Венозната тромбоза

Болестта венозна тромбоза е сериозен проблем на съвременното здравеопазване. Всяка година над 6000 българи се регистрират с тромбоза на долните вени.

А с емболия на белодробната артерия са около 1500 годишно.

Най-опасно усложнение си остава емболията на белодробната артерия. Това се случва, когато при физическо натоварване тромбът се откъсва от венозната стена и движейки се с потока кръв, запушва белодробните артерии. Това може да направи човека инвалид, а може да доведе и до смъртен изход.

ФАКТОРИТЕ НА РИСКА от венозна тромбоза.

Тромбозата на вените в долните крайници възниква при най-различни житейски и клинични ситуации и усложнява протичането на много заболявания.

По статистика на 100 000 души население с тромбоза на долните вени всяка година се регистрират 160 души, а с емболия на белодробната артерия – 50. Заболяваемостта от тромбофлебит на долните вени е съпоставима със заболяемостта от хепатит и туберкулоза.

Битува мнението, че венозна тромбоза може да възникне само при болните от варикозна болест.

Обаче рискът от развитие на венозна тромбоза е свързан с много фактори:

  1. прекарана по-рано тромбоза на долните вени и емболия на белодробната артерия;
  2. травми на костите;
  3. онкологични заболявания;
  4. оперативни намеси;
  5. варикозна болест;
  6. затлъстяване;
  7. факторът – възраст (например над 40 години);
  8. прием на хормонални противозачатъчни средства;
  9. нарушения в кръвообращението;
  10. продължителен режим на легло;
  11. инфекции;
  12. следродов период и др.

Колкото повече са факторите на риска, толкова опасността от възникване на венозна тромбоза и последващи усложнения е по-голяма.

Тези заболявания водят до увреждане или изменение на стените на кръвоносните съдове, до забавяне и спиране на кръвотока във вените, както и до нарушаване на съсирваемостта на кръвта. Смята се, че венозна тромбоза се получава тогава, когато са налице горепосочените три условия.

КАК ДА ПОПРЕЧИМ НА БОЛЕСТТА венозна тромбоза ДА СЕ РАЗВИВА.

Към първата група се отнасят различни методи и начини за ускоряване на венозния кръвоток, което възпрепятства един от най-важните фактори за образуване на тромб, а именно застояването на кръв във вените на долните крайници.

Мускулите на краката, заедно с вените, съставляват така наречената “венозна помпа”. При свиване на мускулите на краката кръвотокът по вените на долните крайници се засилва, предотвратявайки венозния застой.

Всякакви физически упражнения, благодарение на които се свиват мускулите на краката, са подходящи и полезни за хора с висок риск от венозна тромбоза. Тези упражнения са двойно по-полезни, ако се изпълняват с еластични компреси на долните крайници.

При болните на легло и тези с тежка лимфовенозна недостатъчност се прилага т.нар. пневмокомпресия на краката.

“Фигурин

Трябва да се избягват статичните положения на тялото (седене или стоене на едно място), защото тогава “венозната помпа” не действа.

По време на полети или продължително пътуване с влак е необходимо от време на време да се изпълняват физически упражнения, а на хората, които имат по няколко заболявания, свързани с риск от развитие на венозна тромбоза, се препоръчва да правят еластични компреси на долните крайници.

От болните с посттромбофлебична и варикозна болест се изисква да провеждат профилактично лечение на курсове 2-3 пъти в годината с препарати, подобряващи протичането на кръвта и намаляващи нейната “лепкавост”.

При локално лечение се използват мехлеми и гелове. Терапията се избира индивидуално от лекарите в зависимост от стадия и характера на заболяването.

ВНИМАНИЕ: Венозните тромбози се съпътстват с отоци на крайниците,

с болки, с повишена локална (на отделни части от тялото) и обща температура. Колкото по-нагоре се е разпростряла венозната тромбоза, толкова отокът е по-голям. При емболия на белодробната артерия се появява задушаване и чувство за недостиг на въздух.

При появяването на такива симптоми незабавно се обърнете към лекар.

ЛЕЧЕНИЕТО на венозна тромбоза Е КОМПЛЕКСНО.

Лечението на пациентите с венозна тромбоза се провежда в отделенията по съдова хирургия. Използват се лекарствени препарати, намаляващи съсирваемостта на кръвта и подсилващи нейните свойства. Те са насочени към разтваряне на тромбите. Такива са антикоагулантите, тромболитиците.

Консервативната терапия е насочена към предотвратяване на разпространението на тромбозата и развитието на емболия на белодробната артерия. Тя е насочена и към възстановяване проходимостта на тромбированите вени.

Дайте мнение и Вие тук!

В случай на опасност от откъсване на тромба и от емболия на белодробната артерия се прилагат хирургични методи на лечение:

например поставяне на специален филтър, оперативно отстраняване на тромба или превързване на вената над венозния тромб.

В момента с помощта на съвременните ултразвукови апарати, с използването на дуплексно или триплексно сканиране е възможно установяването на размера и разпространението на тромба, наличието на т.нар. флотиращ тромб, който може да се откъсне и да доведе до емболия на белодробната артерия. В зависимост от резултатите може да се промени и лечението, ако това се налага.

Едновременно с провежданото лечение се установява причината за тромбообразуването и се определя видът на лечението на основното заболяване, довело до тромбозата.

Когато липсва очевидна предпоставка за заболяването (травма, бременност, следоперационен период и др.), най-напред трябва да се изключат евентуални туморни заболявания, а при хората над 40-годишна възраст – да се отхвърли съмнението за наличието на вродени или придобити нарушения на съсирваемостта на кръвта.

След прекарана венозна тромбоза се получава частично разнасяне на тромбите – развива се посттромбофлебична болест, което изисква продължително лечение.

При първите симптоми на венозна тромбоза и емболия на белодробната артерия се налага настаняване на болния в специализирано отделение.

При масивно увреждане терапията продължава минимум 6 месеца.

Вижте и ТОВА:

https://www.lekar.bg/2008/05/20/%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82/

За Маргарита Алексиева

margarita-alexieva2Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *