Лекар.БГ сайт за здраве, диети, отслабване, бременност.
Заушка: какво я причинява, как се заразяваме. Помагат ли ваксините? Симптоми и разпознаване на заушка. Какви поражения дава и как се избягват. Прогнози, профилактика
Съдържание:
Какво е заушка (епидемичен паротит)?
Още веднъж: паротит или заушка е остра инфекция, причинявана от съдържащия РНК патоген Pneumophila parotiditis от семейтво Paramyxovirus. Вирусът поразява слюнчените жлези и нервни клетки. Заразата се предава основно по въздушно-капков път или при контакт с вещи, върху които е попаднала слюнка от болен човек.
Болестта започва с треска и симптоми на интоксикация. В зоната около ушите се появява болезнен оток. Един опитен лекар може само по тези признаци да разпознае епидемичния паротит и да наложи карантина. Следва симптоматично лечение.
Какво предизвиква инфекцията? Причини
Епидемичният паротит е инфекциозно заболяване; единствената причина за развитието му е вирусът, проникнал в организма. Това се случва при вдишване на вирусни частици с капчиците слюнка, отделени от болния във въздуха при кихане, кашляне, разговор. Попадайки върху лигавици от дихателното трасе, вирусът намира благоприятна среда и започва да се размножава. Възможно е този процес да се развие и при попадане на вируса в окото.
След първичното размножаване в клетки на лигавицата, патогенът навлиза в кръвта и се разнася по всички органи и системи. За да се случи това обаче трябва да са налице някои благоприятни фактори:
- Подходящ сезон – заболяването се определя като сезонно;
- Отказ от ваксиниране;
- Отслабена имунна система;
- Детска възраст;
- Висока плътност на населението;
- Лоша хигиена.
Сезонност на заболяването
Болестта достига пик през пролетните месеци, март-май, в Северното полукълбо. В Южното този пик е през есенните месеци октомври-декември. Такава закономерност може да се обясни с отслабването на имунната система през студения сезон. Организмът е изтощен, ресулсите му са изчерпани; менюто и на децата е по-бедно на плодове и зеленчуци и това води до хиповитаминоза или авитаминоза. Шансът да се заразиш е по-висок и заради ниските температури в околната среда. Вирусът на заушката масово оцелява в околната среда при температура около нула градуса.
Отказ от ваксини
През последните години се намножиха т.н. антиваксъри – млади родители, които избягват да ваксинират децата си заради опасения от усложнения. Подобно решение изисква много висока отговорност на родителите пред децата им. И не само – защото при липса на ваксинирани деца средата става опасна и за онези, които биха се ваксинирали на съответната възраст.
Неваксинираното дете в бъдеще ще попадне в рискова група, защото ще е възприемчиво към вируса на паротита. Неваксинираните хора без специфичен имунитет заболяват още при първия контакт с този вирус в 95 до 97% от случаите. Така детето на практика остава беззащитно до пълнолетието си, когато би могло да реши самостоятелно да се ваксинира.
Допълнителни проблеми възникват пред лекарите и сестрите, които работят с деца в училища и детски градини. Децата без специфичен имунитет са опасност за околните. При заушка един пациент може да разпространява заразата още преди появата на първите симптоми. Така педиатърът при всеки случай на респираторно заболяване или вирусна инфекция трябва да допуска и диагноза заушка, което пък налага да се извършва допълнителна диагностика.
Отслабване на общия имунитет
Състоянието на общия имунитет има важна роля в защитата на човешкия организъм от инфекции, това се знае. Имунната система може да се бори с по-голяма част от бактериалните и вирусните болести, което понижава вероятността от инфектиране. Неслучайно при заушка се говори за сезонен риск, тъй като в посочените месеци имунната система е естествено отслабена. Сезоните обаче не са единственият фактор за податливост към заразяване.
Имунната система на едно дете може да бъде отслабена по следните причини:
- Чести простуди;
- Продължително лечение с антибиотици;
- Лечение с кортикостероиди;
- Нередовно и небалансирано хранене.
При деца
Както е известно, за заушка се говори като за детска болест. Най-често от нея страдат мъниците от началните класове на училището. Точно затова на родителите се препоръчва да са особено бдителни именно в този отрязък от порастването на децата им. След 15-годишна възраст децата боледуват средно 5-7 пъти по-рядко.
При възрастни – мъже и жени
Макар и по-радко, от паротит могат да се разболеят и възрастни, мъже и жени. Те понасят заразата по-тежко; при тях по-често се развиват катаракти, интоксикацията е по-висока. Процесът видимо засяга подчелюстните и подезичните слюнчени жлези, понякога е локализиран само в тях.
Подчелюстната жлеза, отичайки, образува оток, подутина по протежение на челюстта. Мястото става болезнено, понякога отокът се разпространява и по шията.
Възпалението на подезичната жлеза се характеризира с поява на подпухване под брадичката; болезнена и зачервена е лигавицата на устата под езика. Болката се усилва при всяко движение на езика. Отокът на слюнчените жлези при възрастни е продължителен, понякога се задържа две седмици и повече.
Други причини
Както и при други инфекциозни заболявания, при заушка важна роля играе плътността на населението. На първо място – става дума за скупчването на деца в училището и детската градина. В подобни условия едно дете със заушка може наведнъж да зарази голям брой други деца. По този начин има опасност от епидемичен взрив в рамките на учебното заведение. Една от превантивните мерки в подобни случаи е да се поддържа добра хигиена и класните стаи да се проветряват достатъчно често.
Неспазването на санитарните правила също провокира разпространението на болестта. Високо рискови са онези болни, които не са били изолирани навреме от групата, към която принадлежат. Болният от заушка е опасен около 5-6 дни преди появата на първите симптоми – но тогава никой не подозира още за проблема. Рискът от зараза продължава до 7-9 дни от протичането на самата болест. През цялото това време е най-добре пациентът да си остане вкъщи. Така самият той ще понесе по-леко заболяването, а и няма да стане причина за разпространяването му.
Симптоми на заушка
Инкубационният период на епидемичен паротит се колебае от няколко дни до месец; средно е около 18-20 дни. При децата в могат да се развият симптоми като главоболие, леко втрисане, болки в мускулите и ставите, дискомфорт в областта на околоушните жлези, пресъхване на устата. По-често заболяването започва с треска, която продължава около седмица. Проявяват се и симптоми на интоксикация: обща слабост, безсъние, главоболие.
Как изглежда болният с паротит
Болестта заушка има ред специфични симптоми, които могат да се забележат от обикновения човек и без посещение при лекар. Разпознаването на тези белези може да накара родителите на едно болно дете предварително да заподозрат каква е болестта и да съдействат за по-ранното й диагностициране.
В началната фаза – т.н. продромален период, болните се чувстват както при простуда. Постепенно се зачервява лигавицата на гърлото, може да се развие и лека хрема. Развиват се също обща слабост, умерено главоболие, гадене, интензивно потене. При тези признаци детето може да се възпира от чести контакти с други деца и възрастни и да се потърси медицинска помощ.
Появата на специфичните симптоми на заушка прави това задължително. Още повече, че през следващите дни болното дете започва да поддържа висока температура и да се чувства още по-зле. Още преди да го види лекар, най-добре е то да си остане вкъщи. В този остър етап вече са видими отоците на слюнчените жлези; гърлото е зачервено, както и лигавицата на устната кухина. Това е острата фаза на болестта, в която болният е силно заразен. При инфектиране на тестисите те също могат да развият оток и да са болезнени.
Поражение на слюнчените жлези
Собственото название на болестта – паротит, е свързано с възпалението на двойките околоушни слюнчени жлези. Процесът обикновено засяга и двете, но има и единични варианти. Симптоматиката може първоначално да се развие само от едната страна, а впоследствие болестта да засегне и другата.
По-рядко паротитът засяга подчелюстните и подезичните жлези, особено при деца. Този вариант, при който възпалителният процес се развива само в слюнчените жлези и не обхваща други органи, се нарича неусложнен. Признаците му са отоци в зоната на жлезите, болки при движението на челюстите, повишена температура, пресъхване на устата, шум в ушите.
Поражение на тестисите при мъжете
Засягането на тестисите е едно от сериозните усложнения на паротита. Обикновено се случва на големи момчета и мъже, които не са били имунизирани в детството си. такова усложнение при малките момчета е рядкост.
На-често тестисите се оказват въвлечени в боледуването, след като възпалението се е развило в слюнчените жлези, на пети до седми ден от първите симптоми. състоянието на болния се влошава и се развиват нови симптоми. Много рядко се случва инфекцията да се развие директно в тестисите, без да е засегнала слюнчените жлези. В такива случаи трудно се поставя диагноза паротит, тъй като не са налице характерните белези на заушката.
Орхитът или възпалението на тестисите най-често е едностранен, но има и случаи на двустранно поражение. Болестта продължава седмица до 9 дни, след което се наблюдава затихване на острата фаза и оздравяване.
Задстомашна жлеза
Поражението на задстомашната жлеза при заушка е сравнително рядко усложнение, при не повече от три процента от случаите. Има мнение, че тази цифра не отразява истинската ситуация и че много от случаите просто остават недиагностицирани. Всъщност панкреатитът е достатъчно сериозно усложнение и си струва да се направи по-обстойно изследване, ако са налице смущаващи симптоми. Болният панкреас може да претърпи структурни и функционални изменения с продължителен негативен ефект върху здравето на пациента.
Първите специфични признаци на панкреатит се отбелязват на 4-7 ден от заболяването, почти винаги след засягането на слюнчените жлези. Изолирано поражение на панкреаса без други отражения почти не се среща. Общото състояние на болният от заушка рязко се влошава; такива болни трябва да се хоспитализират за интензивно лечение.
Специфичните признаци на панкреатит са болки и напрежение в коремните мускули; нов температурен пик, треска, повръщане и диария.
Други органи и системи
Обикновено острият период на епидемичният паротит протича за кратко и сравнително леко, но не са изключени късни усложнения като серозен менингит и менингоенцефалит; орхит или възпаление на тестисите; епидидимит – възпаление на надсеменника; оофорит – възпаление на яйчниците; остър панкреатит. Усложнения от този тип би следвало да се предполагат при всяко леко усложнение, тъй като вирусът на заушката има склонност да поразява нервните и жлезистите тъкани.
Етапи в развитие на заушката
В протичането на болестта има няколко основни стадия:
- Инкубационен период;
- Продромален етап;
- Период на основни прояви на болестта;
- Период на утихване;
- Период на оздравяване.
Инкубационният етап е времето, в което човекът вече се е заразил, но все още не е болен. Вирусът започва да се размножава върху лигавиците на дихателните пътища и прониква в кръвообращението. Този етап продължава 11 до 23 денонощия и към края му болният вече започва да чувства умора, слабост, сънливост.
Продромалният период е свързан с прояви на неразположение, което болният не може да идентифицира; разбира, че нещо не е наред, но не е ясно какво точно. Започва да го мъчи главоболие, сънят му се влошава, усеща мускулни и ставни болки. Този етап не е по-дълъг от 36 часа; заразеният от паротит е заразен за околните.
Период на основни прояви на болестта: вече се развиват типичните симптоми на паротита: зачервяване лигавиците на устата и гърлото – особено при излазите на слюнчените жлези. Появяват се неприятни усещания и подуване при околоушните слюнчени жлези. Пациентът е силно заразен и това му състояние продължава още 5-9 дни. В някои случаи отокът на слюнчените жлези е предхождан от възпаление на панкреаса или половите жлези.
Периодът на затихване започва до 9 дни след появата на характерните за заушка симптоми. По-продължително активно протичане на болестта има само при засягането на по-голям брой слюнчени жлези или при ранна проява на усложнения. В периода на затихване може да се запази отокът и характерният вид на лицето, от който иде и названието “свинка”. Спада и температурата, почти нулева е вероятността от заразяване на други хора. Болният се връща към нормалното си състояние и е отново работоспособен.
Периодът на възстановяване може да продължи още известно време, но в рамките му пациентът трябва по-скоро да се грижи за общото си укрепване. Той е вече с изграден имунитет към това заболяване; не представлява опасност за околните и е малка вероятността да развие тепърва тежки усложнения. Режимът, който трябва да спазва още известно време, е свързан с грижа за пълно възстановяване на физическата форма.
Възможни усложнения след заушка
Независимо че със създаването на ваксина против епидемичен паротит смъртните случаи са изключителна рядкост, инфекцията се отнася към категорията на опасните заболявания. това е свързано с редица остатъчни явления и усложнения, които могат да се развият след прекараната заушка. Те наистина не са чести, но понякога могат да имат необратими последствия и да причинят инвалидност.
Безплодие
Безплодието като остатъчно явление след заушка се среща предимно при мъже. Преди всичко касае онези, които в детството си не са били ваксинирани и нямат специфичен имунитет. Ако в зряла възраст такива мъже се заразят с вируса, има висок риск да развият орхит или епидидимит с необратимо поражение на половите жлези. При жени безплодието поради оофорит след заушка е рядкост.
При наличието на симптоми на споменатите заболявания, свързани с боледуване от заушка, пациентите трябва да се хоспитализират и да се лекуват в болнични условия.
Глухота
Глухотата може да е последица от поражения на слуховия нерв или вътрешното ухо. При неглижиране на слуховите смущения след заушка оглушаването е необратимо. За радост и тези усложнения днес са рядкост; стандартната схема на лечение обикновено предотвратява глухотата дори при осезаеми поражения на слуха.
Захарен диабет
При панкреатит като последица от паротит има опасност задстомашната жлеза да се окаже неспособна да произвежда хормона инсулин в достатъчна степен. Част от клетките на панкреаса, които са отговорни за този процес, умират и при недостиг на инсулин пациентът развива диабет от първи тип. Ако един болен от паротит развие високи стойности на кръвната захар, непременно трябва да го консултира ендокринолог, за да се избегне необратимо състояние с инсулинов дефицит.
Синдром на сухото око
Този синдром може да се развие като остатъчен известно време след заушката. Възпалението на слъзните жлези като съпътстващ симптом води до редукция на отделяните секрети и нарушено хранене на окото. Очната лигавица изсъхва бързо и пациентът усеща дискомфорт и постоянно дразнене. За решението на този проблем трябва да се потърси офталмолог. Състоянието е обратимо, но доста продължително, развива се в рамките на няколко седмици, а понякога и месеци.
Нарушена чувствителност
Нарушенията на чувствителността са резултат от паротитни усложнения, каквито са серозният менингит или менингоенцефалит. При тях има поражения на обвивки и тъкани на главния, по-рядко на гръбначния мозък. При самото боледуване не са изключени слаби или временни парализи и парези. Чувствителността при тежките форми се възстановява бавно, но все пак нещата не са необратими – дори когато за достигането на нормалното състояние са необходими години.
Диагностика и изследвания
Заболяването се диагностицира на базата на клиничната картина, която е достатъчно специфична. Отчитат се също резултати от лабораторни тестове и серологични анализи. В първите дни на болестта могат да бъдат определени антитела към вируса; допълнителен диагностичен критерий е степента на активност на някои ферменти като амилаза и диастаза в кръвта и урината.
Лечение през 2019 г.
Лечението на заушка обикновено се провежда в домашни условия. Болният трябва да лежи от диагностицирането на болестта до етапа на затихване, което обикновено трае една-две седмици. Крайното решение – къде и как да се лекува пациентът, взема лекарят след запознаване със състоянието му. При проявени усложнения вярното решение е хоспитализацията.
Режим и грижи за болния
Най-често домашният леглови режим се развива в рамките на десетина дни. При необходимост този срок се удължава. Болният трябва да се пази от физически и емоционални натоварвания, а също да избягва простудите. Ако тези условия не се спазват, рискът от усложнения нараства в пъти – особено ясно това личи при случаите на орхит.
Грижите за болния включват и профилактични мерки за ограничаване разпространението на болестта. Прекратяват се контактите с хора, които не са имунизирани срещу заушка, а контактуващите с болния спазват класическите санитарни норми, включително носене на марлени превръзки за устата.
Диета
Диетата при паротит се спазва основно за предотвратяването на панкреатит. Принципите й са прости: ограничена калорийност – до 2600 ккал дневно; често хранене, най-добре пет пъти дневно с малки порции; задължителен прием на средно два литра течности дневно. Избира се лесна за усвояване храна – тогава организмът няма нужда от много ферменти и панкреасът не се натоварва интензивно.
- Препоръчват се храни като варени нетлъсти меса и риба; плодове и зеленчуци; каши и макарони, нискомаслени млечни продукти. Забранени са пресен хляб, шоколад и консерви; алкохол; лук чесън и репички; мазни меса, пикантни храни, люто, пържени и пушени храни, бобови.
- Сред храните, които се допускат – но в ограничен обем, са колбаси, кашкавал, яйца и хайвер, краве масло.
Лекарства и цени за 2019 година
Медикаментозното лечение при паротит е симптоматично. Важно условие за преодоляването на болестните симптоми е това лечение да започне навреме и с подходящите лекарства. Самолечението може да създаде условия за усложнения, затова тази задача задължително се поверява на лекар-инфекционист. Да се помни и предупреждението, че при оток на слюнчените жлези или тестисите не се правят затоплящи компреси!
Основните групи прилагани медикаменти са нестероидните противовъзпалителни, кортикостероиди, противоалергични, аналгетици, ферменти.
В общи линии цените на тези лекарства не са особено високи. Така например ибупрофенът – при висока температура и възпалителен процес, върви по 2.80 лв за 20 таблетки от 200 мг.
Дексаметазонът като представител на кортикостероидите е на цена 0.40 лв за ампула инжекционен разтвор от 1 мл.
Противоалергичното ериус струва 10 лв за 30 таблетки по 5 мг.
Аналгинът като обезболяващо е два лева за 20 таблетки по 500 мг.
При засегнат панкреас е възможно да се приложи и фермент, например мезим форте – кутийка с 10 хапчета струва около три лева.
Народни методи
Народната медицина препоръчва при заушка да се правят компреси, но лекарите предупреждават, че това е опасно при наличието на отоци и повишена телесна температура. Може обаче да се направи компрес от ленено семе по следната технология:
- 100 г натрошено ленено семе се залива със 100 мл вряла вода и се вари на тих огън до получаването на гъста каша. След като изстине се сипва в стъклен буркан и се смесва с една супена лъжица мед. От тази смес се взема по малко, размачква се като питка и се лепва върху зоната със засегната слюнчена жлеза.
Друго ефективно средство, което облекчава общото състояние и укрепва имунитета, са билковите чайове – в случая от шипки, липа и градински чай.
Помага и жабуренето с отвара от лайка или смес от лайка и градински чай. Сместа се приготвя от супена лъжица билка и чаша вряла вода. Залива се и се оставя да се запарва половин час. Следва прецеждане и жабурене, но течността не бива да е прекалено топла.
Към какъв лекар да се обърнем?
Първото, което се прави при опасение за заушка, е да се потърси личният общопрактикуващ лекар или педиатър. Болният да остане вкъщи и да се ограничат контактите му. При показания за хоспитализация лечението се провежда от медицински специалисти.
Прогноза и профилактика
Прогнозата при неусложнен паротит е благоприятна; оздравяването настъпва след около 10-14 дни. При усложнения този срок се удължава, като има и риск от необратими увреждания като загуба на фертилната функция, парези и паралич на мускулни групи, увреждане на слуха до пълно оглушаване.
Специфичната профилактика е ваксиниране на едногодишна възраст и реимунизации през 6 години, като ваксината е поливалентна. Тя намалява риска от заразяване с инфекциозни заболявания и редуцира риска от усложнения.
Общата профилактика се състои в изолирането на болния до пълното му клинично оздравяване, но не по-малко от 9 дни. Прави се дезинфекция на средата, налага се карантина в детска група или клас, контактните с болното дете се ваксинират – ако това не се е случило до момента.
Видове ваксини през 2019 г.
Съществуват три типа ваксини срещу заушка: жива, инактивирана и комбинирана. В България се прилага комбинирана ваксина срещу паротит, морбили и рубеола от 13-ия месец на детето. При въвеждането на ваксината детският организъм изработва антитела срещу всяка от инфекциите. При паротита в частност антителата циркулират в кръвта през целия живот. Обичайна практика е при комбинирани ваксини да се прави и реимунизация през определен срок, в случая 6 години.
Продължителност и срокове на оздравяване
За пациента боледуването от заушка продължава две-три седмици; в този срок той не включва инкубационния етап и оздравяването. За него боледуването е свързано с домашния или болничен режим и приема на лекарства. Лекарят включва целия период от заразяването през инкубационния период до пълното оздравяване, така че при него болестта може да се проточи от един до 4 месеца – особено ако се развият и усложнения.
Източници:
Марта Савова е дългогодишен журналист с насоченост в областта на здравната и социалната тематика, политиката, културата и финансите.За контакт: martasavova@yandex.ru.За информацията си използва главно своите контакти в медицинските среди, сред които има професори и национални консултанти, а също и материали на 
