Лекар.БГ сайт за здраве, диети, отслабване, бременност.
Бучу, това е храст, който расте в Южна Африка и се ползва откакто местните се помнят за решаване на всевъзможни проблеми и трудности, свързани с уринирането, при възпаление на бъбреците и много други случаи.
У нас се разпространява главно като екстракт от листа, затворен в капсули.
Разновидности на Бучу:
Barosma betulina (син. Agathosma betulina, Diosma betulina), Barosma crenulata (син. Agathosma crenulata), Barosma serratifolia. Листата на първата (известна като „късолистно бучу”) са най-ценени и съставляват т.нар. foliea buchu в британската фармакопея. Билката за пръв път е въведена в официалната британска медицина през 1821 година като лек срещу цистит, уретрит, нефрит и катар на пикочния мехур.
Бучу е нисък храст, произлизащ от района на Кейп в Южна Африка. Хотентотите използват няколко разновидности под общо наименование „буку”. Листата имат аромат, наподобяващ този на седефчето, и се използват от местните хора за парфюмиране на тялото. Те се събират по времето, когато растението цъфти и дава плодов и се сушат. Маслото от бучу се извлича от листата чрез дестилация на пара. Препаратите, приготвяни от листата му, имат дълга история на употреба в традиционната билкова медицина като дезинфектанти на пикочния тракт и диуретици. Билколечителите са използвали бучу за лечение на пикочни инфекции и възпаления, както и на възпаления на простатата. В Европа то се е използвало и за лечение на подагра. Оригиналната употреба на билката от местните жители на Южна Африка не е изяснена, тъй като бучу е общо название на ароматните растения. Тя, изглежда, е била прилагана локално, навярно като репелент срещу насекоми, а също така и вътрешно при стомашни оплаквания, ревматизъм и проблеми с пикочния мехур.
Активни съставки:
Листата на бучу съдържат от 1 до 3.5% летливи масла и флавоноиди. Смята се, че антисептичното му действие върху пикочния тракт се дължи на летливите масла. Основният им компонент, за който се счита, че има антисептично и антибактериално действие, е (монотерпен) диосфенолът. Липсата именно на това вещество в т.нар. „дълголистно бучу” (Barosma serratifolia) доведе до изключване на листата на тази разновидност от британската фармакопея. Но едно изследване в епруветка с употреба на масло от бучу не откри съществен антибактериален ефект.
Освен летливото масло (което освен диосфенол съдържа лимонен, ментол и камфор) съставът на билката включва гликозид (баросмин), флавоноиди (диосмин, рутин, хесперидин, кверцетин и производни), клей, смола, витамини от група В, танин.
Билката е използвана при инфекции и възпаление на пикочния тракт. Тя има още диуретични, ароматни, стимулиращи и предизвикващи изпотяване свойства. Може да бъде използвана при всякакви инфекции на урогениталния тракт като цистит, уретрит, простатит, затруднено уриниране (дизурия), пясък в урината. Тя е особено полезна при болезнено и парещо уриниране.
В Кейп дълго време бучу е било познато като стимулиращ тоник и лек за стомашни проблеми, употребявано накиснато в бренди -цяр, известен като „бучу бренди”.
Каква е обичайната дозировка?
Монографията на германската Комисия Е заключава, че няма достатъчно данни, подкрепящи съвременната употреба на бучу за лечението на инфекции и възпаление на пикочния тракт. Но някои традиционни билколечители продължават да го препоръчват при такива състояния. Традиционно се предписва употребата на 1-2 г от сушените листа 3 пъти дневно на капсули или чай. Тинктурата (1:5 в 60% алкохол) може да бъде използвана в доза 2-4 мл 3 пъти дневно, а течният екстракт (1:1 в 90% алкохол) – 0,5-1,5 мл (отново 3 пъти дневно).
Странични ефекти и взаимодействия: бучу може да предизвика дразнене на стомаха и червата, така че не трябва да се взима на празен стомах. Освен това не бива да се употребява от бременни жени или кърмачки. Може да раздразни болните бъбреци и трябва да се избягва от хора с бъбречни инфекции.
