При гранулом на зъб – кои са правилните терапии

Гранулом и болка – защо ни се случва това (причини и симптоми). Какви изследвания се правят при гранулом. Лечение с медикаменти и оперативно; народна медицина – лесни рецепти. Какво може да стане, ако не лекуваме неприятния гранулом. Усложнения

Що е гранулом? Според определението – патологично променена тъкан, която може да се наблюдава при различни заболявания.

Грануломите се появяват по различни причини, в различни телесни зони, могат да са твърде разнообразни по форма и размер. Обединява ги това, че са резултат на възпалителен процес и в образуването им участват определени клетки на организма. Причините за образуването им са различни вещества или частици, или пък микроорганизми, които са попаднали в здрава тъкан и са причинили възпаление. Имунната реакция на засегнатия организъм насочва към огнището на инфекция собствени защитни клетки, които ограждат с нещо като стена проблемната точка.

Гранулом може да се открие на практика във всяка тъкан на човешкото тяло, тъй като споменатите защитни клетки са навсякъде. Най-често ги намират в кожата, мускулите, вътрешните органи, стените на кръвоносните съдове, в лигавици, кости и особено в зъби.

Фигурин билки за отслабване

Какво е гранулом на зъб? Видове

Гранулом на зъб – това е образувание от видоизменена тъкан, обвито в капсула и плътно прилепено към зъбния корен. Тъканта на гранулома съдържа мъртви клетки от периодонта и фрагменти от бактерии. Нормално грануломите се образуват към върха на зъба и са резултат от различно протичащи инфекции. Образуването на “сакчето” може да протече неусетно и при отключен възпалителен процес да се появи нетърпима, остра болка. Състоянието изисква спешна намеса на стоматолог.

Грануломите заедно с кариеса са сред най-разпространените проблеми в стоматологията. Всеки човек поне веднъж в живота си страда или от едното, или от другото. По принцип грнуломът на зъб или челюст се счита за локален, поддаващ се на лечение проблем и обикновено не е нещо опасно. Опасно става, ако инфекцията се развие, а този факт се пренебрегне и последват усложнения. В този случай е възможно да се достигне до животозастрашаващи състояния.

Гранулом на венеца

Гранулом на венеца – това е следствие от типичния зъбен гранулом, но не винаги. Понякога инфекцията засяга венеца само повърхностно, като се локализира върху участък от лигавицата. Зъбът в съседство може да е съвсем здрав и да не се налага да бъде лекуван или дори изваден.

Ако установи наличието на гранулом на венеца, лекуващият трябва да прецени с какво може да е свързана неприятната подутина. Не винаги това е стоматологичен проблем и понякога се налага допълнителна диагностика, за да се открие първоизточникът на възпалителния процес.

Гноен гранулом

Особено внимание изискват случаите на гноен гранулом, при който инфекцията и деструктивните процеси могат да достигнат до костната структура на челюстта. Обикновено това състояние е последица от недоизлекуван зъбен гранулом и е значително по-сложен случай в сравнение с локален, възпален гранулом. Огнището на гнойния процес е разположено дълбоко и има висок риск от разпространението на гнойния процес. Непосредствена причина за гнойния процес могат да са патогенни микроорганизми като стафилококи и стрептококи.

С внимание следва да се отнесем към случаите, когато са налице следните симптоми: постоянна болка, оток на венеца – той обикновено обхваща зоната на няколко зъба, изтичане на гной от проблемното място в устната кухина, оток на бузата, подуване на прилежащите лимфни възли, повишена температура, главоболие и слабост.

Лечението при гноен гранулом обикновено е хирургично. Прави се разрез и се освобождава насъбраната гной; раната се обработва и се изписва антибиотик за вътрешен прием.

Други видове

гранулом

Потайният гранулом започва развитието си без симптоми

Трудно е да се направи строго разграничение на видовете грануломи, тъй като в стадиите на развитието си те могат да преминат от един тип към друг. Все пак в зависимост от разположението си и засягането на съседни зони се говори за:

  • Гранулом при върха на зъбния корен, апикален гранулом. Той е най-разпространеният вариант; разположен е дълбоко, до самия връх на корена. Нелекуваният апикален гранулом може да се развие и трансформира в челюстна киста. Тогава в костната тъкан се образува патологичен участък, ограден с плътна преграда от съединителна тъкан и изпълнен вътре с мъртви тъкани и бактерии. В тежки случаи болестта може да премине в абсцес, при който се наблюдава гнойно поражение на съседните тъкани. Не е изключена и трансформация в остеомиелит на челюстта и разпадане на костната структура под въздействието на гнойния процес.
  • Междукоренов гранулом. Това е специфичен вариант на зъбния гранулом, при който възпалителното огнище не е при върха на корена, а под основното тяло на зъба и по-близо до повърхността. Такива грануломи се образуват продължително и симптомите на възпалителния процес се проявяват периодично и с неголяма интензивност. Обикновено възпалението остава локализирано и не се разпространява към съседни тъкани или зъби. Разположението на такъв гранулом може да се потвърди само рентгенографски. Ако грануломът се активира, засегнатият зъб няма как да бъде спасен и го вадят, а самото огнище на възпалението се обработва допълнително.
  • Одонтогенен гранулом. В медицината е прието така да се нарича гранулом, който възниква първоначално около корена, а после се развива като мигриращ подкожен гранулом. Процесът протича вяло в подкожната тъкан и може да не развие остра симптоматика. Лечението е свързано с откриване и третиране на първоначалното огнище.
  • Гранулом при пулпит и периодонтит. При пулпит е налице възпаление на меката тъкан във вътрешността на зъба, където са разположени нерви и кръвоносни съдове. Периодонтитът е възпалението на зъбното ложе, състоящо се от няколко пласта специфична тъкан върху алвеолите. Двете възпалителни състояния могат да станат причина за образуване на грануломи. Гранулом от този вид се определя като резултат от съпротивата на организма срещу инфекционния процес. Симптоматиката при пулпит и периодонтит напомня тази при острите състояния, свързани с активиран гранулом.
Механизъм на образуване
гранулом

При липса на лечение незабележимият гранулом може да развие тежки инфекции

По същество гранулом на зъба – това е плътно възелче, както казахме – обикновено разположено при върха на зъбния корен. Основна причина за образуването на такива възелчета е възпалителен процес, инфекция, свързана със стоматологични заболявания. Първоначално се образува само едно малко уплътнение, от което впоследствие се развива истинският гранулом. В повечето случаи това развитие е безсимптомно, докато не стане повторно инфектиране. Тогава вече симптоматиката е доста бурна и неприятна поради факта, че възпалителното огнище е “отлежало” и е на дълбоко.

Причини и стадии

Основните причини за появата на един гранулом са няколко: кариес, при чието развитие и прогресия инфекцията попада по зъбния канал в корена; периодонтит; травма на венеца; инфектиране при поставяне на пломба – ако инструментите на дентиста не са добре стерилизирани; лоша хигиена на устната кухина; вродени аномалии при развитието на зъбите.

Симптоматиката на грануломите обикновено се проявява под въздействието на някои външни фактори като стрес и простуда. При описаните условия не е изненадващо образуването на гнойни огнища, които могат да създадат сериозни проблеми.

Съществува една обща закономерност при развитието на един гранулом, без значение къде точно е разположен. Зъбният гранулом не прави изключение от общата схема. Част от структурирането на гранулома протича на клетъчно ниво и всъщност потърпевшият няма как да “види” процеса. Медицината проследява образуването на гранулом, описвайки следните стадии:

  • Натрупване в проблемната точка на фагоцити: защитници, клетки на имунната система, отговорни за унищожаването на чуждите клетки, нашественици, врагове;
  • Трансформация на фагоцитите в макрофаги: клетки, способни да поглъщат пришълците и да ги “смилат”;
  • Превръщането на споменаваните дотук клетки в епителоидни;
  • Формиране на гигантските клетки на Лангханс – основен признак на всеки гранулом.

Скоростта, с която протичат тези невидими процеси, е различна и в доста широки граници в зависимост от вида на патологията.

Подробните симптоми на зъбен гранулом

При зъбен гранулом дълго време може да не се проявят никакви симптоми, но в един момент да се появи ужасна, натърпима болка, съпроводена с оток на венеца. Все пак има някои предхождащи състояния, които си струва да обсъждаме със стоматолога си. Това се прави без отлагане, тъй като и без това външно проявената симптоматика се усеща на късните стадии от развитието на даден гранулом.

Гнойна торбичка на венеца (топче)

При прогресията на гноен процес в корена на зъба на венеца над/под проблемния зъб може да се появи топче, по същество – гнойна торбичка. Не се опитвайте да я пробивате, разтривате или церите с топли гаргари! Този симптом говори за напреднала инфекция и лечението може да се извърши единствено от стоматолог и то в болница. Гнойта, образувана в корена на зъба, постепенно прониква през костта навън и образува въпросната подкожна гнойна торбичка. За медиците това проявление носи названието периостит.

Наличие на туморче

Оформянето на гранулом е свързано с натрупване и блокиране на видоизменени клетки и мъртви патогени. По същество това е малко туморче, което се развива безсимптомно до определен момент – и впоследствие причинява болка, възпаление и оток. Гранулационната тъкан замества загиналите собствени клетки на инфектираната. Опитният стоматолог може при диагностицирането на напреднал гранулом да открие образуванието като малко туморче, не по-голямо от 1-2 см, тъмно или червеникаво и при опипване – еластично.

Фиброзен налеп

Болният зъб с гранулом нерядко е лесно разпознаваем заради отока и зачервяването на венеца, образуването на гнойно топче или нарастването на туморче. Зоната около зъба може да е покрита с фиброзен налеп, като по-плътна ципа, а самият зъб да е по-тъмен в сравнение с останалите.

Зъбобол

Болката е най-сигурният тревожен сигнал за възпалителен процес и този сигнал не бива да се пренебрегва. Това означава, че процесът е усложнен, обикновено с вторична инфекция, и не би могъл да затихне без намесата на медицината. Всяка самодейност може да провокира опасни усложнения. Дори изчакването е опасно, тъй като инфектираните клетки по кръвен път могат да достигнат до възлови зони на организма и да създадат живото застрашаващи ситуации.

Други симптоми

Сред основните симптоми за гранулом би трябвало да се причислят и признаците на възпалителен процес: оток на венеца и бузата, подуване на прилежащи лимфни възли, повишена температура, слабост и общо неразположение.

Диагностициране

Обикновено говорим за гранулом като за стоматологичен проблем, но на практика коментираното образувание може да се развие къде ли не по и в тялото ни. Откриването на “нещото” можем да направим и сами, напипвайки уплътненото място под кожата или видимо, на повърхността й. По-трудно е, ако въпросният гранулом е някъде по-дълбоко в меките тъкани или в някой вътрешен орган, това също е възможно. В такива случаи пациентът се нуждае от точна диагностика; прилагат се интструментални методи и различни апаратури. Най-популярните са ултразвукова диагностика, рентгенография, компютърна томография, биопсия и др.

гранулом

Денталната медицина може да излекува гранулома, съхранявайки засегнатия зъб

Въпросът във всички тези случаи е не само да се потвърди наличието на гранулом, но и да се разпознае проблемът, който е причината за образуването му. Понякога диагностицирането продължава седмици и дори месеци, ходене по болници и медицински центрове и консултации с различни специалисти. Същото е и в случаите, когато грануломът е стоматологична находка, но появата му е провокирана от заболяване от съвсем друга медицинска област.

Рентгенография, ултразвуково изследване

Ултразвуковото изследване е един от най-разпространените диагностични методи. То е сравнително евтино и безопасно за пациента, резултатите се получават бързо. Методът се основава на изображение, получено с помощта на звукови вълни, които навлизат в организма в дълбочина. Различната плътност на тъканите дава различни отражения и с помощта на специални датчици те очертават контурите на зони, органи и патологичните изменения в тях. Грануломите са изградени от по-плътна тъкан, така че наличието им спокойно може да се потвърди чрез ултразвук. Недостатък на метода е това, че чрез него се разпознава самият гранулом, разположението и размера му – но не и причината за появата му. Ултразвуковото изследване на гранулом е най-ефективно за образувания в черния дроб, далака, чревните стени, мастна и мускулна тъкан, лимфни възли.

За гранулом на зъб подходящ диагностичен метод е рентгеноскопията. И тук заслугата на рентгена е да се открие образуванието, да се потвърди неговото наличие – но самата му вътрешна структура не може да се установи. Чрез рентгеновата снимка се потвърждава наличието на гранулом в корена на зъба или неговото отсъствие след проведено лечение; могат да се установят и съпътстващи патологии.

Биопсия (хистологическо изследване)

Биопсията и последващото хистологично изследване са по-скоро метод за изследване на грануломи в меките тъкани. Работата е там, че всеки гранулом съдържа трансформирани по различен начин клетки и патологията може да се проследи при микроскопски анализ. За целите на анализа се взема малко количество тъкан или се излязва цялото образувание; преценява се конкретно как да се процедира. Обикновено биопсията трябва да изясни една диагноза при колебания, да определи стадия на заболяването и да изключи допустимо злокачествено образувание. Понякога видимите грануломи имат почти същия вид като туморчета, включително злокачествени, и  за различаването им е необходим микроскопски анализ.

Ако биопсията покаже злокачествени трансформации на клетки, пациентът бива насочен към онколог. Освен отстраняването на опасния гранулом се препоръчва лъчева или химиотерапия.

Ако грануломът е проява на инфекция, най-разумно е да не се отстранява, за да не плъзне заразата по цялото тяло.

Подуване

Опитният стоматолог веднага може да разпознае наличието на гранулом по рентгеновата снимка. Но не по-маловажен белег е подуването с различна интензивност и обем в зоната на гранулома: то може да е на венеца и да обхваща лигавицата и меката тъкан, или да е изразено като подуване на костта срещу дълбоко разположения гранулом.

Внимателно с коронките

Пациентите със зъбни коронки са рисков контингент по отношение на грануломите. Самото поставяне на коронката може да създаде условия за инфекция, ако не са спазени стриктно санитарните условия на интервенцията. Лечението на такъв гранулом впоследствие е по-сложно и налага снемане на коронката, продължителна терапия на гранулома и обикновено друго решение – ако се наложи премахване на корен или на целия зъб. Всеки вид зъбни импланти създават подобни потенциални рискове при лошо изпълнение или при индивидуална непоносимост. Пациентът следва да внимава за симптоми, свързани с подобни дентални намеси, и при най-малки съмнения за негативни последици да се свързва със стоматолог.

Лечение на гранулом

Лечението на гранулом зависи на първо място от причините, поради които се е образувал. Ако има инфекционна природа, основният подход е консервативна терапия с антибиотици. Ако се касае за автоимунен процес – изборът обикновено е в полза на противовъзпалителните, включително хормонални препарати. Зъбните грануломи и посттравматичните образувания са локализирани и често не показват прогресия, така че отстраняването им напълно е изпълнимо и чрез хирургично премахване.

Гранулом – това не е самостоятелно заболяване, но все едно, необходимо е сериозно отношение към появата му. Честата поява на грануломи например е свидетелство за остри или хронични патологични процеси в организма. Не си струва да се игнорират, тъй като тяхната поява всъщност е сигурен сигнал за сериозни заболявания – например туберкулоза или  листериоза. Най-добре е лекарят да установи дали се касае за нещо сериозно, трябва ли да се лекува диагностицираният гранулом – или да се остави сам да затихне. Спор няма, че ако е активиран гранулом на зъб и адски ви боли, няма как да чакате подобно чудо!

Лечение на гранулом с антибиотик. Консервативно

Медикаментозното лечение на гранулом винаги има смисъл, но не винаги е достатъчно за овладяването на проблема. Основната задача на медикамента е да неутрализира причините и механизмите, които са причинили въпросния проблем. В повечето случаи лекарствата са достатъчни за затихване на инфекцията и за “стопяването” на гранулома.

Зъбният гранулом по природа предполага инфекционен процес и за лечението му са подходящи антибиотиците.  Тук е важно да се припомни, че всяка патогенна бактерия е чувствителна към определен антибиотик, така че терапията се съобразява с това за по-ефективно въздействие. Възможно е първоначално третиране с широкоспектърен антибиотик, последвано от замяна и въвеждане на най-адекватния при определена инфекция. Опитният стоматолог може също да прецени дали наистина състоянието на пациента с гранулом налага антибиотик при всяко положение. Редовно основание за това може да е също и предотвратяването на усложнения, които не са изключени при инфекциозните грануломи.

Амоксицилин, азитромицин (азитрокс)

Амоксицилинът е тип широкоспектърен антибиотик от пеницилиновата група.  Използва се при инфекции на дихателната и отделителната система, на кожата и меките тъкани, при бактериален ендокардит и пр. Възможно е да провокира странични ефекти от типа на обриви и отоци, гадене и повръщане, диария, треска, бъбречно увреждане. Приема се орално, три пъти в денонощието през равни интервали; разовата доза за възрастни е средно 1500 мг; за деца е 20 до 40 мг/кг дневно, цялото количество разделено за три равни приема. Медикаментът се приема по лекарско предписание.

Азитромицин, азитрокс: група макролидни антибиотици,  азалиди. Също – подобно амоксициклин, широкоспектърен медикамент, прилаган при зъбен гранулом по лекарска препоръка.

Доксициклин, амоксиклав, ципрофлоксацин

Доксициклин е тетрациклинов антибиотик с широк спектър на действие. Не се прилага при бременност, кърмене и за деца под 12 години. Приемът му може да причини смущения, свързани със странични ефекти, като проблеми с черния дроб, вторични инфекции от гъбички, главоболие, влошено състояние при порфирия и миастения гравис и др.

Амоксиклав е ефективно действащо съчетание на амоксицилин и клавуланова киселина; върши работа при всякакви инфекции, включително зъбни инфекции и гранулом. Под лекарски контрол  се прилага в стоматологията при гнойни процеси в устната кухина. Практиката е първоначален прием, стоматологично лечение и продължаващ прием до затихване напълно на инфекцията.

Ципрофлоксацин: антибиотик с широк спектър на действие, включително при тежки инфекции от типа на зараза с антраксни спори. Прием по лекарско предписание; терапията може да продължи до 21 дни. Дозите и режимът на прием се определят от лекува

Лечение с операция

Някои грануломи могат да се излекуват само с консервативни терапии, но при други се налага да бъдат предприети по-сериозни интервенции. Най-често именно зъбните грануломи налагат оперативна намеса, докато грануломите при системни заболявания и инфекции са рискови за такъв тип намеси. Това е така заради риска от рецидиви, от увреждания на органи, от усложняване и разнасяне на инфекцията. Зъбните грануломи се определят като добре локализирани проблеми и пълното изчистване на огнището ускорява оздравителния процес.

При усложнените зъбни грануломи с гной оперативното лечение си е направо задължително. Това не е трудно при повърхностните грануломи, но има и по-сложни случаи, които се решават индивидуално според преценката на лекуващия.

Резекция на корена (цистектомия)

Споменахме, че хирургичното лечение на гранулом най-често се прилага в стоматологията. Възможните тактики са няколко и изборът на една или друга от тях зависи от разположението на гранулома, размерът, причинените от него вреди и усложнения и пр. В някои случаи въпреки оперативната намеса зъбът си остава на мястото, в други трябва да се извади.

Най-разпространен вариант е премахването на апикален гранулом – от върха на зъбния корен, през разрез във венеца. Отстранява се само грануломът или грануломът заедно с връхчето на корена или един от зъбните корени. Провежда се специална терапия в зависимост от разположението на зъба, избира се вариант за укрепване стабилността му чрез коронка, мост, щифт и пр.

Хемисекция, пломба

Хемисекцията е подобен подход, при който се отстранява един от корените или корен с част от зъбната маса; изчиства се увреденият фрагмент и според индивидуалния случай се преценява възможността за съхраняване на остатъка. Практика е зачистената зона да се пломбира.

Вадене на зъб

Има и такива случаи, при които всякакви опити за съхраняване на зъба или част от него са неоправдани поради силна увреда. Както и в случаите, когато грануломът поради разположението и обема си не може да се отстрани по друг начин, освен при екстракция, изваждане на целия зъб. При този вариант следва продължаваща терапия на освободеното зъбно ложе, а тъканна проба от гранулома се дава за хистологичен анализ. Всяка оперативна терапия се придружава и с медикаментозна, за да се избегнат инфекции и усложнения.

Други начини

Възможни са и други подходи на оперативното лечение, при които се прониква оперативно до огнището на инфекцията, грануломът се отстранява, а състоянието на корените и зъба като цяло позволяват пълното му съхранение. В такива случаи освободената от гранулома кухина се запълва с медикамент или циментова композиция, а в някои случаи е достатъчно само дрениране след почистването.

Лечение с лазер

Възможностите на лазерната терапия при гранулом на зъба са впечатляващи. Както е известно, при този тип лечение насоченият лъч е в състояние да унищожи патологичи образувания, без да травмира излишно съседната здрава тъкан. В денталната медицина лазерът също е приложим, но с известни ограничения. Причината за това е условието медицинският екип да разполага със специализирана апаратура, която е доста скъпа и не навсякъде я има. Терапията с лазер е съответно и на по-висока цена.

Още нещо важно: лазерната терапия е приложима при лечението на зъбен гранулом с неголеми размери и без усложнения от типа на гнойни натрупвания. При такава ситуация по-предпочитаният вариант е класическата хирургична намеса без модерния лазер.

Рентгенова терапия при откриване на злокачествен тумор

Рентгеновата терапия понякога е наложителна в усложнени случаи на гноен гранулом. След като се проведе избраната според състоянието на огнището терапия, включително екстракция на зъба,тъкан от гранулома/туморчето се подлага на хистологичен анализ и при злокачественост в лечението се включва онколог.

Рентгеновата терапия напомня правенето на рентгенова снимка, но в случая става дума за насочено към болната точка йонизиращо лъчение. Има специфични условия за изпълнението на такива процедури, като времетраенето и периодичността им се уточняват от зъболекаря и лъчетерапевта, към когото пациентът е насочен.

Вадене на зъб с гранулом

Не са далеч времената, когато лечението на зъбен гранулом е имало само един вариант: изваждане на зъба и почистване, кюретиране на ложето му, провеждане на противоинфекциозно лечение в огнището на възпалението.

Въпреки напредъка на денталната медицина, тя все пак не е в състояние да съхрани винаги болния зъб. Зъбът няма как да се запази, ако грануломът е само един от проблемите и има други усложнения като вертикална пукнатина на корена, непроходимост на кореновите канали, перфорации на корена, признаци за разрушаване на зъбната тъкан и липса на перспектива за възстановяването й.

Ако зъболекрят прецени, че ваденето на зъба с гранулом няма алтернатива, той пристъпва към самата операция. Възможна е предварителна подготовка с прием на антибиотици и обезболяващи, за да се ограничи рискът от усложнения при активно възпалително огнище. Лечението продължава и след изваждането на зъба с антибиотици и противовъзпалителни. Понякога, в зависимост от разположението на гранулома, образуванието се изчиства заедно с болния зъб, в други случаи мястото се кюретира и обработва допълнително. Прави се план за компенсиране на извадения зъб в бъдеще с някакъв вид имплант и пр.

Цена за лечение на гранулом при стоматолог

Лечението на гранулом е средно 80-100 лв за зъбен корен, като тази сборна цена включва “от” – “до”, т.е. обезболяване, почистване, умъртвяване на нерв, обработка и отстраняване на образуванието, запълване на канала и пр.

Ваденето на зъб варира като цена от около 40 до 160-180, ако екстрахирането е затруднено по някаква причина, зъбът е многокоренов и се разпада и пр.

Лечение на гранулом с билки и др. народни средства

Принципно грануломите са с различна локализация, природа и строеж, затова няма универсално средство за лечението им нито сред лекарствените средства и методики, нито в народната медицина. Някои видове грануломи като тези при зъбите например се повлияват от народните средства, но по-скоро става дума за овладяване на симптоми като болка, оток, активно възпаление. Т.е. ефективността им е ограничена и е полезна доколкото осигурява търпимост до същинската среща със стоматолога.

Прополис, чесън

Настойката с прополис е едно от възможните решения при зъбен гранулом. Въпросът е настойката да е в готовност в домашната аптечка преди да възникне острият грануломен проблем. За целта я приготвяме отрано, като се снабдяваме с 30 г прополис и го оставяме да престои седмица в една водна чаша водка. Прополисът се счуква на прах, преди да го сипем в спирта и за да стане това по-лесно, прополисовата пръчица се оставя във фризера за няколко часа. настойката с прополис е универсално средство и помага при различни болки. Ако ни заболи зъб, правим стегнато малко тампонче от памук, обилно го напояваме с прополисовата настойка и го поставяме в болната зона.

Настойка с чесън. Тя се приготвя по-лесно и в доза, която съдържа двата компонента в съотношение 1:5, една част чесън и пет – водка или медицински спирт. Чесънът трябва да е ситно накълцан и да кисне във водката не по-малко от 10 дни. Всеки ден бутилката със сместа трябва добре да се разклаща. Терапията се състои в продължително жабурене откъм страната на болния зъб 2-3 пъти дневно. Тъй като разтворът е доста силен, ако се дава на дете е добре да се разреди с преварена вода в пропорция 1:1.

Сок от картоф, сок от лук

Прясно изцеденият лучен сок също може да помогне при интензивна и продължителна зъбна болка. За лечение със сока се настъргва глава лук, получената маса се изстисква през марля и в течността се топи тампонче, което се слага под бузата в болната зона.

Друго средство е сокът от суров картоф, който по аналогичен начин се получава от настъргания клубен, изстискан през марля. От сока може да се пие по малко, като първо добре се нажабурваме откъм болната страна. Този вид лечение е ефикасен преди всичко при изтичане на гной от гранулом с пробив във венеца. С него обаче не бива да се прекалява: ако го използваме твърде често по този начин, може да пострада зъбният ни емайл. След процедурата с картофения сок е задължително устната кухина да се изплакне с топла преварена вода.

Има и други народни средства за туширане симптоматиката на зъбния гранулом, но като цяло това не е пълноценно лечение. Както вече споменахме, това е временна мярка до срещата със стоматолога; все едно – жабуренето с отвари и настойки няма да разкара гранулома. И все пак няма да боли!

Отвара от дяволска уста (Leonurus)

Зъбният гранулом по определението на медицината е коварно явление; той може да се развие неусетно и да нанесе сериозни поражения на важни органи, например на сърцето. Зъбният гранулом е в списъка на факторите, провокиращи сърдечни заболявания заедно със здравословни проблеми на бъбреците, ставен ревматизъм, ангина и др.

Поддържащото лечение на сърдечни заболявания допуска приема на билкови продукти като част от комплексната терапия. Една от прилаганите билки е дяволската уста. Същата билка е често използвана в китайската медицина при репродуктивни проблеми, при стрес и нервно напрежение, анемия, метеоризъм. Български лечители препоръчват дяволската уста при високо кръвно налягане и аритмия. Не се използва прясна заради токсичния ефект, а прилагането на отвари и настойки се консултира със специалист и е строго индивидуално.

Мляко с добавки

Млякото с добавки е по-скоро продукт за общо укрепване на имунната система, което намалява риска от образуване на грануломи и последващи усложнения с гнойни процеси. Препоръчва се прием на мляко с мед, а в някои народни практики към прясното мляко се прибавят пречистени животински мазнини.

Настойка от алое

100 мл натурален сок от алое, прясно изцеден от накълцани листа от растението, се смесват с 200 г мед и 300 г десертно вино. Този коктейл трябва да престои три денонощия в хладилника, след което се приема преди хранене по 1-2 супени лъжици 3-4 пъти дневно. Ефектът също е очакван от укрепналата имунна система и предотвратяване образуването на грануломи.

Лечение с хомеопатия

Хомеопатичните продукти могат да подпомогнат лечението при гранулом на зъба и абсцес с болки и риск от разрастване на инфекцията. Най-често прилаганите са календула, камомила, меркуриус солубилис, арника, хиперикум, плантаго. И в този случай става дума за облекчаване на симптоматикта и по-лесно понасяне на стоматологичните процедури, а не за самостоятелно излекуване на неприятния гранулом.

Последствия, усложнения, ако не се лекува

Липсата на адекватно лечение при гранулом може да доведе до образуване на киста, която се лекува по-трудно и е в състояние да провокира тежки усложнения (включително рак). Освен това един гранулом е постоянен източник на инфекции и е напълно възможно да причини различни заболявания на съседни тъкани и на най-важните вътрешни органи. Грануломът е гнойно образувание и тази гной може да проникне  в синусите и оттам – в черепната кутия. От един “невинен” гранулом на зъба може да се развие менингит, енцефалит, възпаление на периферни нерви и други неврологични заболявания.

Киста на зъб или на венеца

Кистата на зъба е доброкачествено образувание, кухина в костта на зъба или венеца, най-често разположено при коренов връх. Представлява малко овално тяло от съединителна тъкан, покрито отвътре с многослоен епител. Съдържа течност, клетъчни остатъци, патогенни бактерии, храгменти от имунни клетки. Кистата може да е разположена в дълбочина или да е видима – на венеца над/под засегнатия от инфекция зъб, който в по-ранен етап е развивал гранулом и не е бил лекуван или лечението не е  било напълно успешно.

Симптоми и лечение

Зъбната киста напомня за себе си чрез различни по интензивност болки, но може да остане дълго време неразкрита – диагностицирането й става чрез рентген и хистологичен анализ. Ако размерите й нараснат над 2 см в диаметър, което е напълно възможно, тя причинява различни неудобства като “размества” пространството около зъбните корени или е видима върху венеца.

Специалистите намират като най-добро лечение на киста самата й профилактика, но към отстраняването на диагностицирано образувание се подхожда по познатите начини. Възможно е директно да се извади засегнатият зъб, ако спасяването му не е възможно. Друг вариант е лекуване и запълване на зъбните канали след изрязване на част от корен заедно с кистата. Има възможност през каналите да се проникне до кистата и да се приложи медикаментозна терапия, като идеята е да се премахне само кистата, а зъбът да се лекува и съхрани изцяло.Народна медицина

Тук вършат работа същите настойки и отвари, които коментирахме при лечението на гранулом. Разбира се, става дума за симптоматично лечение, защото с жабурене няма как да се спасиш от кистата. При болки и възпаление, свързани със зъбната киста, помагат билковите запарки от невен, лайка, бял равнец, жълт кантарион. Запарката трябва да е силна: две чаени лъжички суха билка на чаша вряла вода. Опитайте също жабурене с топла солена вода или със сусамово масло. Тези народни способи ще помогнат да понесете по-леко времето преди срещата със стоматолога: тя е задължителна!

Абсцес на зъб или на венеца

Това е възпаление на зъбния корен или прилежаща зона на венеца.  В засегнатата зона се образува гнойна торбичка, която може да е видима в основата на зъба или в сектора между два зъба. Причиняват го разнообразни фактори – от лоша устна хигиена през гранулом до нелекувани кариеси, поникване на мъдрец, пародонтоза, стафилококова инфекция и пр. Проблемът може да тръгне от инфектиран зъбен канал и да се разпростре към прилежащите меки тъкани, или обратно – от венеца към дълбоките участъци, корените на зъба.

Как се познава?

Абсцесът се разпознава по болката, подуването на венеца, образуването на видима гнойна торбичка с червеникав цвят. Дъхът става неприятен и тежък, в устата се усеща горчив вкус. Може да се стигне до по-сериозен оток, включително на лимфни възли в съседство. Усилва се чувствителността към топло и студено, температурата може да се повиши.

Лекуване

Лечението изисква стоматологична намеса: отваряне на огнището, дрениране и оздравително въздействие с противовъзпалителни и болкоуспокояващи медикаменти. Народната медицина може в този етап да съдейства чрез жабурене с отвара от лайка или смрадлика.

Остра гнойна инфекция

Остра гнойна инфекция може да се развие при отслабена имунна система и наличието на някои от коментираните дотук фактори. Възпалителният процес може да започне във всяка зона на зъба – при коренови сегменти, в основата и с обхващане на прилежащи меки тъкани и лигавици. Характеризира се с бърза прогресия и риск от усложнения за организма като цяло. Възможни са типичните белези на заболяване от стоматологичния профил – болка, оток, висока температура, отслабване. Лечението е предхождащо антибиотично, и при необходимост – хирургична намеса за освобождаване на гнойна зона. Следва оздравителна терапия и контролиран процес на възстановяване.

Съвети за профилактика и предотвратяване на гранулом

Няма профилактика, която да гарантира стопроцентово опазване от гранулом, киста, абсцес и пр. дентални проблеми. Съветът на лекарите е банален: добра устна хигиена и редовни периодични посещения при зъболекаря, дори когато нямаме оплаквания. Едно от нещата, които са важни – а не им обръщаме внимание, е смяната на четката за зъби през не повече от два месеца. Личната четка може да провокира инфекция, тъй като с времето става инкубатор на микроорганизми. Ако тези мерки не успеят напълно да ни предпазят от патологии – поне ще позволят по-ранното им откриване и лечение.

А какво е гранулом на кожата? Пиогенен гранулом

Гранулом на кожата – това няма нищо общо със зъбния гранулом; определя се дори като самостоятелно заболяване. Доброкачествено образувание, появява се по кожата и лигавиците – много често на устната или устата. Обикновено от пиогенен гранулом страдат подрастващи или жени по време на бременността. Рискова група са дамите на противозачатъчни таблетки. Активни фактори за развитието на този вид гранулом имат различни травми по кожата, одрасквания и изгаряния, инфекции. Все още е загадка как точно и защо се появяват тези неприятни “топчета” с червен цвят и големина от няколко милиметра – до няколко сантиметра. Цветът е доста ярък заради множеството малки кръвоносни съдчета, с които е наситен грануломът.

 

Пиогенният гранулом се появява изневиделица и нараства много бързо; лесно се разранява – по повърхността му се образуват язвички, може да прокърви. Също като появата – и изчезването му може да е необяснимо и от само себе си. Започва да вехне, изсъхва и се маха, оставяйки малък белег.

При поява на подобно чудо трябва да се направи консултация с дерматолог, за да се изключи злокачествена характеристика на гранулома. Лечението е оперативно, чрез лазер или чрез криотерапия. Рядко дава рецидиви. Ако се появи по време на бременност – лечението се отлага за след раждането.

За допълнителна информация на читателите: На английски: periapical granuloma. (синоними:  apical granuloma, dental granuloma, root end granuloma) На немски: apikalen Granulom. На руски: гранулёма зуба.

Източници:

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
При гранулом на зъб – кои са правилните терапии
5 (100%) 3 vote[s]

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *