хипофиза

Хипофиза: жлезата и нейната роля за организма

Хипофиза – какво представлява жлезата, какви функции има. Продукция на хипофизата: хормони и значението им за регулация на жизнените процеси. Заболявания на жлезата; възможни отклонения и лечението им. Къде да се лекуваме

Хипофиза, Pituitaria glandula: това е ендокринна жлеза, разположена в малка ямка на черепа – т.н. турско седло, sella turcica. Жлезата е малка – приблизително колкото грахово зърно, и тежи половин грам.

Какво е хипофиза (хипофизна жлеза)?

Независимо от малкия си размер, тя е с огромно значение за хармоничното функциониране на всички органи и системи в човешкото тяло. Отговорна е за продукцията на хормони, които поддържат репродуктивните функции, растежа, правилния обмен на вещества в организма. Без значение дали произведените хормони са повече или по-малко от необходимото, дисбалансът може да доведе до сериозни заболявания. Основна задача на хипофизата е именно този баланс, условие за нормално функциониране на организма като цяло.

Устройство, анатомия

По форма хипофизата напомня бобено зърно; прието е да се говори за предна и задна част на жлезата, или аденохипофиза и неврохипофиза. Всяка от частите изпълнява специфични функции.

Аденохипофиза

Предната част на жлезата – аденохипофиза, продуцира няколко вида хормони; те са отговорни и контролират работата на други ендокринни жлези в различни зони на организма. Соматотропинът отговаря за растежа; адренокортикотропният хормон контролира функциите на надбъбречните жлези; тиреотропинът диктува ритъма, с който функционира щитовидната жлеза. Гондатропините (фоликулотропин и лутеотропин) стимулират половите жлези; лутеотропинът определя секрецията на естрогени и андрогени, а фоликулотропинът “командва” образуването на сперматозоиди при мъжете и развитието на фоликули в яйчниците при жените. Продукцията на пролактин е директно ориентирана към лактацията.

хипофиза
Структура на жлезата хипофиза: да си представим по този начин предния и задния й дял

Развитието на патологии и недъзи като нанизъм, гигантизъм, акромегалия, синдром на Кушинг, болест на Симондс-Глински, е резултат от недостига или свръхпродукцията на определени хипофизни хормони. Симптоматиката на подобни патологии може да се развие както в детството, така и в зряла възраст.

Неврохипофиза

Задният дял на хипофизата – неврохипофиза, също продуцира хормони, това са окситоцин и вазопресин. Този дял, за разлика от предния, не е с жлезиста структура – а представлява сноп от аксонални израстъци на невроните от хипоталамуса. Невроните освобождават въпросните хормони в хипофизното кръвообращение, а оттам и към други органи и системи. Главната им задача е да участват в регулацията на артериалното налягане, мускулния тонус, водно-солевия обмен. Отговорни са за функционирането на половите органи, съдовата система, някои психологически функции, съсирването на кръвта.

От окситоцина зависи мускулният тонус и контракциите на матката, чревния тракт, жлъчния мехур; той участва в регулацията на лактацията.

Вазопресинът също има отговорна роля. Той регулира образуването на урината и водно-солевия обмен в организма. Ако производството на вазопресин по някаква причина се наруши, това ще доведе до заболяване, известно като не-захарен диабет; свързано е с опасна загуба на течности.

Връзка с епифиза, хипоталамус и гръбначен мозък

Хипофизата и хипоталамусът представляват звена от една обща система; някои източници ги разглеждат като хипоталамо-хипофизна система или тракт. Задният дял на хипофизата – т.н. неврохипофиза, е свързан с хипоталамуса чрез множество нервни влакна, около 100 000 на брой.

Епифизата, наричана още “трето око”, е жлеза от структурата на надхълмието, междинния мозък. Контролира циркадните ритми, т.е. състоянията сън-будност, и произвежда хормоните серотонин-мелатонин. Известно е, че мелатонинът е антигонадотропен хормон: той потиска половото развитие, всъщност тук е връзката с този тип хормони, произвеждани от хипофизата. Балансът и хармоничното функциониране на епифизата и хипофизата определят нормалното полово развитие на младия организъм.

“Демир

Връзката с гръбначния мозък е сложно творение от нервни клетки, нишки, високо организирана тъкан – пронизваща цялото тяло и предаваща информация до главния мозък (в междинния му дял се намират хипоталамусът и хипофизата). Самата хипофизна жлеза е свързана с влакна от горния шиен ганглий на симпатиковия ствол (wikipedia.org).

Хормони на хипофизата и тяхната функция

Дяловете на хипофизата продуцират специфични хормони, всеки от които има точно определени функции в организма. Това са биологично активни вещества, които чрез кръвта се пренасят до съответните органи и оказват влияние върху физическото и психическото състояние на човека.

Хормони на неврохипофизата

Задният дял на жлизата – неврохипофизата, продуцира хормоните окситоцин, вазопресин, аспартоцин, вазотоцин, глумитоцин, валитоцин, изотоцин, мезотоцин. Особен интерес представляват окситоцинът и вазопресинът.

Окситоцин. Окситоцинът влияе върху съкращенията на мускулите в маточната стена при раждане – родови контракции. Тъканта на стената развива по време на бременността специални рецептори, чувствителни към окситоцин. Преди момента на раждането хормонът все още не е в количества, които могат да провокират контракциите. Непосредзствено преди самото раждане, под действието на женските хормони естрогени, чувствителността към окситоцина нараства и раждането започва. Подобен механизъм се задейства и в млечните жлези и това стимулира продукцията на кърма. Въздействието на окситоцина върху мъжкия организъм не е достатъчно изследвано, но се приема, че има значение за чревната перисталтика и съкратителните импулси в пикочния мехур и жлъчния мехур.

хипофиза
Хормоните на здравата хипофиза поддържат нормалните функции на всички органи и системи

Антидиуретичен хормон (вазопресин, АДХ). Вазопресинът, наричан още и антидиуретичен хормон, АДХ, изпълнява две функции. Той има антидиуретично действие, т.е. усилва реабсорбцията на вода в събирателните тръбички на бъбреците. Освен това влияе върху гладката мускулатура на артериолите – малките кръвоносни съдове, изходящи от артериите. Вазопресинът ги свива и намалява техния просвет. При високи дози от хормона или при въвеждане на изкуствен хормон това може да причини повишаване на кръвното налягане.

Аденохипофизни хормони

Аденохипофизата е всъщност основната маса на жлезата – падат й се около 70% от цялото. Тъканта й е изградена от различни ендокринни клетки и всяка еднотипна група секретира свой хормон. Ендокринните клетки на хипофизата се наричат аденоцити и са два типа: хромофилни и хромофобни.

Тиреотропен (тиреостимулиращ) хормон, ТСХ. Този хормон регулира функциите на щитовидната жлеза. Под негово въздействие тя продуцира тироксин и трийодтиронин. Освен това хормонът активира фермента аденилатциклаза, който влияе върху поглъщането на йод от клетките на щитовидната жлеза.

Друг ефект от действието на хормона засяга белтъчната обмяна: увеличава се продукцията на нуклеинови киселини и синтеза на протеини, ускорява се растежът и се увеличава размерът на тиреоидните клетки. Синтезът на тиреостимулиращия хормон нараства под въздействието на ниски температури. Студът активира продукцията на хормони от щитовидната жлеза и това води до образуването на повече топлина от организма. При травма и последваща болка, под въздействието на наркоза или при прием на глюкокортикоиди продуцирането на тиреостимулиращия хормон намалява.

Соматотропен хормон. Соматотропният хормон – хормон на растежа, не се секретира постоянно, а периодично, 3-4 пъти в денонощието. Секрецията му нараства по време на сън, при глад и при тежки физически натоварвания. Хормонът се произвежда през целия живот, но с възрастта тази функция отслабва. Той е важен за клетъчния обмен и разлагането на мазнините и въглехидратите. Регулира растежа на костната тъкан. Ако по някаква причина има дефицит на този хормон, растежът спира, появяват се джуджета с нормално телосложение и съхранени пропорции. Т.е. недостигът на хормона блокира развитието на организма в ръст. При хиперсекреция се развива гигантизъм; в детска възраст пропорциите на голямото тяло се запазват, а в зряла се развива акромегалия – засегнатите хора имат непропорционални крайници, нарастват отделни части на лицето като нос и брадичка, език, храносмилателните органи.

Адренокортикотропен хормон (АКТХ). АКТХ се синтезира неравномерно в рамките на денонощието. Най-висока е концентрацията му сутрин от 6 до 8 часа, а е минимална от 18 до 23. Регулира синтеза на кортикостероидите, отделяни от кората на надбъбречните жлези. Секрецията на въпросния хормон нараства рязко при силни емоции като гняв и страх, при хроничен стрес. По този начин хормонът влияе и върху емоционалното равновесие на индивида. Повече хормон хипофизата “изхвърля” и при силна болка, студ, голямо физическо напрежение, при хипогликемия. Свръхсекреция на хормона може да има при аденом на хипофизата – при болестта на Кушинг. Характеризира се с хипертония, затлъстяване – мастните натрупвания са по лицето и тялото, а крайниците остават нормални. Повишават се стойностите на кръвната захар, отслабва имунната защита.

Дефицитът на АКТХ намалява синтеза на глюкокортикоиди, което причинява нарушения на метаболизма и отслабване на издръжливостта на организма пред въздействието на околната среда.

Пролактин. Основен орган-мишена на този хормон, произвеждан от ацидофилните клетки на предния дял, са млечните жлези. Пролактинът е необходим за лактацията; той повишава продукцията на коластра и превръщането й в зряла кърма. Стимулира растежа и развитието на млечните жлези и нарастването на жлезистата им тъкан. Рецептори на пролактина всъщност има във всички органи на човешкото тяло, но действието на хормона върху тях не е изследвано.

Гландотропни хормони

Те контролират работата на половите жлези у двата пола. Фоликулостимулиращият хормон при жените стимулира образуването на фоликули в яйчниците, а при мъжете влияе върху развитието на простатата и сперматогенезата. Лутеинизиращият хормон регулира образуването на андрогените – мъжките хормони тестостерон, андростендион и пр.; при жените – естриол, естрадиол и т.н. По този начин хипофизата и хормоните й участват на практика в работата на всички органи.

Фоликулостимулиращ хормон (ФСХ). Споменахме вече, че този хормон ръководи овогенезата и сперматогенезата, т.е. образуването и узряването на половите клетки у жената и мъжа. Представлява сложен белтък – гликопротеид, в чийто състав има аминокиселини, свързани с въглеводороди.

Лутеинизиращ хормон (ЛХ). Командва излизането на зрялата яйцеклетка от яйчника, влияе върху секрецията на половите хормони – естроген, прогестерон. При мъжете стимулира секрецията на андрогени. Количеството на хормона се променя в рамките на един менструален цикъл; става синхронно и пропорционално секретиране на определени количества от двата хормона.

Хипофиза и естрадиол. Естрадиолът е един от трите подтипа естрогени. Той има специална роля при формирането на женските вторични полови белези и при подготовката на женския организъм към бременност – особено в първата, фоликулярна  фаза на цикъла. Още преди началото на менструацията в организма се активира фоликулостимулиращият хормон, секретиран от хипофизата. Няколко дни след началото на цикъла този хормон стимулира нарастването на най-големия фоликул и способства за развитието на яйцеклетката в него. При това развитие обвивката на фоликула започва да продуцира високи дози естрогени, включително естрадиол и това е сигнал към матката да започне подготовката си за бременността. Когато яйцеклетката във фоликула е напълно зряла, хипофизата увеличава синтеза на двата гландотропни хормона и стойностите им достигат пик, което предизвиква овулация и организмът преминава към следващата – лутеинизираща фаза на цикъла.

След като естрадиолът подаде сигнал за пълното съзряване на яйцеклетката, неговите стойности започват да намаляват и известно време остават ниски. В това време на мястото на разкъсания фоликул се оформя т.н. жълто тяло, което започва да секретира прогестерон и неголяма доза естрадиол. Двата хормона продължават да подготвят организма за зачеване.

Заболявания на хипофизната жлеза

Нарушенията в работата на хипофизата често се свързват ъс заболявания от рода на аденом – доброкачествен тумор, който може да развие всеки пети човек. Жлезата боледува по различни причини: инфекции, радиация, лъчева терапия, черепно-мозъчни интервенции, травми, наследственост. Жлезата може да остане недоразвита или да е разположена на несвойствена позиция, да е притисната от киста, да е засегната от възпалителен процес в главния мозък. Някои причини не могат да бъдат разкрити, не винаги става ясно защо хипофизата не работи както трябва.

Аденом на хипофизата (тумор, тумори)

Аденомът е доброкачествен тумор, чието развитие води до хиперфункции и хипертрофия на жлезата. По размер аденомите се делят на микро- и макроаденоми; в първата група попадат новообразванията с размер до 10 мм в диаметър. Аденомите се различават и по вида на хормоните, които интензивно секретират – за справка по-горе, описание на продукцияьта от предния и задния дял на хипофизата. Възможно е туморът да има свръхпроизводство на повече от един хормон и да смущава функциите на повече от един орган. Така пациентът с болна хипофиза развива няколко синдрома.

Дайте мнение и Вие тук!
Други заболявания, симптоми

Други възможни патологии на хипофизата са наличие на киста, вродена аплазия – т.е. отсъствие, хипоплазия – недоразвита жлеза, двойна хипофиза и пр. В повечето случаи симптоматиката на тези патологии е изразена чрез дефицити на централната нервна система.

  • Симптоматиката при болна хипофиза варира, но има и общи признаци, които трябва без отлагане да отведат болния при специалист.  такива симптоми могат да са влошеното зрение, постоянно главоболие, сълзене от млечните жлези, отслабване на либидото и безплодие, изоставане в развитието на младия организъм, непропорционално развитие на части от тялото, постоянна жажда, необичайно големи количества на отделяната урина – около 5 л в денонощие; отслабване на паметта, лошо настроение, аритмии, спиране на цикъла при жените и еректилна дисфункция при мъжете.
Гигантизъм

Гигантизмът е патологично израстване, свързано с прекомерната продукция на соматотропен хормон отхипофизата. Проявява се в детска възраст, от 9 до 13 години, по-често при момчета. Ръстът може да надхвърли два метра; тялото е с издължени крайници; пациентите често са с физически или психични разстройства и понижено либидо. Трудоспособността е ограничена.

Акромегалия

Заболяването е свързано с нарушени функции на предния хипофизен дял – аденохипофизата. Изразява се в уголемяване на китките и пръстите на ръцете, ходилата и черепа – особено на лицевите кости. Акромегалията възниква след като растежът е приключил; развива се постепенно и продължава години наред. Причина е свръхпродукцията на соматотропния хормон – ако същото се случи в детска възраст, наблюдаваме гигантизъм.Страдащите от акромегалия се оплакват от главоболие, бърза умора, отслабват умствените им способности, зрението се влошава, при жените спира цикълът, а за мъжете е характерна еректилната дисфункция. Лекува се чрез хормонална терапия, лъчева терапия, операции.

Хиперпролактинемия. Преждевременен пубертет

Това е състояние, при което е повишена стойността на хормона пролактин в кръвта. По принцип хормонът е свързан с образуването на майчиното мляко и кърменето; произвежда се от предния дял на хипофизата, като продукцията му нараства по време на сън и е най-висока в ранните сутрешни часове. Причина за свръхпродукцията на пролактин може да е както заболяване на хипофизата – развитие на пролактином, един от видовете доброкачествени тумори, така и друго заболяване като поликистозни яйчници, хронична бъбречна недостатъчност, прием на някои медикаменти.

При хиперпролактинемия се наблюдават смущения в месечния цикъл при жените, липса на овулация и безплодие; при мъжете – намалено либидо и еректилна дисфункция. При продължителни състояния се развива намалена костна плътност. Прекомерната продукция на пролактин нерядко се свързва с преждевреименното полово съзряване, за такова се счита оформянето на момичетата под 8-годишна възраст и на момчетата под 9-годишна.

Неадекватна секреция на антидиуретичен хормон

Антидиуретичният хормон играе специална роля в събирането и задържането на урината, в повишаването на концентрацията й. Неадекватно високата секреция на този хормон причинява патологични изменения, свързани с нарушения на водно-солевия баланс, хипонатриемия, гадене и повръщане, ажда, главоболие, мускулни крампи, обърканост, припадъци. Вътречерепното налягане нараства, може да се стигне до мозъчен оток.

Травми при злополуки

Отклонения във функциите на хипофизата могат да са резултат от черепно-мозъчни травми. Касае се за отслабване или усилване на хормоналната секрет  като непосредствен резултат, или за формиране на аденом с последващи въздействия върху предния и задния дял.

Обикновено слабата продукция на хипофизата се обяснява с лошо кръвоснабдяване на жлезата или с травма на главата. В редица случаи болестите, свързани с хипофизата, могат да са провокирани от кръвоизливи, възпаления или проблеми в съдовете система.

Автоимунни заболявания

Разстройството във функционирането на хипофизата рефлектира върху щитовидната жлеза, а смущенията в нейната работа имат отражение върху цялостния хормонален фон. Особено това може да се почувства при автоимунни заболявания от типа на тиреоидит на Хашимото. От патологии като т.н. хистоцитоза обратно влияние изпитва и хипофизата, чиято продукция на различен тип хормони се обърква.

Безвкусен диабет. Хипогонадизъм

При безвкусен диабет са нарушени регулациите на водния баланс в организма. Състоянието, при което се изхвърлят от организма опасно големи количества урина, може да е свързано с нарушения на хормоналния фон, със заболяване на хипофизата или механична увреда на жлезата при травма, с развитие на тумор или онкологичен процес.

Хипогонадизъм  е намалена функция или липса на функция от половите жлези. Причините са изследвани, една от тях е отслабена регулираща функция на хипофизата. При момчетата този проблем се изразява в дефицит на мъжки хормони, стерилитет, проблеми в интимното общуване. При момичетата патологията е изразена в дисфункция на яйчниците.

Синдром на Кушинг

Синдромът е разпознаваем по мастните натрупвания в коремната област, гърдите и гърба. Кръвното налягане се повишава, мускулите атрофират, появяват се подкожни кръвоизливи – синини, и стрии. Заболяването обикновено се развива у жени в репродуктивна възраст. Мъжете боледуват от него десет пъти по-рядко. В 80% от случаите причина за страданието е свръхсекрецията на адренокортикотропен хормон от хипофизен аденом. В резултат на това свръхпроизводство коратана надбъбречните жлези също продуцира наднормени дози кортизол и кортикостерон.

Диагностициране. Изследвания на хормони

Единна методика, която би позволила бързо установяване на точна диагноза във връзка с патологии на хипофизата, няма. Различните части на жлезата сеикретират множество различни хормони, които засягат цели системи, затова точното определяне на нарушението е сложно, а само по описание на симптоматиката – невъзможно. Провежда се диференциална диагностика, която включва следните методи:

  • Изследване на кръвна проба за наличие и стойности на група хормони;
  • Провеждане на магнитно-резонансна томография или компютърна томография с контрастно вещество.

Процедурите се назначават от ендокринолог на база клиничните прояви и при необходимост – след консултации с медици от други специалности.

Лечение на хипофизната жлеза

Лечението на хипофизната жлеза се определя от конкретния проблем; има случаи, в които нейната дисфункция е резултат от травма или друго заболяване и тогава се започва от първопричината. Най-честата причина за патологии всъщност са аденомите; при тях изборът на терапевтичен подход зависи от вида, размера, трайните въздействия върху други органи и системи. В ход са традиционните подходи: медикаменти и хормонални препарати, облъчвания или хирургична интервенция.

Медикаментозното лечение най-често потиска свръхпродукцията на хормони или ги допълва при дефицит. Лъчевата терапия се прилага при възрастни пациенти; лечебните курсове се провеждат с интервали в рамките на 5-6 седмици и целта е да се ограничи активността на жлезата. Като най-ефективно се определя оперативното лечение; има развити методики за опериране на хипофизни аденоми чрез проникване през носовите проходи. Операцията се налага при засягане на зрителния нерв, както и при твърде висока продуктивност на хормоните.

Търсене на добър ендокринолог

В този случай, както и при много други в наши публикации, lekar.bg препоръчва да се събере предварителна информация за специалистите, до които можем да имаме достъп. Такава информация има в мрежата, но е добре да се посъветваме с личния лекар и с хора, които имат сходни здравословни проблеми и вече са преминали подобно лечение. Правилото е да се търси най-близката болница с добра база и авторитетен екип. Обикновено такива възможности дават големите болници при университети, областни или със специализирани клиники по ендокринология.

Препоръчайте добри ендокринолози!

https://www.lekar.bg/2008/08/07/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d1%81%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0%d1%85%d0%b8%d0%bf%d0%be%d1%84%d0%b8%d0%b7%d0%b0/

Имали ли сте здравословни проблеми като описаните тук? Налагало ли ви се е да търсите компетентен специалист – и открихте ли го? Споделете! Разкажете за проблема, който считате за решен с помощта на родните медици, посъветвайте и други хора как да действат! 

 

Източници:

http://fb.ru/article/131307/gipofiz-chto-eto-takoe-i-kakovo-ego-vliyanie-na-organizm

https://gormonys.ru/secretion/gipofiz/eto.html

http://endokrinologiya.com/anatomiya/gipofiz-golovnogo-mozga-otkloneniya

 

Първоначално публикувано на:17.05.2018 @ 15:16

За Марта Савова

marta-savovaМарта Савова е дългогодишен журналист с насоченост в областта на здравната и социалната тематика, политиката, културата и финансите.За контакт: martasavova@yandex.ru.За информацията си използва главно своите контакти в медицинските среди, сред които има професори и национални консултанти, а също и материали на webmd.com, kp.ru и други авторитетни източници.

Прочети още

Cef

Хидроцефалия: възможно ли е лечение?

Какво е хидроцефалия; кога се диагностицира. Може ли да се лекува – практикувани терапии. Какви …

Едно мнение

  1. Ne komentiram-ne sam kompetentna.Todorova.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *