Астма при деца: болестта и нейните причини.
Ефективните медикаменти; може ли да се излекува Астма при деца напълно?

Астма при деца: Причини, симптоми и сигурно лечение

Астма при деца: болестта и нейните причини. По какви признаци да разпознаем пристъпа и как да помогнем, докато дойде лекар. Ефективните медикаменти; може ли да се излекува напълно? Възможни усложнения; профилактика

Бронхиална астма при деца – това е хронично заболяване на дихателните пътища, свързано с хиперактивност на бронхите. С други думи – те са свръхчувствителни към различни дразнители. Заболяването е широко разпространено; според статистики от него страдат 7 до 10% от всички деца. Болестта засяга двата пола, но най-често се развива при момчета на възраст две до десет години.

По правило хроничното протичане на болестта е свързано с кашлица, хрипове, дишане със свистене; особено тежко е когато болно от астма дете развие пристъп със симптоми на задушаване. Добрата новина е, че при адекватно лечение болезнените състояния се контролират и детето може да се развива нормално и пълноценно. Възможно е пристъпите да се разредят и отслабят дотолкова, че да не представляват опасност за детето.

  • За жалост заболеваемостта на децата от астма в последните години расте повсеместно, особено в развитите страни. Специалистите обясняват това с масовата употреба на изкуствени материали, битова химия и храни с високо съдържание на алергени. Понякога астмата остава недиагностицирана, “маскирана” като други заболявания на дихателната система.

Причини за астма при деца и фактори на риска

Рискови фактори за развитието на бронхиална астма при деца могат да са наследствена предразположеност, постоянен контакт с алергени – домашен прах, плесени, животински косъм, пух, хлебарки; пасивното пушене – т.е. вдишване на тютюнев дим при съвместно пребиваване с пушачи.

Ако сме наясно с факторите на риска, някои от тях можем да си спестим

Провокиращите фактори, които отключват болестта, атакуват възпалената лигавица на бронхите и причиняват мъчителни пристъпи със симптоми на задушаване. Ето какви могат да са те:

  • Остри респираторни вирусни инфекции;
  • Замърсен въздух – съдържащ компоненти от рода на оксиди на сярата и азота;
  • β-адреноблокатори;
  • Нестероидни противовъзпалителни средства – аспирин, аналгин, парацетамол, нурофен;
  • Резки и агресивни миризми;
  • Голямо физическо натоварване;
  • Синузит;
  • Вдишване на студен въздух;
  • Гастроезофагеален рефлукс.

Разболяването от астма започва с развитие на специфично възпаление на бронхите, което ги прави хиперактивни – т.е. силно чувствителни към въздействието на различни дразнители. В патогенезата на това възпаление водеща роля имат клетките на имунната система. След половото съзряване при 20 до 40% от децата “израстват” астматичните пристъпи, но при останалите болестта си остава за цял живот.

Възпалените бронхи реагират при наличието на провокиращи фактори с хиперсекреция на слуз, спазми на гладката мускулатура на дихателните органи, оток и инфилтрация на лигавиците. Всичко това причинява развитието на обструктивен дихателен синдром, изразен в пристъпи на задушаване.

Форми на заболяването

Дори в случаите, когато пристъпите на астма са престанали, реактивността на бронхите си остава и при атака от провокиращи фактори болестните симптоми могат да се проявят. Ето защо е важно да се акцентира върху профилактика и лечение на астма при деца. На първо място – навреме да се започне с адекватна терапия, ако сме разпознали симптомите на страданието и то е било диагностицирано.

Обикновено специалистите говорят за следните няколко форми на заболяването:

Форми Фактори, симптоми
Неалергична астмаРазвива се при ендокринни заболявания, претоварване на нервната система или въздействие на патогенни микроорганизми.
Алергична астмаСъчетава симптомите на астма и хрема; характерно е обилното отделяне на секрети. Провокиращ фактор е алерген от определен вид; съпътстващ белег е кашлицата с храчки.
Смесен типВъзможна е проява на всички болестни симптоми в различни комбинации.
  • Особена форма е т.н. аспиринова бронхиална астма. При нея отключващ фактор е приемът на нестероидни противовъзпалителни средства.

Протичане на астмата при деца

Заболяването астма при деца протича по различен начин в зависимост от състоянието на организма и имунната система, на средата и предприетото лечение. Болестта може да протича в лека или в по-тежка форма; възможни са следните варианти:

Леко епизодично: пристъпите са по-рядко от веднъж седмично. Между тях не се проявяват симптомите на бронхиална астма, функцията на белите дробове не е нарушена.

“Фигурин

Леко персистиращо: пристъпите са по-често от веднъж седмично, но не всеки ден. При обостряне детето спи лошо, влошава се нормалната му активност през деня.

Средно тежко: пристъпите са всекидневни; дневната активност и сънят на детето са видимо влошени. За поддържане на дишането е необходимо използването на инхалационни β-антагонисти. Спирометрията показва снижаване на показателите до 40% от нормата за съответната възраст.

Тежко: пристъпите са по няколко пъти на ден, често и нощем. Честите обостряния причиняват нарушения в психомоторното развитие на детето. Показателите за измерване на дихателните функции са с повече от 40% по-ниски от необходимите за възрастта.

Първи симптоми на астмата

Във всяка възраст заболяването започва да се проявява по различен начин; родителите следва да обърнат внимание на първите симптоми, особено ако те зачестяват. И така:

  • При бебета под едногодишна възраст: постоянно кихане, кашлица и секрети от носа; оток на сливиците, влошен сън, проблеми със стомашно-чревния тракт, дишане с хлипане;
  • При деца на 1-6 години: кашлица насън, суха кашлица при активни игри, кашлица при дишане през устата;
  • При деца над 6 години: кашлица нощем; децата започват да избягват активни игри от страх да не се разкашлят; ако започнат да кашлят, децата бързат да седнат и инстинктивно се навеждат напред.
При астма дихателните пътища са болезнени и дишането е затруднено

Симптоми на бронхиална астма при деца

Основните симптоми на бронхиална астма при деца са експираторното задушаване, т.е. затруднено издишване; непродуктивна кашлица с гъст секрет, труден за изхвърляне; учестено сърцебиене; свиркаши сухи хрипове, които се усилват при вдишване – наричат се също “дистанционни”, защото се чуват и на разстояние от детето; при дишането се долавят звуци като от резонаторна кутия, което се обяснява с хипервъздушност на белодробните тъкани.

По време на тежък пристъп симптомите на бронхиалната астма се променят и изглеждат така:

  • Количеството на дихателни шумове намалява;
  • Появява се и нараства посиняване на кожата и лигавиците;
  • Развива се парадоксален пулс: ускорен при издишване и значително намален до пълно изчезване при вдишване;
  • При дишане се активира спомагателна мускулатура, детето си “помага” с движения на ръцете;
  • Детето заема принудителна поза: седнала позиция, с ръце, които търсят опора – на леглото, гърба на стола, коленете.

Пристъпът от бронхиална астма обикновено е предшестван от запушен нос, главоболие, суха кашлица, безпокойство, лош сън. Самият пристъп може да е от няколко минути – до няколко дни. Ако продължителността му е повече от 6 часа, говорим за астматичен статус.

След преминаването на пристъпа детето ще изкашля гъст и лепкав секрет, което води до облекчаване на дишането. Тахикардията се сменя с брадикардия; артериалното налягане спада. Детето е затормозено, вяло, безразлично към външната среда, обикновено изпада в дълбок сън. Между пристъпите децата могат да се чувстват напълно здрави, но могат да са неактивни и потиснати; зависи от формата на заболяването и степента на неговата тежест.

Диагностика

За точно диагностициране при хипотеза за бронхиална астма при деца е необходимо да се провери не е ли налице някаква алергия и кои са алергените; коментират се резултати от лабораторни, физикални и инструментални изследвания.

Лабораторните изследвания включват общ анализ на кръвта, микроскопия на гърлен секрет, изследване за газовия състав на артериалната кръв.

  • Диагностиката може да изисква и някои специални изследвания като изследване за функционирането на белия дроб – спирометрия; тестове за кожни реакции при съмнения за алергичен причинител; доказване на хиперактивност на бронхите – правят се опити с някои алергени, физическо натоварване, студен въздух, хипертоничен солен разтвор, хистамин. Прави се още рентгенография на гръдния кош, в редки случаи – бронхоскопия.

Задължителна е диференциална диагностика, за да се игнорират други причини за състоянието като присъствие на чуждо тяло в дихателната система, кисти, новообразувания в трахеята и бронхите, муковисцидоза, бронхиолит, ларингоспазъм, остра респираторна вирусна инфекция.

Оказване на първа помощ при астматичен пристъп

Ако имате вкъщи дете с белодробна астма, трябва да сте наясно какво можете да направите при данни за астматичен пристъп. Важното е да обърнете внимание на вида и дишането на детето. То е добре и вън от опасност, ако:

  • Честотата на вдишванията не е повече от 20 в минута;
  • При дишането детето не си повдига раменете; не извършва някакви спомагателни движения с ръце;
  • Ако наближава пристъп, ноздрите на детето започват да се разширяват;
  • Лош признак е хриптенето при дишане;
  • Натрапчивата суха кашлица може да е симптом на астма;
  • При астма състоянието на кожата се променя; заради усилието да се възстанови правилно дишане, тя избледнява и става лепкава;
  • При тежък пристъп кожата в зоната около носа посинява – това показва недостиг на кислород. Състоянието е опасно и затова инхалаторът трябва да е под ръка постоянно.
Инхалаторът винаги трябва да е под ръка

Пристъп може да се развие внезапно и без никаква видима причина. Първа задача в такъв случай е да се облекчи дишането на детето, което страда от бронхоспазъм или оток на възпалените дихателни пътища. Действията с инхалатор осигуряват светкавично проникване на лекарствените частици в поразената зона на бронхите.

Добър продукт за оказване на незабавна помощ е аерозолът салбутамол. Лекуващият трябва да го изпише, а родителите да се постараят да овладеят техниката на прилагането му.

Децата на възраст под 5 години още не умеят да вдишват “по команда”, за това тяхното лечение става с помощта на т.н. небулайзери. С тяхна помощ медикаментът се разпръсква под формата на мъгла, която мъникът вдишва лесно. Важно е устройството да се зареди с точна доза, отговаряща на възрастта на детето – обикновено я определя лекуващият. Инхалациите се правят през десетина минути до нормализиране на дишането. Ако по този начин не е възможно да се постигне подобрение, детето трябва да постъпи в болница.

Какво никога не бива да правим?

Астматичният пристъп не винаги завършва благоприятно. При това заболяване има процент смъртност, който не е за пренебрегване. За съжаление понякога причина за леталния изход не е самото заболяване, а неумението на възрастните да действат правилно.

Една от причините за смъртен изход е използването на неадекватни лекарства. При астматичен пристъп НИКОГА НЕ ДАВАЙТЕ:

  • Седативни препарати – те затрудняват дълбокото дишане, а това е недопустимо при астматичен пристъп;
  • Отхрачващи медикаменти – муколитиците активират образуването на секрети, които и без това са твърде много при подобно заболяване;
  • Антибиотици – те са напълно безполезни при астма; прилагат се единствено при усложнения, например възпаление на белите дробове.

Лечение по стандарт

Лечението на бронхиална астма при деца е два типа:

  • Симптоматично – т.е. овладяване на пристъпа;
  • Базисна терапия – индивидуално подбрана в зависимост от възрастта на детето и тежестта на заболяването.

Този стандарт се изработва от лекар специалист. Самолечението е изключено при подобно сериозно заболяване: неграмотно прилаганите лекарства могат да причинят дихателна недостатъчност.

Симптоматичното лечение се изразява в прилагането на медикаменти като салбутамол и вентолин; при тежки случаи се назначават кортикостероиди. Основен начин на прилагане е инхалационният. За жалост ефектът от подобно лечение е временен; освен това неконтролираното използване на подобни лекарства води до привикване – бронхите престават да реагират на медикамента, който вече не носи облекчение. Това е причината за апела на специалистите да не се правим на доктори, а да следваме точните указания на компетентни хора.

Медикаментозно лечение

Медикаментозната терапия при бронхиална астма се базира на следните лекарствени групи:

Дайте мнение и Вие тук!
  • Бронхоразширяващи – стимулатори на адренергичните рецептори, метилксантини, антихолинергични средства;
  • Глюкокортикоиди;
  • Стабилизатори на клетъчните мембрани на имунните клетки
  • Инхибитори на левкотриените (компоненти, освобождавани от белодробната тъкан на астматични пациенти).

Лекуващият подбира за конктретен пациент необходимите продукти, например  антихистамин от рода на супрастин или кларитин; антибиотици – за саниране на инфектираните зони; понякога се прилагат хормонални препарати, за да се избегнат усложнения. Споменатите инхибитори на левкотриените имат задачата да намалят чувствителността на определени рецептори към някои алергени.

Схемата на една базова терапия зависи от тежестта на заболяването в голяма степен. Възможни са следните варианти:

  • При лека интермитираща астма – бронхолитици с бързо действие при необходимост, но не по-често от три пъти седмично;
  • Лека персистираща астма – всекидневни инхалации с глюкокортикоиди плюс бронхолитици с удължено действие, но не по-често от 3-4 пъти за денонощие;
  • Средно тежка астма – всекидневни инхалации с глюкокортикоиди при завишена доза, плюс бронхолитици с пролонгирано действие; допускат се и бързи бронхолитици, но не по-често от 3-4 пъти в денонощие;
  • Тежка астма – всекидневно прилагане на глюкокортикоиди, възможно инжекционно или чрез перорални таблетки; бронхолитици с удължено действие в комбинация с бързи, последното – за овладяване на пристъпи.

Ако настъпилата в резултат на лечението ремисия продължи две години, лечението може да се отмени. Ако обаче се развият рецидиви, всичко започва отначало.

Фортекал

Мнения: Фортекал или Ериус? Колко време се пие? При кашлица

Фортекал е медикамент с активна съставка биластин – антихистамин, ефективен при различни форми на алергичен ринит. Дава се по лекарско назначение на възрастни и деца над 12 години. не трябва да се взема едновременно с храна или сок от грейпфрут; приемът е един час преди или два часа след хранене.

Необходимо е внимание при съвместяване с продукти от типа циклоспорин, ритонавир против СПИН, антибиотици и противогъбични, лекарства за стенокардия.

Приемът е една таблетка от 20 мг веднъж дневно. Таблетката се гълта на празен стомах с чаша вода; не трябва да се стрива или сдъвква. Цената на опаковка с 20 таблетки по 20 мг е около 13 лв.

Антихистамини

Медицински доказана е връзката между алергичен ринит и бронхиална астма; затова е обяснимо повлияването на белодробното заболяване от медикаменти, които изначално са предназначени за лечение на алергични ринити. При бронхиална астма обикновено се прилагат антихистамини от второ поколение, при които се избягват някои странични ефекти на по-старите продукти – например седация, сънливост, влошена концентрация и забавено мислене и движения. Примери: ебастин, кестин, лорано, лоратадин, кларитин, ролетра. Приемът на тези медикаменти намалява отока на тъкани в дихателните пътища, облекчава дишането.

Антихистамини, включително и за деца. Всичко, което трябва да знаем за тях

Лечение без лекарства. Терапии

Лечението на астма при деца включва и някои безлекарствени методи. Вижте за какво става дума:

  • Лечебна гимнастика;
  • Физиотерапия;
  • Масаж;
  • Закалителни процедури;
  • Дихателни упражнения;
  • Посещение на солни стаи и пещери.

Фитотерапията допълва медикаментозното лечение и съдейства за удължаване на ремисиите. Използват се различни билкови отвари и настойки, които се приемат продължително време. Приемът на целебни средства от народната медицина става след консултация с лекуващите специалисти. Важно е да се установи дали детето не е алергично към някои растения, за да не се усложнява допълнително състоянието му.

Препоръчителна е и диета, която изключва храни с алергени – по този начин се създават благоприятни условия за укрепване на имунната система. Възможно е лекуващият да препоръча десензибилизираща имунотерапия с постепенно въвеждане на малки дози алергени в организма. Това е възможно само при деца над петгодишна възраст и след установяването на конкретни алергени дразнители.

Вижте и ТОВА: Кое е най-доброто лекарство при астма, включително и при деца!

Възможни последствия и усложнения

Основни усложнения при бронхиалната астма са астматичен статус, пневмоторакс и белодробно сърце.

При децата, страдащи от тежка форма на болестта, терапията с глюкокортикоиди може да развие множество странични ефекти:

  • Нарушения на водно-солевия баланс с възможна поява на отоци;
  • Повишаване на артериалното налягане;
  • Интензивно отделяне от организма на калций, което прави костната тъкан твърде крехка;
  • Повишаване стойностите на кръвната захар до степен на стероиден захарен диабет;
  • Висок риск от възникване и обостряне на язва на стомаха и дванадесетопръстника;
  • Намаляване регенеративната способност на тъканите;
  • Увеличена съсирваемост на кръвта, което означава риск от тромбоза;
  • Понижена устойчивост спрямо инфекции;
  • Затлъстяване;
  • Неврологични разстройства;
  • Формиране на т.н. лунообразно лице.

Прогноза

Прогнозаза за живота на дете с бронхиална астма като цяло е благоприятна. След етапа на полово съзряване при 20 до 40% от децата пристъпите на бронхиална астма се прекратяват. При останалите заболяването остава за цял живот.

Рискът от задушаване по време на астматичен пристъп нараства при следните условия:

  • Ако се е налагало детето да постъпи в болница повече от три пъти за година;
  • Ако при госпитализация се е налагало да бъде лекувано в реанимация;
  • Ако е било необходимо да се постави на изкуствена белодробна вентилация;
  • Ако при някой от пристъпите детето е изгубвало съзнание.

Профилактика

Тя има изключително значение за предпазването от астма при деца. Елементите й са огромен брой, ще изброим най-важните сред тях:

  • Кърмене на бебето през цялата първа година от живота му;
  • Захранване с нови храни при спазване на медицински препоръки, съответстващо на възрастта;
  • Навременно лечение при болести на дихателната система;
  • Поддържане на чистота вкъщи – редовно миене на всички повърхности, отказ от меки играчки и мъхести килими;
  • Отказ от домашни любимци; ако вече ги има – задължително се спазват определени хигиенни правила;
  • Недопустимост на пасивното пушене – т.е. пушене в присъствието на деца;
  • Спортни занимания;
  • Ваканция на море или в планината.

Източници: https://www.neboleem.net/bronhialnaja-astma-u-detej1.php; * Бронхиальная астма у детей

При астма: Ето коя диета е най-добра!

Плодове, зеленчуци и зърнени храни – ето го спасението при астма! Тази най-добра за тях диета е изпитана и работи!

Диетата, богата на фибри, потиска възпалителните процеси в белия дроб, описват от meddaily.ru. Освен това се оказва, че фибрите, съдържащи се в храните, променят баланса на имунната система. Много е възможно обработените храни в менюто на съвременния човек, бедни на фибри, да са една от причините за световната епидемия от астма.

Учени от Лозана коментират, че от процента на целулозата (фибри) в храната зависи бактериалният състав на чревната флора. Този фактор директно влияе върху работата на всички системи в човешкия организъм, включително на имунната.

При наличието на повече фибри например в чревния тракт се увеличава концентрацията на бактерии, които изработват мастни киселини с къса верига; тези киселини лесно и бързо се усвояват в кръвта. Вероятно този момент е нещо като сигнал за имунната система, която се активира и блокира възможните възпалителни огнища в белите дробове.

Обратно: ниската концентрация на фибри в храната повишава риска от астма. Допуска се, че е възможно да се мисли за директно въвеждане в организма на високо пречистени мастни киселини, които да изпълняват описаната по-горе функция. Експериментите с опитни животни доказват, че този подход работи и активираната имунна система е в състояние да овладее астматичните прояви.

Още по темата ТУК: Най-добрите бабини рецепти при астма, домашно лечение!

Вижте и ТОВА:

Астмата е защитна реакция на организма

За Маргарита Алексиева

margarita-alexieva2Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.

Прочети още

Кой е най-добрият инхалатор за дете и за възрастен. Инхалатор за бебе Омрон. Детски инхалатори Zano. На какви цени са в Лидл.

Най-добрите инхалатори за дете и бебе. 10 идеи

Кой е най-добрият инхалатор за дете и за възрастен. Инхалатор за бебе Омрон. Детски инхалатори …

3 Мнения

  1. Иван Стаменов

    От месец ходя по болници с дъщеричката ми. Отначало започна да киха много често, после започна да я задушава. Диагнозата е астма в начален стадий! Изписаха ни таблетки сингулар…не знам дали това ще върши работа. Чувала съм, че при астма помага само инхалаторът.

  2. Насо С.

    препоръчвам да се консултирате с лекаря, а не да търсите отговор по сайтовете. Сингулар се дава за предпазване от пристъпи; аерозолите се прилагат, когато нищо друго не помага.

  3. Ванкова

    Вкъщи имаме инхалатор, защото самите ние – родителите, сме с такъв проблем, очевидно детето го е наследило. Стараем се да не го използваме твърде често. Много добре ни се отразяват ваканциите на море – опитайте как ще се отрази на дъщеря ви!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *