Хроничен простатит – написано от лекар!

Едни от най-честите инфекции в медицинската практика са тези на урогениталния тракт. Особено място сред тях заема възпалението на простатната жлеза, дефинирано като простатит.

То засяга мъже от всички възрасти, но е с превес сред полово-активните. Честотата му варира от 10% до 26% от урологичните случаи, като се смята, че половината от мъжете в популацията поне веднъж в своя живот прекарват простатит. Често се съчетава със заден уретрит, коликулит и везикулит. Простатитът е най-честата урологична диагноза при мъжете под 50 години и третата при мъжете над нея.

Това е състояние, което може да доведе до сериозни последствия, включително до инфертилитет и/или еректилна дисфункция. Все по-често в клиничната практика навлиза и започва да се прилага класификацията на простатита, предложена от National Institute of Diabetes and Digestive and Kidney Diseases (NIDDK)/National Institutes of Health (NIH). Според нея простатитът бива четири основни типа, като бактериалният простатит, бил той остър или хроничен, се разграничава от т.н. хроничен пелвисен синдром (chronic pelvic pain syndrome – CPPS) (NIDDK, Chronic Prostatitis Workshop, Bethesda, 1995):

I Остър простатит

II Хроничен бактериален простатит

IIIa Хроничен небактериален простатит/възпалителен CPPS

IIIb Хроничен небактериален простатит/ невъзпалителен CPPS

IV Асимптоматичен простатит

Хроничният пелвисен синдром е най-честата, но и най-трудната за разбиране форма на простатита. Алгоритъмът за диагностика на възпалителните състояния на простатната жлеза винаги трябва да включва и микробиологично изследване на еякулата на пациентите, което най-често се провежда дву- или трикратно. Това позволява да се установи пряка зависимост между състоянието на пациента и възможностите за повлияване на възпалителния процес.

“Фигурин

Задължително е и снемане на подробна анамнеза от двамата (всички) партньори, тъй като не се изключват полово-предавани форми на инфекции, които в не малък процент протичат безсимптомно както при мъжа, така и при жената. Признаците на съществуваща урогенителна инфекция включват: дразнене или парене в уретрата, дизурия, болезненост на върха на главичката на члена, чести позиви за уриниране, намалена струя при микция, тестикуларна или перинеална болка, подуване в областта на скротума, кръв в семенната течност или болка при еякулация.

Инфекция се търси и при зачервяване на външния отвор на пикочния канал, болезненост на уретрата, подуване или промяна в плътността на епидидима, или на простатната жлеза. При всички изброени състояния са необходими съответни микробиологични изследвания. Прието е, че инфекция на жлезата съществува и при откриване на повече от 3 до 5 бели кръвни клетки на милилитър урина след центрофугирането й и/или на повече от 5 до 10 бели кръвни клетки на милилитър простатен секрет, както и на повече от 1 млн. бели кръвни клетки на милилитър семенна течност. Всеки микробен причинител, попадайки в простатната жлеза, може да предизвика възпалителен процес в нея.

Основните пътища за разпространение на инфекцията в простатната жлеза са:

1. Хематогенен – след прекарано инфекциозно или гнойно забояване;

2. Лимфогенен – при възпалителни процеси в таза;

3. Каналикуларен – при съществуващо възпаление в задната уретра. Най-честите причинители на възпалителните процеси в половата система при мъжете са представени по групи:

Аеробни бактерии – E. coli, Групата KES, P. aeruginosa, Proteus, Providentia, Morganella, S. epidermidis, S. Aureus, C. trachomatis, Mycoplasma, Ureaplasma, N.gonorrhoeae, T. Pallidum, H. ducreyi.

Анаеробни бактерии – Actinomyces, Bacteroides, Fusobacterium, Clostridium, Mobiluncus.

Гъби – Candida spp.

Паразити– T. vaginalis.

Вируси – HSV, papillomavirus. Най-често изолираните причинители от еякулати се идентифицират чрез оцветяване по Грам. При необходимост се прилагат и допълнителни оцветявания и култивиране на бактериите, какъвто е случаят за откриване и доказване на хламидиална и/или микоплазмена инфекция. Все още е дискутабилен въпросът дали тези микроорганизми са причинители на хроничния пелвисен синдром с възпалителна генеза.

U. urealiticum също се причислява към бактериите, въвлечени в развитието на бактериалния простатит. Биохимичните промени в простатния секрет на мъжете с хроничен или остър бактериален простатит са чести. Количеството на цинка и магнезия са снижени и има данни за връзката им с бактерицидните свойства на еякулата. рН на простатата, което обикновено е кисело, в тези случаи е алкално и е приблизително 8.32. При хроничния бактериален простатит се откриват и данни за развитие на локален имунитет.

Полово предаваните бактерии имат отношение към етиологията на негонококовия уретрит, който в последствие може да доведе до развитие на хроничен простатит. При тези пациенти количеството на левкоцитите в семенната течност е завишено. В много от случаите след прекарано възпалително заболяване на простатната жлеза може да се стигне до нарушаване на оплодителната способност на мъжа, особено при неправилно проведено лечение, закъсняло лечение или в резултат на самолечение.

Така проблемът прераства в проблем на партниращата си двойка, макар конкретната причина да е само в единия от двамата партньори, а хроничният простатит придобива характер на социално-значимо заболяване.

Лечение

Клиничните изяви на заболяването, както и резултатите от проведените изследвания, определят конкретното лечение при пациентите. Понастоящем групата на флуорохинолоните се приема за златен стандарт в лечението на хроничния простатит (William Bundrick et al., 2003). Това се налага от факта, че те имат добра проникваща способност в простатния секрет и натрупване във висок процент в жлезата.

Сулфонамидите, макролидите и тетрациклините също намират място в схемата на лечение на заболяването (Bjerklund Johansen, T. E., 1998). Лечението на простатита се провежда правилно след като е изолиран съответният причинител и е определено клинично каква форма на протичане е налице: остър, хроничен бактериален или хроничен бактериален CPPS (според класификацията):

При остър простатит, установен при лица над 35 години и установени бактерии от семейство Enterobacteriaceae, особено coliforms, е подходящо прилагането на Сiprofloxacin от 500 mg, (който е със забавено действие), приет през устата еднократно за един ден или се прилага обикновен Сiprofloxacin от 400 mg i.v. два пъти на ден. – Другият пепарат, използван в клиничната практика, е Levofloxacin от 750 mg i.v. или през устата в продължение на 10-14 дни.

Хроничен бактериален простатит: Най-чести причинители при него са: Enterobacteriaceae – в 80% от случаите; enterococcus – 15%, P.aeruginosa и др. Курсът на лечение е следният: Ciprofloxacin по 500 mg през устата два пъти дневно за 4 седмици.

При хроничен простатит – CPPS, който е и най-често срещаната форма на протичане на простатита и е с неизвестна етиология, но молекулярно генетичните проучвания предполагат, че той има инфекциозна генеза, лечебните схеми са твърде противоречиви и липсват препоръки за това. Обикновено се прилага симптоматично лечение. Необходим е периодичен контрол и при изолиране на бактериален причинител се провежда съответно лечение. При всички случаи на оплаквания се налага консултация при специалист.

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу!

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *