Шизофренията: силни лекарства и процедури + страх от полудяване

Основните характеристики на заболяването шизофрения са свързани с погрешно тълкуване и интерпретация на събитията в реалността.

Наблюдават се отклонения в мисленето и възприятията.

Емоционалните реакции са или неадекватни, или с чувство на безразличие.

Яснотата на съзнанието, спомена и интелектуалните възможности обикновено са съхранени, но с течение на времето се наблюдава упадък.

Нарушенията засягат основни функции, които дават чувството на човек за индивидуалност, неповторимост, самостоятелност.

Признаци на заболяването:

•налудности (изкривявания на мисленето);

•халюцинации (изкривяване на възприятията);

•разстройство на комуникацията;

•дезорганизирано поведение;

•негативни симптоми или понижение на нормалните функции: бедност на речта;

•понижена годност за изразяване на емоции;

•загуба на способност за изпитване на емоции;

•неспособност за целенасочено поведение; хипоактивност; понижено настроение;

пасивност и безинициативност;

понижена жестова комуникация чрез лицеизраз, поглед, модулация на гласа, поза;

лошо самообслужване;

•понижена социална активност.

Установено е, че честотата на шизофрениите сред роднините по пряка линия са около 4 на сто в сравнение с около едно на сто при останалите индивиди. При проучвания на близнаци е установено, че почти 70 процента от податливостта към шизофрения е следствие от генетични фактори, а при останалите 30 значение имат факторите на заобикалящата среда.

Началният стадий може приблизително па се групира в следните най-чести варианти:

• обедняване на личността с понижена активност, откъснатост от реалността, мечтателност, маниерност в поведението, повишено влечение към тайнството, спиритизма, окултизма и всичко, което откъсва от реалността, натрапчиви идеи, мъчителен страх от полудяване и загуба на контрол, социална изолация поради страх от компрометиране, налудничава убеденост в някои телесни недостатъци, лесна уморяемост, загуба на хигиенни навици, социална изолация, хипохондрични опасения, емоционална неустойчивост, немотивирани състояния на сълзливост и меланхолия.

Поведението е маниерно и ексцентрично. Налице е начало с мания или депресия с възбуда, тревожност и витална застрашеност или с апатия, ограничени интереси, желание за самоубийство. Също така и начало с остър шизофренен епизод – т.нар. налудност на озарението.

Какво включва лечението на шизофренията?

• При психичните разстройства става въпрос за болести, при които засягането (нарушена обмяна на веществата) е в мозъка. Основните терапевтични средства, прилагани при терапията на шизофренията, са невролептиците. Те са ефективни при следните прицелни симптоми в острата фаза на лечението: психомоторна възбуда – неконтролируемо моторно, говорно и вътрешно неспокойствие с известна несръчност, безцелна активност, скачане, разрушителност и сериозни агресивни прояви; афективно напрежение – нарушение при възприемането на чувствата; немотивирано чувство на застрашеност;

•психотични сетивни измами – слухови, зрителни, мирисни и тактилни халюцинации – болният може да възприема сигналите като външни или идващи от самия него; налудничаво мислене – погрешни, субективни убеждения, които по никакъв начин не могат да бъдат коригирани независимо от реалността и наличните доказателства за това;

•т.нар. кататонни разстройства – нарушения на волята, като двигателна застиналост, прекъсване на комуникацията на болния с околния свят или състояния на внезапна силна възбуда;

психотични нарушения на аза – собствени мисли и преживявания се преживяват като повлияни или управлявани отвън до пълна загуба на контрол върху мислите и чувствата.

Съвременната психиатрична наука разделя медикаментите, наричани в миналото невролептици, на „типични“ и „атипични“ антипсихотици