Алергични болести: Кашлица, ларингит и астматичен бронхит

Алергичните заболявания на дихателните пътища са много чести в практиката. Разглеждаме алергична кашлица, алергичен ларингит, астматичен бронхит и други болести.

Техните болестни прояви могат да засягат всички отдели на дихателната система: нос, ларинкс, трахея, бронхи и бели дробове.

Обуславят се от особена свръхчувствителност (вродена или придобита) към различни вещества, които действуват като чужди и дразнещи организма агенти (алергени) и предизвикват алергично заболяване. Най-често-алергените проникват в дихателните пътища при вдишване на замърсен въздух и по-рядко през храносмилателната система.

Голямо е разнообразието на алергизиращите дихателните пътища вещества: при децата най-голяма роля играе домашният грах и по-рядко цветният прашец от растенията. Чести алергени са обаче и редица бактерии, плесени, вируси, паразити, рани (краве мляко, яйца, шоколад), пушеци и индустриални изпарения.

Демир бозан за безсъние

В някои случаи.играят роля и редица медикаменти включително и някои антибиотици) и много рядко някои ваксинации (напр. противококлюшната ваксина). Децата с алергични заболявания са особено чувствителни към сезонните в резките промени в климата.

Много често тези често повтарящи се заболявания се свързват с простудяване или инфекции и погрешно се лекуват като такива.

Какви най-чести оплаквания имат болните от дихателни алергози деца?

Всяка пролет и есен детето изведнъж получава пристъп от силна хрема, често кихане, запушен и отделящ секрет нос. Три-четири дни преда появата на хремата детето си трие носа и очите, а понякога се оплаква от сърбеж и в ушите. Обикновено температурата му е нормална или леко повишена. След около 10 дни хремата изчезва, но през следващата есен или пролет отново се появява.

Това е картината на т. нар. сезонна сенна хрема, която се причинява най-често от цветния прашец на сезонна цъфтящи дървета, треви и цветя.

В други случаи родителите се оплакват, че детето им боледува от хрема почти през цялата година, като през хладните сезони тя се появява по-често. И при тази хрема има често кихане, сърбеж в носа, оплаквания от запушен нос и обилна носна секреция. Най-често пристъпите от хрема се засилват при поставяне на детето в леглото (вечер или сутрин).

Особено силна е хремата, когато детето спи на пухена възглавница, когато се отрупва с много завивки или когато се прави почистване на къщата и се вдига много прах. След една до три седмици хремата изчезва, но скоро наново се появява.

Това е целогодишната или т. нар.

несезонна алергична хрема,

която се причинява от различни видове домашен прах, от индустриално замърсен въздух и нерядко от бактерии, вируси И плесени. Когато детето се изведе от домашната обстановка, тази хрема намалява или съвсем изчезва.

Алергични прояви могат да се появят и от страна на ларинкса и трахеята — алергичен ларингит и алергичен трахеит. При тези заболявания пристъпите настъпват най-често нощем. При алергичния ларингит пристъпите се изявяват с внезапно появяваща се дрезгава, суха, лаеща и мъчителна кашлица, която събужда детето от сън.

Сутрин кашлицата намалява и се успокоява, а през следващите нощи става по-лека и отзвучава. След няколко месеца пристъпите от дрезгава кашлица отново се повтарят. При алергичен трахеит дрезгавата кашлица е по-упорита, по-дълготрайна и може да трае с месеци.

Астматичният бронхит и бронхиалната астма

създават големи грижи на родителите. При тези болестни състояния често са налице алергични заболявания и повтарящи се бронхити в някои членове на семейството или рода по майчина или бащина линия. Много пъти майките съобщават, че децата им са преболедували по 10—15 пъти от «бронхопневмонии», че постоянно се лекуват с най-силни и най-нови антибиотици и въпреки това бронхитите и пневмониите у тях се повтарят.

Оплакванията при астматичния бронхит са по-леки. Един-два дни след поява на хрема или лека кашлица н без повишена температура през нощта детето получава пристъп от упорита кашлица, учестено, хъркащо и затруднено дишане. По-големите деца се оплакват, че нямат достатъчно въздух, че се задушават. На лицето на детето е изписан страх и тревога. Задухът е повече при процеса на издишване. Кашлицата е мъчителна и гъстите храчки се отхрачват мъчно. Майките съобщават, че при доближаване на ухото до гърдите на детето чуват обилни свиркания. На следващата сутрин кашлицата и затрудненото дишане отслабват, но през следващата нощ отново се засилват. В течение на 7—15 дни кашлицата постепенно се успокоява.

При бронхиалната астма проявите наподобяват тези при астматичния бронхит, но са по-тежки. Един-два дни преди появата на астматичния пристъп у децата могат да се наблюдават някои негови предвестници, като кихане, суха лека кашлица, хрема, сърбеж в носа, повишена раздразнителност, необичайна разговорливост, неспокоен сън и намален апетит. След тези прояви (най-често през нощта) се появява пристъп от дрезгава и мъчителна кашлица, учестено и ноздрено дишане (разширяващи се ноздри при вдишване), което довежда до задух и недостиг на въздух.

Свиренето на гърдите се чува от разстояние.

Изплашеното дете заема принудително положение (най-често седнало), за да облекчи затрудненото дишане. Най-често температурата не е повишена. У малките деца често има оплаквания от болки в корема и понякога повръщане на слузни храчки.

Астматичните пристъпи се явяват през различни промеждутъци от време и показват различна сила и продължителност. При леките форми пристъпите се повтарят няколко (2—5) пъти в годината, а при средно тежките се повтарят на всеки 15—20 дни. След около 7 до 10 дни пристъпите постепенно намаляват. С израстването на детето и при правилно и системно провеждане на подходящо лечение към 8—12-годишна възраст детската астма постепенно отзвучава и настъпва пълно оздравяване в повече от 80% от случаите.

Бронхиална астма – симптоми; пристъпи и лечение

За родителите с деца, боледуващи от алергични болести на дихателната система, са необходими някои съвети.

Добрата прогноза на повечето от тези детски заболявания налага около детето да се създава по-оптимистична и.спокойна обстановка. наблюденията върху болестните прояви и събраните от родителите сведения могат много да улеснят лекаря не само за определяне формата на алергичното заболяване (алергична хрема, астматичен бронхит, астма и др.), но и за уточняваше на факторите, конто пораждат заболяването.

При даването на сведения за заболяването не бива да се забравят данните за алергични заболявания в семейството моди рода по майчина и бащина линия, за битовите и хигиенните условия, при които живее детето, за честотата на пристъпите и сезона, през който настъпват. За да може лекарят да определи тежестта на заболяването, добре е родителите да си Iводят кратък дневник за времето на появата и продължителността на всеки пристъп.

Голямо значение имат битовите условия,

при които се появяват първите пристъпи от астма или астматичен бронхит. По-наблюдателните майки лесно съобразяват кое е могло да поради алергичния бронхит (пухена възглавница, цъфтящи дървета или цветя, инфекция, ваксинация, индустриален пушек, домашна плесен и др.)

Бързото отстраняване на този подозиран фактор може да стане най-доброто предпазно и лечебно средство за отстраняване повтарянето на пристъпа.

Не трябва обаче да се забравя, че определянето на фактора (един или няколко алергена) не е лесна работа даже и за най-добрия специалист. В напредналите случаи децата стават чувствителни към множество алергени.

Първата и най-важна профилактична мярка, която в редица случаи действува и лечебно, се свежда до

обезпрашване на стаята на детето

— освобождаването й от всички задържащи прах предмети (килими, черги, одеяла, мокети, пердета, картини, играчки, книги, цветя, котки и др.). Подът трябва да не се застила, за да може два пъти дневно да се избърсва прахът от него с мокра кърпа.

Не трябва в никакъв случай да се мете подът или да се почиства с прахосмукачка, защото ще се вдигне прах във въздуха. Стаята да се освободи от излишни предмети, като останат само масата, леглото и няколко стола, прахът от които се избърсва с чиста мокра кърпа. Под кревата да не се поставят никакви предмети. Одеялото, възглавницата и дюшекът/матракът да се обвиват в пликове, за да не се отделя от тях прах.

Извеждането на детето от домашната обстановка и пребиваването му в курортни места — планина (600—800 м надморска височина) или край морския бряг може да доведе до подобряване на астматичния бронхит и бронхиалната астма. В някои случаи обаче такова подобрение не се наблюдава, поради което е необходимо да се изпробва кой курорт е най-подходящ за болното дете.

Курортните места, които се избират за деца с астма,

трябва да бъдат защитени от ветрове, мъгли и индустриални замърсявания на въздуха. Трябва да се избягват общуванията с много деца или възрастни, които могат да заразят детето с някое заболяване, което води до провокиране на астматичния пристъп.

Децата, чувствителни към плесени, не се подобряват при пребивават при пребиваване на морския бряг.

Дихателната гимнастика има също добро отражение върху астматичните бронхити и бронхиалната астма у децата. Тази гимнастика трябва да се провежда години наред, като особено внимание се обръща на продължителното извършване на дихателните упражнения. Тази дихателна гимнастика трябва да се прави в промеждутъците между пристъпите и под ръководството на лекар.

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *