През последните 2-3 години в България се вдигна доста шум около «нов метод» за лечение на детската церебрална парализа (ДЦП) посредством аминокиселини (АК).
Група руски и няколко българси лекари от страната организираха широка рекламна атака чрез масмедиите, показвайки, доказвайки и убеждавайки читателят-лаик, че “новият метод за терапия с АК” може да излекува ДЦП.
Какво се знае у нас за АК?
Още през 1982 година в монографията ДЕТСКИ ЦЕРЕБРАЛНИ ПАРАЛИЗИ (А.Самарджиев, В.Николов и Г.Павлов – изд. Медицина иФизкултура) в главата Медикаментозна терапия (138 стр.), авторите цитират голям брой медикаменти, включително и АК, които стимулират дейността на мозъка посредством различни механизми, което води до подобряване на функциите му в областта на моториката, говора и интелекта.
Например:
Глутаминова киселина – «…повишава психичната активност, подобрява говора и настроението, засилва успеваемостта в училище и спомага за подобрение на статичните и моторните функции.»;
Гама-аминомаслена киселина – “…способства за ускоряване на забавеното умствено развитие, нормализиране на емоционално-волевата сфера и подобряване на речевата функция…”;
Церебролизин (хидролизат от свински мозък, аминокиселини, трикрезол) – “…подобряват окислителните процеси и стимулират клетките на мозъчната кора, като се повишава физическата и умствената работоспособност на човека.”;
Енцефабол (енербол) – “……подобрява речевата активност на детето и благоприятства за възстановяването на двигателния апарат.”;
Освен тези са изброени и други медикаменти стимулиращи мозъчните функции, включително и витамините В1, В6, В12 и Е, като цитираните автори са предимно от периода 1957-1966 година.
Какво се знае за метода?
За съжаление в достъпната медицинска литература няма информация относно конкретните възможности на “новия метод за лечение на ДЦП с АК”, както и патофизиологичните основни на неговото действие.
Може да се намери само откъслечна неофициална информация от рекламни брошури и по уеб-сайтове. Лечението включва “… приемане на смес от аминокиселини (липиди, глюкаприм, аминовил, неуровит, неуроприм и аминопруминол) което е насочено към различни мозъчни области, съживявайкиголям брой увредени клетъчни системи и структури…… Тези АК дават физиологична подкрепа, като добавка към дефицита в увредения мозък, наблюдаван при редица функционални трудности, демонстрирани от заболелия индивид…”(The Hyperbaric Oxygen Trust: Amino Acids).
Не се дават точна дозировка и индикации за лечение, освен че се споменава и заболяването ДЦП.
Какво се разбира днес под ДЦП?
Заболяване представляващо смущения в позиционната и локомоторна координация поради увреда, засягаща развиващия се мозък, като се нарушава автоматичното взаимодействие на мускулите и се деформира нормалното телодържане и хармоничността на двигателния акт.
Често се нарушават говора, интелекта, зрението и са налице гърчове и други отклонения. Характерна е промяната на мускулния тонус (намален, увеличен и променлив) в крайниците и изразено намален на трупната мускулатура, обусловен от наличието на редица патологични и перзистиращи (оставащи извън времето на съществуване си) примитивни рефлекси и механизми, като последните блокират частично илинапълно реакциите на равновесие и механизмите на вертикализиране.
Съвременният менижмънт на ДЦП определя необходимостта от комплексна рехабилитация, която да стимулира изграждането на нови пътища и връзки в увредения мозък на новороденото, поради организацията на ЦНС, която е един развиващ се процес, който може да бъде ускорен и насочен чрез повишаване честотата, интензивността и продължителността на определени стимули, където фактора време е изключително важен, поради пластичността (способността за изграждане на заместителни връзки и пътища) на ЦНС, която е най-голяма в кърмаческа възраст.
Тези стимули представляват различни патофизиологично обосновани методи на физиотерапия-кинезитерапия, логопедична терапия, сензорна интеграция,специална педагогика, които обучават мозъка да възприема адекватно импулсите от околната среда, да ги преработва, да включва реакциите си към тях в ежедневието като ги автоматизира и постепенно се освобождава от наличието на “посредника” способстващ адекватното възприемане.
Имат ли място АК в комплексния мениджмънт на ДЦП?
Различни медицински школи и клиники по ДЦП, както и различни медицински специалисти ще Ви отговорят различно. Отговорът им зависи от тяхната основна медицинска специалност и от нивото и качеството на познанията им относно ДЦП.
В съвременната англо-саксонска и немска литература касаеща мениджмънта на ДЦП, медикаментозната терапия включва само лекарства от групата на миорелаксантите (медикаменти намаляващи повишения мускулен тонус) и антиепилиптиката (медикаменти повлияващи гърчовете, като придружаващо усложнение при ДЦП).
В Специализираната болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа “Света София” медикаментозното лечение включва миорелаксанти, антиепилиптика и ограничено при строги условия психостимуланти (различни медикаменти включително и /АК, стимулиращи обменните процеси на различни нива и структури в мозъка).
В кърмаческа възраст прилагаме това лечение само при деца, които са със силно забавена идео-моторика, т.е. вяло взаимодействат с околната среда. В ранна детска възраст при бедна инициативност от страна на детето, използваме психостимуланти по време на самостоятелното прохождане или проговаряне.
Лечението се назначава след внимателно тестуване на психо-моторния статус на детето и след електроенцефалограма. Тестовете и ЕЕГ-то определят избора на съответния медикамент. Трябва да се знае, че поради специфичната клинична картина на ДЦП, някой от психостимулантите биха могли да предизвикат и гърчове, което прави ЕЕГ- то задължително.
Какво трябва да знаят родителите?
Аминокиселините не могат да излекуват детската церебрална парализа. Те са един много, много малък и често пъти дискутабилен компонент от мениджмънта на ДЦП включващ комплексна, многостранна и разноетапна медико-педагогическа рехабилитация.
“Новото лечение на ДЦП с АК” е един стар и “добре забравен” метод за общо стимулиране намозъчния метаболизъм, което се отразява върху всичките функции на ЦНС, включително и върху примитивните механизми и стериотипи, които обаче трябва да бъдат отстранявани и интегрирани в по-високите стъпала на детските двигателни умения.
В съвременния мениджмънт на ДЦП, мястото на психостимулантите е много ограничено и никога самостоятелно. Това е така поради разработването, навлизането и използването на нови физиотерапевтични техники и методики, които насочено стимулират и развиват определени мозъчни вериги и структури, имащи насочено отношение към развитието на равновесните реакции и вертикализационните механизми, осигуряващи прохождането на детето.
Д-р Иван Чавдаров, кмн
– УправителСпециализирана Болница за долекуване,
продължително лечение и рехабилитация
на деца с церебрална парализа “Света София”.