Алцхаймер, деменция и сенилност. Лечение, лекарства, наследственост

Алцхаймер, лечение: има ли ефикасни терапии. От какво зависи успешното лечение; медикаменти, основно и спомагателно лечение. Народна медицина; психологическа подкрепа за пациента и за близките му. Профилактика

При лечение на Алцхаймер трябва да се отчита многофакторният характер на страданието.

Знаем, че става дума за дегенеративни промени в главния мозък – но значителен принос за прогресията им имат обменните нарушения, причинени от съпътстващи заболявания. Затова на всеки стадий от заболяването терапията започва с корекция на телесните нарушения и обменния дисбаланс; установява се контрол над сърдечно-съдовата и дихателната система, стабилизира се стойността на захарта в кръвта, нормализират се функциите на бъбреците, черния дроб, щитовидната жлеза, попълват се дефицитите от витамини и микроелементи.

Принципи в традиционното лечение на Болест на Алцхаймер

Симптомите на болестта могат да бъдат контролирани – чрез лечение се постига отслабването им и дори стопиране на патологичния процес. Това е възможно при подобрено хранене на мозъчните клетки, отстраняване от кръвната плазма на токсични продукти, подобряване общото състояние на организма.

Има случаи, при които лечението не успява да овладее напълно признаците на деменция; тогава се преминава към патогенетично лечение на заболяването, т.е. назначават се лекарства, които въздействат върху вътрешния механизъм на Алцхаймеровата болест. Освен това в рамките на всеки стадий се прилага и симптоматично лечение, което неутрализира отделни симптоми от рода на тревожност, депресия, халюцинации и пр.

Комплексният подход при лечението на Алцхаймер включва и допълнителни терапии, чиято цел е подобряване трофиката на нервната тъкан, нормализация обмена на веществата в кората на главния мозък, повишена съпротивляемост към въздействието на вътреклетъчни токсини и пр.

Лечима ли е?

Може ли да се излекува напълно болестта на Алцхаймер? Специалистите признават, че стандартно лечение до пълно излекуване все още няма – въпреки множеството изследвания и успешните терапии за симптоматично овладяване и забавяне на дегенеративния процес. Проблем в ефективността на лечението е късното диагностициране; според специалисти обикновено диагнозата се поставя при видими симптоми и около 6-7 години след първите й прояви. Т.е. колкото по-рано се установи, че става дума за Алцхаймер, лечението е толкова по-резултатно в посока забавяне на страданието.

алцхаймер лечение, диагностика, тест

Ранното диагностициране дава шансове на пациентите по-дълго да съхранят умствените си способности

Ето на какви симптоми трябва да се обръща внимание за ранното разпознаване на болестта:

  • Човекът се затруднява да излага нормално мислите си;
  • Става обидчив, раздразнителен, хленчи или е агресивен;
  • В напреднал стадий става апатичен, губи волята си, отказва се да извършва обикновени действия;
  • Започват нарушения на речта; пациентът забравя и при опити да си спомни нещо запълва забравеното с измислени факти;
  • Забравя названията на предмети от бита, имена, не познава близките си; неспособен е да изпълнява елементарни действия.
Фактори, влияещи на развитието и лечението

Медицината наистина има огромен напредък; трудно е да се изброят невероятните открития в тази област, благодарение на които се лекуват безброй болести. Болестта на Алцхаймер обаче все още е “костелив орех” за науката; има ред неизяснени подробности и спорове около характеристиките и лечението й. Няма спор обаче, че страданието по правило се развива в старческа възраст – т.е. главна причина за проявата на заболяването е напредналата възраст.

Втори важен фактор е генетичната предразположеност. Доказано е, че това разстройство се наследява по майчина линия също както мигрената и проблемите с кръвоносните съдове. Ако в един род е имало или има човек, страдащ от старческа деменция, застрашените членове на фамилията трябва да се погрижат за надеждна профилактика.

Ето и още фактори, които имат роля при прояви и развитие на Алцхаймерова болест:

  • Травми на черепа – сътресения, удари, хематоми;
  • Инфекции от рода на менингит, енцефалит;
  • Патологии на сърдечно-съдовата система: инфаркти, инсулти, увреждане на вени, артерии, капиляри;
  • Болести на щитовидната жлеза;
  • Пребиваване дълго време в зони с токсини или радиация;
  • Късно раждане;
  • Преживени хирургични интервенции.

Медикаментозно лечение

Фармацевтичната индустрия предлага доста варианти за ефективна терапия – целта е да се забави развитието на болестта на Алцхаймер и частично да се неутрализират симптомите й. терапевтичните подходи имат няколко етапа:

  • Заместителна терапия – идеята е да се премахне невротрансмитерният дефицит в невронните системи на организма, които на първо място съдействат за развитието на страданието;
  • Невропротекторна – повишава се жизнеността на невроните и невронната пластичност;
  • Вазоактивна;
  • Противовъзпалителна;
  • Хормонална.
Ацетилхолинестеразни инхибитори

През 70-те години на миналия век е установено, че още в ранен стадий на болестта в тъканите на главния мозък рязко намалява съдържанието на ацетилхолин. Това вещество е невромедиатор – т.е. то осигурява предаването на информация между невроните. Ако произведеният ацетилхолин е в повече, той се разрушава чрез специфичен фермент – ацетилхолинестераза. При нормално здраве продукцията на ацетилхолин и разрушаването му чрез ацетилхолинестераза са в равновесие; тогава е налице нормално функциониране на нервната тъкан.

При отслабено производство на ацетилхолин, както става с възрастта, равновесието може да се поддържа най-добре, като се потиска ацетилхолинестеразата. Такава именно е задачата на група медикаменти, известни като ацетилхолинестеразни инхибитори.

  • Съвременните лекарства от този тип имат приблизително еднаква ефективност, около 50-70%. Клиничната практика обаче показва широк диапазон на индивидуалните отговори на различните препарати. Затова в случаите, когато един инхибитор не пасва на пациента – ефектът му е слаб или се проявяват много странични ефекти, може да се избере друг от същата група.
  • За ефективността на препарата може да се съди след тримесечен прием в максималната поносима доза.
Донепезил

Донепезил е един от трите ацетилхолинестеразни инхибитори – второ поколение, с международно признание. Приема се вечер преди сън, обичайната доза е 5 мг. В перспектива дневната доза може да бъде повишена до 10 мг за денонощие. У нас цената на продукта за опаковка от 28 таблетки по 5 мг е около 23 лв. С подобна цел могат да се препоръчват още донепезил акорд, даризол, донецепт, нивалин. Ако се налага донепезилът да бъде заменен с друг медикамент, след последния прием на хапчето трябва да се направи едноседмична пауза преди първия прием на новото лекарство.

Церебролизин

Медикамент за инжекционно въвеждане; прилага се при сенилна деменция, Алцхаймер, инсулти, черепно-мозъчни травми. Дозите и продължителността на лечението се определят индивидуално. При нервнодегенеративни заболявания на главния мозък дневната доза от медикамента е 5-30 мл; лечението може да продължи 10 до 20 дни, като след пауза терапевтичният курс може да се повтори. Медикаментът е противопоказан при епилепсия и тежка бъбречна недостатъчност. Като аналози на този продукт се сочат кавинтин и вицетин. Цената на церебролизина е 60 лв за 5 ампули по 10 мл.

Нивалин (галантаминов хидробромид)

Лечението с този медикамент подобрява предаването на нервните импулси в централната и периферната нервна система.По преценка на лекуващия може да се прилага като инхибитор на ацетилхолинестеразата. Инжектира се само от медицински лица; дневната доза и продължителността на лечението трябва да бъдат определени от лекар. Цената за ампула от 5 мг/мл е около два лева.

алцхаймер лечение с Нивалин и други лекарства

Изборът на едно или друго лекарство при Алцхаймер  зависи от стадия и от индивидуалната поносимост

Ривастигмин

Той е инхибитор на ацетилхолинестераза с централно действие; блокира едно временно два фермента, които причиняват разпад на ацетилхолина. Подходящ е при бързо прогресиращи случаи с болестта на Алцхаймер. Освен това като нов продукт той е произвеждан в няколко форми: таблетки, разтвор за пиене и пластир за трансдермално въздействие. Началната му доза е 1.5 мг два пъти дневно; след месец се преминава към средна терапевтична доза от 3 мг два пъти дневно. Ако и това не е достатъчно, с интервали от по месец дневната доза може да нараства на 2х4.5 мг и 2х6 мг.

У нас ривастигмин е познат като медикамент под формата на капсули по 1.5 или 3 мг. Опаковка от 28 капсули по 1.5 мг струва 60 лв.

За всички лекарства от този тип се знае, че се приемат дълго време, понякога и пожизнено.

Основно лечение: Мемантин

Както сочи клиничната практика, правилно подбраните медикаменти от групата инхибитори на холинестеразата, както и лечебните планове, помагат при всички стадии от развитието на заболяването. Единственият медикамент със световно признание като подходящ при Алцхаймер с тежка деменция, е мемантинът.

  • Проблемът е в това, че в последните стадии на заболяването активността на ацетилхолинестеразата парадоксално отслабва и в развитието на патологичния процес основна роля започват да играят други механизми. Така например в късния стадий на болестта част от специализираните нервни клетки в главния мозък започват да произвеждат токсично вещество – глутамат. Ясно е, че това може само да навреди и на без това изхабения мозък на пациента. Ролята на мемантина е да регулира тази трансформация и да предпази нервната тъкан от вътрешна интоксикация. За жалост не може да се прилага при пациенти с бъбречни увреждания или епилепсия.

Мемантинът се понася значително по-добре от инхибиторите на холинестеразата. Може да предизвика възбудни процеси, затова трябва да се приема през първата половина на деня. Рядко се проявяват такива странични ефекти като гадене, световъртеж, слабост, грипоподобни състояния.

Практиката сочи, че дава добри резултати при комплексно лечение с участието и на инхибитори на холинестеразата. Достъпен медикамент; срещу рецепта получавате опаковка от 28 таблетки по 10 мг за 5 лв.

Симптоматично лечение

Най-често симптоматичното лечение при Алцхаймер е фокусирано върху развиващи се психотични разстройства. В ранните стадии се препоръчват антидепресанти, тъй като нормализацията на емоционалното състояние нерядко успява да балансира патологичните прояви на основното заболяване.

При лечението на депресии у хора в напреднала възраст трябва да се избягват холиноблокиращите препарати от рода на амитриптилин и  други трициклични антидепресанти. Назначаването на подобни медикаменти може да усложни ацетилхолиновия дефицит в централната нервна система и да ускори прогресията на деменцията.

В етапа на предеменция, когато инхибиторите на холинестеразата все още не се прилагат, е добре да се вземат антидепресанти от типа селективни инхибитори на обратното зафващане на серотонина. Подходящи са и инхибиторите на обратно захващане на серотонин и норадреналин, така е налице  допълнителен антидементен ефект.

При лека до умерена деменция такива продукти вече не бива да се приемат, тъй като са възможни непредсказуеми взаимодействия с ивхибиторите на холинестеразата. По-добър за такива пациенти е препаратът коаксил; той може да се препоръчва също на пациенти в старческа възраст. В този етап от прогресията на болестта се наблюдават психотични разстройства като агресивност, бълнуване, халюцинации. Налага се да се приемат невролептици, но много внимателно – тези медикаменти могат да влошат симптомите на деменцията. Затова невролептици се дават само в краен случай, при това се избират продукти с меко действие от типа на рисперидон.

Преди да минем надолу към спомагателното лечение, вижте и този ни материал за симптомите:

Болест на Алцхаймер. 10+ ранни симптоми, тест

Спомагателно лечение

За спомагателно лечение става дума в ранните етапи от развитието на болестта, когато инхибиторите на холинестеразата все още не са въведени. Използваните в този ранен етап препарати могат да се използват и по-късно като алтернатива на споменатите инхибитори, ако приложението им не е възможно по една или друга причина, например противопоказания или нежелание от страна на пациента.

алцхаймер лечение, спомагателно лечение, лекарства

Социалните контакти и интелектуалните занимания отлагат влошаването

Ето какви групи алтернативни медицински препарати се прилагат при болестта на Алцхаймер:

  • Лекарства, които оптимизират предаването на нервни сигнали в централната нервна система. С помощта на продукти от типа на пирибидил се подобряват паметта и концентрацията, както и способността за усвояването на нов материал;
  • Инхибитори на фософдиестеразата: тези лекарства подобряват кръвообращението в най-малките съдове на главния мозък, увеличават съдовия просвет и предотвратяват образуването на тромби. От тзи тип е медикаментът винпоцетин.
  • Стандартизиран екстракт от гинко билоба: препаратите от този вид имат комбиниран ефект и са доказали ефективността си при лека до умерена деменция. Съдържат биологично активни  съставки, които подобряват състоянието на кръвоносните съдове, оптимизират синтеза на невромедиатори и предпазват клетките на главния мозък от токсични вещества.
  • Блокери на калциевите канали: предпазват нервните клетки от токсични влияния при излишък от калций и улесняващи разширението на малките съдове – цинаризин.
  • Алфа-адреноблокери: разширяват съдовете и способстват за предаването на информация в центровете на главния мозък (ницерголин, нерголин);
  • Производни на пиролидона, които стимулират синтеза на белтъци в клетките на главния мозък и подобряват вътреклетъчното усвояване на глюкоза и кислород – като ноотропил;
  • Пептидергични и аминокиселинни препарати, оптимизиращи вътреклетъчния обмен и съдействащи за образуването на нови невронни израстъци с последващо възстановяване на информационните вериги – вижте церебролизин.

Лечение в различните стадии

Лечението при болест на Алцхаймер зависи от комплекс от условия, като основно правило е да се действа в зависимост от стадия на страданието.

  • При предеменция обикновено се препоръчват антидепресанти, както и спомагателни средства за подобряване качеството на предаване на нервните сигнали, на паметта и концентрацията, на усвояването на нови знания. Назначават се медикаменти от типа на пирибедил, винпоцетин, ноотропил, гинко билоба и др.
  • При лека и умерена деменция е необходимо да се преследва корекция на телесните и обменните нарушения, които са способствали за развитието на болестта на Алцхаймер. Дават се лекарства като донепезил, галантамин, ривастигмин, както и  антидепресанта коаксил, невролептика рисперидон и др. Подходящи са – като алтернатива на инхибиторите на холинестеразата, пирибедил, винпоцетин, гинко билоба, церебролизин, ноотропил.
  • Тежката деменция изисква терапията да се фокусира върху поддържането на мозъчната дейност, като основен продукт е мемантинът.

Ето още една хубава наша статия по темата. След анонса продължаваме с психологическата помощ, диетата и грижите за пациента:

Алцхаймер: Кой е застрашен от болестта? Стадии, тест

Психологическа помощ

Психологическото консултиране при Алцхаймер е два вида: помощ за пациента – и помощ за най-близките роднини, които се грижат за болния.

Много пациенти с тази диагноза дълго време поддържат критично отношение към състоянието си. Те съзнават постепенното угасване на паметта и другите си умствени способности и изпитват страх, тревога, объркване. Нерядко развиват депресия, която причинява много страдания за пациента и за неговите близки. Освен това депресивните състояния усложняват проявите на заболяването и ускоряват развитието на патологията.

Ето защо при подобно развитие непременно трябва да се търси психотерапия, която при необходимост може да се комбинира с прием на антидепресанти.

  • Психокорекцията включва както консултиране на самия пациент, така и съвети към родствениците и семейна психотерапия. Идеята е болният да получи такъв тип грижи, които му съдействат, но не ограничават самостоятелността му до момента, когато прогресията на Алцхаймер ще я направи невъзможна. Пациентът трябва колкото може по-дълго да живее с усещането, че може да се справи с много предизвикателства на новата ситуация. Семейното консултиране и работата с близките има за цел да убеди хората, че промяната у болния човек е резултат от страданието му, а не е каприз на възрастта или нова странност на характера му.
Помощ на родствениците

Психологическата помощ за родствениците е една от приоритетните задачи на цялото общество в борбата с болестта на Алцхаймер. Близките на такъв пациент са принудени непрекъснато да се грижат за него, наблюдавайки постепенното му угасване. Тези хора пребивават в състояние на постоянен стрес и определено имат нужда от психологическа подкрепа.

Тази подкрепа може да бъде получена при непосредствени консултации с психолог, чиято цел е да се избегнат депресии и социални проблеми. Възможни са сеанси на групова терапия, при която психологът работи с цяла общност от хора, ангажирани с грижите за такъв пациент. Има също формални и неформални общности за психологическа поддръжка, форуми, социални организации и пр. В крайна сметка, съществува и вариантът самоподдръжка, при който ангажираният родственик проучва различни източници и попълва знанията си и информацията за практически подходи при грижите за болния.

Практически съвети за самопомощ на родствениците

Ето няколко съвета, които биха могли да помогнат на ангажираните родственици:

  • В обгрижването на болния трябва да помага цялото семейство. Ако това е оставено само на един човек, нерядко в семейството възникват конфликти и членовете му се отчуждават. Дори и онези, които са цял ден на работа, могат да поемат според възможностите си някаква част от задълженията.
  • Ангажираният с обгрижване на болен от Алцхаймер не бива да таи проблемите си, а да ги споделя с близки и приятели, във форуми и групи за взаимопомощ. Горчилката трябва да се “изговори”, за да се намери баланс на негативните емоции.
  • Трябва да се избягват самообвиненията и самобичуването; при изостряне на отношенията в семейството, при конфликти търсете помощта на психолог.
  • Запазете си територия и време – лично, собствено. В рамките на деня определете свое време; поглезете се с нещо приятно, с малка разходка, покупка и пр. Не забравяйте, че от вашето благополучие зависи добрата грижа за болния.
Грижи за пациента

Обгрижването на пациент с Алцхаймер е трудна задача, но при спазването на някои правила – възможна. Ето на какво да обърнете внимание:

алцхаймер лечение, грижи и профилактика

Обгрижването на такъв пациент изисква много търпение

  • Организирайте дневен режим, разписание, което да позволява на болния да се ориентира във времето. За да може режимът да създава у пациента усещането за сигурност, трябва да се съхранят колкото може повече стари правила и приятни навици на болния.
  • Обстановката вкъщи трябва да помага на пациента за ориентация във времето и пространството. Касае се за паметни листчета, етикети, бележки с названия на предмети и действия; снимки на близките с изписани имената им и пр.
  • Организирайте на пациента някакви леки занимания, така че да се чувства полезен. Поопщрявайте го редовно да прави гимнастика, подходящи физически упражнения.
  • Подкрепяйте желанието му да бъде самостоятелен, като внимавате за възможната внезапна необходимост от помощ.
  • Демонстрирайте топлота и обич с думи и жестове; човекът не бива да осъзнава остро, че ви е в тежест.
  • Избягвайте конфликтите; пациентът не е виновен – виновна е болестта.
Ежедневни дейности

Занимания и действия, които не са били проблем за болния или за когото и да било – сега стават ядро на всекидневните ви занимания:

  • Обличане: избирайте удобни и лесни за обличане/събличане дрехи, които съответстват на сезона и на условията в стаята. Оставете пациента да се справя сам с тази задача колкото може по-дълго. Помагайте му, като подредите дрехите в реда на обличането и му спестите например сложните закопчавания. Не давайте на клетника прекалено широки дрехи и обувки – наистина ще ги облече по-лесно, но после може да се спъне в някоя от тях. 
  • Тоалетната: спазвайте режим на ставане от сън и хранене, така че ходенето до тоалетна да е предвидимо като време. Трябва винаги да сте наблизо в решителния момент. Напомняйте му да посети WC, но го правете тактично. При необходимост оставяйте вратата на тоалетната отворена, а лампата вътре – включена. Маркирайте вратата на “двете нули” с ярка, запомняща се картинка – така по-лесно ще бъде намерена.
  • Хранене: напомняйте на болния да приема храната без бързане. При прогресията на болестта храненето става трудно; приготвят се каши и супи, така по-лесно може да се постигне прием. Не бива да се дава студена или прекалено гореща храна. Най-сложно става, когато гълтателният рефлекс започне да отслабва.
  • Забравянето: при умерена деменция пациентът започва да губи вещи и да обвинява близките си, че му ги крадат. Отнасяйте се с хумор и помагайте да се намери изгубеното. Такива пациенти често си правят скривалища, за които впоследствие забравят. Понякога изхвърлят нещата си в сметта, така че не е зле да проверявате какво има в кофата за смет.
  • Пристъпи на агресия, халюцинации: когато се случи нещо подобно, запазете самообладание: ако покажете страха си, пациентът ще стане още по-объркан или гневен. Говорете с мек, успокояващ глас; потърсете лекар и анализирайте ситуацията – разберете какво е провокирало този изблик на негативни емоции, за да го игнорирате в бъдеще като възможен дразнител.

Лечение с народни средства и билки

Медикаментозното лечение може да повлияе върху същността на заболяването, но това не е достатъчно за поддържането на здрав физически и емоционален дух. Народната медицина има множество проверени рецепти, които съдействат за укрепване на имунната система и са добра профилактика както за Алцхаймер, така и за други хронични и инфекциозни заболявания.

Има 6 доказани терапии от народната медицина, които са и добра профилактика, и полезно лечение при болестта на Алцхаймер:

  • Силен черен чай – пие се сутрин на гладно. Същевременно трябва да се прекрати приемът на кафе и всяка друга напитка с кофеин.
  • Настойка от корен на женшен. Настъргва се на ренде 5 г корен; добавя се същото количество кашица от лимонник или шизандра, сместа се залива с литър вряла вода и се оставя на тих огън за 15-20 минути. Пие се охладено по 1/3 чаша вместо чай.
  • Настъргва се корен от ашваганда или индийски женшен; една супена лъжица се залива с 250 мл вода; вари се десетина минути, охлажда се и се прецежда. Пие се на глътки.
  • Всеки ден се приема соев лецитин – веднъж на 24 часа по 3 г.
  • Всеки ден да се пие настойка от гинко билоба или друг продукт с гинко.
  • Настойка от дяволска уста: два пъти дневно по 15 капки с малко вода.

Диета и хранене

Няма специална диета за хората, страдащи от старческа деменция, но препоръките насочват към принципите на здравословното хранене. Трябва да се мисли за състоянието и функционирането на кръвоносните съдове, за укрепването на съдовите стени, регулация на обменните процеси и пр. подходящите храни са плодове и зеленчуци – сурови, обработени на пара или печени; месото само бяло – от пиле, пуйка, заешко; морски дарове – риба, раци, калмари, скариди; ядки – орехи, бадеми, фъстъци.

  • Храненето при Алцхаймер изключва сладки и тестени изделия от бяло брашно, киселомлечни продукти. Препоръчителен е отказ от мазни, люти, пикантни храни, от пържено и пушено месо – тези храни натоварват излишно стомашно-чревния тракт, бъбреците и черния дроб. Диета в тази посока може да повлияе положително върху целия организъм.

Профилактика за Болестта на Алцхаймер

Една от важните мерки за предотвратяване на това заболяване е контролът върху артериалното налягане и кръвната захар. При необходимост да се прави медикаментозна корекция на показателите извън норма.

алцхаймер лечение, предпазване, забавяне

Има начин да се забави или дори да се избегне болестта

Друг съществен момент е храненето: препоръчва се т.н. средиземноморска диета. Особено важни компоненти в менюто са плодове и зеленчуци, зехтин, риба, морски дарове, червено вино – до 150 мл дневно.

Как да се предпазим?

Можем да намалим риска от това заболяване, като спазваме споменатите принципи, както и още:

  • Да спазваме балансиран режим на труд и отдих;
  • Всекидневни разходки на чист въздух;
  • Подходящо физическо натоварване – ходене пеш, плуване;
  • Гимнастика за ума: решаване на кръстословици, решаване на задачи и пр.
  • Тренировка на паметта – специални игри, заучаване на стихове и пр.
Какво да избягваме?

Нещата, които трябва да избягваме, са известни: това са хроничният стрес, недоспиването, наднормените килограми, продължителният престой в непроветрени помещения, тютюнопушенето, нездравословното хранене – включително дефицит на витамини, фибри. Особено вреден е алкохолът във високи дози.

Източници:

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Оценете статията

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *