителен отговор категорично.

Фигурин бързо отслабване при Хашимото

Заразата може да се разпространи по много пътища, най-често те са:

  • Въздушно-капков: при говор, кашлица и кихане;
  • Контактно-битов: при неспазване на лична хигиена, при целувки;
  • Орално-фекален: консумация на замърсени продукти, хранене с мръсни ръце;
  • Хематогенен;
  • Лимфогенен;
  • Чрез замърсена вода: при употреба на заразена вода, при къпане в замърсени водоеми.

Симптоми на менингит

Как се разпознава опасният менингит? Налице са специфични прояви на инфекцията, засягащи главния или гръбначния мозък. Особено важно е да се уловят още първите признаци, за да не се пропусне ценно време при овладяването на инфекцията и да не се стигне до тежки усложнения.

Симптоми при деца

При заразени деца класическата триада на менингитни симптоми: главоболие, висока температура и менингиални признаци, не винаги се проявява напълно. Клиничната картина зависи много от възрастта на детето. Например при бебета най-често се проявяват повръщане, отслабен апетит, сънливост или необичайна възбуда, монотонни крясъци, температурни отклонения, конвулсии, подуване на фонтанелата.

При по-големите деца клиничната картина е доста променена:

  • Налице е повръщане, без връзка с храненията и без облекчение;
  • Треска;
  • Главоболие;
  • Страх от светлината;
  • Чувствителност към звуци, желание за тишина и тъмнина;
  • Обърканост на съзнанието;
  • Конвулсии;
  • Менингиални симптоми – обикновено сковаване на тилните мускули;
  • Специфична поза на легналото дете – с притиснати към тялото ръце и крака и силно отметната назад глава.
Менингит, симптоми на вирусен и бактериален менингит
Точната диагноза е стъпка към успешното лечение

Клиниката е различна и в зависимост от причинителя на болестта. Така например при бактериален менингит развитието обикновено е мълниеносно, докато при вирусен симптомите се проявяват постепенно, в рамките на няколко дни – детето губи апетит, става вяло и пр.

Симптоми при възрастни

В развитието на менингит при възрастни обикновено се проявяват следните патологични признаци:

  • Необяснима обща слабост;
  • Болки в мускулите и ставите;
  • Звънтене в ушите;
  • Треска, като температурата може да надхвърли 39 градуса;
  • Отслабване на апетита;
  • Главоболие – при менингит то е интензивно и обхваща целия череп; може да е причина за повръщане, което не е следвано от облекчение; болката може да се усилва при смяна на позата или под въздействие на силни звуци и светлина;
  • Подкожни кръвоизливи: в тежки случаи те са големи и склонни към некротизация;
  • Нарушения на съзнанието: сънливост, объркана реч, замъглено съзнание до ступор и кома;
  • Увеличена и болезнена чувствителност при допир;
  • Конвулсии;
  • Ригидни мускули на шията и тила, особено видими при опит да се наведе главата напред и надолу.

Клиничната картина на менингитите с различна етиология има свои отличителни особености. Както се случва и при болни деца, бактериалният менингит може да започне стремително и да е трудно да се овладеят първите симптоми – докато вирусният обикновено започва като настинка и това нерядко е причина за поставяне на погрешни диагнози.

С и без температура

Протичането на типичния менингит винаги е свързано с повишение на температурата. Възможно е обаче заразеният организъм да развие специфична форма на инфекцията – бактерионосителство и безсимптомно протичане. Патогени могат да се открият в лигавиците на носоглътката, но характерните клинични прояви да липсват. Понякога при попадането на патогени в носната кухина и гърлото пациентът усеща малък дискомфорт и това е всичко.

Възможно е още инфекцията да се развие в назофарингит с преобладаването на локални симптоми като хрема, отделяне на гнойни секрети от носа, раздразнено гърло. При по-нежко протичане на назофарингита температурата може да се вдигне до 38 градуса, като състоянието се допълва от обща слабост и слаб дискомфорт в ставите и мускулите за не повече от три дни.

Подобен назофарингит може да продължи до седмица, след което следва оздравяване или преход към бактерионосителство. При отслабен имунитет инфекцията прехожда в по-тежки форми и белег за това е много високата температура, над 39 градуса.

Инкубационен период

Инкубационният период на болестта – т.е. времето от момента на заразяването до първите й признаци, зависи от типа на конкретния причинител. Най-често това време е от два до четири дни, но може да бъде както няколко часа – така и 18 дни.

Менингит, как да се предпазим, как се хваща?
Деликатна структура: и при добро лечение усложненията не се изключват

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:

Сигнатурата на заболяването според стандартите на СЗО:

Менингит — МКБ
МКБ-10: G0-G3;
МКБ-9: 320-322.

Изследвания

Диагностиката при менингит включва комплекс от изследвания, а именно:

  • Общ анализ на кръвта;
  • Биохимичен кръвен анализ;
  • Изследване на гръбначномозъчна течност;
  • Полимеразна верижна реакция;
  • Серодиагностика;
  • Магнитно-резонансна томография;
  • Компютърна томография;
  • Електроенцефалография;
  • Електромиография.
  • За най-точно диагностициране се взема гръбначномозъчна течност – ликвор, от гръбначния канал с помощта на спринцовка – пункция.
Пункция при менингит на гръбначния мозък

Пункцията е необходима за доказване на диагнозата; анализира се гръбначномозъчна течност, взема с помощта на спринцовка от гръбначния канал. За целта се прави пробождане на гръбначната мозъчна обвивка в зоната на поясните прешлени. Взетата течност се изследва под микроскоп. Така могат да се установят важни детайли като наличие на патогенни микроорганизми, количество на левкоцитите – увеличеният им брой доказва възпаление и гноен процес; може да се оредели наличие на белтък и неговата концентрация в ликвора.

мнения, отзиви, коментари, форум

Лечение на менингит

Лечението при менингит е комплексно и включва следните терапевтични подходи:

  • Болният се хоспитализира и остава на легло; в болницата трябва да му се създадат спокойни условия – да бъде предпазван от силен шум и светлина; при необходимост трябва бързо да се провеждат реанимационни мероприятия;
  • Стартира се медикаментозна терапия, която зависи от установения причинител на инфекцията: антибактериални средства, противовирусни, противогъбични; детоксикационни мерки; симптоматично лечение.
Карантина

При диагностициране на пациент с менингит той се настанява за лечение в болница – в инфекциозно отделение, като същевременно се вземат мерки в огнището на болестта за ограничаване на разпространението й. Необходимо е да се изключат случаите на вторични заболявания при хора, които са били в контакт с болния: роднини, приятели, съученици, деца в същата група на детската градина.

Контактните лица се преглеждат и тези, за които има съмнения че са заразени, се пращат на допълнителни изследвания. Налага се десетдневна карантина в дома, местоработата, училището или детското заведение – в рамките й не се допуска прием на нови лица, размествания на учители и служители.

Мястото, където е пребивавал болният човек, се обработва с антисептични разтвори; помещенията се проветряват редовно, всички повърхности се обработват с влажна тъкан и противомикробни средства. По преценка на инфекционистите се провеждат ваксинации и мерки за укрепване на имунитета.

Лекарства при менингит

Изборът на медикаменти при лечението на менингит зависи от вида на причинителя и общото състояние на пациента. Обикновено комплексното лечение включва антибиотици; с тях се провежда т.н. етиотропна терапия, чиято цел е унищожаването на опасните микроорганизми. Петогенетичната терапия като втора стъпка е начин организмът да се освободи от токсините, които се получават при гибелта на патогените и процесите на инфекция – става дума за средства от рода на физиологичен разтвор, глюкоза, диуретици. Симптоматичното лечение се стреми да неутрализира тежките признаци на заболяването, на болния се дават обезболяващи, противовъзпалителни, антихистамини.

Ваксина против менингит. Кога се бие?

Според някои специалисти ваксина против менингит трябва да се поставя на децата, навършили двегодишна възраст, дори и да няма реална опасност от зараза. Тази теза е доста оспорвана, тъй като причинителите на болестта са много и е трудно да се предвиди кой от тях ще е актуален в даден момент. Все пак при съществуването на определен риск ваксината е препоръчителна за малки деца и възрастни с имунодефицити.

Дайте мнение и Вие тук!

Ако в един детски колектив обаче се диагностицира някой с менингит, в рамките на 5-10 дни след това трябва да се ваксинират всички, които са контактували с него.

Менингит, лечение с лекарства
Освен медикаментите – важни са състоянието на имунната система и хигиената

При данни за епидемия се ваксинират децата до 8-годишна възраст, както и децата, настанени в общежития.

Ваксините са полизахаридни; не съдържат белтъчен компонент и организмът реагира слабо на въвеждането им.

Бактериален менингит

Причина за болестта са бактерии, най-често менингококи, пневмококи, стрептококи, диплококи, ентерококи, стафилококи и др.

Симптоми на бактериален менингит. Тежко и бързо протичаща инфекция; този тип менингит се нарича още гноен. Характеризира се с признаци на интоксикация; висока температура, бълнуване, нарушени функции на вътрешни органи. Нерядко завършва с летален изход.

Лечение: Антибактериална терапия. Основа на лечението при този тип менингити е първоначално назначаване на сулфаниламиди или най-често антибиотици – пеницилин. В крайно тежки случаи се предприема и интралумбално инжектиране на бензилпеницилин. Ако подобно лечение в продължение на първите три дни се окаже неефективно, терапията продължава с полусинтетични антибиотици, например ампицилин плюс оксацилин, в съчетание с гентамицин. Тази комбинирана терапия е необходима до момента, в който се установи кой е конкретният причинител на заболяването и каква е чувствителността му към антибиотици.

Максималният срок за комбинирана терапия е две седмици, след което трябва да се премине към монотерапия. Критерии за отмяна са нормализирането на контролни кръвни показатели, овладяване на високата температура и регресия на общомозъчни и менингиални симптоми.

  • Лечението с антибиотици трябва да е изключително прецизно; прилаганите дози не трябва да убиват патогените, а само да спират растежа им. При масова гибел на менингококи в организма например в организма се отделят големи количества ендотоксини, които могат да причинят шок.
Вирусен менингит – симптоми и лечение

Причина за вирусния менингит е попадането в организма на вируси – ентеровируси, вирус Коксаки. Характерно за него е по-лекото протичане в сравнение с бактериалния или гноен.

Симптоми на вирусен менингит. Вирусният менингит се придружава от серозен възпалителен процес – характерно е отделянето на течност, която се просмуква в мозъчните обвивки и причинява задебеляването им. Отокът на мозъчните обвивки при вирусния менингит води до нарушения в циркулацията на цереброспинална течност и повишава вътречерепното налягане. Въпреки това  инфекцията протича без тежки последици както е при бактериалната зараза. Симптомите все пак са силно главоболие, обща слабост и висока температура, без разстройство на съзнанието. Протича относително кратко; на третия до петия ден температурата се нормализира, но в някои случаи има и втора температурна вълна. Цялото заболяване се развива за една-две седмици, средно 10 дни.

Противовирусна терапия. В доста от случаите на вирусен менингит се провежда главно симптоматично лечение. Пациентът трябва да е на легло, в помещение със затъмнени прозорци. За неутрализиране на главоболието се дават аналгетици. Понякога то си отива след провеждането на лумбална пункция, при което и вътречерепното налягане спада. Температурата обикновено е до 38 градуса, но може да се вдигне и повече – тогава се дават препарати от рода на парацетамол и ибупрофен.

При бебета и възрастни с отслабен имунитет се налага специфична противовирусна терапия. Може да се назначи венозно инжектиране на имуноглобулин. Ако патогенът причинител е херпесен вирус или вирус тип Епщайн-Бар, може да се приложи ацикловир.

Противогъбична терапия

При менингит, причинен от гъбички, обикновено се назначават медикаменти от рода на амфотерицин В и  “5-флуцитозин”. Двата продукта се комбинират, когато гъбичната инфекция от криптококи и кандида е сериозна. Дневните дози се изчисляват индивидуално и зависят от телесното тегло на пациента.

В някои случаи допълнително се назначава флуконазол. Медикаментите могат да се инжектират венозно или да се приемат под формата на перорални таблетки.

Детоксикационна терапия

При инфекция организмът на болния натрупва токсични продукти от жизнените процеси на патогените, както и органични остатъци след загиването им по време на лечението. Тези компоненти допълнително отслабват имунната система и буквално тровят заразения, забавят процеса на оздравяването му или създават условия за усложнения. Ето защо като част от комплексното лечение се назначава и детоксикационна терапия.

Първо и задължително действие в нейните рамки е приемът на много течности с високо съдържание на витамин С; добре е да се пие шипков чай, чай с малини и лимон. В някои случаи се налага организмът да бъде подкрепен и чрез венозни вливания на физиологичен разтвор и глюкоза. Възможно е лекуващите да препоръчат диуретици, за по-бързо вътрешно “измиване” на органи и системи.

Симптоматично лечение

При развитие на алергични реакции болният от менингит може да получи назначение за антихистаминови препарати като супрастин или кларитин.

  • Ако заболяването е придружено с гадене и интензивно повръщане – церукал и мотилиум.
  • При висока температура, особено ако е над 39 градуса – противовъзпалителни като диклофенак, нурофен, парацетамол.
  • При повишена раздразнителност и безпокойство – леки седативни от рода на валерианови капки или таблетки.

За намаляване на отоците, в това число и на главния мозък, болният трябва де приема диуретици. Качеството на цереброспиналната течност може да се подобри чрез лекарства като цитофлавин.

Пневмококов, серозен, криптококов менингит и др.

Пневмококовият менингит се причинява от пневмококи; това е тежко заболяване с клинична картина, аналогична на тази при менингококовите менингити. Всъщност двете разновидности са от групата “гнойни”; бързо развиващата се инфекция поставя менингококовия менингит на първо, а пневмококовия – на второ, по степен на усложнения и леталност. Болестта протича с много висока температура, гадене и повръщане, конвулсии и пр. Лечението е комплексно, с активно приложение на антибиотична терапия.

Като серозен се квалифицира менингит, при чието развитие в гръбначномозъчната течност се открива струпване на лимфоцити. Тази квалификация е свързана с оценка за протичането на самия възпалителен процес. Обикновено така се случва при вирусните менингити, когато обемът на циркулиращия ликвор нараства и това причинява силно главоболие и скованост на мускулатурата.

Криптококов менингит е възпалението на мозъчните обвивки при заразяване с гъбичката Cryptococcus neoformans. Заразяването става по въздушно-капков път, при силно отслабен имунитет. Характерни симптоми са главоболие, скованост на мускулите на тила, зрителни разстройства. Ако не се лекува навреме и адекватно, пациентът може да изпадне в кома или дори да умре.

Лечение с народни средства и билки

Народната медицина също има свои решения за болните от менингит, но те могат да се прилагат само след консултация с лекар и като част от комплексната терапия. Ето някои полезни рецепти, с чиято помощ може да бъде подпомогната тя:

Лайка и мента. В рамките на деня се пие чай, като се редуват двете билки. За приготвянето на една чаша от топлата напитка е достатъчно една супена лъжица суха маса да се запари с вряла вода. След 8-10 минути прецеждаме; изпива се наведнъж.

Лавандула. Две чаени лъжички сух лавандулов цвят се заливат с 400 мл вряла вода. Сместа кисне под капак цяла нощ, на сутринта се прецежда и се изпива една чаша; втората за деня се приема вечерта. Тази напитка е обезболяваща, успокояваща, действа като диуретик и против конвулсии.

Шипка. В шипковия плод има много витамин С – повече, отколкото в цитрусите, дори в лимона. Витамин С подпомага имунната система; това е важно като знаем, че менингитът е инфекциозно заболяване. За приготвянето на шипкова отвара е необходимо 2-3 супени лъжици плодчета да се залеят с половин литър вряла вода, да се кипнат на огъня и да поврат десетина минути. След това се оставят под капак докато изстинат. Охладената отвара се прецежда; пие се 2-3 пъти дневно по половин чаша.

Прогноза, последствия и усложнения. Кома

Навреме потърсената медицинска помощ и адекватната терапия увеличават шанса за пълно излекуване от менингит. Важно е също и състоянието на заразения организъм, нагласите за точно спазване на лекарските указания и условията, в които болният живее и се лекува. Заболяването по принцип е тежко и нерядко дава усложнения, някои от които са с последици за цял живот. Не се изключват и смъртни случаи.

Възможните усложнения при тежко протичащ менингит са инфекционно-токсичен шок, разстройство на регулациите на артериалното налягане, остра недостатъчност на функциите на надбъбречните жлези, инфаркт на миокарда, оток на главния мозък с поражения върху интелекта, глухота и др. Дори при навременно лечение са възможни остатъчни поражения като хидроцефалия, глухота, слепота, епилептични припадъци.

Профилактика

Банално е, но ще припомним простата истина, че най-добро лечение на една болест е профилактиката срещу нея. Тук специалистите препоръчват стриктно спазване на хигиенните правила, избягването на контакти със заразени или потенциални бактерионосители; здравословно хранене с продукти, богати на минерали и витамини; избягване на места с големи струпвания на хора, особено в затворени помещения; избягване на стресови ситуации и условия, предразполагащи към настинки. Важно условие е състоянието на имунната система: закаляването, разходките на чист въздух и спортът според възможностите определено помагат.

Още един съвет: не се самолекувайте за щяло и нещяло с хапчета и сиропи, които сами сте си избрали. Особено важно е да се използват само като крайна мярка антибактериални и противовъзпалителни продукти: те ще трябва да подействат, когато от тях наистина има нужда. Помагат също отказът от алкохол, цигари и дрога.

Източници за още четене, които сме ползвали и ние (на английски): Симптоми на вирусен и бактериален менингит; Как се хваща менингит и как да се предпазим? Температура и инкубационен период.

За Марта Савова

Марта Савова е дългогодишен журналист с насоченост в областта на здравната и социалната тематика, политиката, културата и финансите.За контакт: [email protected]За информацията си използва главно своите контакти в медицинските среди, сред които има професори и национални консултанти, а също и материали на webmd.com, kp.ru и други авторитетни източници.

Прочети още

Кои са най-популярните успокоителни?

Успокоителни: Плюсове и минуси от употребата им

Основни групи успокоителни; растителни и синтетични. Има ли успокоителни без рецепти? Какво да не забравяме …

4 коментара

  1. Оги Петров

    Прочетох и ме хвана страх. Като има толкова много разновидности на менингит, защо не се правят задължителни ваксинации? А има ли трайна и ефективна ваксина изобщо?!

    • Юлиян Алиев

      Четете по-внимателно: има ваксини, но те действат само за отделни щамове; трябва да се изследва болен човек, да се види кой е причинителят и тогава се прави ваксинация на застрашените от зараза.

  2. Панайот Костов

    Господ да ни пази; ваксината няма да свърши никаква работа. Само беля е това! Не случайно много хора не разрешават да им ваксинират децата.

    • Ваньо Данков

      Не съм съгласен. Ако всички расъждават като вас, ще изпука цялото човечество. Ваксините са необходими, иначе нямаше да ни ги бият!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

АБОНИРАЙ СЕ БЕЗПЛАТНО!

Получавай на мейла си новите публикации на Лекар.БГ

Публикуваме рядко, не пропускайте!



АБОНИРАЙ СЕ!
АБОНИРАЙ СЕ БЕЗПЛАТНО!

Получавай на мейла си новите публикации на Лекар.БГ

Публикуваме рядко, не пропускайте!



АБОНИРАЙ СЕ!