Основните характеристики на заболяването шизофрения са свързани с погрешно тълкуване и интерпретация на събитията в реалността.
Наблюдават се отклонения в мисленето и възприятията.
Емоционалните реакции са или неадекватни, или с чувство на безразличие.
Яснотата на съзнанието, спомена и интелектуалните възможности обикновено са съхранени, но с течение на времето се наблюдава упадък.
Нарушенията засягат основни функции, които дават чувството на човек за индивидуалност, неповторимост, самостоятелност.
Признаци на заболяването:
•налудности (изкривявания на мисленето);
•халюцинации (изкривяване на възприятията);
•разстройство на комуникацията;
•дезорганизирано поведение;
•негативни симптоми или понижение на нормалните функции: бедност на речта;
•понижена годност за изразяване на емоции;
•загуба на способност за изпитване на емоции;
•неспособност за целенасочено поведение; хипоактивност; понижено настроение;
пасивност и безинициативност;
понижена жестова комуникация чрез лицеизраз, поглед, модулация на гласа, поза;
лошо самообслужване;
•понижена социална активност.
Установено е, че честотата на шизофрениите сред роднините по пряка линия са около 4 на сто в сравнение с около едно на сто при останалите индивиди. При проучвания на близнаци е установено, че почти 70 процента от податливостта към шизофрения е следствие от генетични фактори, а при останалите 30 значение имат факторите на заобикалящата среда.
Началният стадий може приблизително па се групира в следните най-чести варианти:
• обедняване на личността с понижена активност, откъснатост от реалността, мечтателност, маниерност в поведението, повишено влечение към тайнството, спиритизма, окултизма и всичко, което откъсва от реалността, натрапчиви идеи, мъчителен страх от полудяване и загуба на контрол, социална изолация поради страх от компрометиране, налудничава убеденост в някои телесни недостатъци, лесна уморяемост, загуба на хигиенни навици, социална изолация, хипохондрични опасения, емоционална неустойчивост, немотивирани състояния на сълзливост и меланхолия.
Поведението е маниерно и ексцентрично. Налице е начало с мания или депресия с възбуда, тревожност и витална застрашеност или с апатия, ограничени интереси, желание за самоубийство. Също така и начало с остър шизофренен епизод – т.нар. налудност на озарението.
Какво включва лечението на шизофренията?
• При психичните разстройства става въпрос за болести, при които засягането (нарушена обмяна на веществата) е в мозъка. Основните терапевтични средства, прилагани при терапията на шизофренията, са невролептиците. Те са ефективни при следните прицелни симптоми в острата фаза на лечението: психомоторна възбуда – неконтролируемо моторно, говорно и вътрешно неспокойствие с известна несръчност, безцелна активност, скачане, разрушителност и сериозни агресивни прояви; афективно напрежение – нарушение при възприемането на чувствата; немотивирано чувство на застрашеност;
•психотични сетивни измами – слухови, зрителни, мирисни и тактилни халюцинации – болният може да възприема сигналите като външни или идващи от самия него; налудничаво мислене – погрешни, субективни убеждения, които по никакъв начин не могат да бъдат коригирани независимо от реалността и наличните доказателства за това;
•т.нар. кататонни разстройства – нарушения на волята, като двигателна застиналост, прекъсване на комуникацията на болния с околния свят или състояния на внезапна силна възбуда;
психотични нарушения на аза – собствени мисли и преживявания се преживяват като повлияни или управлявани отвън до пълна загуба на контрол върху мислите и чувствата.
Съвременната психиатрична наука разделя медикаментите, наричани в миналото невролептици, на „типични“ и „атипични“ антипсихотици
Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!
Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК: