Кръвното ми е нормално. Означава ли това, че сърцето ми е здраво?
Доц. д-р Светлин Цонев, кардиолог
Измервате кръвното си налягане. Апаратът показва 120/80 mmHg. Усмихвате се – стойностите са добри и няма причина за притеснение. Но достатъчни ли са тези две числа, за да бъдем сигурни, че сърцето ни е здраво?
Отговорът е не. Нормалното кръвно налягане е добра новина, но не означава непременно, че сърдечносъдовата система функционира без проблеми.
В ежедневната си практика като кардиолог срещам пациенти, които редовно следят кръвното си налягане, но не обръщат внимание на друг важен показател – сърдечния ритъм. А понякога именно той може да ни даде сигнал за проблем, който остава незабелязан.
Какво всъщност ни показва апаратът за кръвно налягане?
Когато измерваме кръвното си, получаваме две стойности.
Първата – систолното налягане – показва налягането в артериите, когато сърцето се съкращава и изтласква кръв.
Втората – диастолното налягане – показва налягането, когато сърцето се отпуска между съкращенията.
Тези стойности са изключително важни. Повишеното кръвно налягане е сред основните рискови фактори за инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност и бъбречни заболявания.
Но кръвното налягане не ни казва всичко за работата на сърцето.
То не може само по себе си да покаже дали сърдечният мускул функционира нормално, дали коронарните артерии са здрави или дали сърдечният ритъм е правилен.
Можем да имаме нормално кръвно налягане и въпреки това да имаме нарушение на сърдечния ритъм.
Именно затова домашното проследяване на сърдечносъдовото здраве не бива да се свежда единствено до две числа.
Сърдечният ритъм – какво е важно да знаем?
Здравото сърце обикновено работи в определен ритъм. Електрическите импулси, които управляват съкращенията му, се образуват и разпространяват по организиран начин.
Когато този процес се наруши, могат да възникнат различни видове аритмии.
Някои са безобидни, други изискват проследяване, а трети могат да бъдат свързани със сериозни рискове.
Едно от най-важните нарушения на сърдечния ритъм е предсърдното мъждене.
При него електрическата активност на предсърдията е хаотична и сърдечният ритъм често става неравномерен.
Предсърдното мъждене е особено важно, защото може да увеличи риска от образуване на кръвни съсиреци в сърцето. Ако такъв съсирек достигне до мозъка и запуши кръвоносен съд, може да причини исхемичен инсулт.
Това не означава, че всеки човек с предсърдно мъждене непременно ще получи инсулт. Рискът е различен при отделните пациенти и зависи от възрастта, придружаващите заболявания и други фактори.
Но означава, че навременното установяване на аритмията може да има голямо значение за профилактиката на инсулта.
Възможно ли е да имаме предсърдно мъждене, без да го усещаме?
Да. И това е един от най-важните факти, които бих искал пациентите да запомнят.
Много хора свързват аритмията със силно сърцебиене, прескачане на сърцето или усещане за неравномерен пулс.
Това действително са възможни симптоми. Понякога се появяват също умора, задух, намалена физическа издръжливост или замайване.
Но при част от пациентите предсърдното мъждене протича без ясно изразени оплаквания.
Човек може да се чувства добре, да бъде физически активен и да има нормални стойности на кръвното налягане, без да подозира, че сърдечният му ритъм понякога е нарушен.
Освен това аритмията невинаги е постоянна. При някои хора тя се появява на отделни епизоди, след което нормалният ритъм се възстановява.
Точно тези особености могат да затруднят ранното ѝ откриване.
Липсата на симптоми не е доказателство за липса на сърдечно нарушение.
Кои хора трябва да бъдат особено внимателни?
Вероятността от предсърдно мъждене се увеличава с възрастта, но то може да се срещне и при по-млади хора.
Особено внимание е необходимо при хора с:
- Артериална хипертония.
- Сърдечна недостатъчност или други сърдечни заболявания.
- Захарен диабет.
- Затлъстяване.
- Сънна апнея.
- Предишен инсулт или преходна исхемична атака.
Наличието на един или повече рискови фактори не означава, че човек непременно има аритмия. То обаче е основание да обсъди със своя лекар необходимостта от проследяване на сърдечния ритъм.
Може ли домашният апарат за кръвно да открие нарушение на ритъма?
Съвременните технологии вече позволяват домашното измерване на кръвното налягане да предоставя и допълнителна информация.
Някои електронни апарати могат да анализират пулсовите колебания по време на измерването и да сигнализират за неравномерен сърдечен ритъм.
Важно е обаче да правим разлика между две функции.
Индикаторът за неравномерен сърдечен ритъм може да покаже, че по време на измерването е отчетена неравномерност на пулса. Това не означава непременно предсърдно мъждене.
Специализираните технологии за откриване на възможно предсърдно мъждене използват алгоритми, разработени за разпознаване на пулсови характеристики, които могат да бъдат свързани с тази аритмия.
При някои съвременни апарати проверката на сърдечния ритъм се извършва още по време на напомпването на маншета. Така при обичайното измерване на кръвното налягане човек може да получи и сигнал за възможно нарушение на ритъма, без да извършва отделна процедура.
Това е полезна възможност за домашно проследяване, но има едно важно уточнение.
Апаратът за кръвно не поставя диагноза предсърдно мъждене.
Сигналът за възможна аритмия е основание за допълнителна медицинска оценка. За потвърждаване на диагнозата е необходимо електрокардиографско документиране на нарушението и преценка от лекар.
От друга страна, липсата на предупреждение при едно измерване не изключва аритмия, особено ако тя се появява само периодично.
Защо домашното измерване е толкова важно за кардиолога?
В лекарския кабинет виждаме състоянието на пациента в конкретен момент.
Но кръвното налягане и сърдечният ритъм могат да се променят през деня, при физическо натоварване, стрес, почивка или сън.
Правилно проведените домашни измервания ни дават допълнителна информация за стойностите на кръвното налягане в обичайната среда на пациента.
Те могат да помогнат при оценката на ефекта от лечението и при вземането на решения за неговото проследяване.
За мен като кардиолог обаче е важно не просто пациентът да носи записани стойности. Важно е да знам, че измерванията са направени правилно и с надежден апарат.
Затова препоръчвам използването на клинично валидирани апарати за кръвно налягане, с подходящ размер на маншета и ясни инструкции за употреба.
Пациентите могат да проверят дали конкретен модел присъства в независимите списъци на STRIDE BP, които предоставят информация за апарати с документирана клинична валидация.
Когато апаратът разполага и с технология за откриване на възможно предсърдно мъждене, като при апаратите Prolife, това може да бъде допълнителна полезна информация, особено при пациенти с повишен риск.
Какво съветвам пациентите си?
Първо, измервайте кръвното си налягане правилно и достатъчно редовно според препоръките на вашия лекар. Не правете заключения само от една стойност.
Второ, обръщайте внимание не само на кръвното налягане, но и на сърдечния ритъм. Ако забележите повтарящи се сигнали за неравномерен пулс, обсъдете ги с лекар, дори да се чувствате добре.
Трето, не пренебрегвайте новопоявили се симптоми като сърцебиене, необичайна умора, замайване или задух.
И най-важното – не забравяйте, че домашният самоконтрол не замества профилактичните прегледи и консултацията с кардиолог.
При внезапна слабост на ръка или крак, увисване на лицето, нарушение на говора или други признаци на инсулт потърсете незабавно спешна медицинска помощ на 112.
Нормалното кръвно е добра новина. Но не е цялата картина.
Съвременната кардиология все повече се насочва към ранното откриване на риска, а не само към лечението на вече настъпили усложнения.
Домашното измерване на кръвното налягане е важна част от тази профилактика. Но днес технологиите ни дават възможност да получаваме повече информация от едно обичайно измерване.
Моят съвет е прост: не се интересувайте само от стойностите на кръвното си налягане. Интересувайте се и от ритъма на сърцето си.
Защото добрата грижа за сърцето започва с правилната информация, навременната профилактика и решенията, които вземаме всеки ден.
Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.
