Ревматизмът удря сърцето. Лечение на ревмокардит

Връзката между ревматизъм и ревмокардит. Лечение. Древните гърци са смятали, че в нашия организъм има някаква вредна течност и са я наричали ревма.

Тя е в състояние да протича от едно място в друго и ако съумее да проникне в някаква кухина от тялото – в ставите, в сърцето, в белите дробове… там веднага се получава възпаление и гной.

В резултат на това много съвършено различни заболявания получили наименованието “ревматизъм”. Що за болест е това и как да се борим с нея?

Днес само едно, и то много рядко, заболяване е запазило “привилегията” да се нарича ревматизъм. Става дума за така наречената болест на Соколовски-Буйо. Тя най-често е следствие от стрептококова инфекция, загнездена в носоглътката, т.е., свързана е с ангината и тонзилита.

В случаите, когато няма признаци за наличие на стрептококи, а болестта придобива “затегната”, хронична форма, лекарите говорят за алергичен характер на заболяването. Алергичната реакция е характерна и за стрептококовата форма на заболяването.

Ревматизмът е детско-юношеска болест и уврежда най-вече сърцето, много по-рядко другите органи.

Възпалителното заболяване на сърцето – ревмокардит – също може да доведе до увреждане на сърцето. Обаче в цивилизованите страни болните с ревматизъм стават все по-малко, а възрастта им рядко надвишава 18 години.

Противоревматичната терапия

Комплексното лечение на ревматизма включва много елементи. Антибиотиците са предназначени “да ударят” стрептококите, нестероидните противовъзпалителни препарати премахват възпаленията и действат обезболяващо. Едни средства потискат алергичните реакции, други влияят на имунната система.

Използват се и хормонални препарати, средства против недостатъчно кръвообращение, нарушена водно-солева обмяна и т.н. Само лекарят ревматолог може да се ориентира в това многообразие, за да вземе предвид всички противопоказания и странични действия на лекарствата.

Към медикаментозните средства се добавят и специален лечебен двигателен режим, рационално хранене, физиотерапия и лечебна физкултура.Обикновено премахването на обострянето на заболяването отнема около две седмици.

Видовете ревматоидни болести

Ревматоидните болести са много на брой. Всички те представляват автоимунни заболявания, т.е. процеси, при които имунната система на организма в резултат на някаква аномалия се обръща към собствените клетки – тези на кръвоносните съдове, на ставите, бъбреците…

Така например при ревматоиден васкулит на атака се подложени и съответно се възпаляват стените на кръвоносните съдове. В случаите на системна кожна туберкулоза страдат много органи наведнъж – бъбреци, сърце, бели дробове, стави, кожа…

По-рядко се срещат ревматичните увреждания на кожата (например еритема), на белите дробове, бъбреците, черния дроб, храносмилателния тракт и дори централната нервна система. Тези заболявания са много тежки, но въпреки това се поддават добре на противоревматична терапия.

Най-популярна сред автоимунните болести е равматоидният артрит. Когато е в остра форма, той се характеризира с висока температура, изпотяване, бързо увеличаваща се болка и отичане на ставите.Това също е рядко срещано заболяване, но е много упорито и почти винаги преминава в хронична форма.

Причините остават “зад кадър”

Смята се, че съществува генетична предразположеност към автоимунните заболявания. Ако вашият прадядо е боледувал от ревматоиден артрит, при вас опасността е един път и половина по-голяма от тези, чиито прадеди не са се сблъсквали с този проблем.

Но болестта възниква не само защото е генетично заложена, винаги се изисква и някакъв друг тласък.

Тези отключващи фактори могат да бъдат най-различни. Най-често това е инфекция – бактериална или вирусна. А понякога удареното, травмата, стресовите състояния са именно тези отключващи фактори, за които говорим. При възрастните жени ревматоидният артрит често възниква след смърт на съпруга, в резултат на силен стрес.

Случва се причината да не може да бъде установена. Някои учени предполагат, че автоимунните заболявания все пак се предизвикват от някаква инфекция; просто никой още не я е открил. Други са убедени, че в основата на всяко тежко хронично заболяване се коренят причини от психологичен и духовен характер.Безспорно е обаче, че се получава особена пренастройка на имунитета и имунните клетки започват да атакуват собствените ни органи.