Срамежливостта не причинява сериозни проблеми, но тя поражда страхове и понякога обрича на самота

Срамежливо дете: Какво се прави, ако детето ви е срамежливо

Какво се прави, ако имаме срамежливо дете? Тихички, слабо общителни и плахи – това са определенията, които най-често се употребяват по адрес на срамежливите деца.

От една страна, те са доброжелателни към околните, стремят се към общуване с тях, но от друга, не се решават да изявят себе си и своите потребности.

Причината се крие в отношението на детето към самото себе си. То има висока обща самооценка, но се съмнява в положителното отношение на другите към него. В общуването с непознатите това се проявява най-ярко.

Срамежливците са силно съсредоточени върху собствената си личност – мислят, че всяко тяхно действие се оценява от околните. Повишената тревога за собственото “Аз” изтласквана заден план качеството на общуване.

Мотивите за признание и уважение винаги изпъкват като главни, засенчвайки познавателните и деловите.

Това препятства реализацията на способностите и нормалните взаимоотношения. В общуването с близките тревогата на срамежливите деца стихва, а във взаимоотношенията със странични хора тя отново минава на преден план, като провокира защитни форми на поведение – затваряне в себе си, скриване зад маска на равнодушие.

Срамежливостта сковава детето и не му дава възможност да прояви своите качества и да изрази своите преживявания. Когато не очаква оценката на околните, то става открито и общително.Срамежливото дете от рано се подготвя за неуспех.

Често ще го чуете да казва “Няма да се справя”, “Нищо няма да се получи” вместо “Каквото и да става, ще се справя” или “Все едно ще намеря начин…” Всъщност срамежливковците се страхуват да признаят и успехите си. Мъчителното усещане, че ще ги оценят по-лошо, отколкото самите те себе си, не им дава мира. А единствената им разлика с останалите е, че са по-внимателни в своите действия и често забавят темпото на работа в случай на неуспех или на отрицателна оценка.Въпреки че срамежливостта не причинява сериозни проблеми, тя поражда страхове в обикновени социални ситуации и понякога обрича на самота. Ето няколко съвета, които ще помогнат на родителите да вдъхнат увереност на децата си: – Не наричайте детето “срамежливо” или “тихичко”, защото по този начин му слагате етикет. Не не обяснявайте на околните: “То си е страхливичко, бои се от чужди хора” – така всъщност му казвате как да се държи.

– Разкажете му за собствената си срамежливост. Страхът от социални ситуации не е нещо необикновено. Според различни изследвания около 50% от хората се смятат за срамежливи.

Дайте мнение и Вие тук!

– Разиграйте притесняващите ситуации.

Например с помощта на любимата играчка, която се срамува да заговори друга. Нека детето само измисли как неговият персонаж ще се справи с проблема. Или пък да си представи някой (приятел, герой от книга или филм), от когото се възхищава. И да си измисли ситуация, в която той изпитва неудобство.

Фигурин бързо отслабване при Хашимото

И да помисли: Как то може да помогне на героя? В какво е силата на неговия герой? Идеята е детето да осъзнае как силните качества могат да повлияят на срамежливостта.

За Маргарита Алексиева

margarita-alexieva2Маргарита Алексиева е редактор в множество здравни отдели на различни национални и регионални всекидневни и седмични вестници и списания. В журналистиката е от 1992 година, като през последните години се ориентира предимно към тематиките на здравеопазването и медицината.

Прочети още

Лекарства и лечение при паник атаки и страхова невроза

Лекарства за паник атаки, хапчета за страхова невроза

Мнения за най-добрите хапчета за страхова невроза. Лекарства за паник атаки. Какво да пием? Билкови …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *