Бронхиална астма – симптоми; пристъпи и лечение

Бронхиална астма като заболяване: причини, симптоми. Специфичната диагностика. Как да действаме при пристъп. Лечение – медикаменти, народна медицина. Какви усложнения могат да се получат. Профилактика

Бронхиална астма – това е хронично, неинфекциозно заболяване на дихателните пътища от възпалителен тип. Пристъпите от бронхиална астма често се развиват след симптоми-предвестници; те представляват редуване на рязко, кратко вдишване – и продължително, шумно издишване. Обикновено се наблюдава и кашлица с гъсти храчки и свистящи хрипове. Диагностицирането на болестта изисква прилагане на инструментални методи, лабораторни анализи и обстоен физикален преглед. Болестта се лекува комплексно; в зависимост от прогресията й и индивидуалната здравна характеристика на пациента се подбират медикаменти – например аерозолни бета-адреномиметици, кортикостероиди и др.

Какво е бронхиална астма?

Бронхиалната астма е едно от най-често срещаните хронични заболявания сред населението на цялата планета. Има много спорове по въпроса дали тази болест може да се излекува окончателно. Спори се дори и в случаите, когато е диагностицирана в ранен стадий и след успешно прилагане на съвременни терапии липсва характерната

Какво всъщност е болестта астма? Накратко: постоянно възпаление на дихателните пътища, което винаги е съпътствано от хиперактивност на бронхите.

Да повторим основните симптоми на астмата: пристъпи на задух или дихателен дискомфорт, пристъпи на кашлица и задушаване, свистящо дишане. Стените на бронхите при тези процеси се удебеляват – причините са свръхпродукция на секрети, спазми, възпалителен оток. Стесняват се въздушните проходи, което затруднява газообмена и се развива кислороден глад на тъканите.

Демир бозан билки за бъбреци

Причини, форми и степени

Най-опасни провокиращи фактори за развитие на бронхиална астма са екзогенните алергени. Лабораторните тестове доказват висока чувствителност към тях у болни с бронхиална астма или принадлежащи към рискови групи на заболяването.

астма

Природата на бронхиалната астма е добре изследвана, но пълно излекуване е невъзможно – засега

Особено разпространени са битовите алергени – домашен и книжен прах, храна за декоративни рибки, животински косъм, растителни алергени и хранителни алергени. При 20 до 40% от пациентите с бронхиална астма е установена сходна реакция и към медикаменти, а при 2% заболяването е последица от продължителна работа във вредни производства или примерно в парфюмерийни магазини.

Важен фактор са също инфекциите: патогенните микроорганизми и продуктите от жизнените им процеси могат да въздействат като алергени, причинявайки сенсибилизация на организма. Освен това постоянният контакт с инфекцията поддържа възпалителния процес в брониалното дърво в активна фаза, което повишава чувствителността на организма към екзогенните алергени.

Заслужават внимание и т.н. хаптени; това са небелтъчни компоненти, които – попадайки в организма на човека, се свързват с негови белтъци и също предизвикват алергични реакции, т.е. увеличават риска от развитие на бронхиална астма.

Такива фактори като наследственост, простуда, стрес – също имат място в етиологията на бронхиалната астма.

Бронхиалната астма подлежи на класифициране по различни признаци: според етиологията или причината; според тежестта на протичане и пр. Така намример може да се коментира астма от алергичен тип; неалергична; смесена; неуточнена. Според общата характеристика и тежестта се говори за следните видове:

Интермитираща или епизодична. Симптомите й възникват по-рядко от веднъж седмично, острите състояния са редки и кратки;

Персистираща, постоянна. Тя има три степени на тежест:

  • Лека – симптомите възникват веднъж седмично до веднъж месечно;
  • Средна – пристъпите са всеки ден;
  • Тежка – симптомите на практика са постоянни.

В протичането на бронхиалната астма има периоди на ремисия и кризи, остри състояния. Според възможността за контрол върху пристъпите астмата може да е контролируема, частично контролируема или неконтролируема. Всички тези характеристики са важни за избора на терапия, затова представянето на даден случай включва изброените квалификации, например: “Случай на бронхиална астма от алергичен тип, интермитираща, контролируема, в стадий на стабилна ремисия.”

От нерви ли се получава?

Не са малко хората, които определят стреса като главна причина за появата на бронхиална астма. В това има истина, но не е единственото обяснение. Един остър пристъп действително може да бъде провокиран от натоварващи преживявания, силни емоции, депресивни състояния. Ако се ограничим само с тези обяснения, астмата може да се определи като психосоматично заболяване.

Това обаче няма да е правилно, защото са доказани и множество дразнители от друг тип. В интерес на пациента е да знае кои са те и да се старае да ги избягва. Става дума за всякакви алергени, влажен климат, инфекции на дихателната система – простуда и грип; за стресови ситуации, тютюнопушене, влошена екология, плесени, някои лекарства – например обезболяващи; големи физически натоварвания; индивидуални дразнители – компоненти, които по природа не се определят като алергени.

Астма или астматичен бронхит?

Бронхиална астма – това е хронично заболяване на бронхиалното дърво. Немално специалисти са на мнение, че то се развива на база предразположеност към спазми – наследена или придобита; и в добавка – дразнител под формата на алерген. Ето защо е важно при лечението на бронхиална астма не просто и само да се овладява спазъмът с лекарства, но и да се премахва причината за болестта чрез дета, иглотерапия, иглорефлексотерапия, психотерапия.

Бронхиална астма – симптоми

Как трябва да действаме при астматичен пристъп?

При такова състояние имунитетът винаги е отслабен; налице е някаква алергия, а много често – и невроза. Допълнителна провокация за проявата на спазми може да бъде някаква инфекция.

Сега за астматичния бронхит: при него основен алерген са токсините, отделяни от болестотворни микроби. Определят го като предшественик на бронхиалната астма; изразява се в леки пристъпи на кашлица, слаби прояви на задух – нещо, което най-често се свързва с настинки и обикновено се неглижира.

Симптоми на бронхиална астма

Пристъпите от задух при бронхиална астма се развиват в три стъпки: период на предвестниците, период на същинския епизод и обратно развитие.

Симптомите на приближаващ пристъп или периодът на предвестниците е най-ясно изразен при пациентите с инфекциозно-алергична природа на астмата. Проявява се чрез вазомоторни реакции на носоглътката – неспиращо кихане, отделяне на обилни воднисти секрети.

Същинският пристъп независимо от предупредителните сигнали на организма обикновено започва внезапно. Пациентът изведнъж усеща, че гърдите му са стегнати и не може да диша свободно. Вдишването става рязко и късо, а издишването – обратно, продължително и шумно. Дишането става неритмично, със силни свистящи хрипове и трудно отхрачван, жилав секрет. При такъв пристъп пациентът търси начин да заеме най-удобна позиция – по правило се стреми да седне; тялото му е наклонено напред и се опира с лакти в коленете си. лицето му отича, вените на шията се издуват; буквално видими стават усилията на мускулите да подпомогнат издишването.

Обратното развитие означава постепенно успокояване; хриповете се разреждат, задухът отслабва и издишването се облекчава.

Ето кои симптоми могат да насочат към възможната диагноза бронхиална астма:

  • Високотонални свистящи хрипове при издишване, особено у деца;
  • Повтарящи се епизоди със свистящи хрипове, затруднено дишане, усещане за стягане на гръдния кош и кашлица, която нощем се усилва;
  • Сезонно влошаване на състоянието и функциите на дихателната система;
  • Наличие на екземи и алергии в анамнезата;
  • Възникване на симптоми или влошаването им при контакт с алергени, прием на медикаменти, пребиваване в задимена или запрашена среда, физически натоварвания и емоционални напрежения;
  • Чести простуди с усложнения в долните дихателни пътища;
  • Подобряване на състоянието след прием на антихистамини и противоастматични медикаменти.

Какво да правим при пристъпи на астма?

Важното е да не изпадаме в паника – въпреки обяснимите негативни усещания и притеснението, страха. Трябва да заемем удобна поза, най-често седяща, и да се опитаме да вдишваме и издишваме равномерно.

Ако това се случва за първи път, не знаем какво да правим, нямаме подходящи лекарства – веднага да извикаме бърза помощ.

Ако вече сме преживели астматичен пристъп и лекарят ни е препоръчал лекарства – да ги приемем и да се опитаме да се успокоим. При положение, че те би трябвало да са подействали, но състоянието ни не се променя – да търсим по най-бързия начин медицинска помощ.

Изследвания

Диагноза бронхиална астма може да бъде поставена от лекар-пулмолог възоснова на оплакванията и при наличието на характерните симптоми у пациента. Всички следващи диагностики имат за цел да установят причината и степента на прогресия на заболяването. Опитният пулмолог може да установи с точност от какво страда пациентът и само от звука при класическото почукване по гръдния кош и слушайки дишането с добрата стара слушалка.  Заболяването дава отражение и върху сърдечните тонове по специфичен начин.

Бронхиална астма – пристъпи

Болестта води до промени в бронхите

Разбира се, назначават се и съответните инструментални и лабораторни изследвания.

Спирометрия: задачата е да се потвърди диагнозата и да се установи доколко са поразени белите дробове. Проследява се дишането по фази вдишване-издишване, количеството на циркулирация въздух, разпределението на кислорода в дробовете. Самата процедура е вдишване и издишване в специална тръба, свързана с отчитаща техника.

Пикфлоуметрия: измерва пиковата активност на издишването. Издишването е преднамерено форсирано, за да се установи максималната му постижима от пациента скорост. Получените данни се сравняват с показатели на същия пациент, получени при ремисия. При намален капацитет, задържане на секрети и запушване на проходи контролните показатели показват влошаване.

Препоръчва се и допълнителна диагностика – бронхоскопия, рентгенография на дробовете, електрокардиограма, тестове с алергени.

Анализ на кръвни проби: в период на обостряне се наблюдават промени в някои показатели; възможно е да се установи незначително повишение на данните за утайка; откриват се протеини и клетки, свързани с алергични реакции.

Общ анализ на секрети/храчки. Микроскопското изследване установява компоненти, отделени при спастичните съкращения на бронхите. В зависимост от етиологията на астмата са възможни находки от типа на неутрални левкоцити, епителни клетки и др.

Изследване на имунния статус:  при бронхиална астма количеството и активността на Т-клетките рязко спада, а имуноглобулините в кръвта нарастват.

Лечение с лекарства

Независимо от честотата на пристъпите, бронхиалната астма по същество е хронично заболяване. Затова е важно като първа терапевтична мярка да се направи всичко възможно за изключване на контакта с възможните алергени. Освен това задължително се спазва елиминационна диета  и ако пациентът е в трудоспособна възраст – устройва се на подходяща работа. При установен със сигурност алерген се препоръчва хипосенсибилизираща терапия: това помага да се отслаби реакцията на организма към въздействието му.

Пристъпите се овладяват чрез прилагане на бета-адреномиметици в спрей форма; така се увеличава просветът на бронхите и се подобрява изхвърлянето на секретите. Примерен продукт от този тип е салбутамолът. Друга група аерозоли в помощ на астматиците са м-холинолитиците.

Астматиците използват често и ксантиновите производни – препоръчват се под формата на таблетки с удължено освобождаване; приемът им намалява риска от пристъпи на задушаване.

При лечението на тежки форми на бронхиална астма се прилагат и глюкокортикостероиди; най-често приемът им се комбинира с антиациди за предпазване на стомашната лигавица. Търси се терапия с минималните ефективни дози, като целта е постепенно да се намаляват още приеманите дози. Паралелно се прилагат отхрачващи продукти и муколитици.

Лечение с народни средства

В крайна сметка медицината признава, че засега не е в състояние да излекува напълно един пациент с бронхиална астма. Тя се стреми да намали броя и интензивността на пристъпите, като задачата на специалистите винаги е да се подбира индивидуална терапия за всеки пациент в зависимост от конкретното му състояние. Не се отрича положителната роля на народната медицина, но е в сила предупреждението да не се преминава към самолечение. Съчетаването на народни средства с медикаменти да бъде одобрено от специалист.

Бронхиална астма  лечение

И народната медицина помага при астма

Вижте няколко рецепти, които вашият пулмолог би могъл да одобри:

  • Настъргваме джинджифилов корен – получената маса трябва да е около 400 г. Заливаме я в стъклен съд с литър спирт или водка и я оставяме да престои две седмици. Периодично раздрусваме съда. Накрая прецеждаме; съхраняваме в стъклен съд с капачка в хладилника. Приемът е два пъти дневно по една чаена лъжичка.
  • Счукваме на прах прополис и го заливаме със спирт в пропорция 1:4. сместа престоява седмица, като всеки ден я разбъркваме. Прецеждаме и оставяме да отлежи едно денонощие. След това започваме да приемаме три пъти дневно по 10 капки – във вода! – половин час преди хранене. Модулът е два месеца; следва месец почивка и повтаряме.
  • Рецепта с лечебното растение исоп. 4 супени лъжици наситнена билка се заливат в термос с литър вряла вода. След час запарката се прецежда; приема се два пъти дневно по една супена лъжица: сутрин половин час преди закуска, и вечер преди лягане. Пие се 10 дни, следва 2-3 дни пауза и нов модул по същата схема.
  • За следващата рецепта са необходими 250 г листа от алое. Заливаме продукта в буркан с половин литър вино и добавяме 350 г мед. Смесваме и оставяме да престои десетина дни в хладилника. След това прецеждаме, изстискваме и листата. През първите три дни приемаме по супена лъжица три пъти дневно, след което същата схема се продължава до изчерпване с чаени лъжички. Важно е листата от алое да са подготвени правилно: растението не се полива две седмици преди изрязването им. Преди употреба да не се мият, а само да се избършат с влажна салфетка.

Още ТУК:

Домашно лечение на астма. Избрани билки и бабини рецепти

Профилактика на астма и усложнения

Протичането на една бронхиална астма е низ от пристъпи и периоди на ремисия. При своевременно диагностициране и провеждане на адекватна терапия ремисиите могат да са устойчиви и продължителни. Прогнозата на тази болест зависи от това – доколко внимателно пациентът е склонен да се грижи за здравето си и да спазва лекарските указания.

От съществено значение е профилактиката на бронхиалната астма, изразена в санация на огнищата от хронични инфекции, минимизация на контактите с алергени и борбата с тютюнопушенето. Това е особено важно за хората от рискови групи или с обременена наследственост.

Бронхиалната астма е едно от заболяванията с тежки усложнения; те могат да са остри или хронични.

При тежки пристъпи на астма са възможни разкъсвания на белодробната тъкан – пневмоторакс и пневмомедиастинум. Случват се също запушвания на бронхи от задържан секрет, както и кратковременна загуба на съзнание. В такива случаи е много важно пациентът да бъде откаран по най-бързия начин в болница. Сигнал за такива действия е необичайното протичане на пристъпа, по-тежън и продължителен от обичайното.

Най-често развиваните хронични усложнения при бронхиална астма са пневмосклероза, емфизем на белия дроб, хронично белодробно сърце.

Вижте и ТОВА непременно:

Астма: най-ефикасното лечение, билки, лекове и терапии

Източници:

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу!

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *