Всяка цигара зарежда с два милиграма никотин

Тютюнопушенето: Едно дръпване – 4000 химикала + никотин

Пушенето е сред най-вредните и смъртоносни привички. За съжаление тя взема все по-големи размери в света.

Броят на възрастните пушачи в 27-те страни на ЕС варира от 16% в Швеция до 38% в Гърция. Вредният навик е по-чест сред мъжете, младите, бедните и нискообразованите.

Средно пушачите живеят с 10 години по-малко отколкото въздържателите. Разходите за лечението на хилядите болести, до които води порокът, пък са огромни.

Само за ХОББ и сърдечно-съдовите заболявания те възлизат на 1% от БВП на ЕС или около 130 млрд. евро.

Пушенето снабдява организма с никотин. Цигарата е перфектната система, по която става това.

С всеки фас човек поема между 1 и 2 милиграма никотин. Съответно нивото му в кръвта се повишава и бързо достига до органите, като увеличава кръвното и учестява сърцебиенето и дишането.

Освен това никотинът стимулира центровете на удоволствието и насладата в мозъка. Веществото също така увеличава нивото на адреналина в организма и предизвиква освобождаване на глюкоза.

Успокояващият ефект на цигарите пък най-вероятно е следствие от затихването на останалите им ефекти, смятат специалистите.

Всичко това поражда физическа и психическа зависи мост от цигарите.

Тя нараства, когато димът се вдишва и достига до белите дробове. Освен никотин обаче цигарите съдържат още хиляди химически вещества, които водят до зависимост.

Дайте мнение и Вие тук!

По време на пушенето от нея се отделят 4000 химикала. Сред тях са и 60 канцерогенни като нитроамините и ароматичните амини.

Демир бозан за безсъние

Ракът и сърдечно-съдовите заболявания са основните последствия на вредния порок, които водят до смърт.

Сред другите здравословни проблеми са хроничната белодробна недостатъчност (ХОББ), бронхити, пневмонии, астма, усложнения при бременността, раждането на деца с поднормено тегло.

Леките цигари не са по-безопасни. Няма разлика между вредата от “леките” и “тежките” цигари.

За Маргарита Алексиева

Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

АБОНИРАЙ СЕ БЕЗПЛАТНО!

Получавай на мейла си новите публикации на Лекар.БГ

Публикуваме рядко, не пропускайте!



АБОНИРАЙ СЕ!