Кога се прилага хормонотерапия

Ще разгледаме въпросите, свързани с хормонозаместваща терапия и хормонотерапия при рак на гърдата и в други случаи.

Климактериумът е преходен период в живота на жената, който свързва репродуктивната й възраст със старостта.

През периода на климактериума яйчниците преустановяват отделянето на аодни за оплождане яйцеклетки и драстично намаляват производството на полови хормони.

Пониженото ниво на естрогените обуславя няколко явления, характерни за климактериума:

♠ вегетативно-съдови разстройства (топли вълни, изпотявания, световъртеж, ускорен пулс, прескачане на сърцето и др.);
♠ нервно-психични смущения (депресивни изживявания, раздразнителност, тревожност, влошаване на паметта и др.);
♠ нарушения в дейността на жлезите с вътрешна секреция и обмяната на веществата (затлъстяване, промени в мастната обмяна);
♠ остеопороза.

Според тежестта на климактеричните смущения сред жените в тази възраст се оформят три групи:

1. без оплаквания;
2. с леко изразени симптоми;
3. с тежко страдание.

Обект на хормонозаместващата терапия е последната група пациентки – при условие че те самите желаят това.

Други случаи, при които се прибягва до хормонозаместваща терапия, са:

• кастрационен синдром (типични за климактериума оплаквания, които могат да настъпят във всяка възраст, след премахване на яйчниците);
• маточни кръвотечения при климактериума. Появата на маточно кървене, след като менструацията окончателно е спряла, е сериозен симптом, при който никога не се прибягва до самолечение! Налага се неотложна консултация със специалист. Едва след такава консултация може да се приемат лекарства.

Преценка се прави за всеки отделен случай. Тя е съобразена с тежестта на състоянието и специфичния за всяка пациентка риск.Няма добър и лош препарат -има подходяща и неподходяща за пациентката хормонозаместваща терапия.

Продължителността на терапията не е определена

Няма определена продължителност за провеждане на хормонозаместващата терапия. Смята се, че в рамките на няколко години оплакванията отзвучават, а рискът от страничните ефекти не се повишава.

Противопоказания

Хормонозаместващата терапия не се прилага при:

• тежки нарушения на чернодробната функция, тумори на черния дроб, нарушения в мастната обмяна, тромбоемболична болест, съдово-мозъчни заболявания, някои вродени заболявания на обмяната на веществата, порфирии, тежка хипертония, сърповидно-клетъчна анемия, рак на матката, млечната жлеза и яйчника(доказани или заподозрени) и др.
• при тежък захарен диабет, заболявания на сърдечносъдовата система, мигрена, епилепсия, миома на матката, някои видове мастопатия, туберкулоза и други забраната за прилагане е относителна, т. е. само по преценка на лекуващия лекар.

Странични явления са:

• стомашно-чревни смущения;
• преходно повишение на телесното тегло;
• напрежение и болезненост в млечните жлези;
• промени в либидото;
• главоболие, алергични реакции и др.

ПРЕДПОЧИТАТ СЕ НИСКОДОЗИРАНИ МЕДИКАМЕНТИ

Съществува голямо разнообразие от медицински продукти, предназначени за хормонозаместващо лечение.

Изборът зависи от различни фактори – наличие или липса на менструация, наличие или липса на матка, общо състояние на организма и др.

Препаратите се прилагат под форма на хапчета, кожни пластири (лепенки) или капсули за подкожно въвеждане.

При положение че предимствата – подобряване качеството на живот, превишават рисковете, за предпочитане е прилагането на нискодозирани медикаменти.

Разликата между нискодозираните и стандартните препарати е в количеството на естрогена. В нискодозираните препарати естрогенът е около два пъти по-малко, отколкото в стандартните.

При жени с отстранена матка е уместно прилагането на пластири или подкожни капсули, съдържащи само естроген.

При жени със запазена матка прилагането на естроген задължително трябва да бъде балансирано с другия основен яйчников хормон – гестаген. Гестагенът предпазва матката от канцерогенното влияние на естрогена ежемесечно кървене, наподобяващо менструация.

Назначаването на препарати за хормонозаместващо лечение трябва да става само от квалифициран специалист, след като на пациентката са направени необходимите предварителни изследвания (клинично и ехографско изследване на млечните жлези, по преценка мамография,изследване на мастната обмяна, съсирваемостта на кръвта, функцията на черния дроб) и гинекологичен преглед.

Преценката се прави индивидуално, за всяка пациентка.

Хормонозаместващото лечение изисква стриктен клиничен и лабораторен контрол -както преди да бъде започнато, така и докато се прилага.

Освен хормоналните медикаменти в практиката все по-широко навлиза употребата на вещества с растителен произход.Те нямат химичната структура на естрогени, но по своето действие върху климактеричните оплаквания наподобяват естрогените.