Гъбички в ушите. Сигурните симптоми, лекарства и билки

Гъбички в ушите: проблемът и симптомите му. Как се заразяваме – причини. Лечение – локално и системно, най-използвани продукти. Народна медицина при гъбички в ушите. Как се лекува при деца. Профилактика

Гъбички в ушите или отомикоза: това е неприятно заболяване, което за мнозина звучи като дребна грижа. Но отомикозата може да прерасне в тежък отит или възпаление, а тежкият отит – в мозъчен абсцес. Дори това на някого да му се струва невъзможно – приблизително по този начин започват и протичат опасни мозъчни възпаления със смъртен изход. Според здравната статистика от болести на ушите всяка година умират повече от 724 000 души.

Симптоми на гъбички в ушите (отомикоза)

Симптоматиката при гъбички в ушите е доста разнообразна; първоначално заразата дори настъпва безсимптомно или само с лек сърбеж в ушите. Именно това е причина диагностицирането по правило да закъснява; следователно и на слабо изразените симптоми трябва да се обръща внимание и лечението следва да започва колкото може по-рано. Отомикозата може да се прояви чрез следните признаци:
Запушване на ухото, сърбеж и белене на кожата – това са първични признаци на възпалителен процес от всякакъв вид. При гъбички на външното ухо тези симптоми са добре изразени и са свързани с общо влошаване на състоянието на пациента.

  • Силна болка, оток, зачервяване на кожата и лигавицата във вътрешната зона на ухото;
  • Възпалението причинява отделяне на секрети от ушния канал, които могат да са незначителни или обилни, или гнойни, с различно оцветяване според причинителя и състоянието на вътрешното ухо;
  • При гъбично възпаление на тъпанчето пациентът има чувството, че в ухото му е влязло чуждо тяло; усеща се вътрешен натиск. Продължителното протичане на заболяването води до постоянен шум в ушите, отслабване на слуха, световъртеж и локални или общи усложнения.
  • Отомикозата може да се усложни от възпаление на прилежащите лимфни възли, на горната челюст и други зони в съседство със засегнатото ухо. При пациенти с отслабен имунитет заразата от гъбички в ушите може да се разпространи по целия организъм.

Изследвания и диагностика. Класификация, видове

Наличието на гъбички в ушите може да се разпознае от опитен оториноларинголог при обикновен преглед, но за точната диагноза са необходими определени процедури:

Демир бозан за вестибуларен апарат
  • Преглед с помощта на огледала;
  • Посявка за разпознаване на патогените, както и реакцията им на антибактериалните въздействия;
  • Ендоскопия: наложителна е, за да се обследват вътрешните зони на ухото, без да се увреждат лигавицата и нервните окончания;
  • Аудиограма – прави се при късните стадии от развитието на възпалителен процес при възрастни.

Класифицирането и лечението на гъбички в ушите зависи от общото състояние на пациента, статуса на имунната му система, от вида на причинителя и профила на гъбичното възпаление.

губички в ушите симптоми

Проблемът изисква точно диагностициране

В зависимост от продължителността на отомикозата тя може да бъде:

  • Остра – в рамките на месец;
    Подостра – от един до 6 месеца;
    Хронична – ако продължава над 6 месеца.

Хроничната инфекция от гъбички в ухото се развива при неправилно и несвоевременно лечение на остър процес, срив на имунитета, съпътстващи заболявания и травми. Такава патология трудно се поддава на лечение чрез обичайните противогъбични средства; протича с чести обостряния и рецидиви на възпалението.

  • В классификациите на болестта се различават и такива форми: външен отит, среден и вътрешен, постоперативен отит. Възможна форма е и мирингитът, т.е. възпалението на вътрешната мембрана – тъпанчето. Постоперативният отит може да се развие при попадането на гъбични спори в раната по време или след вмешателството.

При подобна патология най-ярките симптоми са болката зад ухото и обилното отделяне на секрет от ушния канал. Инфекцията протича дълго заради отслабената резистентност на организма след операцията, нечувствителност към препарати поради прилагането на лечение с антибиотици.

Гъбичните инфекции протичат по различен начин и в зависимост от вида на причинителя.

Ако е налице аспергилоза или кандидоза, ориентир е цветът на изтичащия секрет. При аспергилоза секретът е тъмносив или зеленикав; в ушния канал се образува плака, която трудно се изчиства. При подобно почистване остават кървящи ранички. Възпалението нерядко засяга и тъпанчевата мембрана, което води до отслабване на слуха.

При кандидоза секретите са малко и светло жълти, приличат по-скоро на рядка ушна кал. Външната зона на ухото се покрива с гноен обрив. Възпалението може да обхване и хрущялната част на външното ухо и да причини деформацията й.

Причини за възникване

Съществуват много причини за гъбично поражение на ушния канал. Основната е наличие на сапрофитна или условно патогенна флора по кожата или лигавиците на организма.

Тези микрооранизми не причиняват болестни симптоми у здрави хора, но неблагоприятните условия могат да ги активират. Такива фактори могат да бъдат:

  • Лоша индивидуална хигиена – при замърсен ушен канал се нарушава природният баланс във вътрешността на ушния канал и се създават условия за размножение на микроорганизми;
  • Чуждо тяло – проникването на някакви предмети в слуховия проход също води до възпаление; често това се случва при деца;
  • Травми на слуховата мембрана, тъпанчето или на лигавицата при почистване с клечки за уши: така се образуват драскотини и ранички, които са вход за инфекции;
  • Съпътстващи болести и състояния. Вроденото и придобито отслабване на имунитета като следствие от СПИН, онкологично заболяване, диабет, алергичен ринит, дерматити – това също може да провокира микози по ушите;
  • Приемът на някои медикаменти (хормонални и цитостатични препарати, дълга и несистемна терапия с антибиотици) също може да повлияе на състоянието на имунната система и да създаде условия за развитие на гъбички в ушите;
  • Физиологически особености на слуховите органи, а именно тесен ушен канал, екзостози или прекомерно развити хрущялни и костни израстъци;
  • Въздействие от страна на външни фактори като горещ или влажен климат, контакт с химикали, йонизиращо лъчение;
  • Други причини: хиперхидроза, използване на чужди наушници или шапка и пр.

Лечение на гъбички в ушите

Лечението на отомикоза най-добре се провежда след лабораторни изследвания. Успехът на терапията до голяма степен зависи от това дали ще бъде приложен адекватен медикамент за конкретния причинител. Обикновено се прилагат както локални външни средства, така и лекарства за вътрешен прием. Терапията се разработва индивидуално.

гъбички в ушите лечение симптоми, изследвания

Проблемът гъбички в ушите изисква компетентна намеса

Груба грешка е отомикозите да се лекуват самодейно. Ухото не бива в никакъв случай да се затопля или промива, защото така инфекцията може да се разпространи в кръвта или мозъка. При лечение на отомикози се налага прием на антибиотици, имуностимуланти, антихистамини, витамини. Това са средства за вътрешен прием – а паралелно с тях се прилагат разтвори и мазила за локално приложение. Непосредствено преди апликирането на мехлем или гел слуховият канал се почиства с кислородна вода, глицерин или тианин. След това в ухото се поставя памучно тампонче с мазилото.

Мехлеми, кремове, мази

При гъбично възпаление най-често се използват следните мазила:

Тридерм: нарушава синтеза на компонента ергостерин, съставна част на гъбичната клетъчна мембрана;
Нафтифин: потиска развитието на патогенните микроорганизми, особено когато става дума за плесенни щамове.

Преди полагането на мазилата ухото се почиства от ушната кал; след това медикаментът се полага върху памучно тампонче и се поставя в ушния канал за няколко минути. Процедурата се изпълнява три пъти дневно. Видът на медикамента, еднократната доза и интервала между апликациите се определят индивидуално от лекар.

Други добри продукти срещу гъбички в ушите са крем клотримазол – при кандидози, и екзодерил – при отомикози.

Хапчета, таблетки

Лечението на отомикози изисква прием на противогъбични или антимикотични препарати под формата на таблетки и или капсули. Такива са дифлукан, флуконазол, низорал. Този тип лекарства се назначават от лекар само при слаба ефективност от терапиите с медикаменти за локално външно приложение.

Лекарствата срещу гъбички в ушите действат негативно върху храносмилателната система, затова приемът им трябва да е под лекарски контрол. В повечето случаи едновременно се препоръчват и лекарства за защита на черния дроб – превантивна мярка срещу възможни интоксикации в хода на противогъбичното лечение.

Капки за уши

Прилагат се и противогъбични капки за уши, когато отделяните секрети започнат да нарастват. Препаратите се отличават със следното въздействие:

  • Кандибиотик – съдържа клотримазол като противогъбичен компонент, както и лидокаин за обезболяване, беклометазон и хлорамфеникол с противовъзпалителен ефект.
  • Нитрофунгин – оказва допълнителен бактерициден ефект в случаи с вторична бактериална инфекция;
  • Резорцин – лекува гъбични инфекции в ушите дори и при запуснати форми.

По принцип гъбичните инфекции са доста упорити и немалко пациенти, като признават облекчението от прилагане на мазила и капки, подчертават потребността от вътрешен прием на подходящи лекарства. Допълнително се препоръчват промивки на болното ухо с разтвор от борна киселина – 3%, с последваща терапия със салицилова киселина.

гъбички в ушите, капки за уши, лекарства

Кои капки за уши са подходящи при гъбички?

Капките против гъбички в ушите са обичайното локално средство, тъй като дават добър резултат, а страничните ефекти са малко.

Народно лечение

Отомикоза може да се лекува и със средства от народната медицина, но след консултация с лекар. Вижте няколко проверени рецепти:

  • Отвара от змийско мляко. В чаша вряла вода сипваме чаена лъжичка от билката. Оставяме да се запарва до охлаждане; прецеждаме. От тази течност в болното ухо се накапват по 1-2 капки три пъти дневно.
  • Смес от спирт и ябълков оцет – вода. Съотношение: две части оцет и по една – вода и спирт. Навлажняваме памучен тампон и обтриваме външната част на ухото, засегната от гъбичната зараза. Не бива да се използва като капки за уши!
  • Кислородна вода с ниска концентрация може да се използва за почистване на ушната мида; процедурата успокоява сърбежа, но не лекува от гъбичките;
  • Сок от лук – по една капка в болното ухо; да не се прилага, ако усещаме силно парене. С това средство не бива да се злоупотребява; лучената капка се поставя само вечер, преди лягане.
  • Хлебна сода. Супена лъжица сода бикарбонат се забърква на кашица с малко вода. Нанася се върху засегнатата от гъбички кожа в зоната на ухото и се изчаква да изсъхне.
  • Чаена лъжичка сода се разтваря в чаша вода; потапяме клечка за уши и обработваме внимателно болното ухо.

При отомикоза лечението с народни средства обикновено е допълващо или ако лечението със синтетични медикаменти не дава очаквания резултат.

Лечение на гъбички в ушите при деца

Ако едно дете се разболее от гъбички в ушите, след лекарска консултация и изпълнение на назначената специална терапия би могло да се помогне с още похвати от народната медицина:

  • В болното ухо се поставя една капка масло от орех. Ако това лечение се понася, капките постепенно се увеличават до четири. Преди апликация флакончето с масло трябва да се подържи в ръка, за да се затопли до телесна температура.
  • Ако болното дете е съвсем малко, дори бебе, може да се използва настойка от лайка. Приготвя се така: супена лъжица от билката се залива с 200 мл вряла вода. След 20 минути се прецежда и с тампон се обтрива заразеното място. Процедурата се изпълнява само след лекарско одобрение;
  • Още едно доказано средство е клеевата тинктура; консултирайте се с педиатър за безопасното приложение на такъв продукт.

Какво е противопоказано

При лечението на гъбички в ушите е противопоказано прилагането на антибактериални средства.

Необходимо е внимание при изпълняването на хигиенни процедури за зоната на ухото: допустимо е миене със сапун, но веществото не бива да попада във вътрешността на ухото.

Важно е въпреки неприятния сърбеж ухото да не се разчесва, защото така се създават условия за бактериална инфекция и за усложняване на заболяването.

Профилактика и общи препоръки

Проблемът гъбички в ушите може да стане хроничен, ако не се вземат своевременни мерки. Влажната среда е благоприятна за развитието на гъбични инфекции, затова при водни процедури трябва да се внимава водата да не попада в ушния канал. Добре е да се работи за укрепване на имунната система; да се вземат витамини В и С, настойка от ехинацея. След душ ушната мида може да се обработва с тампон, навлажнен с антисептичен разтвор.

  • Организмът става податлив на гъбични инфекции, ако се злоупотребява с алкохол и сладки храни. Ограничаването на тези продукти намалява риска от зараза.
  • Немалко специалисти смятат, че при прекалено грижливото почистване на ухото с хигиенни клечки  рискуваме да травмираме този деликатен орган. При почистваме не бива да се опитваме да бъркаме навътре и с пръст.

Всеки симптом на дискомфорт, болка и сърбеж е добре да консултираме с медицинско лице, да не се опитваме да решим проблема сами.

Правилните капки за уши: как да ги изберем

Източници:

Оставете мнения, отзиви и коментари в нашия форум по-долу и вижте още по темата:

Получавайте първи ЛЕКАР.БГ безплатно на мейла!

Публикуваме доста рядко! Въведете своя Email адрес ТУК:

Enjoyed this post? Share it!

 

Молим, коментирайте!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *