Лекар.БГ сайт за здраве, диети, отслабване, бременност.
Страхът да не бъдеш погребан жив е част от кошмарите на много хора.
Тази тема често се експлоатира в киното, но и в реалния живот подобни истории не са една и две.Особено често това се случвало в 19-и век, описва medikforum.ru.
Известна е историята на 17-годишната Мария Бест, която се заразила с холера в Индия. Няколко дни я мъчили силни болки и тя агонизирала, а пулсът й ставал все по-слаб.
Накрая лекарите я провъзгласили за мъртва. Погребали я няколко часа по-късно на френското гробище в Калкута. През 1871 година жертвите на холерата били погребвани скоростно, за да не се разпространява заразата.
След 10 години гробницата, принадлежаща на фамилията на Мария, трябвало да се отвори, за да бъдат положени останките на току що починалия чичо на момичето.
Това, което роднините и гробарите видели там, причинило няколко припадъка.
Ковчегът на Мария се оказал пробит, а тялото й висяло наполовина навън. Вътрешната част от капака на ковчега била цялата изподраскана с нокти.
Потресените хора разбрали, че момичето е било погребано живо и дошло на себе си след погребението.
Вероятно часове наред Мария се борила за живота си с последни сили, преди да се задуши.
За жалост подобни истории се случват и в 21-и век.
От невежество или медицинско безхаберие пациенти в кома, считани за мъртви, са отправяни в моргата, където “възкръсват” и – ако имат късмет – се връщат при живите.
Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.
