Митовете за рака на гърдата. Резултати от биопсия и др. факти

Всяко уплътнение на гърдите хвърля жената в паника, макар и само от 3% от новообразуванията в млечната жлеза да са със злокачествен характер. За съмненията по повод на рака на гърдата, които тровят живота на жената и истината за това заболяване, разказва хирургът-онколог, докторът на мед. науки, професор Михаил Иванов. Пратеното парченце тъкан за биопсия, означава, че лекарят подозира рак. – Това е полуистина. Работата е там, че с ултразвуково изследване и мамография, лекарят може само да определи локализацията и размера на някакви изменения в млечната жлеза. Нито един специалист няма еднозначно да постави диагноза «рак». Затова се взема парченце тъкан за микроскопско изследване за да може или да се изключи онкологията, или да се потвърди. От това зависи тактиката на по-нататъшното изследване. Вземането на клетки с тава с помощта а тънка игла. Процедурата не е по-болезнена от която и да била мускулна инжекция. Въпреки съществуващото мнение, биопсията не способства за разпространението на рака. И което е най-главното, преобладаващите резултати от биопсията свидетелстват по-скоро за отсъствие, отколкото за наличие на рак. Съгласете се, че е по-добре да я направите веднъж, отколкото да се терзаете със съмнения и да си тровите живота.

Жените с големи гърди по-често боледуват от рак на гърдата . – Глупости. Големината н агърдите по никакъв начин не влияе на развитието на болестта.

Забележимо възелче (бучка) в гърдата е най-разпространеният симптом на рака на гърдата. – Това е вярно. Но срд останалите симптоми, които би трябвали да накарат жената да посети лекаря, са: изменение на формата на гърдите (намаление, увеличение, деформация), втвърдяване, промяна на цвета, хлътване на зърната, секрет от зърната.Освен това, обръщайте внимание на втвърдяване или увеличаване на лимфните жлези над ключицата и на слабините. Даже болката в гръбначния стълб също е тревожна.

Мамографията може да се замени с УЗИ.– Не е вярно. Ултразвуковото изследване се препоръчва на жени под 40 –годишна възраст, защото при тях на рентгеновата снимка измененията не се виждат така добре. УЗИ може да бъде допълнение към мамографията, когато на снимката неясно се вижда новообразуваният възел или киста.

Рискът от заболяване е по-малък при възрастните жени. – И това не е вярно. Макар и болшинството жени боледуват именно между 40 и 65 г., но все пак една трета от пациентките са над 60 г. Възможно е ракът да е започнал да се развива по-рано, когато нивото на естрогена е било достатъчно високо.

Диетата може да намали риска от заболяване – Да, но но не само диетата за отслабване, а и добрият режим на хранене. Във всеки случай е установено, че по-рядко боледуват от рак на млечната жлеза жените от средиземноморския регион, които редовно употребяват зехтин и японките, които предпочитат морски продукти.В тази храна се съдържат Омега-3 киселини, които предпазват от болестта. Но трябва да се яде и храна, която понижава нивото на естрогена: зеле, фасул, грах, пшеничени трици, броколи и да се избягват животинските мазнини.

Дайте мнение и Вие тук!

Опасността от заболяването е по-висока, ако вече някой от семейството е бил болен от рак . – За съжаление, това е така. Ако у роднини по женска линия вече е имало такова заболяване, вероятността е по-голяна (двойна, ако е била болна майката). Затова «генетично обременените» жени са длъжни редовно да ходят на контролни изследвания.

Жената няма да се разболее от рак на гърдата, ако е кърмила. – Това не е врно. Рискът от заболяването се намалява два пъти, ако жената е родила до 26 г. и се касае за онези разновидности на рака, които се появяват преди климактериума. Кърменето не влияе на развитието на тези видове рак, от които боледуват възрастните жени.

Възелчетата са толкова малки, че не е възможно да се намерят. – Да. В ранния стадий възелчето може да бъде толкова малко, че даже опитен лекар може да не го усети с пръсти и жената може няколко години да не знае, че в тялото й зрее рак.В ранен стадий може да се види само с мамография. Трябва да се прави веднъж между 35 и 40 г. и на всеки две години между 40-ата и 50-ата, а след 50 г. – всяка година.

За Маргарита Алексиева

margarita-alexieva2Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.

Прочети още

Температура 37

Температура 37. Как да действаме? Възможни причини за субфебрилна температура

ДЕТЕТО ИМА ТЕМПЕРАТУРА? ТОВА ОЩЕ НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ Е БОЛНО

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.