Някои медикаменти водят до разрастване на венците

Сърдечносъдовите и мозъчно-съдовите заболявания (артериална хипертония, сърдечни аритмии, исхемична болест на сърцето, кардиомиопатии, застойна сърдечна недостатъчност, спазъм на церебралните артерии и др.) имат сериозни здравни и социални последици.

България е на едно от първите места в света по смъртност от мозъчно-съдови заболявания, а всяка година се нареждаме в челната десетка по фатален изход от сърдечносъдови заболявания.

За лечението на артериалната хипертония се прилагат калциеви антагонисти (блокери на калциевите канали), АКЕ-инхибитори, бетаблокери, диуретици, ангиотензин-II-рецепторни блокери, централнодействащи антихипертензиви, вазодилататори.

През последните години над 500 млн. жители на Земята са на системно лечение с калциеви антагонисти, като трите им главни прототипа са нифедипин, дилтиазем и верапамил. Известно е, че калциевите йони допринасят за бързото разширяване на съдовете в сърцето, мозъка и периферията.

Свиването и кислородната консумация на сърдечния мускул намаляват, кръвното налягане спада, а ритъмните разстройства се нормализират. Тази група медикаменти играе голяма роля и в профилактиката на атеросклерозата – според проучванията не толкова холестеролът, колкото калцият има решаващо значение в процеса на образуване на атеросклеротичните плаки.

У нас по данни на Националната здравноосигурителна каса само за периода януари-юни 2002 г. на лечение с калциеви антагонисти са били 1 636 404 болни (на нифедипин – 511 387, на верапамил – 537 815 и на дилтиазем – 587 202).

Но наред с благоприятните ефекти, много и разнообразни са нежеланите реакции на калциевите антагонисти. Някои от тях са: затопляне и зачервяване на лицето, главоболие, оток на глезените, световъртеж, разрастване на венците, учестено нощно уриниране, стомашно-чревни смущения, диария или запек, сухота в устата, кожни обриви и сърбежи, депресии, намаляване способността за концентриране и др.

Предизвиканото от калциевите антагонисти разрастване на венците (гингивална хиперплазия) често остава извън фокуса на вниманието. То смущава пациентите, затруднява дъвченето и говора, нарушава естетиката и ограничава социалните контакти.

Обикновено болните едва след като обиколят много лекарски кабинети, се насочват към пародонтолог, без да е изяснено дали са на каквато и да било системна медикаментозна терапия. В повечето случаи те биват “успокоявани” с дежурното изречение “Пародонтозата не се лекува.”55% от лекуваните с калциеви антагонисти имат разрастване на венците.

Това нарежда този нежелан ефект на първо място сред 22 вида други странични реакции. Наблюдава се преди всичко при пациенти с лоша устна хигиена и възпалени венци или с пародонтални джобове.

Разрастването на венците се среща малко по-често при мъжете. То е в пряка зависимост и с напредването на възрастта. Степента на гингивалната хиперплазия се определя от дозата и продължителността на лечение с калциеви антагонисти.