Ваксина при опасност от бяс след ухапване от куче (Наръчник за големите градове)

Бяс или водобоязън (хидрофобия) е остро протичащо вирусно заболяване на нервната система след ухапване от куче или друго животно.

То е много разпространено. Разбира се, по-голяма част от населението свързва представата си за него с 40-те инжекции в корема след ухапване от бездомно куче. Всъщност нещата не стоят на практика точно така.

Какво трябва да правим, ако ни ухапе куче и задължително ли ще се разболеем от бяс? Източници на вируса на беса са животните – както дивите, така и домашните. От дивите това са вълците, лисиците, чакалите, енотите, борсуците, скунксовете, прилепите, гризачите, а от домашните – кучетата, котките, конете, свинете, дребният и едрият рогат добитък.

Най-голяма опасност за човека представляват бездомните кучета.

Особено през пролетно-летния период.

Болните от бяс животни могат да се познаят по стремежа им към уединение, промяната на мястото за лежане, засиленото безпокойство, агресивността, намаляването на апетита, обилното слюно- и слъзотечение, признаците на водобоязън, засилените реакции на външни дразнители (светлина, докосване) и др.

Заразяването на човек става при ухапване от бясно животно, а също при попадане на слюнка от болно животно върху увредена кожа или лигавица (ослюнчване, както казват лекарите).

Вирусът на беса (Neuroryctes rabid) се открива не само в слюнката, но и в сълзите, и в урината на болното животно.

КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД УХАПВАНЕТО?

След проникването в организма вирусът на беса се разпространява по нервните окончания, поразявайки практически цялата нервна система. Затова най-опасни са ухапванията в местата, където има най-много нервни окончания (устни, нос, бузи, ръце).

Инкубационният период (от ухапването до началото на заболяването) продължава средно 30-50 дни, макар че може да бъде и 10, и 90 дни, в редки случаи – повече от година. При това, колкото по-далече от главата е мястото на ухапването, толкова инкубационният период е по-дълъг.

Той продължава най-дълго при ухапване по краката.

В протичането на болестта се различават 3 стадия: първи – начален, втори – стадий на възбуда, трети – паралитичен. Първият стадий започва с обща отпадналост, главоболие, леко повишаване на температурата на тялото, мускулни болки, сухота в устата, намаляване на апетита, болки в гърлото, суха кашлица, може да се появи гадене и повръщане.

На мястото на ухапването се появяват неприятни усещания – парене, почервеняване, теглещи болки, сърбеж, повишаване на чувствителността. Болният е потиснат, затворен, отказва да се храни, появява се необясним страх, тъга, тревога, депресия, по-рядко – повишена раздразнителност.

Характерни са и безсънието, кошмарите, обонятелните и зрителните халюцинации.

След 1-3 дни настъпва вторият стадий – на възбуда. Появяват се безпокойство, тревога и най-характерният за този стадий симптом – пристъпи на водобоязън. При опит да се пие, а по-късно и при вида и звука на течаща вода, се появява чувство на ужас и спазми на мускулите на глътката и гръкляна.

Дишането става шумно, съпроводено от болки и спазми. На този етап от заболяването болният става раздразнителен, лесно възбудим, много агресивен. По време на пристъпите той вика и се мята, може да чупи мебели, проявява нечовешка сила, нахвърля се върху околните.

Забелязва се повишение на пото- и слюноотделянето, болният трудно преглъща слюнката си и затова постоянно плюе.

Този период продължава обикновено 2-3 дни.

След това настъпва третият стадий на заболяването. Като начало настъпва успокоение – изчезват страхът, пристъпите на водобоязън, появява се надежда за оздравяване. Но това е измамно усещане, болестта продължава да се развива: температурата на тялото се повишава до 40-42 градуса, след което настъпва парализа на крайниците, нарушение на съзнанието, спазми.

Стига се до парализа на дишането или спиране на сърцето – човек умира. Това тежко заболяване се развива много стремително – за една седмица.

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ВЗЕМАТ СПЕШНИ МЕРКИ?

Ако ви е ухапало животно, първо трябва незабавно да измиете мястото със сапун. Миенето трябва да бъде интензивно в продължение на 10 минути. Препоръчително е дълбоките рани да се промиват с течаща вода, например с помощта на спринцовка или катетър (раната не трябва да се притиска).

Веднага след това трябва да потърсите медицинска помощ – от това, колко бързо ще го направите, зависи успехът на лечението. Желателно е да разкажете как е изглеждало животното – външния му вид и поведението му, обстоятелствата, при които е станало ухапването.

Ако собственикът на кучето не може да покаже справка за ваксинация, то животното трябва да се постави под карантина за 10 дни във ветеринарна клиника. Ако през това време не се проявят симптоми на бяс при животното и не бъде намерен вирус на беса, то се смята за здраво. В този случай терапията може да бъде прекратена.

КАК СЕ ПРОВЕЖДА ЛЕЧЕНИЕТО

Все още няма методи за лечение на беса. Но има начини за предотвратяване на болестта, убивайки я в зародиш. Този метод е специфичната профилактика – въвеждането на ваксина срещу бяс. Ваксинацията трябва да започне не по-късно от 14-ия ден от момента на ухапването.

Отдавна вече никой не прави 40 инжекции в корема. Ваксината се прави само 5 пъти по 1 мл мускулно: в деня на инфектирането, след това на 3-ия, 7-ия, 14-ия и 28-ия ден. При тази схема се създава добър имунитет, макар че Световната здравна организация препоръчва и шеста инжекция 90 дни след първата.

Страничните ефекти на всички ваксини са почти еднакви: те включват местни реакции във вид на болка, оток и уплътнения, увеличение на лимфните възли, обща слабост, главоболие, нарушаване на съня и апетита, повишаване на температурата.

Понякога се среща алергия към компонентите на ваксината. По време на инжекциите болният трябва стриктно да следи състоянието си. При каквито и да е оплаквания, трябва незабавно да се обърне към лекар, а инжекциите временно да се прекратят.

Въпросът за продължение на ваксинацията се решава след преглед при невролог и терапевт.

Препоръчително е хората, които влизат в рисковата група (ветеринари, кинолози, ловци) да се ваксинират своевременно. Така в организма ще се изработят антитела, които няма да позволят да се развие заболяването при случайно инфектиране. Две седмици след приключването на курса на ваксиниране имунитетът става пълноценен и се запазва в течение на около година.

ПРОФИЛАКТИКАТА срещу бяс:

За да запазите себе си и децата от ухапване, добре е да спазвате някои правила: не трябва да се приближавате към бездомни или непознати животни, още повече – да ги галите. При подозрение за бяс у животното незабавно съобщете за това във ветеринарната служба. Ако пък кучето е успяло да ви ухапе – бързо търсете лекар.

Първоначално публикувано на:16.09.2008 @ 17:25