Блатен аир: Разпространение и лечение с билката

Разпространение на блатен аир: Среща се из мочурливите места край реките, като многогодишно тревисто растение, високо до 50 см.

В диво състояние е разпространено в Азия и в атлантическите части на Северна Америка.

Използваема част: Коренищата се вадят април-май или септември-октомври. След изваждането се обелват, нарязват се на късове до 10 см и се сушат на сянка.

Изсушената билка е бледожълта отвън, а отвътре бяла, с приятна миризма и горчив вкус. Да се внимава да не се смесват с коренищата на блатната перуника и на папура. Последните са без аромат, а освен това стъблата им са обли и листата – плоски.

Химичен състав: Етерично масло, горчивия гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, слузни вещества, смола и др. В листата са открити дъбилни вещества и етерично масло.

Лечебно действие и приложение: Повишава възбудимостта към вкусовите дразнители, усилва рефлекторното отделяне на стомашен сок. По тази причина се използва за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането.

По-рядко се прилага при заболяване на бъбреците, черния дроб, жлъчката и като отхрачващо средство. Коренищата се препоръчват при болки и киселини в стомаха, газове, диария, дизентерия, жълтеница, воднянка, нередовна менструация и др. Външно се използва за жабурене при зъбобол и кървящи венци, за втриване при падане на косата, за бани при рахит и скрофули.

Начин на употреба: 1 к. л. коренища киснат в 300 мл вряла вода 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

За усилване растежа ни косата: 3 с. л. коренища се варят в 400 мл винен оцет 15 мин. С отварата вечер се правят фрикции.