Бронхиалната астма се предава по наследство

Когато от бронхиална астма страда един от родителите, вероятността то да се появи и у детето е около 50 процента.

Страдащите от астма могат да се познаят по тежкото, свирещо дишане и мъчителната кашлица.

Какво всъщност се случва при астма с дихателните пътища, питат в писмата си много наши читатели. При продължителен възпалителен процес в дихателните пътища те стават хиперактивни. Външните дразнители (химически, хранителни, лекарствени и биологични), към които бронхите на здравите хора не са чувствителни, се натрупват около бронхите и така се произвежда голямо количество секрет. Потокът на въздух значително се намалява, а дишането се затруднява. Това именно предизвиква кашлица, сухи и дразнещи хрипове, чувството на притискане в гърдите, задушаване. Понякога астмата се проявява и само като нощна кашлица.

КАКВА ВСЪЩНОСТ Е ПРИЧИНАТА.

Медицината засега няма точен отговор. Един от основните рискови фактори е наследствената предразположеност към алергията. Когато страда единият от родителите, вероятността заболяването да се предаде по наследство е около 50 процента. Когато са болни и двама та родители, този процент достига цифрата 80. Лекарите предполагат, че по наследство се предава не конкретното заболяване, а податливостта на организма да прихване някаква алергия. Например, ако бащата страда от бронхиална астма, а майката има хранителна алергия, това значи, че детето задължително ще наследи и едното, и другото.За съжаление, е невъзможно предварително да се определи към какво точно ще възникне алергичната реакция на детето. Затова лекарите не могат да препоръчат и профилактика.

КАК ДА УСТАНОВИМ ТОЧНАТА ДИАГНОЗА.

Най-напред трябва да се направи консултация със специалист-алерголог и с пулмонолог. След това се изследват функциите на вътрешното дишане, правят се проби с бронхоразширяващи препарати. Ако препаратът направи нормално дишането, може да се предполага, че става въпрос за бронхиална астма. Тестовете на кожата с алергени, на които пациентът реагира, също помагат за изясняване на диагнозата И накрая, изследване на кръвта, за да се види нивото на специфичния имуноглобулин Е.

КАК СЕ ЛЕКУВА ДНЕС АСТМАТА.

Най-напред с медикаментозно лечение. Инхалационните хормонални средства намаляват алергичното възпаление в бронхите и се вземат основно при тежка и при среднотежка форма на заболява-нето.Другата група препарати са високоефикасните, бронхоразширяващи средства, които спират пристъпа на астмата. Съществуват и препарати, които съчетават най-високите механизми на действие. Втората посока в лечебните процедури е – екстракорпорална терапия, хемосорбция и имуносорбация (всичките те са методи за очистване на кръвта от антителата, които провокират алергичните реакции). И най-накрая се прилага имунотерапията – ваксина против алергените, които предизвикват у човека пристъпи на астма. Може да се наложи и въвеждането на специални препарати, които блокират изработването на имуноглобулин Е – т. нар. ваксина против алергия.

ПОМАГАТ ЛИ ДИЕТИТЕ.

Диетата е полезна само ако има връзка с алергията от хранителни продукти. За това се правят обаче специални изследвания – определя се дали в кръвта има специфични, хранителни антитела.

Често лекари или неправоспособни лечители препоръчват на болните от астма дихателни упражнение. Бъдете сигурни – гимнастиката при това заболяване, каквато и да е тя, няма да помогне.

Преди доста години когато липсвали качествени лекарствени препарати против астмата, учените правили опити да разработят специални дихателни упражнения като алтернатива на медикаментозната терапия. Днес обаче нито един дихателен метод клинично не е доказан като полезен. Затова на болните от астма се препоръчва да се разхождат на чист, но не и на студен въздух.

НАСЛЕДСТВЕНАТА АЛЕРГИЯ ПРИЧИНЯВА АСТМА.

По данни на учените около 70 на сто от децата, които страдат от бронхиална астма, са били пасивни пушачиКажете ми, ако в семейството никога не е имало алергични хора, а на детето се поставя диагнозата «бронхиална астма», къде е проблемът? Възможно е това дете да е имало такива роднини, които са страдали от леки хрипове или от кашлица, но диагнозата им е била поставена неправилно. Те са имали хроничен бронхит, но никой не го е открил.

А може би болестта е била провокирана от продължителен контакт с опасен алерген. След като го открие, имунната система си изработва за защита от него определено количество антитела – имуноглобулинов клас Е. Когато в организма се натрупа критична маса от тези антитела, поредната среща с алергена предизвиква пристъп на бронхиалната астма.

При липсата на провокиращ фактор предразположеният към алергия човек, може цял живот да не се разболее. По данни на учените повече от 70 на сто от децата, които страдат от бронхиална астма, са от пасивните пушачи. Своя немалък дял в развитието на заболяванията на дихателните пътища имат честите вирусни инфекции.

След няколко такива заболявания бронхите стават прекалено чувствителни към алергените. Често простудилите се могат да си «заработят» още и лекарствена алергия и само защото са решили да се лекуват с антибиотици.

ИМА ОЩЕ ЕДИН СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ.

Неизлекуваната навреме алергична хрема по-късно може да се превърне в астма. Съществуват и болести, които само носят “маската” на бронхиалната астма. Респираторните вирусни инфекции, след като вече са излекувани, могат за дълго време да задържат бронхите в повишена реактивност.

И първите неспецифични раздразнители (битовите алергени и цигареният дим) клинично да се проявят като пристъпообразна кашлица. При хората, които са страстни пушачи и страдат от бронхит, винаги се наблюдава затруднено дишане, което започва да преминава в бронхиална астма. Такива прояви са възможни и при пациентите с неврологични заболявания и при тези, които имат проблеми с гълтането.

ОТ КАКВО СЕ ПРОВОКИРА АЛЕРГИЧНАТА РЕАКЦИЯ.

1. от домашния прах;
2. от цигарения дим;
3. от козината на животните;
4. от цветния прашец;
5. от някои антибиотици;
6. и от някои хранителни продукти.

Астмата може да се стимулира и от чужди тела, попаднали в дихателните пътища. Става въпрос за семки от ябълки, заседнали в бронхите, които предизвикват задушаване и силна кашлица. При децата до 3 години е изключително сложно да се открие астмата, защото всички заболявания на дихателните пътища бързо причиняват отоци, а в резултат – хрипове и свиреща кашлица.

ИЗПИТАНИ РЕЦЕПТИ ПРОТИВ БРОНХИАЛНА АСТМА

• 20 г семе от коприва се смесва добре с 1 кг мед. Взема се по 1 супена лъжица след обяд и преди вечеря.
• Смесват се 300 мл лимонов сок с 500 мл ракия и 15 дафинови листа. Взима се по 1 супе-на лъжица 3 пъти на ден след ядене.
• Един литър прясно мляко, 2 супени лъжици ленено брашно, 2 парчета колкото орех небет шекер се слагат в тенджера и на котлона. След като заври, се оставя 3-4 минути и се вади от огъня. Взема се 3 пъти на ден след ядене по 1 супена лъжица.
• Половин килогам разто-пен мед, 20 г счукано ленено се-ме, 20 г стрита на прах дъвка, 10г смлян джинджифил, 1/2 пакетче краве масло разтопено на водна баня. Сместа се разбърква с миксер и се приема по 1 супена лъжица сутрин и вечер.
• 500 мл силна ракия, 300 г лимонов сок, 15 дафинови листа се смесват и се пие по 2-3 глътки след храна.
• 2 супени лъжици ленено семе се смесва с половин настъргана ябълка и 1 листенце индрише. Залива се със 100 мл гореща вода и ври 10 минути. Към отварата се прибавя 100 мл прясно мляко. Прецежда се и се изпива на 3 пъти.

Погледнете и ТУК:

https://www.lekar.bg/2015/07/03/%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%BC%D0%B0-3/

Първоначално публикувано на:27.12.2007 @ 9:40