Вирусите атакуват лимфните възли

Оценете статията

Инфекциозната мононуклеоза, или жлезната треска, както е известна, е често срещано вирусно заболяване. То се характеризира с висока температура, главоболие, отпадналост, загуба на апетит, възпаление на гърлото и увеличени лимфни възли по цялото тяло. Възпалението на гърлото е най-честото оплакване и обикновено протича като ангина със сивкаво-белезникави налепи по небните дъги и сливиците. Мононуклеозата се открива най-често при юноши и млади хора.Болестта е известна още като жлезна треска поради подуването на лимфните възли по цялото тяло, придружено от висока температура. Инфекциозната мононуклеоза е известна и като болест на целувката, поради механизма на заразяване чрез слюнката при млади хора.ОТ КАКВО СЕ ПРИЧИНЯВА ЗАБОЛЯВАНЕТО? В повече от 90 процента от случаите инфекциозната мононуклеоза се причинява от вируса на Ебщайн-Бар, който спада към рода на херпесните, ДНК съдържащи вируси. Други вируси (като например цитомегаловирус) също причиняват състояния, определяни като мононуклеоза с подобни оплаквания и подобна характерна промяна в кръвната картина.Заразяването с мононуклеоза не се осъществява толкова лесно, колкото при някои други въздушнокапкови инфекции като грип, морбили и др. Вирусът на Ебщайн-Бар, причиняващ заболяването, се намира в слюнката и слузта, покриваща лигавицата на дихателните пътища на болния.Предаването на вируса изисква по-тесен контакт между болния (или заразоносител) и здравия човек. Обмяната на слюнка при целувка е най-често обвиняваният механизъм на предаване на вируса (оттук идва и наименованието «болест на целувката»).Вирусът може да бъде отделен и върху микроскопични капчици слуз и слюнка, отделени от дихателните пътища на болния (или здрав заразоносител) при кихане и кашляне; при вдишване или поглъщане на тези инфектирани капчициЗАРАЗАТА СЕ РАЗВИВА ДО ТРИ СЕДМИЦИПериодът от заразяването с вируса до изявата на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. Инкубационният период на инфекциозната мо-нонуклеоза е от 4 до 6 седмици.По време на инфекция и изявено заболяване болният от инфекциозна мононуклеоза е способен да предава вируса на други хора за период от няколко седмици.Проучванията показват, че от 20 до 80 на сто (в зависимост от използвания метод за откриванена вируса) от хората, които са преболедували от инфекциозна мононуклеоза и са оздравяли напълно, продължават да секретират вирусни частици в слюнката си в продължение на години и са евентуални заразители.Това е в резултат на спонтанно реактивиране (повторно активиране) на вирусната инфекция. Следователно инфекцията с Вируса на Ебщайн-Бар е бавна или латентна вирусна инфекция.Тъй като здрави хора, без наличие на каквито и да било оплаквания, също секретират (отделят) вируса в слюнката си по време на реактивиране на инфекцията през целия си живот, не се налага изолиране на хората, заразени с Вируса на Ебщайн-Бар като заразно болни.Смята се, че тези здрави хора, които въпреки това отделят в слюнката си заразния вирус, са основният «резервоар» за поддържане и предаване на инфекцията сред останалите хора.здравият човек може да се зарази с Вируса на Ебщайн-Бар и евентуално да развие инфекциозна мононуклеоза. Рядък път на предаване на болестта може да бъде използване на една и съща посуда при пиене и хранене, при което може да се погълне инфектирана слюнка.По-голямата част от населението са били изложени на заразяване с Вируса на Ебщайн-Бар като деца и в резултат на този контакт са изградили естествен имунитет.Важно е да се отбележи, че малка част от изложените на контакт с вируса хора развиват заболяването инфекциозна мононуклеоза.От медицинската енциклопедияНаименованието «мононуклеоза» произлиза от характерните изменения в кръвната картина на болните, изразяващи се в увеличаване на специфичен тип бели кръвни клетки (моноцити, вид лимфоцити) спрямо останалите кръвни клетки под влияние на вирусната инфекция. Инфекциозната мононуклеоза е заразно заболяване.ПЪРВО – БОЛНИЯТ НЯМА АПЕТИТРанните симптоми на инфекциозната мононуклеоза са следните:• обща отпадналост и слабост;• загуба на апетит;• студени тръпки и втрисане.Тези първоначални симптоми обикновено траят от един до три дни преди появата на по-изразени оплаквания. Изразените, същинските оплаквания на болестта включват най-често следните симптоми:• силно възпалено гърло – сливиците и небните дъги са силно зачервени, като в една трета от случаите по сливиците се наблюдават масивни белезникави налепи;• треска – температурата достига стойности до 40 градуса;• подути лимфни възли в областта на шията, а често и по цялото тяло;• тежест и болка в лявото подребрие слезката (далакът), понякога наричана най-големият лимфен възел в човешкото тяло, е важен орган на човешката имунна система; намира се в лявото подребрие;• в хода на инфекциозната мононуклеоза в около 50 процента от случаите се наблюдава подуване и увеличаване на далака ( в резултат на вирусното възпаление), което се изявява с тежест и болка в лявото подребрие;• тежест и болка в дясното подребрие наблюдава се в по-малка част от случаите и се дължи на засягане от вируса на черния дроб;• кожен обрив – при около 5 процента от случаите по кожата на тялото се появява червен обрив, подобен на този при морбили.ПРИ КАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА СЕ ПРАВЯТ ИЗСЛЕДВАНИЯДиагнозата «Инфекциозна мононуклеоза» се поставя въз основа на клиничния преглед от лекар специалист и резултатите от някои изследвания. При първата среща с болния лекарят ще разчита подробно относно характеристиките на оплакванията, тяхната давност, начин на промяна, спомен за контакт със заразно болен и направените в миналото имунизации.НА КАКВО ПЪРВО ЛЕКАРЯТ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ• на състоянието на гърлото (търсят се белези на възпаление като зачервяване, налепи и т.н.); състоянието на шийните и периферните лимфни възли;• на наличието на кожен обрив.Информацията от прегледа обикновено насочва опитния лекар към диагнозата. За потвърждаването и и отхвърлянето на другите възможни диагнози (инфекциозната мононуклеоза може да имитира много други заболявания) лекарят ще назначи някои изследвания. Най-честите от тях са следните.Пълна кръвна картина и кръвна натривка – ранните промени в кръвната картина показват увеличение на един вид бели кръвни клетки – лимфоци-ти, което е характерно за всички вирусни инфекции. По-късно в кръвната картина настъпват специфични промени, които се откриват на кръвната натривка (представлява нанасяне на тънък слой кръв върху стъкло, което се изследва под микроскоп след съответно оцветяване. Специфичните промени се състоят в откриване на атипични (необичайни) лимфоцити, наречени вироцити или моно-нуклеозни клетки.Серологични имунологични изследвания – тези изследвания търсят в серума на болния (течната съставка на кръвта) антитела (специфични защитни белтъчни молекули, произведени от специализирани клетки на имунната система) срещу Вируса на Ебщайн-Бар. Тъй като по-голямата част от човешката популация се е сблъскала с вируса през определен етап от живота си, показателни за настояща инфекция са само антителата от клас IgM. Производството на тези антитела е резултат от сложен процес на сенсибилизация на имунната система и отнема известно време; поради тази причина тестовете за Ебщайн-Бар, които търсят антитела срещу него, могат да останат негативни до края на втората и дори на третата седмица от началото на заболяването. Биохимични кръвни изследвания – могат да покажат увреждане на черния дроб. Вземането на материал за микроскопично изследване от налепите на сливиците или от зачервените небни дъги и сливици – това се прави с цел да се отхвърли стрептококова ангина, тъй като бактериите от рода стрептококи са най-честите причинители на ангина.Не съществува специфично лечение за инфекциозна мононуклеоза. Заболяването изчезва от само себе си, но често болните се чувстват уморени и отпаднали продължително време. Симптомите траят обикновено около 4 седмици. Оплакванията от възпаленото гърло са най-силно изразени през първата седмица и преминават през вторите 5-7 дни. Подутите лимфни възли обикновено спадат до края на третата седмица. Отпадналостта и умората могат да са налице още известно време след отшумяване на фазата на симптомите, но ако тези оплаквания продължават повече от 6 месеца, може да се говори за синдрома на хроничната умора.

Лекар.БГ препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар