Аскарис лумбрикоидес. Глистите атакуват белия и черния дроб

Тъй като от този уж детски и уж немного сериозен проблем – ГЛИСТИ (Аскарис лумбрикоидес и др.), страдат доста хора, ще поместим по-обширен материал по темата.

Започваме с детските глисти, наречени аскарис лумбрикоидес. Детският глист е широко разпространен паразит, който живее в тънките черва на човека. Паразитозата засяга всички възрасти, но особено масово се среща у децата.

Глистът има значителни размери, вретеновидна и удължена форма със заострени краища. Живите аскариси имат розово-бял цвят, а мъртвите са жълто-белезникави. Женските аскариси са по-големи – на дължина достигат 6 мм, а мъжките – 1,6-2,0 мм на дължина и 3 мм на ширина.

Аскарисите са много плодовити – за едно денонощие женските снасят 200 000 яйца, които се отделят навън с изпражненията.

Развитието на ларвата се осъществява в почвата при оптимални температурни условия, влага и достатъчно кислород. Развитието на яйцата е възможно при температура 12-36 градуса. В зависимост от температурата е различен и срокът, за който яйцата стават инвазиоспособни.

При температура 24 градуса развитието се ускорява и трае 10-15 дни, а при 12-15 градуса се удължава до 40-45 дни. Яйцата загиват при температура 50 градуса и се повлияват неблагоприятно от пряката слънчева светлина.

Заразяването на човека става с поглъщане на яйца при лоша лична хигиена

В тънките черва от тези яйца се освобождават личинки, които пробиват лигавицата на червата, навлизат в лимфния ток и оттам попадат в кръвообращението. Докато “възрастните” аскариси живеят при анаеробни условия (без наличие на кислород) в тънките черва, личинките са типични аеробни форми и развитието им става в белите дробове.

По венозен път те стигат до черния дроб, където могат да предизвикат увреждане. Впоследствие навлизат в долната празна вена, дясната сърдечна половина и белодробната артерия и така стигат до белите дробове. Те проникват в алвеолите и бронхиолите и предизвикват образуване на клетъчни инфилтрати.

В белите дробове личинките се хранят с червени кръвни клетки и размерите им се увеличават. След това те се придвижват през бронхите, трахеята и гръкляна в гълтача и достигат до тънкото черво, където в продължение на 50-60 дни стават полово зрели и започват да отделят оплодени яйца.

Целият биологичен цикъл в развитието на зрелия аскарис трае от 9 до 15 седмици. В червата на човека се срещат от единични до стотици аскариси, които могат да предизвикат дори запушването им. Тук те се хранят с чревно съдържимо и слуз, като могат да поглъщат и кръв.

Продължителността на живота на паразита е от 10 до 15 месеца

Аскарисите предизвикват заболяването аскаридоза. Степента на болестните прояви е в пряка зависимост от масивността на инвазията. Болестните признаци са резултат както от механичните увреждания, така и от токсичното въздействие на паразита.

При масивна инвазия се наблюдават епилептиформени припадъци, силно главоболие, загуба на гласа. Аскарисите могат да странстват и да предизвикват запушване на жлъчните пътища, на панкреасния канал. Те могат да проникнат в средното ухо, синусите, пикочните пътища, влагалището и перитонеалната кухина.

Болните се оплакват от лош апетит, гадене, повръщане, коремни болки около пъпа. Понякога те са неспокойни и раздразнителни

Лечението се провежда от лекар хелминтолог, като се прилагат противопаразитни препарати по схема. Профилактиката се състои в поддържане на висока лична и битова хигиена и обезпаразитяване на здравите хелминтоносители.

Ето и желаната народна рецепта, която се препоръчва като изключително ефикасна за лечение на глисти. Всяка сутрин на гладно се изяждат по пет белени семки от тиква един час преди ядене в продължение на един месец. Ефектът е голям.

Непременно вижте и ТОВА:

Глисти – тази опасна напаст

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:
Аскарис лумбрикоидес. Глистите атакуват белия и черния дроб
5 (100%) 2 votes

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *