Тазобедрена става. Анатомия, болести и лечение

Тазобедрена става: устройство, кои са слабите места. Болести на тазобедрената става; защо боли. Наследствени и придобити проблеми. Има ли лечение – консервативно, оперативно

Тазобедрена става: това е едно от слабите места на човешкия скелет. Ставата е сложно устроена – изграждат я разнообразни тъкани, като се започне с кости и хрущял, т.е. с компоненти на опорно-двигателния апарат. Около тези компоненти има огромно количество околоставни капсули, мускули, сухожилия; по-нагоре следват подкожни тъкани и кожа – кожата е на практика най-горният пласт на цялата тазобедрена зона. Не е трудно да си представим, че с възрастта или при големи натоварвания въпросната конструкция започва да поддава и това неизбежно удря по качеството на живот на засегнатия човек.

Анатомия на тазобедрената става

Коментираната тазобедрена става, обобщено казано, е изградена от кости, тъкани и ставни структури, образувания в съседство със ставата. Всеки компонент има специфична структура и играе точно определена роля.

Кости

Тазобедрената става съединява главата на бедрената кост и ставната ямка на тазовата кост. Въпросната ямка е вдлъбнатина, разположена върху външната повърхност на тазовата кост.

Тазовата кост е изградена от три компонента – седалищна, лонна (срамна) и хълбочна. В годините на детско развитие тези три фрагмента се срастват и към края на пубертета представляват едно масивно цяло.

Тъкани и структури

Строежът на човешката тазобедрена става включва и сложна система от хрущял и съединителна тъкан, която осигурява подвижността й: това са хрущяли, подхрущялна тъкан на тазовата и бедрената кост, ставни връзки на бедрената глава, хрущялна “облицовка” на тазовата ямка, капсула на тазобедрената става.

Демир бозан билки за бъбреци
  • Тъканта от главата на бедрената кост и тазовата ямка би се износила болезнено и много бързо, ако тези триещи се повърхности не бяха облечени с хрущял. Главата на бедрената кост е покрита с хрущял изцяло, докато ямката е “обезопасена” в горната и отчасти в страничната си част. В средната и долната й зона има мастна тъкан; там се разполагат и връзките на бедрената глава, покрити със синовиална мембрана.

В споменатите гъвкави връзки минават съдовете, които кръвоснабдяват главата на бедрената кост. Освен това връзките имат задачата да предпазват тазобедрената става от изкълчване при клякане или външна ротация на бедрото.

тазобедрена става

Сложната тазобедрена става може да развие различни патологии

За “комфорта” при поемане на натоварвания и движение допринасят подхрущялните тъкани и хрущялната гънка на тазовата ямка; последната има задачата да увеличи дълбочината на костната ямка и да фиксира по-добре главата на бедрената кост в ставата.

От външната си страна тазобедрената става е обвита в капсула от съединителна тъкан, която едновременно съхранява целостта й и секретира навътре синовиална течност, смазваща повърхностите на ставните компоненти.

Образувания близо до ставата

Анатомичните образувания, които са разположени в съседство с въпросната тазобедрена става, също могат да бъдат увредени при травми в горната част на бедрото. Те могат освен това да се възпалят при автоимунни и инфекциозни заболявания, при злокачествени изменения, при обменни нарушения като диабет или псевдоподагра. Това трябва да се има предвид при диагностицирането на проблем, свързан с болки в областта на тазобедрената става: понякога боледуват именно тези образувания, а не тъканите на самата става.

В съседство със ставата са разположени мускули, кожа и подкожни тъкани, външни връзки на тазобедрената става, околоставни торбички. Въпросните околоставни торбички представляват еластични образувания, които предпазват от триене между костите и меките тъкани в ставната зона.

Видове възпаления на тазобедрената става

Ако ни боли в зоната на една тазобедрена става, това със сигурност е свързано с възпаление – но кой компонент от такава сложна структура именно е възпален?! Може проблемът да е в самата костна структура, но може да е и в меките тъкани около нея. Възпаленията могат да са причинени от травми, от триене в резултат на износен хрущял – свързано с дегенеративни процеси; възможни са и инфекции, причинени от патогенни микроорганизми.

Кои структури може да се възпалят?

На практика всяка съставка на тазобедрената става и прилежащите образувания може да бъде засегната от възпалителен процес. Това означава, че заболяването тръгва от кожата и подкожната тъкан, както и от мускули; околоставни торбички; извънставни връзки; капсула на тазобедрената става; връзки на бедрената глава; ставни хрущяли; ямка на тазовата кост; подхрущялни тъкани на бедрената глава и тазовата ямка.

Възпалителният процес се развива в ставата под формата на различен тип артрити. Основните им симптоми са болка в слабинната гънка от вътрешната и от външната страна на бедрото, понякога постоянна, понякога пронизваща. Такава болка се усилва при ставане от седнала позиция или при физически натоварвания.

Септични

Септичните взпалителни процеси са предизвикани от бактерии или вируси – грипен вирус, стрептококи, стафилококи и пр. в такива случаи патологията се развива изведнъж, много бързо. Симптомите са треска, оток на засегнатата става, болезненост – ставата буквално не може да се докосне, пациентът определя болката като нетърпима.

  • Само в случай, че се касае за костна туберкулоза, болестта се проявява постепенно. Отначало боли при ходене, като болката се усеща в средната част на бедрото. После се появява ограниченост на движенията, ставата отича и с времето бедрото се деформира.
  • При гноен процес, свързан с инфекция във вътрешността на ставата, се развива сепсис с висока температура, обща слабост и главоболие. Ставата се обездвижва; провежда се лечение с няколко антибиотика едновременно.
  • Инфекционните артрити могат да са три типа: реактивен – след преболедувана инфекция; туберкулозен; гноен.
Неинфекционни

Неинфекционните артрити могат да са от автоимунен тип – ревматоидни, или да са причинени от заболяване на вътрешни органи.

За ревматоидния артрит са характерни сутрешната скованост на ставите, болезненост, оточност. Наблюдава се локално повишение на температурата в зоната на болната става. Постепенно съединителните тъкани на ставата губят еластичността си.Усещането е като че ли бедрото се е сдобило с черупка. Прогресията е свързана с деформация, като засегнати се оказват и двете тазобедрени стави. Възможно е заболяването да протича с продължителни ремисии; коментира се и вероятността подобно развитие да е генетично заложено.

Ревматичният артрит се свързва с някакво боледуване на вътрешен орган; симптомите на този тип артрит са скованост на движенията и отоци.

Подагричният артрит е резултат от наднормено съдържание на пикочна киселина в организма. При него са налице ставни отоци, силни болки и висока температура.

При псориатичния артрит пораженията засягат основно гръбначния стълб.

Основни причини за болки в тазобедрената става

Причините за болки в тазобедрена става могат да са – както вече споменахме – причинени от различни фактори. Много често болката е свързана с износването на хрущялните тъкани, с промени в хрущялната тъкан – изтъняване, загрубяване и втвърдяване. Такава промяна се развива постепенно, резултатът в крайна степен е нарастващо триене между костите, болки и възпаление, срастване на кости и ограничаване на подвижността.

Артроза на тазобедрената става

Артрозите са артрити от дегенеративен вид: възпалителният процес е провокиран от изтъняване на хрущялната тъкан, стесняване на вътреставните просвети, намаляване количеството на смазващите течности и триене кост о кост. Обикновено артрозите се свързват с болести на третата възраст; много от симптомите могат да се обяснят с процесите на стареене – макар проблемът да засяга и по-млади хора. Артрозата на тазобедрена става е наричана коксартроза, на коляннятя – гонартроза.

тазобедрена става

При износени хрущяли започва болезнено триене на костите с възпаление

Коксартроза

Коксартрозата е деформираща артроза на тазобедрената става; засегнатата става преживява дегенеративно-дистрофични промени. Това заболяване води до инвалидизация, тъй като драстично намалява подвижността и е придружено с много болка.

  • Коксартрозата превръща в инвалиди предимно хората в напреднала възраст, но патологията може да се прояви и скоро след навършването на 40 години. Симптомите се появяват постепенно, с годините нещата се усложняват, заболяването преминава от един – в друг, напреднал стадий. В началото боли само след физически натоварвания, например след продължително ходене пеш. След кратка почивка болката утихва. По-нататък болката започва да пълзи към коляното, в слабините, при това се появява и след незначителни натоварвания. Паралелно с това ставата започва да губи подвижността си, а мускулите на бедрото и седалището губят тонуса си.

При следващото настъпление на болестта болката тормози пациента дори нощем, когато ставата е в покой. При ходене засегнатият човек накуцва, крайникът се скъсява, за стабилността при ходене се налага да се използва бастун. Бедрените мускули буквално атрофират. Лечението на коксартроза е в зависимост от стадия, в който проблемът е диагностициран. При тежките случаи консервативното лечение не помага, налага се хирургична интервенция.

Диабетна остеоартропатия

Диабетната остеоартропатия е ставно заболяване на фона на диабет. Това е метаболитна патология; нейното развитие може да увреди на практика всяка става, в това число и тазобедрена – макар че подобни случаи са редки. За тази патология е характерно постепенното деформиране на ставните повърхности, което е придружено с болки.

Интензивността на болките в засегнатата тазобедрена става не е свързана със степента на структурните й нарушения, дори понякога болките са съвсем слаби или липсват. Този феномен е свързан с увреждането на нервите при диабет, включително нервите към коментираната става. Диабетната остеоартропатия е усложнение на захарната болест, което се проявява сравнително късно, около 6-8 години след поставянето на диагноза диабет. Може да се каже, че често такова усложнение се развива при неефективно противодиабетно лечение.

Псевдоподагра

Псевдоподаграта е патология, свързана с нарушена обмяна на калция и отлагането на калциеви кристали в различни стави. Най-често е налице генетична предразположеност към заболяването или при някои ендокринни нарушения – например отклонения във функциите на щитовидната жлеза.

При псевдоподагра се появяват болки в тазобедрената става, свързани с отлагането на калциеви соли в хрущялната тъкан, връзките, синовиалната обвивка. Тъканите се втвърдяват заради протичащата минерализация, а при наднорменото задържане на калций в ставата се развиват възпалителни и дегенеративни процеси. Постепенно ставата се деформира, понякога обраства с костни образувания – остеофити.

В този случай болките са на пристъпи: появяват се внезапно и нарастват в рамките на 12-24 часа. след ден-два също така внезапно затихват и постепенно изчезват.

Механични увреждания

Механичните увреждания имат външен причинител; те са резултат от падане, сблъсък, катастрофа, притискане и пр., т.е става дума за травматология. Има и вродени – такива са луксациите или изместването на бедрената кост в тазовата ямка.

Възможни са няколко варианта на механични увреждания: луксации, счупвания, разтежение или скъсване на връзки.

  • Луксациите може да са вродени или придобити. Вродените могат да се открият още при първия преглед на новороденото – те могат да са свързани с неправилно формиране на тазовите кости или с травма в процеса на раждането. Разпознават се по несиметричните кожни гънки и различната дължина на крачетата. Ако лекарят се опита да разгъне крачетата встрани, бебето започва да плаче от болка. Придобитите луксации или изкълчвания обикновено се случват поради травма в детска възраст.
  • От всички счупвания на тазобедрена става най-чести са тези на бедрената шийка. Естеството на подобна травма е такова, че изисква оперативна намеса. Възстановяването продължава с месеци; пациентът трябва да прекара много време неподвижен, а това създава нови затруднения и рискове, особено за възрастните пациенти, най-често жени. При операцията на счупена тазобедрена става според конкретния случай се поставя щифт или хирургически винт, или се заменя цялата става.
  • Ако тазобедрената става е твърде натоварена или ако трябва да понесе някакво рязко силово движение, има риск от разтежение или скъсване на някоя от множеството ставни връзки. Това е съединителна тъкан, чието нараняване причинява болка в слабинната гънка, ограничаване на движенията и оток.
тазобедрена става

Болната тазобедрена става се лекува консервативно или оперативно

Некроза

При млади мъже е възможно да се развие некроза или отмиране на костния мозък в главата на бедрената кост; причина за това е нарушеното кръвообращение в областта на тазобедрената става. Симптомите на заболяването са сходни с тези при други патологии на ставата. Това са силна болка в слабините, която може да се разпростира към кръста, седалището и бедрото; атрофия на бедрените мускули; накуцване; скъсяване на болния крайник.

Наследствени заболявания

Асептичната некроза се свързва с диагностицирането на т.н. болест на Пертес. Тя се определя като едно от възможните заболявания с наследствена предразположеност; проявява се в детска и юношеска възраст, като най-уязвимата група е сред 4- до 12-годишните. По-често се среща при момчета. Има лечение, при което се използват оперативни методи с поставяне на пластини или с шиниране, гипсиране и пр.; целта е да се възстанови кръвообращението в проблемната зона. Ако не се лекува болестта, при прогресията си тя засяга и другия крак; главите на бедрените кости се деформират, мускулите атрофират и болният се инвалидизира.

Други болести

Освен изброените патологии са възможни и други здравословни проблеми, свързани с компоненти на тазобедрената става. Такива са например бурсит – възпаление или увреждане на околоставната торбичка; синовиална хондроматоза; интермитираща хидрартроза и др.

При синовиална хондроматоза във вътрешността на ставата се развива патологичен хрущял, който ограничава нормалното й функциониране. От това най-често страдат мъже на 30 до 40 години; патологията се разпознава по болките в слабинната гънка към засегнатата става, както и по ограничаването на подвижността.

Друго заболяване е интермитираща хидрартроза. Това е периодично събиране на течност във вътрешността на ставата. Самата става е леко болезнена, но тъканите й не се увреждат. Проблемът е присъщ за жени на възраст 20 до 40 години. Болките се появяват внезапно и имат известна връзка с появата си с фазите на месечния цикъл.

Към какъв лекар да се обърнем?

Диагностиката и лечението при болки в тазобедрена става са поверени на лекари със специалности ортопед-травматолог и ревматолог. Към тях пациентът трябва да бъде насочен от личния лекар. Има и такива ситуации, при които ставният проблем се появава при инцидент – битов или на улицата, по време на спортно занимание или състезание, падане, катастрофа и пр. Тогава естествено се действа по спешност, при необходимост се оказва първа помощ и пострадалият бива насочен към правилния лекар.

Диагностика на причините, изследвания

Има няколко надеждни метода, които помагат на лекуващия да установи точно причините за болки в една тазобедрена става. Някои от тях като снемане на анамнеза, външен оглед, палпация – могат да се изпълнят от лекаря самостоятелно, без прилагане на някакви специални методи и техники. За други лекарят дава направления, тъй като изискват работа в лаборатория или със специализирана диагностична техника. Изборът на такива изследвания зависи от самия проблем, общото състояние на пациента, компетентността на лекуващия, достъпът до специализирана техника и добра лаборатория.

тазобедрена става

Ендопротезирането дава нов живот на болната тазобедрена става

Най-често при проблеми на тазобедрена става се започва с анамнеза, физикален преглед с палпация; задължително следва рентгенография, сетне могат да бъдат поискани компютърна томотрафия, магнитно-резонансна томография, микробиологично изследване, имунологичен анализ на кръвта, ендоскопско изследване на ставата, лабораторно изследване на патологична течност в ставата.

Принципи на лечението

Лечението на заболяванията, засягащи тазобедрената става, е в зависимост от конкретния здравословен проблем, прогресията на заболяването и вероятността за пълно излекуване. При възпалителни процеси обикновено се прилага медикаментозна терапия; избират се подходящи обезболяващи, нестероидни противовъзпалителни, антибиотици. В някои случаи, например при събиране на патологична течност в ставата, лечебната практика препоръчва инжекционно изтегляне на течността и прилагане на кортикостероиди по определена схема.

Възможно е прилагането на физиотерапевтични процедури, ако в момента не е налице остър възпалителен процес: касае се за ултразвук, интерферентен ток, магнитотерапия, лечебна физкултура, процедури с топла минерална вода.

Част от консервативната терапия и превенцията на заболявания от дегенеративен тип като коксартроза, е приемът на т.н. хондропротектори: хранителни добавки, които насърчават продукцията на хрущялна тъкан

При травми или при износване на хрущялите в тазобедрената става се налагат оперативни интервенции. В зависимост от травмата може да се наложи имплантиране на скрепващ елемент до зарастване на счупена кост, както и повторна операция за отстраняването му след зарастване на костта. Широко се практикува и т.н. ендопротезиране – замяна на тазобедрена става с изкуствена.

Болки в ставите – причини и успешни лечения

Източници:

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу!

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *