Синузит при деца. Симптоми и домашно лечение. Лекарства и антибиотици

Синузит – как се развива при децата. Симптоми, които ни карат да търсим лекар. Диагностика и лечение; използват ли се антибиотици. Промивки и инхалации; физиотерапия за деца със синузит

Синузит при деца: това е доста разпространено заболяване, според статистиката засяга 20% от мъниците. Родителите често закъсняват да търсят лекар за такъв проблем, защото симптомите му приличат на тези при обикновената настинка: хрема, повишена температура, главоболие. Коварството на синузита е в това, че при липса на адекватно лечение болестта може бързо да причини усложнения. При това подобни усложнения не просто застрашават здравето на детето, но и живота му.

Симптомите и лечението на детския синузит заслужават внимание от страна на родителя. Той трябва да знае на какви признаци да обърне внимание и как да отличи чертите на синузит от тези на обикновената настинка. Така ще предотврати тежките последици и навреме ще помогне на детето си.

Класификация на видовете синузит при деца

При най-малките деца все още не са развити всички синусоидални кухини; обикновено тази група развива етмоидит, т.е. възпаление на решетъчната кост (оформяща горната част на носовата кухина). Принципно класификациите на видовете синузит при деца следват универсалните – според локализацията на възпалителния процес, според начина на протичане, според причинителя и пр. И така:

Според локализацията на възпалението:

• Фронтит – възпаление на фронталните синуси над очите;
• Етмоидит – възпаление, засгащо решетъчната кост;
• Сфеноидит – възпаление на клиновидните синуси (разположени между очите и ушите);
• Максиларен синузит – засяга синусите над горната челюст.

Според продължителността на възпалителния процес:

• Остър – продължава до три месеца;
• Хроничен – продължава повече от три месеца, като при него се редуват ремисии и обостряне.

Според причината за възникване синузитът може да е бактериален, вирусен, гъбичен, смесен тип, алергичен, травматичен.

При децата под три години синусите още не са развити. Основна причина за болестта в тази възраст са вирусните инфекции и възпаленията на сливиците. Клиничните симптоми на синузит не са ясно изразени, заболяването може да протича и безсимптомно. Нерядко синузитът се развива в паралел с отит – инфекцията лесно прониква от назалната кухина в средното ухо.

При по-големите деца всички околоносови кухини/синуси са добре оформени и може да бъде поразена всяка от тях. За детската възраст е характерен рискът да се развие полисинузит, т.е. едновременно възпаление на няколко кухини. Ако се възпалят всички синуси, детето развива пансинузит. Всъщност възпалението само в един синус в детска възраст е много рядко.

Симптоми на синузит при децата

Характерни за синузита при деца са следните симптоми:

• Хрема, която продължава повече от две седмици;
• Отделяне на секрети, които често стават гнойни и са разпознаваеми по жълто-зеленото оцветяване;
• Болки в околоносовите зони, главоболие;
• Затруднено дишане през носа;
• Заглъхване на гласа, “гъгнене”;
• Отслабване на обонянието;
• Прогресия на симптоматиката вечер;
• Повишена температура до 38-39 градуса – при остри състояния; при хроничните това е рядкост;
• Влошено общо самочувствие, бърза умора, вялост, нарушен сън, влошен апетит;
• Пресъхване на гърлото и кашлица, много често нощем.

Изследвания и диагностика. На какъв лекар да отидем?

В повечето случаи родителите реагират адекватно и водят болното дете при детски лекар или при оториноларинголог. Не се препоръчва лечение в домашни условия, ако то не е съгласувано с медицинско лице. Първичният преглед дава обща информация за състоянието, а назначените след това изследвания и диагностични процедури изясняват картината на въпросния синузит.

• Прегледът на носовата кухина – риноскопия, установява зачервяване и оток на лигавицата, натрупване на секрет в носовата кухина. За потвърждение на диагнозата  може да се назначи рентгенограма на носовите кухини. Снимката ще покаже удебеляване на лигавицата във възпаления синус и/или наличие на течност в него. Най-точна информация може да даде ендоскопското изследване на носовите кухини. Понякога се прави също и компютърна томография.

Ако възпалението е в максиларните синуси, може да се наложи изпълнение на лечебно-диагностична пункция. Синусите се прочистват от гной и се промиват с антисептичен разтвор. Съдържимото се изследва, за да се разпознае причинителя на инфекцията и да се назначи адекватно лечение с медикаменти.

Лабораторните изследвания на кръвна проба в такива случаи показват ускорена утайка и увеличени левкоцити.

Лечението на детския синузит има за цел да възстанови носовото дишане, да неутрализира причинителя на инфекцията, да ускори оздравителния процес и да предпази детето от усложнения и рецидиви.

Лечение

Обикновено проблемът се решава чрез консервативно медикаментозно лечение. При комплексна терапия се включват физиотерапия, инхалации, билколечение.

Антибиотици за синузит при деца

В идеалния вариант антибиотиците се назначават по резултатите от микробиологично изследване – така се избира медикамент, към който патогените са чувствителни. Но изследването продължава няколко дни и за да не се губи време при спешните състояния, лечението започва веднага с широкоспектърни антибиотици. При необходимост след това се внасят корекции – но не бива да се отлага терапията заради риска от бързи усложнения в детския организъм. Първите антибиотици, които се въвеждат в такъв случай, са пеницилиновите – аугментин, ампицилин, амоксиклав. Ако към тях има непоносимост, трябва да се прилогат макролиди от рода на сумамед, кларитромицин, азитромицин.

Амоксицилин (оспамокс). Амоксицилинът е пеницилинов антибиотик, сходен с ампицилин – но е с по-добра устойчивост на стомашните киселини. Притежава широка бактерицидна активност; приема се на 8 или 12 часа под формата на таблетки или суспензия. Идентичен състав имат продуктите амопен, оспамокс и дуомокс. Лечението на синузит у  дете с амоксицилин се назначава от лекар и обикновено продължава 5-7 дни. Дневната доза и режимът на прием следва да се спазват според указанията.

Азитромицин (азитрокс). Макролиден антибиотик с широк антибактериален ефект. При група заболявания – инфекции на дихателните пътища, обикновено се препоръчва тридневна терапия в рамките на 1500 мг от медикамента общо; дозата се разпределя по равно за еднократен прием във всеки от дните. Така може да се действа при деца с тегло над 45 кг; има и вариант суспензия за групата под тази стойност.

Амоксиклав. Пеницилинов антибиотик с активна съставка амоксицилин. При лечението на деца е предпочитан под формата на суспензия. Дневната доза и режимът на прием са в зависимост от килограмите на детето – не от възрастта! Терапията се провежда по схема, съставена за конкретно дете от лекуващия.

Левофлоксацин. Хинолонов антибиотик с бактерицидно действие. Прилага се под формата на таблетки или инжекционен разтвор. Не се препоръчва за деца и подрастващи под 18 години.

Цефалоспорин, биопарокс, цефиксим. Група цефалоспорини са сходни с бета-лактамните пеницилини.  Имат бактерицидно действие, ефективни при голям брой патогенни бактерии. Прилагането на продукти с активна съставка цефалоспорин става по лекарско назначение. Цефиксим е лекарствен продукт от тази група; предлага се под формата на таблетки и суспензия. Не се използва за лечението на деца под 6-месечна възраст. Деца над тази граница и до 10 години получават продукта в дневни дози според телесното тегло. Над 10 години и с тегло повече от 50 кг вземат дозите за възрастни. Обикновено е достатъчно лечение в рамките на 7 дни, но при необходимост срокът може да бъде удвоен. Биопарокс съдържа активната съставка фузафунгин. Продукт в спрей-форма; лекува чрез впръскване в устата или в носа. Прилага се при деца на възраст над 30 месеца по лекарско назначение; препоръчват се по едно или две впръсквания в ноздра до 4 пъти дневно. Продължителността на терапията е ограничена до 10 дни.

Аугментин, сумамед. Аугментин е комбинация от амоксицилин и клавуланова киселина. Амоксицилинът е антибиотична пеницилинова съставка, чието действие може да бъде блокирано – клавулановата киселина предотвратява тази опасност. Продуктът се предлага под формата на суспензия и на таблетки; суспензията е подходяща за деца с тегло до 40 кг. Дозите и продължителността на приема се назначават от лекар в зависимост от килограмите, възрастта и общото състояние на детето. Сумамед е азитромицинов продукт, т.е. антибиотик от макролиден тип. Има го под формата на капсули и на сироп. Деца над 45 кг могат да получат лечение с капсули в рамките на три дни. Сиропът се използва при група деца в ранна възраст и с по-ниско тегло; допустим е и при новородени като крайна мярка и под стриктен контрол. Лекуващият определя индивидуална доза в зависимост от теглото и възрастта.

Антихистамини за деца

Ако синузитът е на алергична основа – лекуващият ще препоръча антихистамини. Често прилагани в подобни случаи са кларитин, фенистил, тавежил. Дозите и продължителността на приема определя лекуващият в зависимост от тежестта на възпалителния процес и възрастта на детето.

Съдосвиващи средства

https://www.lekar.bg/2018/10/11/%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B7%D0%B8%D1%82/

Съдосвиващите препарати намаляват отока на лигавиците, като улесняват дишането през носа и подпомагат отделянето на задържаните секрети. При деца се препоръчват медикаменти от рода на отривин, санорин, нафтизин. При използването им трябва да се внимава за възрастовите ограничения за конкретен продукт.

Съдосвиващите капки за нос не бива да се използват повече от пет до седем дни. Ако детето не е много малко, може да се прилагат спрейове и аерозоли – с тях медикаментът се разпределя по-равномерно върху проблемната лигавица. След тази група медикаменти лекуващият може да препоръча използването и на антисептични капки от типа коларгол или протаргол, или антибиотикът с локално действие биопарокс.

Физиотерапия

Физиотерапевтичните методи също могат да се включат в комплексното лечение. Те подпомагат овладяването на възпалителния процес; активират обменните процеси в поразената тъкан; подобряват микроциркулацията на кръвта; редуцират токсикозата и укрепват защитните сили на организма.

Особено полезни при лечението са процедури като ултразвук и лазерна терапия, електрофореза с локално въвеждане на антибиотичен продукт и др. методите обаче са противопоказани в случаите с гнойно възпаление и нарушен отток на секрети от синусите.

Промивки

Промивките със солена вода или с билкови отвари могат да се правят само с изричното разрешение на оториноларинголог. Въпросът е в това, че неподходящите или неправилно проведени процедури могат сериозно да навредят на детето. Затоплянето на проблемната зона също е забранено като самоволна мярка – докато не го препоръча лекар. Ако има гноен процес, болестта ще се развие бързо и с усложнения. Билколечението пък може да отключи у детето алергия и това също ще усложни болестния процес.

Инхалации

Инхалациите с небулайзер или обикновен съд с гореща вода и билки могат да оптимизират лечението, но само ако са разрешени от лекаря. За приготвянето на лечебните пари могат да се използват универсалните билки с противовъзпалително и антисептично действие лайка, невен и градински чай.

Противовъзпалителни методи

В допълнение към посочените средства за овладяване на възпалението при синузит могат да се споменат практики като инхалации с етерични масла, акупунктура, прием на чай с джинджифил и куркума и пр. Противовъзпалителните мерки трябва да се съчетаят с укрепване на защитните сили на организма, за да се избегнат усложнения и рецидиви.

Иригационна терапия

Иригационната терапия представлява промивка на носовата кухина със солен разтвор – може да се купи готов или да се приготви с чаена лъжичка сол и половин литър вода. Изпълнява се с помощта на специална каничка – нети, която има удължен чучур, подобен на този у чайниците. Същността на процедурата е в наливането на соления разтвор в едната ноздра, като са осигурени условия – позиция на тялото, разтворът да изтича през втората ноздра. След като се използва половината разтвор, позицията се сменя, за да се разменят и местата на ноздрите за вливане-изливане. Този метод е труден за прилагане при деца, тъй като изисква задържане на вниманието и изтърпяване на неприятното усещане от соления разтвор. Все пак може да се изпълнява от по-големи деца, отново след разрешение от лекар.

Народни средства и билки в домашни условия

https://www.lekar.bg/2018/10/11/%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B7%D0%B8%D1%82-%D0%BC%D0%B5%D0%B4-%D1%85%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%8F/

В домашни условия може да се подпомогне усилието за овладяване симптоматиката на синузита, но това трябва да е част от комплексно лечение и да е одобрено от лекар. Ако например възпалителният процес не е гноен, може да помогне затоплена торбичка с морска сол, която се поставя върху болезнения синус. Затоплянето може да се направи и с прясно сварено яйце.

Добър ефект за “отпушване” дават добавки в топли ястия като лют червен пипер, чесън и лук, хрян и горчица. Помага също чаят от бъз, джинджифил, мента и лайка – всеки продукт поотделно или в комбинация.

Възможни усложнения и последствия

Едно от възможните усложнения на синузит у болно дете е отитът – поради анатомичните особености на детското тяло, инфекцията лесно може да достигне до средното ухо. Не са изключени и последствия за дихателните органи като тонзилит или фарингит. Има също и данни за преход на болестния проблем към функциите на дихателната система и прояви от типа на бронхит и дори бронхиална астма и пневмония.

Синузитът може да окаже негативно въздействие върху нервната, костната и кръвоносната система – да порази очите и слуха, като провокира конюнктивит, тромбоза на съдове в главата, възпаление на зрителния нерв.

Най-опасно усложнение е сепсисът, когато бактериите по кръвен път могат да достигнат до черния дроб, червата и дори мозъка, което създава вторични възпалителни огнища. Такова състояние без съмнение е много тежко и не винаги пациентът дете може да бъде спасено.

Профилактика

Колкото и страховито да звучат последните редове – детето все пак може да бъде опазено от синузит. За целта трябва да се наблегне на профилактиката. Необходимо е правилно да се лекува всяка инфекция в детския организъм. Ако детето се мъчи от хрема дълго време и не можете да се справите с нея, да потърсите лекар. Мъникът трябва да се храни пълноценно и да спазва режим; в дома ви трябва да е винаги чисто, въздухът да е свеж и с достатъчно влажност.

Хубаво е детето да се закалява и да спортува според възможностите си. Поощрявайте го да се движи повече, следете дали прави гимнастика, научете го да плува.

Още за видовете и симптомите

Грижливият родител без съмнение ще бъде заинтригуван от една обобщена информация за видовете синузит и техните симптоми. Така ще е по-лесно да се разпознаят признаците на детския синузит и ще има време за бързи мерки срещу болестта.

https://www.lekar.bg/2018/10/11/%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BD%D1%83%D0%B7%D0%B8%D1%82/

Източници:

• https://otolaryngologist.ru/1910
• https://nasmorkam.net/sinusit-u-detej-lechenie/
• https://glavvrach.com/sinusit-u-detey/

Първоначално публикувано на:11.10.2018 @ 8:49