Праскова. Ползи от яденето ѝ. Отглеждане и приложения

Праскова: плодът в здравословното хранене. Съдържание, калории, ползи в кулинарията и козметологията. Може ли да навреди? Да си отгледаме праскова: засаждане от костилка, фиданка, резитба и пръскане. Как да съхраним реколтата

Праскова – за плодовете на това красиво дърво може да се говори много. Те са ароматни и сочни; регулират чревните функции, укрепват имунната система, действат оздравяващо на организма като цяло. Листата и цветовете имат оздравително въздействие върху сърдечно-съдовата система. Костилков плод; ядките на зрелите праскови не стават за ядене.

Ползата от прекрасната праскова за здравето е свързана със способността й да оптимизира работата на храносмилателната система – очиства тракта от токсини и шлаки, от патогенни микроорганизми. Плодът съдържа висока концентрация от витамини, макро- и микроелементи.

Описание на прасковата като плод и дърво

Дървото праскова достига височина не повече от 5 метра, но богатата му корона може да се развие до 6-метрова ширина. Кореновата система на прасковата е плитка, обикновено на дълбочина от около половин метър. Цветовете и листата се развиват напролет почти едновременно, но все пак първо е цъфтежът: цветовете са красиви, розово-червеникави на цвят; листата са ланцевидни, гладки и наситено зелени.

Разцъфналата праскова е подобна на японските вишни сакура; тази прекрасна гледка може да бъде сравнена и с прасковеното дърво в периода на плододаване. Зрялата праскова е с кадифен мъх, овална или с леко елиптична форма; трогателна е нежната бразда, която прави плода подобен на човешки форми. Във вътрешността на плода се намира грозновата, набраздена и твърда костилка с неядивна ядка.

Младото дърво дава реколта за първи път на втората до четвъртата година; при добро гледане и подходящ климат може да е активно 10-15 години. Прасковата е един от вкусовите шампиони сред плодовете, заедно с портокала и мангото. Има чудесен вкус и приятен аромат.
Роднини на прекрасната праскова сред дърветата са бадемът, кайсията, аронията, сливата, ябълката и крушата, мушмулата. По-далечни “братовчеди” са шипката, глогът и дренките.

Калории на прасковата, съдържание

Плодът праскова съдържа вода – до 90%; фибри и малко количество растителни протеини. Особено ценни са прасковените фибри: те не дразнят лигавицата на чревния тракт, тъй като увеличават обема си умерено и практически се разтварят в чревния просвет. Благодарение на това прасковата притежава меко слабително и жлъчегонно действие, без да дразни лигавиците на стомаха и червата.

Органичните киселини в състава на плода имат противомикробно и диуретично действие. При външно приложение плодната маса на прасковата избелва епидермиса и съдейства за премахването на мъртвите клетки от него.

• Защо прасковата е считана за съкровищница на витамини и минеарли? Макро- и микроелементите в плода са в лесен за усвояване вид, което прави пълноценно потреблението на полезни компоненти от организма. Прасковата съдържа калий, калций, натрий, флуор, фосфор, мед, манган, цинк, селен, молибден. На практика това са всички вещества, необходими за правилно протичане на обменните процеси в организма, за съхранение на стабилна среда в тъканите и за обезпечаване здравината на костната тъкан.

Витамините в прасковата са в неустойчива форма; те се усвояват моментално, но само ако се консумира пресен плод. Става дума за витамините от В-групата; за провитамин А – каротин; токоферол; витамин С и пр. Прасковата е богата и на витамин В15 – пангамова киселина; изключително рядък компонент. Той активизира очистването на организма от шлаки, токсини, радионуклеиди и недоокислени продукти от реакции м черния дроб и бъбреците. Т.е. В15 е стимулатор на детоксикация, при която се възстановяват нормалните функции на вътрешните органи.

• Задължително трябва тук да се споменат органичните киселини, етеричните масла – включително от костилките на прасковата; извличаните от цялото растение аминокиселини, полифеноли, фитонциди, флавоноиди и дъбилни вещества.

Ползи от яденето на праскова

Свежите праскови, както и прясно изцеденият сок от тях, са отлично витаминизиращо и възстановяващо средство след боледуване. Препоръчвани са за тежко болни, а също и за подложени на тежки лечебни процедури, например химиотерапия. В неголямо количество праскови могат да се хапват при бременност: те помагат за преодоляването на токсикозите на ранната бременност. При кърмене обаче с тях трябва да се внимава, както впрочем и с всяка храна.

• Благодарение на ниската си калорийност пресните праскови са благодат за спазващите диети, като в същото време чудесно зареждат с фибри, витамини и минерали. 2-3 хубави праскови на ден няма да попречат на отслабването. Диабетиците обаче трябва да са по-сдържани с прасковите заради високото им съдържание на захароза.

Прасковите са в помощ на страдащите от запек; те повишават киселинността на стомашния сок, подобряват храносмилането и неутрализират патогенната микрофлора в чревния тракт. Полезни са и трайните сладости, приготвени от тях: компоти, сладка и мармалади.

Ето как да използваме качествата на плода:

• За укрепване на организма – два плода дневно;
• За подобряване на храносмилането – чаша пресен сок на гладно;
• За премахване на запек и метеоризъм – по четвърт чаша сок четири пъти дневно, половин час преди хранене;
• При изтощение – две чаши сок дневно;
• При сърдечни заболявания – три пресни праскови всеки ден през целия сезон.

Праскови за закуска

В Китай прасковата е определяна като храна за императори; познавачите на полезните й свойства формулират поне пет причини този плод да се хапва на закуска:

1. Прасковата е диетичен плод и в същото време – зареждащ с енергия и полезни компоненти; закуската с праскови ще е засищаща, без да създава усещане за тежест;
2. Заради доброто съдържание на желязо и калий плодът е подходящ за хората, които имат проблеми със сърдечно-съдовата система и/или са анемични;
3. Заради съдържанието от нежни фибри прасковата е грижа за стомашно-чревния тракт; ако я хапнете на закуска, вие сте направили добро на стомаха си още при старта на деня;
4. Фосфор, магнезий и калий: комбинацията от тези три елемента в плодната маса помага да се преодолеят стреса и нервното напрежение от деня, който предстои;
5. Прасковата не случайно е символ на младостта и дълголетието: консумацията й помага да се поддържа влагата в клетките на съединителната тъкан; забавя се стареенето на кожата.

В кулинарията

Невъзможно е да си представим кулинарното богатство без използването на великолепния плод. Прасковите са идеална храна както в прясно състояние, така и преработени. Знае се, че плодовете не са трайни; истинската наслада от тях можем да получаваме само през сезона на плододаване. Но майсторите в кулинарията са измислили различни трикове за съхранението им през цялата година, макар и в други форми. Пресни, консервирани или замразени – те са чудесна добавка към сладкиши, торти, смути и кремове.

От тях се варят чудесни компоти; сладка и конфитюри, мармалад. Любителите на сладки напитки ги използват в ликьори и настойки; в някои географски ширини не се колебаят да ги наложат за плодово вино. Пресните плодове могат да се замразяват, като при това съхраняват аромата и сладостта си; могат да се сушат в захар и пр.

Прасковата е сладък плод със сравнително малко калории; точно по тази причина е препоръчителен за диетично хранене. Активно спортуващите също имат причина да го включат в менюто си заради доброто съотношение на калций, магнезий, калий и фосфор: чудесно за сърцето, мускулите и костите.

• Захарни праскови. За тази рецепта са необходими добре узрели плодове, които могат да се разцепят наполовина, без да се смачкат. Изваждаме костилката, обелваме и овалваме в захар. Нареждаме озахарените праскови една върху друга (с отрязаната част надолу) в сух компотен буркан с капачка на винт. Когато бурканът е зареден около 2/3 от обема, оставяме да престои десетина минути; в това време плодовете отделят сок и леко се слягат. Допълваме с още праскови, подготвени по същия начин. Най-отгоре заливаме с половин кафена чашка вода. Затваряме и стерилизираме само 3-4 минути след завирането. Захарните праскови могат да се консумират директно през зимата или да се използват за приготвянето на сладкиши.

Масло от праскова (прасковени ядки) за лице и коса

Прасковената плодна маса съдържа етерично масло, което стимулира нервната система и има умерено противомикробно действие. Основен източник на прасковеното масло обаче са костилките. Това е хипоалергенен продукт, който се използва официално в медицината и козметологията. Съдържа няколко органични киселини: стеаринова, линолова, палмитинова и линоленова. Заедно с витамините и аминокиселините в съдържанието си, прасковеното масло се оказва ценен продукт с антиоксидантно и подмладяващо въздействие.

• Ядрото на костилката съдържа и гликозида амигдалин; продуктите от разпада му са токсични, затова ядките на прасковата не се ядат. Има обаче специална схема за приложението им при лечение на злокачествени заболявания.

Маслото от праскова – както вече споменахме – забавя процесите на стареене поради качествата си на антиоксидант; то стимулира кръвотворенето и оптимизира метаболизма, а това се отразява на състоянието на кожата. Освен това, директно приложено, то помага при лечението на екземи и дерматити; връща еластичността и здравия вид на кожата на лицето, изглажда малките бръчки. В чист вид може да се нанася върху проблемните места, да се използва като масажен компонент или да се включва в маски за кожа и коса. Подходящо е за всеки тип кожа, но особено за суха, кожа с бръчки; за суха и изтощена коса. Вижте няколко примерни рецепти:

• Чаена лъжичка прасковено масло смесваме със същото количество мед; разбъркваме до еднородна смес и добавяме супена лъжица сметана. Полагаме маската върху лицето и шията за 20-25 минути и измиваме с хладка вода.
• Маска за проблемна кожа, склонна към лющене: компонентите тук са равни части прасковено масло, сметана и извара. Смесваме всичко добре и полагаме сместа върху лицето за 15 до 25 минути.

Прасковеното масло според данни от специалисти не предизвиква алергични реакции. То е подходящо за зимно поддържане на лицето – при ниски температури навън предварително изпълненият бърз масаж с няколко капки масло ще предпази кожата от изсушаване и изтощение.

Прасковено масло може да се добавя на капки в дозите шампоан или балсам, които използваме при измиване на косата. С една супена лъжица масло може да се направи маска за коса: директно го втриваме в скалпа един час преди измиването на косата с мек шампоан.

• Маска за суха коса: смесваме по една супена лъжица мед и масло от праскова и втриваме в корените на косата, след което разнасяме с гребен по цялата дължина. След половин час измиваме с обилно количество вода.

Козметолозите препоръчват директно втриване на маслото в ноктите – за подхранване и срещу начупване; става още за масаж в телесните зони с целулит, за поддържане на здрави и гъсти мигли.

Други ползи

Маслото от праскова може да се използва в грижите за детската кожа поради доказаната си хипоалергенност; това обаче може да става само след консултация с педиатър. Освен това се прилага при лечението на възпаления в носоглътката и заболявания на ушите, отново след консултация с фитотерапевт.

• При определен ред маслото може да се взема и вътрешно – някои специалисти го прилагат при лечение на болни бъбреци, авитаминози, сърдечни заболявания, диабет, при ларингит и фарингит.

Вреди от яденето на праскови

Прасковата може да навреди на здравето ако се консумира в твърде голямо количество или ако е налице индивидуална непоносимост към някоя от съ ставките й. за да се избегнат каквито и да било проблеми, плодът се яде изчистен, като се избягва зоната около костилката.

Противопоказана е при затлъстяване и захарен диабет. Забраната все пак не е радикална- допускат се неголеми количества; трябва да има мярка. Лекарите обаче предупреждават да се внимава, ако любител на праскови се увлича по плода, а страда от повишена киселинност на стомашния сок, киселини и рефлукс.

С маслото от праскова пък трябва да внимават твърде емоционалноте хора, тъй като то стимулира работата на нервната система.

Интересни факти

Прасковите не случайно се използват в козметологията: красивата кожа с естествена руменина често е сравнявана с праскова; чували сте сравнението за някое хубаво момиче: не момиче – а прасковка!

• Унгарците наричат прасковите “плодове на спокойствието” – това е заради способността им да подобряват настроението и да спасяват от стрес;

Прасковата е на трето място в света по площ на насажденията; първите две места са за ябълките и крушите;

• Американците толкова обичат този плод, че през 1982 година са обявили август за Месец на прасковата;

Американският щат Джорджия неформално е наричан “прасковен щат”, макар по обем на такава продукция водещ да е щатът Калифорния.

Отглеждане на праскова

Засаждането на прасковено дърво е тънка работа; важно е кога ще бъде извадена на открито фиданката и какво място сме й избрали. Определящи са климатичните условия; в по-топлите места предпочитат да правят това през есента, а на север – през пролетта. В умерените ширини се практикуват и двата подхода, но все пак опитните овощари предпочитат есенното засаждане.

Теренът трябва да е с добро осветление и защитен от ветрове. Прасковата ще се развива добре по-долеч от други големи дървета или храсталак. Минималната дистанция между фиданката и всякакви други растения трябва да е около три метра. Избягват се участъци, където до този момент е била отглеждана люцерна, ягоди или зеленчуци.

Засаждане на праскова от костилка

Засаждането на праскова от костилка изисква спазване на определени правила, ако природата не свърши сама тази работа. Всеки е виждал случайно поникнали стебълца на място, където е паднал и изгнил плод или е хвърлена костилка.

При отглеждането на праскова от костилка се търси материал от типични за съответния регион сортове. Костилките се изсушават на сянка, след което внимателно се отварят и се изважда ядката: тя трябва да е суха, с гладка повърхност, плътна и “пълна”. Ядките се полагат в траншея, дълбока около 5-6 см и на разстояния по 25-30 см една от друга. Покриват се с рохкава пръст и се поливат редовно.

• Когато се оформят стръкове с по десетина листа, всяко растение се измъква внимателно и основният корен се подрязва на дължина от около 6 см под кореновата шийка. Растението се засажда на същото място, като почвата около него се уплътнява внимателно. Следва второ пресаждане, когато растенията станат високи по около метър. Тогава почвата около тях се разкопава в периметър от около 25-30 см; всяко растение се изважда с буца пръст и следва размяна на местата им; тази операция се изпълнява през есента. Напролет следва трето присаждане, вече на постоянните места.

Присаждане на праскова

При присаждането трябва да е налице здрава основа – здраво базово дърво, върху което се “монтира” калем от определен сорт. Базовото дърво или подложката може да е слива, бадем, дюля на възраст 1-2 години. Калемът трябва да е фрагмент от здрав, младо стебълце; важна е съвместимостта на двата материала – те трябва да бъдат оголени по един и същи начин, плътно прилепени и здраво “бинтовани един за друг.

Резитба на праскова

Резитбата е важен детайл от отглеждането на прасковите. Препоръчва се това да става в интервала от 15-20 дни между началото на сокодвижението и началото на цъфтежа. Ако искате дървото да понесе достатъчно леко обрязването, резитбата трябва да стане непосредствено след оформянето на цветните пъпки през пролетта. След като бъде прибрана реколтата, трябва да се направи санитарна резитба.

Грижите за оформянето на дървото започват още от първата му година. Короната ще е готова в рамките средно на 4 години. Резитбата е средство за регулиране на баланса между кореновата система и короната. Освен това резитбата поддържа здравето на дървото; то започва да дава плод по-рано и при оформена корона е по-лесно да се бере плодът.

Пръскане на праскова

Отглеждането на праскови няма да мине без пръскане срещу различни патогени. Дървото е податливо на различни гъбични заболявания, развива т.н. “къдравост” на листата, в резултат на паразитни заболявания не задържа и не може да отгледа плод и пр. съветът е в подобни случаи да се търсят компетентни съвети от агроспециалисти. Експертите по растителна защита могат да обяснят на овощаря-любител кога с какво да пръска дърветата си; кога да използва за обща профилактика т.н. градинарска вар и пр.

Източници:

• https://sunmint.ru/persik.html
• https://rastenievod.com/persik.html
• https://herbalpedia.ru/catalog/persik/