Хистерията: Болест или театър? Хистеричен припадък и пристъпи

Ако смятате, че разбирате какво значи хистерия само защото вашият съпруг ви е спретнал скандал и според вас е време да се лекува, много се лъжете.

В този случай вие нищо не разбирате от хистерия. Така смятат някои специалисти. Те твърдят още, че такова заболяване като хистерия просто не съществува.

Съществуват хистерици и хистерички, хора с хистеричен тип характер и с хистерични реакции. Хистерията е само симптом на развиващо се психологично заболяване. С хистериците се занимават лекарите-психиатри, психотерапевтите и съдът, където се разтрогват браковете. С хората с хистеричен тип характер се занимават режисьорите и продуцентите.

А с тези, които проявяват хистерични реакции, никой не се занимава, защото хистерични реакции не проявяват само покойниците. Всички ние, живите хора, сме способни да ги демонстрираме при определени условия. В този случай се налага въпросът: защо след като няма болест, съществуват психиатри? Преди няколко години се използваше терминът “хистерична невроза”, но в днешно време се замести от виталната формулировка “проявления на хистерично ниво”. А това е така, защото колкото и ярко да се изразява хистерията (а тя може да се прояви много ярко), това е само симптом на развиващо се психично заболяване, най-често шизофрения или някои видове психоза.Затова с тези термини трябва да се борави внимателно.

ХИСТЕРИКЪТ ИЗПИТВА СТРЕМЕЖ ДА СЕ НАМИРА В ЦЕНТЪРА НА ВНИМАНИЕТО

Медицината още не може да каже нищо определено за такива психични разстройства. Утешително е само това, че те се срещат много рядко. В масовия стереотип за определение на хистерията има и нещо вярно – това, че от хистерична невроза страдат най-вече жените. Съгласно статистиката, на 10 жени-хистерички се пада един мъжхистерик. Може би затова думата “хистерия” произлиза от гръцката дума “матка”. Хипократ е видял причината за болестта в това, че матката започва да “блуждае” по тялото, предизвиквайки гореописаните реакции. И чак през средните векове, когато подобни пристъпи започнали да се проявяват и при мъже, станало ясно, че причината не е в матката, а в главата.

В случай на хистерия най-напред се проявява болезненият стремеж на страдащия да се намира в центъра на вниманието, т.е. чист егоцентризъм. Ненапразно психиатрите отнасят такъв тип характер към подрастващите и неустойчивите. С една дума такива хора са вечно подрастващи.

ХИСТЕРИКЪТ МРАЗИ ТЕЗИ, КОИТО НЕ МУ ОБРЪЩАТ ВНИМАНИЕ

Според някои специалисти егоцентризмът на такива хора често се съчетава с душевната хладнокръвност към всеки, който си позволи да ги пренебрегне, да не ги постави в центъра на вселената. Те лицемерят, плетат интриги и са сигурни, че трябва да заставят събитията да се въртят около тях.

За вечния подрастващ преди всичко е важно да говорят за него. Той е готов с всички средства да обърне вниманието на всички върху себе си. Или ще се “накичи” в крещящо-ярки дрехи, или точно обратното – ще застави хората да го приемат в старомодната пола или панталон. Дори и да е болен, хистерикът е готов да се докарва, да се кипри, както се изразяваме.

И всичко това само и само да привлече вниманието на околните към себе си – независимо дали това е възхищение или съжаление. Ако околните си позволят да не обърнат внимание на хистерика, той отвръща с неприязън. Но не е трудно да се помирите с него. Достатъчно е да го похвалите за нещо и той е готов да забрави всички обиди. Често хора с такъв характер се стремят към ръководни длъжности. И горко на другите, когато такъв човек наистина стане началник. Загрижен за аплодисментите, които очаква от страна на собствените си подчинени, такъв ръководител тихомълком се опитва да настройва и насъсква един срещу друг тези, които не обича. Той плете интриги и все по-малко мисли за истинската работа.

ПОВЕЧЕТО ХИСТЕРИЦИ НЕ ОСЪЗНАВАТ СВОЕТО ПОВЕДЕНИЕ

И все пак не трябва да твърдим, че хората от хистеричен тип правят всичко това съзнателно. Много от тях не осъзнават своето поведение, те са го изтласкали от съзнанието си. Често такъв човек, след като разбере, че обществото не харесва самохвалците и тези, които се изтъкват, се облича неглиже и скромно, подлага себе си на болезнен самоанализ и самообвинения. Прави го полусъзнателно. А всъщност това е само прикритие за неговия хистеричен стремеж да се хареса, да обърне вниманието на другите върху себе си. Като всеки инфантилен човек, хистерикът е в състояние да убеди себе си, искрено да повярва, че всяка негова постъпка е във висша степен благородна, дори в крайна сметка това съвсем да не е така.

А ВИЕ ИЗПАДАТЕ ЛИ В ХИСТЕРИЯ?

Въпреки че има различия, между истериците има и общи неща. За такива хора са свойствени:

• Стремеж към оригиналност – ексцентричност в облеклото, експресивни форми на поведение и театралничене.
• Търсене и изискване на признание от страна на околните.
• Хиперчувствителност към междуличностни отношения.
• Склонност към повишена внушаемост.
• Склонност към измисляне на неверни неща, към подражание и авантюри.
• Хипохондрия – склонност да търсят у себе си каквито и да е, дори тайнствени болести.

ХИСТЕРИЧЕН ПРИПАДЪК СЪЩЕСТВУВА, НО САМО АКО ИМА ЗРИТЕЛИ НА ТОВА СЪСТОЯНИЕ

Ще се опитаме да обясним как изглежда един хистеричен припадък. Често всичко започва с гърчове, които се съпровождат с викове, с плач, имитация на животински крясъци, поток от несвързани думи, състояние на екстаз, стонове, дори “пророкуват бъдещето”. Болните могат да си скубят косите, дрехите. Но… непременно трябва да има кой да ги гледа, непременно трябва да има зрител.

Има и друга картина на хистерията, на голямата хистерия. По време на такъв пристъп болният може да плаче или да се смее, може да шепне, да се заслушва в нещо, да вижда “картини”, да възпроизвежда нещо неясно с ръце и т.н. Припадъците продължават от един до няколко часа в зависимост от аудиторията и от това доколко тази аудитория се интересува от “представлението”. Съществуват и малки хистерични припадъци. Най-често те се изразяват в плач, оплаквания от прилошаване, болки в областта на сърцето, сърцебиене, спазъм в областта на гърлото, затруднено дишане. Лицето на болния може да се зачерви или да побледнее.

Освен това трябва да се прави разлика между хистерични припадъци и епилептични припадъци. При хистеричните непременно трябва да има зрители – ако няма, то и припадъкът бързо завършва. Хистерикът си избира да падне на леглото или на дивана, или пък на креслото, при това го прави много театрално. А при епилептичния припадък болният пада там, където се намира.

Първоначално публикувано на:30.09.2008 @ 19:56