Лекар.БГ сайт за здраве, диети, отслабване, бременност.
Старите хора казват, че за да разбереш някой що за човек е, трябва заедно да изядете един килограм сол. Да разсипете сол на масата пък не е на хубаво.
С хляб и сол се посрещат само добри приятели и младоженците. Щипка сол предпазва от враждебност. Накратко – хората свързват солта и с хубаво, и с лошо.
Диетолозите не дават еднозначна оценка на най-употребяваната добавка към храната. Всеки си задава въпроса – нужна ли е солта на организма ни и в какво количество?
История плюс химия!
Добиването на сол става по два начина – от подземни залежи или при изпарение на морска, езерна или изворна вода. Преди да се появи хладилникът, солта е помагала при съхранението на различни продукти, благодарение на това, че премахва вредните бактерии и мухъла.
Днес се срещат няколко вида сол. Каменна, морска, непреработената черна сол, чийто цвят подсказва съдържанието на желязо и сероводород.
Производството на йодираната сол започва през втората половина на миналия век с цел профилактика на заболяването на щитовидната жлеза, което се появява от недостига на йод. В химическия състав на почти всички видове сол 99,9% е натриев хлорид.
А в морската сол се съдържат още 60 други елемента – калций, калий, фосфор, магнезий, цинк, желязо, йод и др., затова се смята, че е много полезна.
Къде е златната среда?
Преди години специалистите смятаха, че на ден човек трябва да приема по 10-15 г сол. Последните научни норми силно намаляват количеството и дажбата вече е – една чаена лъжичка без връх.
Смята се, че човек нормално поглъща по 12 г на ден. По-голямата част или 75% постъпва в организма заедно с готовата храна и около 15% я добавяме, когато седнем на масата.
Много сол има в колбасите, полуфабрикатите, сосовете, но най-неразумното количество ние приемаме чрез чипсовете, солените бадеми, орехи, семки.
Медиците са категорични, че ако редовно злоупотребяваме със солта, високото кръвно налягане ни е гарантирано, както и болести на сърцето и бъбреците. Трябва ли да се откажем от „бялата смърт”? Не. Просто трябва да сме адски внимателни!
Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.
