Афазия. Симптоми, лечение и диагностика

Моторна афазия. Симптоми на детска афазия. Лечение на афазия брока. Причини и терапия за справяне с логорея.

Афазия – същност на речевото нарушение, прояви и причини. Какви изследвания са необходими за поставянето на диагноза. Как може да се преодолее; терапевтични упражнения. Възможна ли е профилактика; прогнозите. Афазия при деца

Афазия – това е нарушение на речта, частично или пълно. Причина за разстройството на речевите функции е засягане на зона в мозъчната кора, която е отговорна за разбирането и възпроизвеждането на думите. Заболяването афазия може да порази както възрастни, така и деца с вече формирани речеви навици. След речевите разстройства могат да се развият сензорни и двигателни процеси, водещи до личностни и психични травми на пациента.

Какво е афазия?

Какво всъщност е афазия? Накратко – разстройство на вече развита речева функция, при която частично или напълно се губи способността да се използва собствената реч и/или да се разбира онова, което се говори на засегнатия от проблема. Проявите на афазия могат да са различни; като специфични симптоми се сочат логорея, контаминации, аграфия и акулкия и пр.

Хората с предполагаема афазия трябва да се изследват откъм неврологичен статус, психични процеси и речеви функции. При афазия се провежда лечение на основното заболяване и специално възстановително обучение. Доказано е, че детската афазия е с повече шансове за възстановяване поради способността на младия мозък да се “пренастрои”; мозъкът на възрастните пациенти в това отношение е по-малко пластичен.

Причини за възникване на болестта и видове

Афазията е следствие от поражения в речевите центрове на мозъчната кора. Сред причините най-често са съдовите заболявания на главния мозък – хеморагични и исхемични инсулти. Други причини могат да са черепно-мозъчните травми, възпалителни мозъчни заболявания, прогресиращи хронични страдания на централната нервна система, операции. Рискови фактори са напредналата възраст, фамилната анамнеза, атеросклероза на мозъчните съдове, хипертония, ревматични увреждания.

Днес са възприети няколко типа класификации за афазия. Според анатомични, психологически и лингвистични критерии се говори за класическо деление на болестните форми; за неврологично, лингвистично и др.

Най-пълно е изградена класификацията по видове афазия от А.Р.Лурия – тя коментира шест вида на това заболяване. В момента класификацията на Лурия е призната в световен план за най-изчерпателна. Това е невропсихологическо деление, разпознаващо шест форми на афазията:

• Аферентно моторна;
• Еферентно моторна;
• Акустико-гностична (сензорна);
• Акустико-мнестична;
• Семантична;
• Динамична.

Тези форми могат да се обединят в три групи: така например аферентната, еферентната и динамичната форма са свързани с моторни нарушения. Отличителна черта на този тип заболявания е отсъствието на експресивна реч, т.е. на активно устно изказване.

Акустико-гностичната и семантичната афазия са импресивни нарушения – при тях се наблюдава неспособност на човека да разбира устната реч. При невъзможност на болния да назовава отделни предмети се касае за акустико-мнестична или амнестична форма на заболяването.

Различни мозъчни зони са отговорни за един или друг елемент в структурата на човешката реч. Именно от локализацията на поражението зависи формата на афазията. Делението на афазията по видове се обяснява с различните начини и степени на проявления. При тотална афазия пълното възстановяване е практически невъзможно.

Аферентна

При тази форма пациентът не може изобщо да произнася каквито и да било думи. При тежка, тотална форма е невъзможно да произнася и звук дори. Ако случайно и непроизволно това все пак се случи, болният не би могъл да повтори изреченото при молба от околните. Установено е, че този човек изобщо не може да си представи как да артикулира, да отваря и затваря устата си, да движи езика и пр. Т.е. той не разбира какво точно да направи, за да проговори отново.

• Аферентната афазия провокира скъсване на връзките между собствения артикулационен апарат и звуковите изрази. Ако все пак успее да произнесе нещо, болният бърка сходни звуци като б/п, к/х и др. Друга проява е невъзможността да се записват букви в правилния ред – при това могат избирателно да се пропускат само знаците за гласни или за съгласни. Установено е, че при този тип афазия пациентите не са в състояние да извършват необходимите за речта езикови движения.

Еферентна

Еферентната моторна афазия е обусловена от нарушения в мозъчната зона, отговорна за програмирането на речта: става дума за последователното свързване на звъците в думи. Тази мозъчна област е известна като зона на Брока, затова формата на афазия се нарича и афазия на Брока.

• В случая човекът при молба или по собствено желание може да произнася отделни звуци. Много е трудно или невъзможно обаче звуците да се свързват в думи. В такива случаи пациентът започва да си помага с жестове и мимики или да използва една и съща дума за всичко, което иска да назове, в отговор на питания или ако иска да зададе въпрос. При по-слабо изразена еферентна афазия са налице частични отклонения – например невъзможност да се съгласуват род, число, да се изменят падежни окончания. Често се наблюдава смесване на звукове/букви в устната или писмената реч; среща се и неспособност на пациента да чете на глас.

Акустико-гностична

Акустико-гностичната или сензорна афазия е следствие от увреждане на мозъчната кора в горната теменна извивка на лявото полукълбо – т.н. афазия на Вернике. При нея болният чува речта, но не я разбира или я разбира само отчасти. Проблемът не е свързан със слухови увреждания, а със загуба на връзката между звуците и смисъла. Пациентът може да произнася прости и познати думи, но не е в състояние да произвежда непознати или сложни. Речта му е семпла и объркана; трудно е да се разбира изричаното от него заради нарушената структура на изреченията.

Такива хора често говорят много, бързо и емоционално, но несвързано. Може да се приеме, че използват някакъв свой език. Същевременно губят способността да записват думи и изречения, да четат на глас. Не осъзнават дефектите на речта си и не разбират, че грешат в произнасянето на думи и фрази.

Амнестична, семантична, динамична

Амнестичната афазия се проявява в нарушение на слухо-речевата памет. Човекът знае точното предназначение на даден предмет, очевидно знае и названието му, но не може да го “намери” в паметта си и затова използва описателно назоваване: например за портокал – “Онова оранжевото, сочно и на филийки, мирише хубаво и трябва да му обелиш кората”.

Семантичната се изразява в неспособност на болния да съпоставя време и пространство. Такива хора чудесно разбират какво им се говори, самите те говорят правилно, но имат нарушения в разбирането на логическите връзки в речевите конструкции. Непонятен им е смисълът на предлозите, определящи местоположение: за тях е едно и също, ако кажем “бяга”, “избяга” и “прибяга”.

Динамичната афазия е разновидност на моторната и е свързана с увреждания на мозъчни зони в съседство с центъра на Брока. Характеризира се с ниска речева активност – като че ли болният не иска да влиза в диалог с околните. Речта му е забавена, спонтанна и оскъдна; в нея няма динамика и експресивност. В нея липсват глаголи, предлози, сложни прилагателни и междуметия. Граматическите форми не се съгласуват по род, число, време и пр.

Симптоми на афазия

Основните признаци на коментираното разстройство се разпознават по поведението на болния човек. В зависимост от локализацията и степента на мозъчното увреждане симптомите могат да са проявени в по-слаба степен или по-категорично. Има ситуации, в които пациентът разбира, че нещо с него не е наред, и маскира нарушението по различни начини, например заменя изгубените думи с други.

Ето най-често разпознаваните симптоми на афазия, които могат да се проявят самостоателно или в различни конфигурации:

• Невъзможност да се изкажат мисли или неспособност да се разбере какво се говори; нарушено произнасяне на звукове и думи; нарушено образуване на форми; неспособност да се назове предмет с една дума; изобилие от лични неологизми; неуспешни опити да се повтори дума или фраза; постоянно повтаряне на едни и същи думи и словосъчетания; склонност към замяна на звуци; неспособност да се състави граматически правилно изречение; неправилна интонация, произношение или ударение; съставяне на непълни изречения; липса на способност да се чете или пише; ограничен речников запас; ограничени възможности да се назовават имена на хора, градове; разстройство на речта, несвързана реч; невъзможност да се разберат обикновени послания.

Диагностика и изследвания

Афазията може да се диагностицира чрез специално разработени методики. Става дума за различни тестове, които определят качеството на речевите функции и неврологичното състояние на болния. За уточняване на диагнозата се препоръчват диагностични изследвания на мозъчните функции като магнитно-ядрен резонанс, компютърна томография, ултразвукова дианостика и др.

Първоначалното диагностициране се изразява в разговор с пациента, който трябва да разкаже за себе си. вниманието се заостря към случаи, при които човекът говори с прости, еднозначни изречения. Следващата стъпка е да се помоли пациентът да изброи дните от седмицата, месеците, сезоните и пр. сред методите също са четене на непознат текст и преразказ устно на прочетеното. Практикуван способ е и да се предложи на пациента да разтълкува смисъла на някаква пословица.

В помощ на диагностиката е и проверката за това как пациентът разбира логико-граматическите и пространствените отношения: кой какъв е в роднинските връзки, кое след кое следва в някакъв процес и пр. такива прости тестови задачи могат да се изпълнят и вкъщи, ако семейството има съмнения за нещо нередно у дете или възрастен от фамилията.

Клиничното апаратно изследване в болница позволява да се потвърди или отхвърли една първоначална диагноза. Цялата информация от тези изследвания, тестове и снетата анамнеза дават пълна картина на заболяването, след което трябва да се изготви индивидуален план за лечение.

Корекция на афазия

Корекционното въздействие при афазия върви в две посоки – медицинска и логопедична. Медицинската представлява лечение на основното заболяване, предизвикало афазията; то се води от невролог или неврохирург и включва прием на медикаменти, ако е необходимо – хирургична интервенция, активна рехабилитация: лечебна физкултура, механотерапия, физиотерапия, масаж.

а възстановяване на речевите функции са необходими занимания с логопед. Корекцията на афазия се провежда от специалиста в зависимост от вида на нарушенията и напредъка на пациента. При всички форми корекцията има за цел да изработи у пациента установка за възстановяване на речта, да развива съхранените периферни анализатори, да работи върху подобряване на речта всестранно – четене, писане, експресивни и импресивни характеристики на говора.

• При еферентната афазия например главната задача на логопеда е да се възстанови динамичната схема за произнасяне на думите. При аферентната се работи върху диференцирането на фонемите. Акустико-гностичната изисква работа за възстановяване на фонематичния слух и разбирането на речта. Преодоляват се изгубени способности, свързани с дефекти на слухово-речевата и зрителната памет. Стимулира се речева активност, работи се върху дефекти на вътрешното планиране и програмиране на речта и т.н.
• Корекционните занимания трябва да започнат максимално рано; например след инсулт – веднага, щом лекуващият разреши. Ранното възстановително обучение позволява да се преодолее фиксацията на патологичните речеви симптоми. такава работа продължава с месеци и дори с години.

Примерни упражнения

Съществуват комплекси от логопедични упражнения, сред които се избират подходящите за конкретния вид афазия. Ето няколко примера за практики, чиято цел е да се възстанови разбирането на изреченото:

• От пациента се очаква да потвърди или отрече с жест-отговор на такива въпроси: “Обичаш ли мляко?”, “Имаш ли сок на масата?”, “Ти ли седиш на този стол?”, “Лежиш ли в леглото?”;
• Пациентът получава инструкция, на която трябва да реагира конкретно: “Отвори си тетрадката!”, “Донеси ми молива от масата!”, Стисни си ръката в юмрук!”;
• От пациента се изисква отговор на въпроса дали е възможна такава ситуация: “Момичето яде вода, момичето пие хляб”;
• Разграничават се чрез картинки думи със сходно произношение, например дом-том; пациентът трябва да посочи точните изображения.

При работа за възстановяване на речевата активност се усвоява специална артикулационна гимнастика. Логопедът буквално обучава пациента как да си случи с елементите на говорния апарат, как да произнася звуците, как да сглобява фрази и т.н. В други случаи болният е обучаван да различава по значение предлози, наречия, прилагателни. Методиката на лечението може да включи също използването на антоними и синоними, свързването на думите в изречение, съгласуване по определени показатели и пр.

Прогноза и профилактика

Точните срокове на оздравяването при афазия не могат да се определят предварително. Решаващи фактори са локализацията и степента на поражението, довело до това състояние, кога е започнало лечението/корекцията, как реагира мозъкът и пр. общото състояние на пациента и готовността му да съдейства също са важни за динамиката на оздравяването.

В 90% от случаите пациентите се възстановяват напълно, но само ако са изпълнени всички изброени условия. По-успешни са всякакви мерки при млади хора и пациенти на средна възраст. Ако обаче патологията се е развила в ранно детство, има вероятност да се прояви с тежки последствия и в бъдещето. Акустико-гностичната афазия на възраст 5-7 години например може да доведе до пълна загуба на речта или последващо тежко нарушение на речевото развитие. Спонтанният изход от подобно състояние понякога се заменя от заекване.

Колкото по-системна и продължителна е корекцията на афазията, толкова по-добър е шансът за възстановяване.

Особености на афазията при деца

Детската афазия не се среща толкова често, колкото при възрастните. Диагностицират я при около един процент у децата, по-често у момчета. Симптоматиката, диагностиката и терапиите са същите като при възрастни. Обикновено децата развиват сензорна афазия и диагностицирането й става от невролог.

Ето кои детски симптоми трябва да заострят вниманието на родителите, за да се консултират с невролог:

Мнения за Кавинтон: Колко дълго може да се пие Кавинтон Форте?

• Ако детето говори твърде малко;
• Речта му е опростена, в нея липсват сложни думи и фрази;
• Отговаря на въпросите еднозначно и кратко;
• Речта може да е много бърза, емоционална, несвързана, неразбираема за околните;
• Детето трудно възприема устната реч на околните.

Източници:

• https://www.krasotaimedicina.ru/diseases/speech-disorder/aphasia
• https://www.mosmedportal.ru/illness/afaziya/

Тази диагноза – афазия се поставя при аномалии, които са причинени при органични увреждания на кората на главния мозък.

Става въпрос за нарушения, които възникват след физически травми и вътрешни кръвоизливи при вече формирана реч.

В България от това заболяване страдат над 3000 деца след физически травми и вътрешни кръвоизливи при вече формирана реч. Заболяването бива няколко вида.

• СЕНЗОРНА АФАЗИЯ – огнището на увреждане се локализира в зоната на слуховия анализатор в лявото полукълбо.
• МОТОРНА АФАЗИЯ – огнището на увреждане е разположено в зоната на речево-двигателния анализатор и лявото полукълбо.
• АМНЕСТИЧНА АФАЗИЯ – семантична форма на афазия; – с увреждания в теменно- тилните отдели на кората на главния мозък.
• ДЕТСКА АФАЗИЯ – увреждания с травматичен характер в ранното детство при още не напълно формирана реч.
• ТОТАЛНА АФАЗИЯ – уврежданията имат тотален характер и обхващат всички страни на речта с разстройства на логико-структурните характеристики на мисленето.