Как ми откриха лимфома
Симптоми, диагностика и лечение на ходжкинов и неходжкинов лимфом

Лимфом на Ходжкин. Симптоми. Какво представлява 4-ти, последен стадий

Какви симптоми има болестта лимфом на Ходжкин? Какво представлява 4-ти последен стадий. Лична история: Как ми откриха лимфом.

Още в текста: Какво представлява заболяването лимфом – ходжкинов или неходжкинов. Симптоми и лечение според класификацията. Диагностика и особености на различните видове. Редки видове лимфом.

ВЪПРОС: Често напоследък четем за една или друга наша шоу-звезда, която неочаквано умира от лимфом. Много ви моля да ми обясните какво представлява заболяването лимфом. (Весела Маринова, София)

Лимфомът е вид злокачествено заболяване, което се развива при поява на нарушение в производството на лимфоцитите – бели кръвни клетки, участващи в защитата на човешкия организъм от инфекции. Като резултат от нарушението се произвеждат видоизменени клетки, които се превръщат в злокачествени.

Пълното излекуване от лимфом все още не е по силите на медицината, но науката вече прави немалко за удължаване етапите на ремисия и удължаването на живота на хората с такава диагноза. До неотдавна е било считано, че преживяването с три години след поставена диагноза е успех, докато сега вече се говори за 10-11 години, естествено – ако болестта е уловена във възможно най-ранен етап.

От лимфом може да бъде поразен всеки орган, който е свързан с лимфната система – далакът, сливиците, костният мозък, тимусната жлеза. Огнището на поражение се разраства много бързо поради естеството на лимфната тъкан – на практика всички вътрешни органи я съдържат.

Особеност на заболяването е това, че мутиралите бели кръвни телца “забравят” програмата си за апоптоза, т.е. клетъчна смърт: те стават безсмъртни и по тази причина броят им в кръвта нараства патологично. Лимфоцитите буквално превземат кръвообращението, потискайки останалите кръвни компоненти. Тази ситуация се отразява много бързо на работата на всички вътрешни органи, а болният чувства постоянна умора. Първите симптоми на заболяването са свързани с неболезнено увеличение на лимфни възли. Могат да реагират възли по шията, в слабините, под мишниците.

Стадии на лимфом

За разлика от плътните тумори, лимфомното образувание не само дава метастази, но и “пътува” с лимфата из целия организъм и може да образува едновременно няколко огнища на поражение. Както и при други ракови форми – началните етапи на болестта протичат без симптоми и така се пропуска много от ценното време за въздействие.

лимфом
Първа стъпка в диагнозата на лимфом е обикновеният преглед

И при случаите на лимфом, както при раковите заболявания по принцип, заболяването се квалифицира по стадиите на развитие. Това е важно за комплексните мерки, които ще се предприемат за неговото лечение. Ясно е, че ранните стадии позволяват различен подход в сравнение с по-запуснатите случаи. При първи и втори стадий може да се въздейства върху ограничени поражения, първични огнища и пр. При трети и четвърти са налице метастази и разпространение из целия организъм. При изяснена диагноза не бива да се отлага нито ден за лечение; така например в четвърти стадий на лимфом не помага за ремисия нищо друго освен химиотерапия.

Заболяването може да протича скрито, без симптоми – но може да се проявява чрез рязка и безпричинна загуба на тегло, треска и обилно нощно изпотяване.

Ето как най-общо протича болестта по стадии:

  • Първи стадий. Това е началото на онкологичния процес. Налице е само едно огнище, засягащо един или повече лимфни възли в една зона на тялото. Ако заболяването бъде разкрито в този момент, шанса да го преживеят имат 80% от болните.
  • Втори стадий. Налице е и второ огнище, засегнатите лимфни възли са в повече зони, но болестта като правило не напуска първата си локация – например гръдния кош или коремната кухина. В такъв стадий заболяването все още може да се лекува и пациентът да постигне дългосрочна ремисия.
  • Трети стадий. Вече започва бурно развитие на раковите клетки, които се разпространяват по целия организъм. В този момент е напълно възможно да са заразени всички лимфни възли; те започват да се подуват и изпъкват – все повече и повече от натрупваните лимфоцити. В този стадий стабилна ремисия могат да постигнат едва 20% от болните.
  • Четвърти стадий. Зсегнати са всички вътрешни органи – далак, сърце, бъбреци и пр. Ракът може да засегне и костния мозък, затова обикновено в такъв момент се прави пункция и се доказва или отхвърля тази хипотеза. В четвърти стадий са налице и метастази. Не е възможно да бъде постигната ремисия.

Има ли бъдеще за Ходжкин – четвърти стадий?

Демир бозан билки за бъбреци

В четвърти стадий пациентите с Хаджкинов лимфом изглеждат обречени; както вече споменахме – в този случай ремисията е невъзможна. Диагностиката би показала дисеминирано или многофокусно поражение на вътрешни органи; фокусирано поражение на един вътрешен орган с отражение върху функциите на останалите; засегнати са отдалечени лимфни възли и могат да се установят метастази в черния дроб и костния мозък.

  • Задачата на медицината в такива случаи е да забави разпространението на напредналата болест и да облекчи неизбежните страдания на пациента. Прилагат се химио- и лъчева терапия, както и палиативни грижи. Страдащият човек се оплаква от болки в зоната на далака, тежест в зоната на черния дроб, болка в корема със задух и асцит, т.е. събиране на течност; болезненост на  подутите лимфни възли, кашлица – възможно с кървави храчки; схващане на крайници и др.

И все пак: Има ли място визията за бъдеще на човек с лимфом на Ходжкин в четвърти стадий? Положителен отговор – що се отнася за бъдеще в рамките на пет години. Тази надежда е реална за около 65% от пациентите в групата. Прогнозата обаче може да се влоши при мъже над 45 години с определени кръвни показатели – данни за бели и червени кръвни клетки, разпознаваеми от специалистите.

Освен общите показатели, има и индивидуални особености на всеки организъм. Това са специфични фактори като начин и стандарт на живот, достъп до съвременна медицина и пр.

Симптомите, по които разпознаваме лимфом

Кои симптоми могат да бъдат първи тревожни сигнали за лимфом? Трудно е да се назоват категорично 2-3 ярки признака, тъй като част от симптомите са характерни и за другизаболявания. Освен това картината е различна в зависимост от разположението на първичното огнище.

Така например първите сигнали много напомнят на признаците за настинка: температура около 37 градуса, главоболие, болки в ставите и “кършене”, слабост и лесно уморяване. Ако тази симптоматика се проточи повече от 2-3 седмици, без повече отлагане трябва да потърсите хематолог. Не е проста работа да се постави категорично диагнозата лимфом и затова се използват точни методи – например томография. Но все пак увеличенителимфни възли са си доста надежден признак; възлите са уголемени и болезнени, усеща се общ дискомфорт с температура.

Ако първичното огнище е в корема, чести прояви са прилошаването, повръщане и подуване, т.н. нередовен стомах – с пристъпи на запек или разстройство, подуване. Пациентите на възраст над 40 години страдат и от отоци на крайниците. Ако все пак искаме да определим комплексно най-често проявяваните симптоми на развиващ се лимфом, те биха могли да изглеждат така:

  • Увеличение на лимфните възми;
  • Треска;
  • Интензивно потене, нощно изпотяване;
  • Умора, главоболие;
  • Необяснима загуба на килограми;
  • Сърбеж по цялото тяло;
  • Чести възпаления на сливиците;
  • Затруднено дишане, пристъпи на задух;
  • Продължителна кашлица, която не се повлиява от лечението.

Сами виждате, че тези симптоми сами по себе си не биха ни накарали да си мислим за лимфом – те се проявяват и при други, далеч по-безобидни заболявания. Ето защо при тяхната поява все пак е добре да потърсим лекарско мнение – особено ако въпросната “настинка” се проточи необяснимо дълго.

Защо е важно да познаваме тези симптоми?

Да правим връзка между тях и да не отлагаме консултацията с лекар – защото това е едно от най-опасните онкологични заболявания. Има огромно значение дали диагнозата ще бъде поставена рано – или когато болестта е в напреднал стадий. Сами можете да се уверите, че описаните симптоми не са еднозначни: тревогата ви от  чести настинки с увеличени лимфни възли по шията може да се окаже напразна. Но ако все пак съмненията ви са били основателни?!

  • Коварството на болестите с етикет „лимфом“ се състои именно в тази нееднозначност. Някои от тях са доста особени и не бихме им обърнали достатъчно внимание. Това са т.н. допълнителни симптоми при отделни разновидности на онкологичното заболяване. Такъв симптом е сърбежът при болестта на Ходжкин. Той може да се разпростре по цялото тяло – но може да е фиксиран и само в една зона; да е едва осезаем – или толкова интензивен, че да се стигне до кървене от разчесване.
  • Освен видимото и необяснимо отслабване, струва си да се проследи и усещането за непреодолима слабост. Физическата умора и липса на енергия е съпътствана от загуба на интерес към света наоколо, от сънливост. Всъщност обяснимо е – организмът губи страшно много сили в схватката с болестта.

И още нещо: всички симптоми на лимфом, които приличат на текива при вирусна или бактериална инфекция, след известно време преминават, затихват. Онкологичното поражение на лимфната система е дългосрочна патология. Ако „грипът“ се задържи повече от обичайното; ако температурата, слабостта и умората, подутите лимфни възли тормозят болния десет дни и повече без никаква промяна въпреки лечението – отново при лекаря, и без отлагане и изчакване!

  • Как бихте постъпили, ако някои от тези признаци ви тормозят дълго време и в главата ви се е загнездила мисълта за нещо сериозно? Бихте ли споделили тревогите си с личния лекар – дори при риска да ви смъмри или да се присмее? Бихте ли потърсили билки или ще затаите страховете си в очакване тялото ви да се справи само с проблема? СПОДЕЛЕТЕ!

Точната диагноза

И така – престрашили сте се да идете на лекар. Разказали сте му какво чувствате, той ви е прегледал и ви праща на изследвания.

Ето какви изследвания са необходими, за да се постави или отхвърли диагноза за лимфом: първо – анализ на кръвта. Всъщност това е комплекс от клинични и биохимични анализи, които могат да насочат директно към хипотезата за лимфом. Следва биопсия на материал от съмнителния лимфен възел. По преценка на лекарите в този момент може да се препоръча лъчева диагностика, която установява поразените от злокачестения процес точки. За да се определи доколко организмът е засегнат от болестта, следва изследване на костния мозък. Съвременната наука позволява да се извършат при възможност и по-точни изследвания на имунната система, молекулярно-генетично, цитолотичен анализ и пр.

Как ми откриха лимфом (лична история)

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:

Снежана Нейкова от Варна: Ще споделя накратко как на мен ми откриха лимфом в ранен стадий. Не съм от хората, които ходят за щяло и не щяло по лекари, но имах проблем – започнах да губя апетит и видимо отслабнах за няколко месеца. Опипвах увеличени лимфни възли на шията, потях се нощем, но мислех, че карам нещо вирусно. Тоя “вирус” обаче се проточи необяснимо. Имам известна грамотност и се разрових, прочетох доста неща – почти си поставих сама диагнозата – лимфом. Разбира се, наложи се да тръгна по лекари. След куп изследвания съмненията ми се потвърдиха.

За тези неща се говори трудно, но искам да посъветвам всеки, който има някакви колебания – идете на лекар колкото може по-рано, тогава ще можете да разчитате на успешно лечение. Не всичко е загубено! За тези, които се интересуват, споделям изследванията, които принципно се правят преди заключението – повечето от тях са ни познати още от детството. Имайте смелост да научите истината колкото може по-рано!

Диагностична процедураОбект на изследванеЦел на изследването
Палпация, опипване на проблемни зониЛимфни възли в различни части на тялотоВъзможно увеличение на възел/възли
Кръвна картинаСтандартни и специални показателиОтклонения от нормата, характерни за лимфоми
Ултразвуково изследванеОглед на черен дроб, далак, чревен трактИзменения, свързани с нарастване или поява на новообразувания
Компютърна томографияВътрешни органи и системиПодробно изучаване на функционирането
РентгенПредна и странична проекция на торсаСъстояние на вътрешни органи, възможни тъканни изменения

Има два главни типа лимфоми: болест на Ходжкин и неходжкинови лимфоми (НХЛ)

лимфом
С напредването на болестта са обхванати множество вътрешни органи

Видът лимфом, известен като болест на Ходжкин, е описан през 1832 година от учения, чието име носи болестта. За това заболяване кратко и ясно се казва, че не е избирателно – т.е. поразява всяка възраст. Все пак не е без значение статистиката, според която мъжете боледуват от такъв лимфом два пътипо-често от жените. При това заболяване в лимфните възли се образуват грануломи – струпвания от гигантските клетки на Reed-Sternberg. От лимфните възли те се разпространяват в други вътрешни органи.

Допреди няколко десетилетия Ходжкиновият лимфом е считан за нелечим, но днес нещата не са така зловещо предопределени. Поне не във всички случаи. Много важна е ролята на лекаря – да определи навреме точната диагноза и да приложи адекватно лечение върху патологично изменените телесни зони. От значение е адекватната диагностика – защото пунктуално определеният стадий означава по-точен избор на лечебните средства. За лимфома на Ходжкин освен описаните симптоми следва да прибавим още развиването на анемия, събиране на течност в белия дроб, кръвоизливи. Болните от тази форма на лимфом страдат от постоянен сърбеж и зачервяване на кожата.

мнения, отзиви, коментари, форум
Дайте мнение и Вие тук!

Споменатите признаци обикновено насочват лекаря към кръвния анализ, за който вече стана дума. Този анализ почти сигурно ще покаже високи стойности на левкоцитите и изследванията ще трябва да бъдат продължени. Следващите стъпки са томография, биопсия, пункция, рентгенография. Има една особеност – при Ходжкин в трети стадий концентрацията на левкоцитите започва да намалява.

Колко може да живее пациент с Ходжкинов лимфом? Нещата зависят от момента на диагностициране – колкото по-рано, толкова по-добре. Има и индивидуален фактор – физически и като психика хората са различни. Ако лечението започне в първи-втори стадий, прогнозите са благоприятни. В трети стадий шансовете са наполовина и при най-качественото лечение. Задачата на медицината и на пациента е да се постигат колкото може по-дълги ремисии и да се предотвратяват рецидивите.

  • Ходжкиновият лимфом се отличава от останалите разновидности по това, че стартатът му по правило не излиза извън лимфната система. Засяга основно шийните лимфни възли и тези в областта на ключиците, по-рядко възлите под мишниците и в слабините. На този вид рак се падат около 30% от всички случаи на онкологични заболявания в лимфната система.
  • Останалите 70% се разпределят сред около 30 патологии, които са обединени под общото название „неходжкинови лимфоми“. Тези видове рак се зараждат в лимфните възли, но много бързо се разпространяват в други органи – съседни или отдалечени. Някои от тях са индолентни или с ниска злокачественост; те протичат бавно. Други са силно агресивни, имат бурно развитие и висока смъртност в трети и четвърти стадий.

През последните години се наблюдава тенденция към увеличение на заболяванията от неходжкинов лимфом във всички възрасти. За отбелязване е, че двата типа заболявания имат сходна клинична картина. Да обобщим: основните симптоми са болезнено увеличение на лимфни възли, отслабване, повишена температура, потене – особено нощно (потта е без цвят и мирис).

Отличителен признак на Ходжкиновия лимфом е хипертрофията на лимфни възли в горната част на тялото – шията, ключиците, под мишниците. Първично огнище обаче може да се открие във всеки орган. Когато болестта е запусната, при всички случаи и разновидности метастазите се разпространяват извън първичното огнище и поразяват различни органи. В това число – черен и бял дроб, централна нервна система и пр.

При толкова сложни заболявания е логичен въпросът: каква е профилактиката, може ли да се намали рискът от подобни заболявания? Първият съвет е – да се избягва рискът от вирусни заболявания, включително хепатит С и СПИН.  Ако заболяването вече е факт – на всяка цена възможно най-ранна диагностика, защото тогава нараства ефективността на лечението и вероятността от оздравяване е висока. Да не се пренебрегват профилактичните прегледи от всеки вид, а при тревожни или необясними симптоми – да се консултираме с медицинско лице. В подкрепа на усилията от страна на медицината – от пациента се очаква да живее в по-умерен ритъм, да се храни здравословно и да избягва ситуациите със стрес.

Вторият вид са група от сродни злокачествени заболявания, засягащи лимфната система.Приблизително милион и половина души по света в момента живеят със заболяването неходжкинов лимфом (НХЛ), което годишно отнема живота на 300 000 души.Над половината от хората с това заболяване развиват т.нар. агресивна форма на лимфом.

Сред злокачествените заболявания НХЛ се нарежда на трето място по бързина на нарастване на нови случаи, след злокачествения меланом и рака на белия дроб.

Неходжкиновият лимфом на практика може да засегне всеки орган; “старт” на онкологичния процес дава трансформацията на В-клетки или Т-клетки от собствената имунна система. Заболяването се открива най-често във възрастта между 45 и 65 години. Вероятността за поставяне на диагнозата се увеличава с възрастта. Степента на злокачественост се определя по скоростта, с която туморът расте. НХЛ се делят на две групи според този показател, като разликата в протичането на заболяването е значителна.

НХЛ-Агресивни лимфоми (средна, до висока степен на злокачественост)

лимфом
Ранната диагноза е залог за продължаване на живота

Клетките на тези лимфоми се делят и разпространяват по-бързо в организма. Ако такъв лимфом не се лекува, може да доведе до фатален край за период от 6 месеца до 2 години. Пациентите с агресивен лимфом живеят средно 5 години след поставяне на диагнозата.

При агресивния лимфом обаче може да се постигне пълно излекуване в 30 до 40 процента от случаите чрез приложение на стандартна химиотерапия. Пациентите, които са открити и лекувани в ранните стадии, имат много по-голям шанс да бъдат излекувани или да получат много по-късен рецидив. За жалост и в този случай диагнозата идва в момент, когато заболяването е в напреднал стадий.

НХЛ- Бавно прогресиращ лимфом (лимфом с ниска степен на злокачественост)

Това заболяване се характеризира с бавно деление и разпространение на злокачествените клетки в организма. Диагнозата най-често се поставя в напредналите стадии на заболяването, поради липсата на типични симптоми.

Болните с бавно прогресиращ лимфом живеят по-дълго (средно 6-11 години) от тези с агресивен лимфом, но пълно излекуване на заболяването е невъзможно засега. Болестта има хроничен рецидивиращ ход – редуват се периоди без симптоми с периоди на влошаване.

Типично е болните с този тип лимфом да получат 5 или 6 курса на химиотерапия през различен интервал от време. Целта на лечението е да се осигурят по-дълги периоди без заболяване.

Лимфомите се лекуват най-често с облъчване, евентуално последвано от лечение с противоракови средства. Ако заболяването вече се е разпространило, се лекува главно с противоракови медикаменти.

Диагностика по класификации

Диагностицирането на неходжкинов лимфом е затруднено от разнообразните форми, в които може да се прояви. Заболяването е с разнотипни характеристики; има такива форми, които много дълго не дават основания да се търси консултация с лекар или неговата намеса. Има обаче и други, които още в ранните стадии са достатъчно агресивни. Затова една от класификациите засяга степента им на агресивност – вяло, умерено агресивно или агресивно протичащи.

Различно е и естеството на онкологичния процес, който може да засегне първо костния мозък и кръвта – тогава се говори за левкоза, левкемия или “течна” форма на рак. Кръвта и костният мозък същевременно са мишени, атакувани от злокачествени образувания в някой от вътрешните органи или в лимфните възли.

Особено сложно стоят нещата с т.н. редки форми на неходжкинов лимфом. Една от тях е лимфом на стомаха – на практика човекът с такова страдание не чувства никакви болестни симптоми и започва да се тревожи едва когато заболяването се развие достатъчно, за да има типичните болки и повръщане. Като симптоми, които заострят вниманието в подобни случаи могат да се посочат необяснимото отслабване или анемията, която може да бъде открита случайно. При напреднал лимфом на стомаха по правило диагностиката установява развити ракови изменения в стомашната стена.

Специален случай е и лимфом на главния мозък. Той може да е първичен – тогава се локализира огнище в конкретна зона, или вторичен – когато инфекцията е последица от огнище в лимфен възел или друга тъкан. Първичната форма е много рядка, но може да засегне от кърмаче до човек в преклонна възраст. Този вид лимфом започва развитието си като малки възелчета, които постепенно метастазират в меките тъкани.

При вторичната форма на мозъчен лимфом нещата са доста различни – налице е едно раково огнище, което може да порасне до много големи размери. Появата на такова огнище може да е придружена от тревожни признаци – силно главоболие, повръщане, кървене от носа. Дори и при такива признаци диагнозата може да бъде сбъркана – например с епилепсия. Теоретично откриването на подобен лимфом в ранен стадий допуска успешно отстраняване по хирургичен път; допуска – но не гарантира, и нито един лекар не би направил стопроцентово оптимистична прогноза.

Лечение на неходжкинов лимфом

Посочихме някои най-често практикувани подходи за лечение на неходжкинов лимфом (вижте по-горе). Дали съвременните терапии ще постигнат успех, зависи от характеристиките на всеки конкретен случай. Разбира се – важен е видът на открития лимфом, стадия на заболяването, състоянието на имунната система, начина, по който протича болестта.

Традиционните терапии в посочените случаи са химио- и лъчева терапия. В лечението на неходжкиновия лимфом има още едно направление – терапия чрез моноклонални антитела. Един от тези препарати, прилаган в България, е ритукасимаб (framar.bg). Тази група препарати са ефективни дори при агресивни ракови форми, като въведените антитела атакуват и унищожават раковите клетки в организма.

Комбинираните терапии по отношение на неходжкиновия лимфом в много случаи дават добри резултати и има пациенти, които са успели да си извоюват дълги години живот. При всички случаи обаче това е живот, подчинен на определена дисциплина и правила, сред които периодично проследяване на специфични показатели и редовни контакти с онколозите.

Считате ли, че българската здравна система има адекватно отношение към риска от подобни заболявания? Известни ли са ви мерки за профилактика или ранна диагностика на лимфом и изобщо на злокачествените заболявания? СПОДЕЛЕТЕ!

Източници, които сме ползвали за написването на тази статия:

  1. https://www.nlm.nih.gov/medlineplus/lymphoma.html
  2. https://www.medicalnewstoday.com/articles/146136.php
  3. https://www.emedicinehealth.com/lymphoma/article_em.htm

За Маргарита Алексиева

Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.

Прочети още

Раково заболяване ли е болестта (лимфом) на Ходжкин?

Болестта (лимфом) на Ходжкин е хронично заболяване от групата на лимфомите, което се нарича още …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

АБОНИРАЙ СЕ БЕЗПЛАТНО!

Получавай на мейла си новите публикации на Лекар.БГ

Публикуваме рядко, не пропускайте!



АБОНИРАЙ СЕ!
АБОНИРАЙ СЕ БЕЗПЛАТНО!

Получавай на мейла си новите публикации на Лекар.БГ

Публикуваме рядко, не пропускайте!



АБОНИРАЙ СЕ!