Кой е най-добрият антибиотик за хеликобактер пилори, по каква схема се приемат и кой как работи за правилното лечение. Как се ползват Амоксицилин, Кларитин и другите.
Какви антибиотици се ползват при Хеликобактер пилори
В края на 80-те години е изследвана чувствителността на хеликобактер пилори към антибиотици и се оказало, че те с лекота се унищожават с 21 антибактериални средства. Обаче данните не били потвърдени в клиничната практика. Например антибиотикът еритромицин показал висока ефективност в лабораторните експерименти, но на практика се оказал абсолютно безсилен да изличи бактерията от човешкия организъм.
Изяснило се, че киселинната среда изцяло дезактивира редица антибиотици. Отделно ред средства се оказали неспособни да проникнат в дълбоките слоеве на лигавицата, обитавани от болшинството бактерии. Така изборът сред множеството антибиотици се оказал съвсем ограничен.
Към днешна дата най-популярните препарати са амоксициклин; кларитромицин; азитромицин; тетрациклин; левофлоксацин.
Амоксицилин е с шир. спектър на д-е и влиза в повечето схеми за ерадикационна терапия от първа и втора линия. Числи се към полусинтетичните пеницилини, далечен родственик на първия изобретен антибиотик. Той убива бактериите, но въздейства преобладаващо на размножаващите се микроорганизми, затова не се назначава заедно с бактериостатични средства, потискащи активното делене на микробите.
Като повечето пеницилини и амоксицилин има относително неголямо количество противопоказания. Той не се използва единствено при повишена чувствителност към пеницилини, а също и при пациенти с инфекциозна мононуклеоза и склонност към левкемоидна реакция.
Със завишено внимание амоксицилин се прилага при бременни, при бъбречна недостатъчност и при показания за прекаран антибиотико-асоцииран колит (развит в хода на антибиот.терапия).
ВАЖНО: Действието на хапчетата се засилва с билки и благодарение на тях се смекчават страничните им ефекти. Много хора споделят за опита си с антибиотик при хеликобактер и билки ТУК.
Амоксиклав е комбиниран препарат, състоящ се от две активни вещества – амоксицилин и клавуланова киселина. Второто обезпечава действеността на препарата по отношение на резистентни към пеницилина щамове микроорганизми. Поради факта, че пеницилинът се явява най-старшият от групата на антибиотиците и с него са свикнали много щамове на бактерията, научили са се да се борят, продуцирайки специални ензими – бета-лактамази, разрушаващи ядрото на молекулата на пеницилина.
Клавулановата киселина се явява бета-лактам и поема върху себе си „удара“ на устойчивите бактерии. В резултат разрушаващите пеницилина екзими се оказват свързани, а свободните молекули амоксицилин унищожават бактериите.
РЕКЛАМА
Противопоказания за амоксиклав – същите като при амоксицилин, но по-често предизвиква сериозна дисбактериоза – разстройване на обичайния състав на чревн.флора.
И кларитромицин е популярно средство, ползвано против хеликобактерията. Включва се в много схеми от първа линия. Част от макролидите е – групата на еритромицина. Характеризира се с шир. спектър на д-е, съчетан с малка токсичност.
Приемът на макролиди от второ поколение, към които се числи кларитромицин, провокира неблагоприятни ефекти у 2% от пациентите. Най-честите стр. действия са гадене/повръщане, по-рядко стоматит (възпаление на лигавицата на устата) и гингивит (възпаление на венците), още по-рядко – холестаза (застой на жлъчката).
Резистентността към кларитромицин е относително рядка. Второто му привлекателно качество е неговия синергизъм с антисекреторните препарати, които постискат секрецията на стомашен сок и също задължително присъстват в схемата на ерадикационната терапия. Това значи, че двата вида препарати взаимно засилват действ. си.
Кларитромицин е противопоказан при повишена чувствителност към макролиди. С повишено внимание се прилага до 6-месечна възраст, бременни, особено в първите месеци, при чернодробна и бъбречна недостатъчност.
Азитромицин
Това е „резервата“, макролид от трето поколение. Предизвиква неприятни ефекти по-рядко от кларитромицин (в 0.7% от пациентите), но му отстъпва по ефективност по отношение на хеликобактер пилори. Азитромицин се ползва като алтернатива, когато кларитромицин предизвиква неприемливи странични еф. като диария. Преимуществото на азитромицин е, че се концентрира в стомашния сок и така антибактер. му действие е по-прецизно насочено. Удобен е и за пиене – 1 път на денонощие.
Антибиотици от втора линия
Това са медикаментите, които идват на помощ, ако събратята им от първа линия са се провалили.
Тетрациклин
Притежава относително висока токсичност, затова е оставен на втора линия – тоест ползва се, когато по-щадящите антибиотици са се оказали безсилни. Тетрациклин е бактериостатичен антибиотик с шир. спектър на действ., родоначалник на едноименната група. Токсичността на препаратите от групата на тетрациклините и свързана с особеността им, че техните молекули не притежават избирателност.
Те атакуват не само болестотворните бактерии, но и размножаващите се клетки в организма. В частност той е способен да потисне кръвотворенето, провокирайки анемия, левкопения (намаляване на количеството на левкоцитие) и тромбоцитопения (на тромбоцитите), нарушава сперматогенезата и делението на епителните клетки, способствайки за ерозии и язви на храносмилателния тракт и за дерматити по кожата.
Освен това тетрациклин нерядко има токсично въздействие върху черн.дроб, нарушавайки синтеза на протеини. При децата нарушава растежа на кости и зъби, води до неврологични нарушения. Затова не се назначава на малки пациенти, недостигнали възрастта 8 години, а заради проникването през плацентата от него се щадят и бременните. Противопоказан е още при левкопения, патологии на черен дроб и бъбреци, язва на стомах/дванадесетопръстник.
Числи се към хинолоновите антибиотици – най-новата група. Ползва се само в схеми от втора и трета линия за пациенти, които вече са понесли един или два безплодни опита за ерадикация на хеликобактерията. Ограниченото му ползване е свързано с повишената токсичност. Левофлоксацин не се назначава на непълнолетни под 18 години, защото влияе негативно върху растежа на костни и хрущялни тъкани. Противопоказан за бременни и кърмещи, за пациенти с тежки поражения на центр. Нервна с-ма (епилепсия), както и при индивидуална непоносимост към групата.
От клиничната практика идват множество отзиви за повишена резистентност на бактерията към левофлоксацин.
Химиотерапевтични антибактериални препарати
Метронидазол
Противоинфекциозен химиотерапевтичен препарат от групата на нитроимидазолите. Има бактерицидно действие. Попада вътре в клетката-паразит, където се разпада на токсични метаболити, разрушаващи генетичния материал. Нитроимидазолите се назначават за непродължителни курсове на лечение (до 1 месец) и крайно рядко оказват токсично въздействие. При тях се срещат неприятни ефекти като алергични реакции (сърбящи кожни обриви) и диспептични разстройства (гадене/повръщане, намален апетит, металически вкус в устата).
Метронидазол не е съвместим с алкохол (причинява тежки реакции) и оцветява урината в ярко червено-кафяво. Не се ползва в първата 1/3 от бременността.
Исторически препаратът е първото антибактериално средство, успешно приложено срещу хеликобактер пилори. Откривателят на бактерията Бари Маршал нарочно се заразил с нея и развил гастрит, от който успешно се излекувал с двукомпонентна схема, състояща се от бисмут и метронидазол. Обаче сега навсякъде по света се регистрира повишена устойчивост на бактерията към метронидазол. Клинично изследване, проведено във Франция, засякло резистентност при 60% от пациентите.
Медикамент от групата на имидазоловите производни, също предназначен за ерадикация на бактерията. Не се използва при индивидуална чувствителност към метронидазол. Според производителя, лечението с Флажил не е по-дълго от 10 дни и не е по-често от 3 пъти в годината. Необходима е консултация при разстройство на координацията на волевите движения, дезориентация, виене на свят, залитане.
Медикаментът се прилага с внимание при хронични, тежки и прогресиращи изменения на периферната и центр. нервна система.
Ципрофлоксацин
Антибактериален препарат, който принадлежи на групата флуорохинолони. Полезен за терапия при лица, които имат щамове на бактерията, устойчиви на метронидазол и кларитромицин – както поотделно, така и към двата едновременно. Има двоен ефект.
Още преди широкото прилагане на антихеликобактериалната терапия при болни от язвена болест е установено достатъчно честа проява и в различна степен на изразеност на дисбиотични изменения в състава на микрофлората на червата. Тези изменения се заключават в намаляване на лакто- и бифидобактериите и увеличаване на условно-патогенната микрофлора. При прилагане на ципрофлоксацин се изяснило, че той влияе селективно на чревната микрофлора, като в същото време оказва ликвидиращ ефект върху бактерията. Заключението позволява да се счита ципрофлоксацин за подходящ при болни с бисбиотични изменения в микрофлората на червата.
Антибактериален препарат, която оказва паралелно бактериостатично (свързва се с нуклеиновата киселина и препятства размножението на микроорганизмите), и бактерициден ефект (потиска жизнено необходимите биохимични реакции в микробната клетка). При краткосрочно ползване не оказва токсимно въздействие върху човека. Сред страничните действия рядко се срещат алерг.реакции и диспепсия (болка в областта на корема, киселини, гадене/повръщане).
Характерното за макмирор е, че в отличие от други противоинфекциозни средства не отслабва, а обратно – усилва имунния отговор на тялото. Единственото противопоказание е индивидуална чувствителност към препарата, която е рядкост.
Обаче макмирор преминава през плацентата и в кърмата. Не се изключва за бременни, но се прилага с внимание. Ако възникне нужда от него по време на лактация, е потребно предварително детето да се отбие.
Макмирор се включва в схеми на ерадикационна терапия от втора линия – след неудачен опит за ликвидиране на бактерията. За разлика от метронидазола, макмирор е по-ефективен, тъй като хеликобактер още не си е изработила устойчивост към него.
Клинични данни потвърждават високата му ефективност при деца в четирикомпонентна схема:
амоксициклин+макмирор+антиацидно средство+бисмут. Някои специалисти препоръчват да се назначава този медикамент в схемите от първа линия, заменяйки метронидазола.
Бисмут (Де-нол)
Действащото вещество е трикалиев дицитрат, наричан още колоидален бисмут субцитрат. Бисмут се е прилагал за лечение на язва и преди изолирането на хеликобактерията. Попадайки в киселинната среда на стомаха, де-нол образува върху повредените повърхности своеобразен защитен слой, който не пропуска агресивни фактори. Стимулира образуването на защитна слуз, снижаваща киселинността на стомашния сок и способства натрупването на специални ензими, подпомагащи възстановяването на епитела на повредената лигавица. В резултат ерозия бързо епителизира и язвата започва да заздравява.
Едва след откриване на хеликобактер пилори се установява, че бисмут, в това число и де-нол, притежават способността да потискат растежа на бактерията по два начина: чрез пряко бактерицидно действие и чрез преобразуване на средата на обитание на микроорганизма, така че той да се извежда от храносмилателния тракт. (Източник на английски)
Специално де-нол, в отличие от други препарати на бисмут, се разтваря в стомашната слуз и прониква в дълбоките слоеве, които обитават повечето бактерии. Бисмут попада вътре в микробното тяло и се натрупва в него, разрушавайки външната обвивка.
Медицинският препарат де-нол, когато се ползва в кратки курсове, не оказва системно въздействие върху тялото, доколкото голямата част от него не се всмуква в кръвта, а минава транзит през червата. Затова противопоказанията са единствено индивидуална чувствителност към самото лекарство.
Де-нол не се изписва на бременни и кърмачки, защото минава през плацентата и в кърмата, и при тежки поражения на бъбреците, тъй като се извежда през бъбреците и нарушения на отделителните функции може да доведе до натрупване на бисмут в организма и развитието на енцефалопатии.
Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.
Амоксицилин е с шир. спектър на д-е и влиза в повечето схеми за ерадикационна терапия от първа и втора линия. Числи се към полусинтетичните пеницилини, далечен родственик на първия изобретен антибиотик. Той убива бактериите, но въздейства преобладаващо на размножаващите се микроорганизми, затова не се назначава заедно с бактериостатични средства, потискащи активното делене на микробите.ВАЖНО: Действието на хапчетата се засилва с билки и благодарение на тях се смекчават страничните им ефекти. Много хора споделят за опита си с антибиотик при хеликобактер и билки ТУК.
Още нещо интересно ТУК: Лечение на Хеликобактер пилори с прополис. Форум.
Това е „резервата“, макролид от трето поколение. Предизвиква неприятни ефекти по-рядко от кларитромицин (в 0.7% от пациентите), но му отстъпва по ефективност по отношение на хеликобактер пилори. Азитромицин се ползва като алтернатива, когато кларитромицин предизвиква неприемливи странични еф. като диария. Преимуществото на азитромицин е, че се концентрира в стомашния сок и така антибактер. му действие е по-прецизно насочено. Удобен е и за пиене – 1 път на денонощие.
Струва си да прочетете и ТОВА: Как се лекува хеликобактер пилори с Метронидазол.
Още по темата ТУК: Как да ликвидираме Хеликобактер пилори с Ципрофлоксацин.
