Пернициозна анемия (мегалобластна) лечение

Пернициозна анемия (мегалобластна). Симптоми, диагностика, правилно лечение

Анемия и нисък хемоглобин; кога се развива пернициозна/мегалобластна форма на заболяването. Причини; форми, класификация. Какви са симптомите и какви изследвания са необходими. Лекува ли се? Усложнения; профилактика и прогноза

Какво е пернициозна или мегалобластна анемия и разпознава ли се по хемоглобин под нормата? Този вид патология на кръвта е следствие от нарушено кръвотворене поради дефицит на витамин В12 в организма. При недостиг на витамин В12 в костния мозък нормалните клетки-предшественици на еритроцитите се заменят с мегалобласти. Това са аномално уголемени клетки, които не могат да се трансформират в еритроцити. Ако това отклонение не се лекува, болният развива анемия и дегенерация на нервите.

Причини за пернициозна анемия (мегалобластна) анемия

Дневната потребност на човека от витамин В12 е 1-5 микрограма. Това количество може да се набави чрез храната – месо и киселомлечни продукти. В стомаха под въздействието н ферментите витаминът се отделя от протеините, но за да се усвои е необходимо да се съедини с гликопротеини и други свързващи фактори. Усвояването на витамин В12 (цианкобаламин) и включването му в кръвообращението става в средната и долната част на тънките черва. Следва транспортиране на цианкобаламина към тъканите чрез белтъците в кръвната плазма – транскобаламините 1, 2 и 3.

Развитието на В12-дефицитна анемия може да е резултат от две групи причини: алиментарни и ендогенни.

  • Алиментарните са свързани с недостатъчни постъпления на В12 с храната. Случва се при принудително гладуване, вегетарианство и диети с изключване на животинските белтъци.
  • Ендогенните причини се обясняват с нарушено усвояване на витамина поради дефицита на специфичен компонент: т.н. вътрешен фактор на Кесъл. Касае се за недостиг или липса на гликопротеин, произвеждан от стомашните жлези. Така се случва при атрофичен гастрит, състояние след гастректомия, при образуване на антитела към фактора на Кесъл, вродена липса на въпросния фактор.

Нарушения при усвояването на цианкобаламина може да има и в самия чревен тракт: при ентерит, хроничен панкреатит, цьолиакия, болест на Крон, дивертикули на червата, лимфом или карцином на чревния тракт. Състояние на дефицит може да се формира и в резултат на повишен разход на цианкобаламин при паразитози.

Съществуват и генетични форми на пернициозната анемия.

Пернициозна анемия (мегалобластна) - симптоми
Дефицитът на витамин В12 води до ясни болестни симптоми

При други условия болестното състояние може да е резултат от злоупотреба с алкохол или с медикаменти – антибиотици, перорални контрацептиви.

Реакцията на организма към дефицита на В12 не е светкавична: той разполага с добър запас, складиран в черния дроб. Обикновено симптомите се развиват около 4 до 6 години след прекратеното или намалено постъпление на цианкобаламин.

  • При недостиг на В12 се нарушава синтезът на незаменими аминокиселини и нуклеинови киселини, което обърква образуването и съзряването на еритроцитите. Вместо тях се появяват мегалобласти и мегалоцити, които не могат да транспортират кислород и бързо се разрушават. Така количеството на еритроцитите постоянно намалява, развива се състояние на анемия.

Паралелно с този процес върви и друга патология: описаният дисбаланс нарушава обмяната на мастни киселини, което води до натрупване в организма на токсини. Те увреждат невроните на главния и гръбначния мозък; нарушават синтеза на миелина – а това разрушава защитната обвивка на нервните влакна и настъпват различни поражения на нервната система.

Форми и класификация

Актуални са няколко класификации за пернициозната анемия. Така според количеството на хемоглобина в кръвта различаваме:

  • Лека степен на заболяването, която се диагностицира при хемоглобин в граници 90 до 110 г/л;
  • Средна степен – с гемоглобин от 90 до 70 г/л;
  • Тежка пернициозна анемия – под 70 г/л за хемоглобина.

Според причините за развитие на В12-дефицитна анемия говорим за следните форми:

  • Хранителна или нутритивна анемия – развива се при деца в ранна възраст. Може да се наблюдава също при недостиг на витамин В12 в менюто на вегетарианци, недоносени деца или деца, хранени изкуствено или с козе мляко;
  • Класическа В12-дефицитна анемия, провокирана от атрофия на стомашната лигавица и липса на вътрешния фактор;
  • Ювенилна В12-дефицитна анемия, която е факт заради непълноценно функциониране на стомашните жлези; това заболяване е обратимо;
  • Отделно се коментира семейната В12-дефицитна анемия, причинена от нарушено усвояване на цианкобаламин в чревния тракт. В този случай болните имат протеини в урината.

Симптоми

“Демир

Пернициозната анемия се проявява чрез следните симптоми:

Анемичен синдром, който се проявява чрез обща слабост, намалена работоспособност, субфебрилитет, световъртеж, причерняване. Синдромът включва също и задух, който се появява и при най-малкото физическо натоварване. Още: шум в ушите, поява на “мушички” пред очите. Кожата става бледа, с лек жълтеникав оттенък; лицето изглежда отекло. Поразено е и сърцето – появяват се систолични шумове, а при прогресия на заболяването се развива миокардистрофия и сърдечна недостатъчност.

Гастроентерологичен синдром: гадене и повръщане, отслабен апетит, смъкване на килограми, констипация. Развива се специфичен глосит – промени в структурата на езика, който изглежда лакиран и е с малинов цвят. Болният при това усеща парене; възможен е стоматит – засягащ ъглите на устата. Намалява стомашната секреция; при гастроскопия се диагностицират атрофични изменения на стомашната лигавица.

Неврологичен синдром. При дефицит на цианкобаламин мускулите отслабват, походката става неустойчива, краката са като вкаменени, схванати. Продължителният недостиг на В12 причинява поражения на главния и гръбначния мозък: губят се вибрационната, болковата и тактилната чувствителност, болният страда от схващания. За невролога не е трудно да установи повишени сухожилни рефлекси, загуба на равновесие при затворени очи, специфични реакции при дразнене на ходилата, признаци на миелоза.

  • Мегалобластната анемия може да се придружава от раздразнителност, потиснатост и лошо настроение, нарушено изпускане на урина. Понякога са налице импотентност и зрителни проблеми.
    Ако е поразен главният мозък, настъпва нарушено възприятие на жълтия и синия цвят; в редки случаи засегнатият има халюцинации и други психични отклонения.

Симптоми на анемия. Дефицит на желязо и червени кръвни телца

Дайте мнение и Вие тук!

Изследвания

Пернициозната анемия се диагностицира по следния начин:

  • Анализ на пациентските оплаквания и анамнеза на заболяването, при което лекарят установява откога са проблемите, има ли съпътстващи заболявания, фамилна обремененост и пр.;
  • Данни от физикален преглед: докато преглежда пациента, лекарят установява подробности като състояние и цвят на кожата, пулс, артериално налягане – в нашия случай пулсът често е ускорен, а налягането ниско; оглежда се и езикът;
  • Коментират се данни от лабораторни анализи.

Самите лабораторни анализи включват:

Анализ на кръв – при В12-дефицитна анемия се установява намален брой еритроцити, аномални клетки, понижен хемоглобин, понижено съдържание на тромбоцити;
Анализ на урина – често се откриват отклонения, свързани с пиелонефрит; установяват се данни за наследствена форма на болестта;
Биохимичен анализ на кръвта, позволяващ намалено съдържание на витамин В12; определят се стойностите на холестерин, пикочна киселина, глюкоза, изследва се креатинин – показател за белтъчния разпад. Мегалобластната анемия често дава високи стойности на билирубин, резултат от еритроцитния разпад; следи се за нивото на намаляващото желязо и на ускоряващия химичните реакции фермент лактат-дехидрогеназа.

За изследването на костен мозък се прави пункция под обща наркоза, а анализът на миелограми позволява да се открие мегалобластен тип кръвотворене и интензивно образуване на еритроцити.
Освен това се правят електрокардиограми, гастроскопия, рентгенография на стомаха и ултразвукови изследвания на коремни органи; скенер на главния мозък, преглед при невролог. Всичко това – за установяване на пораженията и степента на прогресия на болестта.

Критично нисък хемоглобин. Симптоми, причини, стойности

Лечение

Леченито на мегалобластна анемия е насочено към отстраняване причината за състоянието и към нормализация на кръвообразуването. Терапията включва следните стъпки:

Пернициозна анемия (мегалобластна) витамини
Често водещият фактор за този вид анемия е заболяване на стомашно-чревния тракт
  • Лечение на патологии в стомашно-чревния тракт, балансирано хранене с редовно присъствие в менюто на киселомлечни продукти, говеждо, мжорски дарове, яйца и заешко месо.
  • Прием на специфични медикаменти – индивидуално, по лекарско назначение;
  • Попълване на дефицита от витамин В12, прием на добавки.

Терапията включва инжекционно въвеждане на витамина – подкожно, веднъж дневно в дози от 200 до 500 микрограма, в продължение на 4-6 седмици. След това В12 се инжектира веднъж седмично в продължение на три месеца, след което два пъти месечно за половин година при същите дози.
Нормализацията на кръвотворенето настъпва около два месеца след началото на лечението.

Преливането на еритроцитна маса е крайна мярка – само при анемична кома или тежка степен на анемия.

Възможни усложнения

Пернициозната анемия може да причини редица усложнения, ако се неглижира и не се лекува своевременно и адекватно. Най-често става дума за миелоза, коматозни състояния, нарушени функции на жизнено важни органи – бъбреци, черен дроб; периферни полиневропатии, миокардиодистрофия, дифузна токсична гуша, сърдечна недостатъчност.

Профилактика и прогноза

Пернициозната анемия може да се избегне, ако се спазват няколко прости правила:

  • Здравословен живот, с балансирано редуване на натоварване и почивка, с подходяща физическа активност;
    Пълноценно и балансирано хранене;
  • Прием на медикаменти само по лекарско назначение;
  • Прием на витамини след боледуване или хирургични интервенции;
  • Ранно диагностициране и отстраняване на всякакви заболявания, които се отразяват на усвояването на цианкобаламина;
  • Редовно явяване на профилактични прегледи.

Прогнозата в повечето случаи е благоприятна, а комплексното продължително лечение позволява не само пълно възстановяване от състоянието на дефицит, но и преодоляване на провокиращия фактор. Това дава гаранции за избягване на усложнения и рецидиви.

Източници:

За Марта Савова

marta-savovaМарта Савова е дългогодишен журналист с насоченост в областта на здравната и социалната тематика, политиката, културата и финансите.За контакт: martasavova@yandex.ru.За информацията си използва главно своите контакти в медицинските среди, сред които има професори и национални консултанти, а също и материали на webmd.com, kp.ru и други авторитетни източници.

Прочети още

пиелонефрит

Заплахата пиелонефрит: как да я избегнем

Защо получаваме пиелонефрит. Симптоми. Остър пиелонефрит. Кога става хроничен. Обичайното лечение. Как действа ципрофлоксацин. А …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *