Има бум на болни от перикардит и миокардит, които атакуват болниците

Вирус удря директно в сърцето. Перикардит, миокардит, излив в сърцето

През последните дни медиците ни все по-често поставят диагнозите миокардит и перикардит. Заболяването се причинява от вирус, който директно уврежда сърдечния мускул или сърдечната обвивка.

Статистиката отбелязва, че през изминалите години много малко хора са боледували от перикардит, но тази година има бум на болни с такава диагноза.

Все още медиците не могат да обяснят на какво се дължи проблемът, но е факт, че заболелите от перикардит се увеличават.

Перикардитът е остро възпаление на перикарда.

13-ТЕ ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕТО НА ПЕРИКАРДИТ:

♣ неизвестна причина – идиопатичен перикардит;
♣ инфекции: вирусни – коксаки В вирус, еховируси, адено-вируси, Ebstein-Barr вирус, вируси на шарки;
♣ бактериални – туберкулоза, стафилококи, стрептококи, пневмококи, менингококи;
♣ гъбични – кандида, аспергилоза, хистомикозис и др.;
♣ други: токсоплазмозис, микоплазма, ехинококозис, амебиазис и др.;
♣ остър миокарден инфаркт;
♣ автоимунни заболявания -лупус еритематодес, ревматоиден полиартрит, склеродермия, ревматизъм и др.;
♣ тумори – белодробен карцином, левкемия, лимфоми;
♣ медикаменти – прокаинамид, изониазид, фенилбутазон, фенитоин, хидралазин и др.;
♣ травми – гръдна травма, инвазивни сърдечни процедури, имплантиран пейсмейкър;
♣ уремия;
♣ хемоперикард при дисекираща аневризма на аортата.;
♣ лъчетерапия, радиационно облъчване.

Според протичането и клинико-морфологичните прояви се различават следните разновидности:

  1. Остри перикардити: сух (фибринозен), ексудативен -серофибринозен, гноен, гнилостен, хеморагичен.
  2. Подостри и хронични перикардити: ексудативен, констриктивен и адхезивен.

При сухия перикардит по перикардните листове се отлага фибрин и те стават груби, неравни. При ексудативния перикардит се събира течност в перикардната торбичка.

ОПЛАКВАНИЯ НА БОЛНИТЕ С ОСТЪР ПЕРИКАРДИТ

  • Гръдна болка, която се разпространява към гърба, шията или към лявата ръка. По интензитет варира от лека до много силна. Болката се засилва при дълбоко вдишване, кашляне, гълтане, лежане по гръб и се облекчава при седнало положение и навеждане на тялото напред.
  • Задух, който може да бъде резултат от ограничената дълбочина на дишането (за избягване на гръдната болка), от притискане на съседните бронхи и белодробен паренхим (при голям перикарден излив).
  • Фебрилно-интоксикационен синдром. Налице е повишена температура (от субфебрилна до много висока), изпотяване, отпадналост, обща слабост, безапетитие.

Наблюдават се и симптоми, характерни за основното заболяване, причинило пери-кардита.

При аускултация се установява перикардно триене – систолно-диастолен шум, с характер на стържене, скърцане.

“Фигурин

Образува се от триенето между неравните от фиброзния налеп вътрешни повърхности на перикарда и епикарда.

При поява на по-голям излив перикардното триене изчезва и се появява отново след резорбция на излива в кръвоносната система.

При наличието на перикарден излив може да се установят:

  • глухи сърдечни тонове;
  • двустранно разширени сърдечни граници;
  • притъпен белодробен тон;
  • бронхиално дишане.

ИЗСЛЕДВАНИЯТА

  • Електрокардиограма (ЕКГ), за да се установят нарушенията на сърдечната дейност.
  • Ехокардиографията в случая има най-голямата диагностична стойност. Чрез нея се доказва наличието и количеството на перикардния излив. За малък перикарден излив се приема под 100 ml, за умерен -от 100-500 ml, за голям – над 500 ml.
  • Рентгеновото изследване има значение при ексудативен перикардит с излив над 250 ml.

Установява се увеличаване на сърдечната сянка. При малък излив в организма не се откриват промени.

  • Лабораторните изследвания се правят, за да се установи дали болният има левкоцитоза, ускорена СУЕ, леко повишена МВ фракция на креатин фосфокиназата. При нужда се извършват редица специфични тестове: кожни проби с туберкулин, ревматоиден фактор и антинуклеарни антитела, вирусологично изследване на фарингеална и фекална намазка, серологични тестове за гъбични инфекции, HIV тест и др.
  • Перикардиоцентеза и пе-рикардна биопсия може да бъде направена перкутанно (перикардна пункция) и оперативно. Извършва се при перикардна тампонада, бактериален перикардит, съмнение за перикарден тумор, значителен перикарден излив с давност над 1 седмица и др.
  • Перикардната биопсия се налага при неясни, тежко протичащи случаи.

УСЛОЖНЕНИЯТА

Най-тежкото усложнение е перикардната тампонада. Възниква при бързо събиране на голям обем течност в перикардната торбичка, което води до компресия на сърцето, ограничаване на камерното диастолно пълнене и намаляване на ударния обем и сърдечния минутен обем.

Проявява се със задух, гръдна болка, тахикардия, белези на десностранна сърдечна недостатъчност – подути шийни вени, хепатомегалия, отоци, асцит. Настъпва артериална хипотония до шок. Може да се стигне до летален изход, ако не се направи перикардна пункция.

Дайте мнение и Вие тук!

Как се поставя диагнозата?

Поставя се въз основа на данни за гръдна болка, перикардно триене, характерните изменения на ЕКГ и ехо-кардиография, които всъщност са симптомите на основното заболяване. Понякога установяването на причината за перикардита е много трудно.

ЛЕЧЕНИЕТО СЕ ПРОВЕЖДА В БОЛНИЦА

Болните с остър перикардит се хоспитализират. За потискане на перикардната болка се използват нестероидни противовъзпалителни средства, а при нужда се провежда допълнителна обезболяваща терапия с опиати. Ако болката продължава повече от 48-72 часа или е много силна, може да се проведе лечение с кортикостероиди за няколоко дни.

В зависимост от етиологията се прилагат антибиотици, туберкулостатици, противогъбични медикаменти, хемодиализа, химиотерапия и др.

При поява на белези за перикардна тампонада се извършва перикардна пункция.

Болните от вирусен, идиопатичен или перикардит след миокарден инфаркт имат благоприятна прогноза и оздравяват за 2-6 седмици.

Възможни са рецидиви на перикардита, например при колагенозен перикардит. Перикардитите, причинени от бактериални инфекции, туберкулоза и други, са с по-тежко протичане, с тенденция към хронифициране и развитие на констриктивен и адхезивен перикардит.

Нерядко перикардитът се причинява от стафилококи, стрептококи, пневмококи и други бактерии. Съществува и неинфекциозен перикардит, причинен от токсични вещества, алергени и от йонизиращо лечение. В хода на възпалението често в перикардна-та празнина се натрупва секрет – серозен, гноен, кървав. Перикардните заболявания са много опасни. В последно време те започват да се проявяват сравнително често. Етиологичното им уточняване е трудно, а в много случаи от това зависят терапията и изходът от заболяването.

За Маргарита Алексиева

margarita-alexieva2Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.

Едно мнение

  1. Всеки , който е изкарал инфекциозен ендокардит, перикардит или миокардат има сърдечна недостатъчност, иска да се излекува от най- тежкото заболяване на сърцето да ми пише на vsv2303@abv.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *